РЕШЕНИЕ
№ 2244
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110151186 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника С. С. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1122,01 лева,
представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ....,
находящ се в ...., аб. № ..., за периода от месец 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата; за сумата от 185,70 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., за сумата в размер на 46,33 лева,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 04.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за 9,25 лева, представляващи обезщетение
за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до
21.03.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.06.2023
г. по ч. гр. дело № 18006/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът подържа твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е
титуляр на вещно право върху топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ, приложими към процесния
период, изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“ на основание
чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността на която е издавана фактура, поради
което ответната страна е в забава. Прави искане предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника С. С. П. чрез адв. Н. К., в който последната оспорва исковете като твърди, че са
допустими, но неоснователни. Оспорва основанието, на което са начислявани сумите.
Оспорва, че има качеството на потребител на ТЕ. Сочи, че доставката е непоискана по
смисъла на 62 от ЗЗП. Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е
поставен в забава. Оспорва основанието за начисляване на услугата дялово разпределение.
Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.04.2023 г. г. срещу С. С. П., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 18006/2023г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 19.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
2
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответника.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се
намира ...., находящ се в ...., е била топлофицирана.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 21) нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ... г. на нотариус ...., чието легитимиращото действие по отношение на
принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими
доказателствени средства, се установява, че ответницата е придобила правото на
собственост върху ...., находящ се в ...., както по делото не се установява имотът
впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него. Ето
защо, в качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има качеството и на
потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради
което е легитимиран да отговаря по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
Неоснователни са доводите на ответника, че е нарушена забраната по чл. 62 от ЗЗП.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот, ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот през
3
целия период и такава не му е била начислявана. Начислявана е доставка на битова гореща
вода, тъй като сградата е била без отопление. От заключението се установява, че в имота е
имало монтирани 2 броя водомери за битова гореща вода. За периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2022 г. потреблението на топла вода е изчислено на база реален отчет на показанията на
двата водомера за топла вода, които са били технически изправни. Стойността на сумата за
БГВ по отчет за исковия периода е в размер на 1122,93 лева, която сума надвишава
претендираните от ищеца 1122,01 лева. Сумата, дължима за дяловото разпределение за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 46,33 лева, както се установява от
представените писмени доказателства.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал
задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния
период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия за сочения период е
възникнало и съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. от 2016 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва
след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня,
следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
04.04.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
04.04.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
4
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г.,
тъй като вземането за декември 2019 г. е станало изискуемо на 14.02.2020 г. и при отчитане
на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 04.04.2023 г. След изваждане на погасената по давност сума, определена по
реда на чл. 162 от ГПК на база на заключението на СТЕ и писмените доказателства по
делото, от общото задължение, размерът на дължимата главница за периода от 01.12.2019 г.
до 30.04.2022 г. възлиза на 629,65 лева, ето защо искът на ищеца за главницата следва да се
уважи в този размер и за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., като за сумата над 629,65
лева до пълния претендиран размер от 1122,01 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
30.11.2019 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от на клиенти в гр., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за
периода от м. 03.2020 г. до м. 04.2022 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 04.04.2023 г. и факта, че давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за
дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 46,33 лева за
периода от м.03.2020 г. до м.04.2022 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху
погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото
5
обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност,
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия
период е 162,55 лева, до който размер и периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г. искът
следва да се уважи, за разликата над посочената сума по пълния предявен размер от 185,70
лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
9,25 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 27,27 лева за
държавна такса – 50 лева за юрисконсулт, общо 77,27 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 47,52 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 27,27 лева за държавна такса (лист 42),
250 лева за депозит за СТЕ (л. 74). Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
6
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 232,05 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
279,57 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника, предвид представения договор
за правна защита и съдействие от 28.06.2023 г. за заповедното производство и договор от
15.11.2023 г. в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение, изчислено върху заявената претенция въз основа
на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за исковото производство и
по чл. 7. ал. 7 вр. ал. 2 от Наредбата за заповедното, съобразно отхвърлената част от иска, в
общ размер на 227,30 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът С. С. П.,
ЕГН **********, с адрес в ...., ет. 7, ап. 81, дължи на ...., ЕИК , със седалище и адрес на
управление в , сумата от 629,65 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ ...., находящ се в ...., ет. , аб. № ..., за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
04.04.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, 162,55 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023 г. и
сумата в размер на 46,33 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземанети, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.06.2023 г. по ч. гр. дело
№ 18006/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
над 629,65 лева до пълния претендиран размер от 1122,01 лева и за периода от 01.05.2019 г.
до 30.11.2019 г. като погасен по давност, както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
над 162,55 лева до претендирания размер от 185,70 лева за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за 9,25 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от
16.05.2020 г. до 21.03.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с адрес в ...., ет. 7, ап. 81, да заплати на ....,
ЕИК , със седалище и адрес на управление в , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 279,57 лева – от които 232,05 лева в исковото и 47,52 лева в заповедното
производство.
7
ОСЪЖДА , ЕИК , със седалище и адрес на управление в, да заплати на адвокат Н.
К., Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, сумата от 227,30 лева - адвокатско възнаграждение, от които
76,98 лева в заповедното и 150,32 лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК, като трето лице помагач на
страната на .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8