О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 844 05.07.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На пети юли, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №42 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Депозирано е от ищцовата страна – „Метал Р“ЕООД искане с вх.№7569/15.05.2019 г. на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. Сочи се , че между страните е налице висящо и друго производство на същото основание за същото вземане , но за друга част от него – т.д.№551/ по описа на ОС – Бургас за 2016 г., понастоящем висящо като въззивно т.д.№258/18 г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас. Страната се позовава на ТР №3/2016 г. , постановено на 22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в т.3, по което върховните съдии са приели , че последващият частичен иск между същите страни и на същото основание и за същото вземане е допустим, ако се отнася доразлична част от вземането – какъвто е и процесния случай. Частичния иск по последващото производство обаче следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК или двете дела да бъдат съединени за общо разглеждане. Като аргумент в тази насока се сочи и т.2 от същото ТР – че решението по уважен частичен иск се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане , произтичащо от същото право.
Бургаският окръжен съд намира искането за основателно и производството по делото следва да бъде спряно с оглед наличието на висящо производство между същите страни на същото основание. Забраната, установена в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК за едновременно разглеждане от съда на две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, не намира приложение в случаите, в които с предявените по тях искове не се търси съдебна защита на цялото притезание, а на индивидуализирани отделни негови части. Това е така, тъй като когато е предявен частичен иск, предмет на делото става само въведената от ищеца част от спорното право. Следователно липсва обективен идентитет, когато предмет на двете дела са различни части от спорното право, респ. липсва процесуална пречка за паралелната им висящност пред съда, но на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК по-късно заведеното дело следва да бъде спряно до разрешаване на спора по първия предявен частичен иск с влязло в сила решение. Когато този иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното дело, като зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако обаче частичният иск обаче бъде отхвърлен като неоснователен, производството по второто дело следва да се прекрати като недопустимо, тъй като със сила на пресъдено се отрича цялото право и тя обхваща и непретендираната част. В този смисъл са и задължителните разяснения по т.1, изр. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при отхвърляне на частичния иск, тъй като се отрича цялото спорно право, силата на пресъдено нещо се формира и по размера на непредявената част от вземането, поради което ищецът не би могъл да търси допълнителното му присъждане.
По гореизложеното и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по търговско д.№42 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2019 г. до приключването на производството по т.д №551/2016 г. по описа на ОС – Бургас с влязло в сила решение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр.съдия: