№ 1867
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100502466 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 294223/15.07.2021г. от
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД , ЕИК ********* гр. Варна, пл. „Славейков"№1,
представлявано от П.С. – Изп. Директор,чрез пълномощник срещу Решение №
262093/28.06.2021г./допълнено с Решение № 262483/23.08.2021г./ по гр.д. № 933/2021г. на
ВРС, 18 св., с което Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНЕНО уволнението на
К.С. К. - Б., ЕГН ********** гр. Варна, ул. "Селиолу"№ 13, ет.3, ап.6, извършено със
Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на Изп.Директор на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
********* гр. Варна, пл. „Славейков"№1, с която на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ във
връзка с чл.187, т.З от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на
основание чл. 344 ал.1 т.1от КТ; К.С. К. – Б. E ВЪЗСТАНОВEНА на заеманата от нея
преди уволнението длъжност – „инженер, еколог" Пристанищен терминал Варна - изток -
Отдел „Статистика, прогнози, сертификации и екология, в „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД ,
на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ;„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* гр.
Варна E ОСЪДЕНО да заплати на К.С. К. - Б., сума в размер на 1631.57 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и един лева и 57ст./, представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.12.2020 г. до 31.01.2021г.,в
едно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2021г.
1
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225
ал. 1 от КТ.
ОТМЕНЕНА е Заповед № 53 от 18.12.2020г., на Изп.Директор на „ПРИСТАНИЩЕ
ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* гр. Варна, в частта, с която на ищцата е начислено
обезщетение при дисциплинарно уволнение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, на основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 221 ал. 2 от КТ.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Изложени са аргументи за спазване на процедурата по
дисциплинарното уволнение, както и за доказаност на посочените в оспорената заповед
нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и съответствие с наложеното на
въззиваемия дисциплинарно наказание. Твърди се, че решението е немотивирано. В хода на
процеса са допуснати нарушения на процесуалния закон , като са изключени от
доказателствата по делото снимки находящи се на л.130 и 147 от делото, както и като не са
допуснати до разпит свидетелите – П. А. И. и Д.Д.Д., което довело до нарушаване правото
на защита на ответника. В проведеното на 19.03.2021г. открито съдебно заседание в
нарушение на чл.214 от ГПК съда е допуснал едновременно изменение и в размера и в
основанието на предявените искове за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Моли за присъждане на направените в двете инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Прави възражение по
чл. 78 ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК К. К. –Б. ,чрез процесуален представител е депозирала
отговор на жалбата, в който се претендира потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от К.С. К. – Б. срещу
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* гр. Варна , обективно кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл. 225 КТ , да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 308 от 18.12.2020 г.
на Изп.Директор на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* гр. Варна, пл.
„Славейков"№1, с която на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ във връзка с чл.187, т.З от КТ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 344 ал.1 т.1от КТ;
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „инженер, еколог"
Пристанищен терминал Варна - изток - Отдел „Статистика, прогнози, сертификации и
екология, в ответното дружество, на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ;както и да бъде осъден
2
ответникът да заплати на ищеца, сума в размер на 1631.57 лв. /хиляда шестстотин тридесет
и един лева и 57ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от 21.12.2020 г. до 31.01.2021г.,в едно със законна лихва
считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 ал. 1 от КТ.; иск с
правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 221 ал. 2 от КТ, за отмяна на Заповед № 53 от
18.12.2020г., с която на ищцата е начислено обезщетение при дисциплинарно уволнение по
чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били страни по трудово
правоотношение от 01.02.2016 г. до 21.12.2020 г., по силата на което ищецът заемал
първоначално длъжност „специалист - разчети и анализ и възстановяване на околната
среда", а съгласно допълнително споразумение към трудов договор работила на длъжност
„инженер, еколог", която изпълнявала в Пристанищен терминал Варна - изток - Отдел
„Статистика, прогнози, сертификации и екология" (с предишно наименование - Отдел
„Анализи, стратегии и ИСУ"). На 21.12.2020 г. със Заповед № 308 от 18.12.2020г. на
Изп.Директор на „Пристанище Варна" ЕАД й било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото й правоотношение било прекратено от деня на връчване на
заповедта. На същата дата й била връчена и Заповед № 53 от 18.12.2020 г. на Изп.Директор
на „Пристанище Варна" ЕАД, с която на основание чл.224, ал.1 КТ е начислено обезщетение
за неползван платен годишен отпуск и на основание чл.221, ал.2 КТ е посочено, че дължи на
работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
Ищецът оспорва заповедта и наложеното с нея уволнение, като
незаконосъобразно.Твърди неспазване на процедурата по издаването на обжалваната
заповед - чл.193 КТ, т.к. не й е връчвано възражението на председателя на синдикалната
организация, което е описано в заповедта за уволнение и тя никога не е давала обяснения по
него, поради което и не й е осигурена възможност ефективно да се защити по изложените в
това възражение твърдения.Счита, че процесната заповед не отговаря на изискванията,
визирани в чл.195, ал.1 КТ за съдържание.
Оспорва да е извършвала описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина
визирано в чл.194, ал.1, т.4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя във връзка с
чл.187, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа. Излага аргументи,че замерванията
от акредитираната лаборатория са направени от ръководител Г.С. и провел изпитването инж.
К.М.,за които са съставени протокол от изпитване №158/23.10.2020 г. за Пристанищен
терминал Варна - изток и протокол за изпитване №159/24.10.2020 г. за Пристанищен
терминал Варна - запад.
В длъжностната й характеристика за длъжността „инженер, еколог" няма предвидено
да присъства лично при извършване на замерите от представителите на акредитираната
лаборатория. Никога не й е връчвана нарочна заповед, в която да й бъде възложено или да
бъде изрично упълномощена да стори това. Видно от часовете, посочени в протоколите за
3
извършени замервания на нощните и вечерните нива на шум, те са направени през часове
извън работното й време. Следователно, за да присъства, е необходимо да има изрична
заповед, издадена от изпълнителния директор или от друго упълномощено от него лице. Не
издаването на пълномощно представлява нарушение на принципа на добросъвестното
осъществяване на трудовите права и задължения по смисъла на чл.8 КТ. Твърди , че задачата
й във връзка с извършваните замервания била да организира пробонабирането, съгласно
план схема на района, с цел да бъде проведен начален инструктаж по БЗР и ППО от отдела
на Ц.К. на представителите на акредитираната лаборатория, да имат осигурено защитно
облекло, да бъде организиран пропускателния режим от отдел „Фирмена сигурност" чрез
Д.П., да изиска от лабораторията данните под формата на протокол и да ги обобщи и
представи в РИОСВ – Варна,което тя е изпълнила. Данните от лабораторията са й
представени с приемо - предавателен протокол от инж. К.М.. Последният по ел. поща е
изпратил на Д.Д. приемо - предавателен протокол. Твърди,че никога не е получавала,
подписвала и представяла в счетоводството на „Пристанище Варна" ЕАД фактура, издадена
от „Кристиан 8" ЕООД за извършен мониторинг на шума, което се доказва и от липсата на
неин подпис за получател в същата. Твърди , че е подписала единствено обобщените
протоколи за проведени собствени измервания на нива на шум, но не е подписвала
протоколите за изпитванията. Последните са подписани от представителите на
акредитираната лаборатория. Двата протокола имат един и същи номер, но са два различни
формуляра. Изготвила е и е подписала докладите от проведените измервания и същите са
изпратени до Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна с писмо
подписано от Изп.Директор, а преди това от ръководител отдел - Д.Д.. РИОСВ приема за
сведение докладите и приложените към тях документи видно от изпратеното писмо
получено в Пристанище Варна на 10.11.2020 г. с поставен вх.№ 8765.
Счита, че при издаването на Заповед № 308 от 18.12.2020 г. работодателят е допуснал
нарушение на чл.189, ал.1 КТ, тъй като наложеното й най - тежко дисциплинарно наказание
уволнение е несъответно, защото не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, а
дори и ВРС да приеме, че има допуснато такова, то не е достатъчно тежко. Няма налагани
други наказания. Освен това работодателят следвало да формира мотиви по приложението
на чл.189, ал.1 КТ.
Следствие на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение останала без
работа и доходи, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т.З КТ
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва
съществувалото трудово правоотношение с ищеца на сочената от него длъжност и
прекратяването му с оспорената заповед, на основанието в нея. Оспорва изцяло доводите на
ищеца за незаконност на уволнението. Релевира подробни съображения за законосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като сочи, че при издаване на същата са
спазени изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ. Намира заповедта за мотивирана и съобразена за
степента на извършените и описани в нея, нарушения на трудовата дисциплина, за които в
последствие й е наложено и дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че нарушенията, за
които срещу ищеца е била издадена заповед № 308 от 18.12.2020 г. са реални. Съгласно
4
длъжностната характеристика за длъжност: Инженер, еколог, връчена на работника, се
изисква той да организира воденето на отчетност на проведените мероприятия, отчетните
резултати и подготвя анализи, справки и предложения, които предава на Ръководството;
Контролира състоянието на околната среда на територията, оперирана от „Пристанище
Варна" ЕАД (Пристанищен терминал Варна-изток със Складова база и Пристанищен
терминал Варна-запад) и следи спазването на екологичните стандарти и норми; поддържа
връзки и взаимоотношения с държавни органи и фирмите работещи в областта на опазване
на околната среда.Като не е упражнила контрол по изпълнение на възложените на фирма
„Кристиан 8" ЕООД дейности, свързана с измерване на нивото на шум, не се е убедила, че
действително работата е изпълнена по начин и обем, в който е възложена, не е осигурила
присъствие на представител на работодателя, съгласно изискванията на Наредба
№54/13.12.2010 г., а е потвърдила, че работата е изпълнена и фактура №145 е за плащане
пред прекия си ръководител и е подписала протоколите за приемане на работата К. не е
изпълнила своите възложени с длъжностна характеристика задачи и е злоупотребила с
доверието на работодателя. Неизпълнението на трудовите задължения от ищеца е станало
причина и за протестното писмо от страна на синдикалната организация КНСБ от
пристанище Варна - запад, срещу работодателя. Пострадал е авторитета на работодателя
пред собствените му работници и пред синдикалната организация и без започналата
проверка биха настъпили имуществени вреди в размер на 3540.00 лева. Фирмата изпълнител
„Кристиан 8" ЕООД в отговор на възраженията на „Пристанище Варна" ЕАД за
неизпълнение на възложената работа е издала на 11.01.2021г. Кредитно известие за
стойността на Фактура № 145/23.10.2020 г. Без извършената проверка по сигнала на
синдикалната организация сумата от общо 3540.00 лева е щяла да бъде изплатена, с което
дружеството ощетено.
Оспорва, като несъстоятелни твърденията на ищеца че за да изпълни своите трудови
функции е била необходима нарочна заповед или изрично упълномощаване. Никога не е
информирала за нуждата от това по време на действие на трудовия договор, а отговорността
за организиране на работата й е била възложена. Аргумент за това е,че без специална
заповед или пълномощно е положила подписа си на:Протокол № 158/23.10.2020 г. за
проведени собствени измервания на нивата на шум;Протокол № 159/24.10.2020 г. за
проведени собствени измервания на нивата на шум, в които за терминал Варна - изток и за
терминал Варна - запад е отразено, че са извършени дневни замери (07-19 часа), вечерни (19-
23 часа) и нощни (23-07 часа) на съответните дати;Приемно-предавателен протокол от
27.10.2020 г. за приемане на извършената работа, подписан за „Кристиан 8" ЕООД от Кр. М.
и за „Пристанище Варна" ЕАД от Кр. К.;С това за „Пристанище Варна" ЕАД възниква
задължението да плати стойността на услугата. След постъпилото писмо от синдикалната
организация и извършената проверка в контролно-пропускателната система е установено, че
ищцата не е била едновременно с представителите на фирмата на едно и също място по
едно и също време в пристанището. Следователно не е спазен чл.19 от Наредба № 54 и не е
упражнила контрол върху изпълнението,което е нарушение на задълженията съгласно
длъжностната й характеристика.
Излага, че Заповед № 53 от 18.12.2020 г. на Изпълнителния директор на „Пристанище
Варна" ЕАД, с която на основание чл.221, ал.2 от КТ на работодателя се дължи обезщетение
за неспазено предизвестие е издадена при наличие на правно основание за това – наличието
на валидно и законосъобразно дисциплинарно уволнение.
Отправя искане за отхвърляне на исковете и заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание страната поддържа съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
5
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените
писмени доказателства е, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата на трудов договор № 23 от 29.01.2016г., допълнителни споразумения №
11/23.01.2020г. и № 208/26.08.2020г., по силата на което ищецът е заемал длъжността
„инженер, еколог", в Пристанищен терминал Варна - изток - Отдел „Статистика, прогнози,
сертификации и екология" (с предишно наименование - Отдел „Анализи, стратегии и ИСУ"),
на която длъжност е била преди уволнението.
Приобщена на л. 70-72 от делото е длъжностна характеристика относно длъжността
„инженер -еколог“, като видно от направеното отбелязване ищецът е запознат със същата на
01.09.2020 год.
Приобщени към доказателствения материал по делото - л. 21-28 са Заповед № РД-613/
08.08.2012г. на Министъра на МОСВ и Методика за определяне на общата звукова мощност,
излъчвана в околната среда от промишленото предприятие и определяне нивото на шума в
мястото на въздействие.
Приети като доказателства по делото са протоколи от изпитване № 159/24.10.2020г., №
158/23.10.2020г.,Протокол за изпитване № 171/08.01.2021г., както и свързаната с тях
кореспонденция на дружеството ответник с лаборатория за изпитване „Кристиан 8“ЕООД;
фактура № 156/11.01.2021г.;фишове за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м.
11,12.2020г.; колективен трудов договор.
Видно от Заповед № 308 от 18.12.2020 г. на Изп.Директор на „Пристанище Варна"
ЕАД, връчена на 21.12.2020 г., на К. К. –Б. е наложено дисциплинарно наказание „
уволнение“, на основание чл. 190 ал.1 т.4 вр.чл.187 т.3 от КТ.В мотивите на заповедта е
посочено, че същата е издадена поради злоупотреба с доверието на работодателя и
неизпълнение на възложената работа, а именно: ищцата не е извършила контрол на
замерите, които са били възложени на фирмата „Кристиан 8“ ЕООД, като не е присъствала
6
по едно и също време с представителите на фирмата на пристанищния терминал и/или не е
организирала присъствието на друг представител на възложителя – работодател; подписала
е протокол № 158/23.10.2020г. и Протокол І 159/24.10.2020г. за проведени собствени
замервания на нивата на шум въпреки, че не е присъствала на тях, както и че е представила
издадената на 23.10.2020г. фактура от фирмата-изпълнител, без да е подписан двустранен
приемо-предавателен протокол.Такъв е представен с писмо вх.№ 9510/09.12.2020г.,към
което е приложен приемно –предавателен протокол от 27.10.2020г. за приемане на
извършената работа,подписан от „Кристиан 8“ЕООД от Кр.М. и за Пристанище Варна ЕАД
Кр.К..
Дисциплинарното производство срещу ищцата е започнало по повод докладни записки
вх. № 8629/04.11.2020г. и с вх. № 9399/30.11.2020г. от председателя на Синдикат на
пристанищните работници СТСБ-КНСБ, Пристанищен терминал Варна - запад г-жа П. И., с
изразено несъгласие с протоколите от измервания и начина, по който се твърди, че са били
извършени, както и докладна записка вх.№ 9559/10.12.2020г. на Др.Д. –ръководител Отдел
СПСЕ на когото ищцата е пряко подчинена.
С Уведомително писмо изх. № 9681/15.12.2020 г. К. К. –Б. е уведомена, че срещу нея
започва дисциплинарно производство. На основание чл. 193 от Кодекса на труда, е поканена
в тридневен срок от получаване на Уведомителното писмо да се яви в "Пристанище Варна"
ЕАД, за да се изслушат обясненията й или да ги представи в деловодството на дружеството
в писмен вид, посочи доказателства по случая и по предложението за дисциплинарно
наказание „Уволнение". Изслушани са устните обяснения дадени пред Изпълнителния
директор.
Ищцата е депозирала писмени обяснения, вх. № 9745/17.12.2020 г. /л. 155–157/.
От заключението по ССчЕ, което съда цени, като обективно, се установява, че
последния пълен отработен месец на ищцата преди уволнението е м.11.2020г., а брутното му
възнаграждение за него е в размер на 1269.00лв. за месеца.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от
Изп.Директор на „Пристанище Варна" ЕАД, т.е. от лице, притежаващи дисциплинарна
власт и в този смисъл тя е издадена от компетентен орган по чл. 192, ал. 1 КТ.
Съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци изразяващи се в нарушения
на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ.
Спазена е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е поискал
обяснения от служителя именно във връзка с посочените в заповедта нарушения. Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 18.12.2020 г., след като служителят
е бил поканен –л. 150 от дело, да депозирал обяснения по всяко от посочените в заповедта
7
нарушения. След като на К. е дадена възможност да участва в дисциплинарното
производство, законовата процедура е спазена и възраженията на въззивника за порочност
на обжалваната заповед при неспазване на разпоредбата на чл.193 от КТ са неоснователни.
Спазени са и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по
чл.194 ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. По въпроса
относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290
ГПК - напр. - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о.,Решение №
322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 162 от 13.07.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о., ГК, според която: Заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се
нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на
работника или служителя.
В настоящата хипотеза не е налице друг документ посочен в заповедта, в който
дисциплинарните нарушения да са индивидуализирани и този документ да е станал
достояние на наказания работник. / Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г.,
г. к., ІV г. о. на ВКС/. Ето защо преценката за спазване разпоредбата на чл.195 от КТ следва
да се направи с оглед посоченото в самата заповед. От посоченото в заповедта става ясно
кога са осъществени нарушенията – 23.10,24.10.2020г., както и какви са те - злоупотреба с
доверието на работодателя във връзка с неизпълнение на възложената работа/контрол при
осъществяване на проведените измервания на нивата на шум на 23 и 24.10.2020г. , както и
подписване на протоколите от направените замервания/ неизготвяне и изготвяне извън срок
на двустранен приемно –предавателен протокол/ и представянето им пред работодателя
,вкл. и за заплащане , без да е присъствал на самите измервания.
По отношение на материалната законосъобразност, съда следва да установи дали са
осъществени от ищеца описаните в същата нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно чл.27, т.2 от Наредба № 54/13.12.2010 г. за дейността на националната
система за мониторинг шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен
мониторинг и представяне на информация от промишлените източници на шум в околната
среда, операторът на промишлен източник извършва собствени периодични замервания на
показателите за шум, за действащи промишлени източници - не по - малко от един път в
8
рамките на две последователни календарни години. По делото не се спори, а и е видно от
приетите писменни доказателства, че избор на акредитирана лаборатория е извършен от
Д.Д. - ръководител отдел СПСЕ /Статистика, прогнози, сертификации и екология/ , който е
изготвил и представил на изпълнителния директор на „Пристанище Варна" ЕАД докладна
записка с предложение за избор на „Кристиан 8"ЕООД, която видно от сертификат за
акредитация БСА per. № 157 ЛИ от 19.11.2019г. може да извършва изпитване на шум:
Еквивалентно ниво на шум. Ниво на обща звукова мощност. След положителна резолюция
от Изп.Директор с възлагателно писмо per. № 8082/16.10.2020 г. на лабораторията за
изпитване е възложено от „Пристанище Варна" ЕАД извършването на собствени
периодични замервания на еквивалентни нива на шум и определяне на обща звукова
мощност, излъчвана в околната среда.
Замерванията от акредитираната лаборатория са направени от ръководител Г.С. и
провел изпитването инж. К.М.. Съставен е протокол от изпитване №158/23.10.2020 г. за
Пристанищен терминал Варна - изток и протокол за изпитване №159/24.10.2020 г. за
Пристанищен терминал Варна - запад.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, а и не се
твърди друго,че на 23 и 24.10.2020г. ищцата не е присъствала на проведените от „Кристиан
8"ЕООД замервания на нивата на шум. В тази връзка възражението на въззивника за
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения поради
неприемането на писмени доказателства, а именно – снимков материал е неоснователно.
Възражението на въззивника, че съгласно длъжностната характеристика на заеманата
длъжност, еколога принципно следва да присъства при фактическото измерване, съда
намира за основателно. Съгласно длъжностната характеристика за длъжност: „инженер,
еколог“, се изисква той да организира воденето на отчетност на проведените мероприятия,
отчетните резултати и подготвя анализи, справки и предложения, които предава на Ръководството;
Контролира състоянието на околната среда на територията, оперирана от „Пристанище Варна"
ЕАД (Пристанищен терминал Варна-изток със Складова база и Пристанищен терминал Варна-
запад) и следи спазването на екологичните стандарти и норми; поддържа връзки и
взаимоотношения с държавни органи и фирмите работещи в областта на опазване на околната
среда.След като същата има задача „да организира воденето на отчетност на проведените
мероприятия, отчетните резултати и подготвя анализи и по-конкретно да организира
пробонабирането, съгласно план-схема на района, да осигури първоначален инструктаж, да
осигури работно облекло, да осигури пропускателен режим, да изиска данните под формата на
протокол и да ги представи в РИОСВ“, то логично е да присъства на извършваните замервания,
доколкото подписвайки протоколите от тях , следва да прецени дали същите отговарят на
стандартите за осъщетвяването им. От друга страна в хода на производството, ответника
чиято е доказателствената тежест не е представил никакви доказателства във връзка с
административната организация на проведените замервания. В този смисъл твърденията му
, че ищцата е следвала сама да поиска заповед за присъствието на замерванията през нощта
са несъстоятелни. По делото работодателя не е установил как конкретно е уредил работата
на ищцата в извън работно време/с оглед времето за вземане на проби/ , как конкретно и е
9
възложена работата по ръководство и контрол на фирмата „Кристиан 8“ ЕООД и на дейността по
мониторинг на шума в околната среда по Наредба № 54/13.12.2010 г., а също и отговорността на
прекия й ръководител, а именно – ръководителя на Отдел „Статистика, прогнози, сертификации и
екология", в тежест на който е да разпредели задачите между работещите в отдела. Нещо повече
видно писмо рег. № 29.10.2020г. –л.84 от дело процесните протоколи от измерване в едно с доклад
са изпратени на Директора на РИОСВ –Варна в изпълнение на чл.27 от Наредба №
54/13.12.2010г. с подпис на ръководител отдел СПСЕ и Изп.Директор на „Пристанище Варна
Запад“ ЕАД. От същите е видно, че подписа на ищеца стои под обобщените доклади, но не и под
протоколите за самите изпитания.Т.е. прекия ръководител на инженер, еколога е удостоверил
правилността на измерванията без да осъществи проверка. Едва след сигнала на синдикалната
организация той е разбрал, че замерванията не са осъществени точно, както е посочено в
докладната му записка „ вземайки си бележка от случилото се преди две години и спазвайки
обещанието , което Вие/Изп.Директор/ сте дали на среща с президента на КНСБ г-н Пламен
Димитров,обърнахме особено внимание на тези нови измервания“.
Възраженията на въззивника за евентуални бъдещи вреди от поведението на ищеца във
връзка с издаването на фактура № 145/23.10.2020г за сумата от 3540лева, респективно с
издаването и за плащане същата да е уронила престижа на работодателя пред собствените
му работници и синдикалната организация, е неоснователно. По делото работодателя не е
доказал ищцата да е представила за плащане фактурата, издадена от фирмата –изпълнител.
Безспорно е , че същата не носи подпис на представител на „Пристанище Варна“ ЕАД, още
по-малко на ищцата. Не се установява и по какъв ред същата е достигнала счетоводството
на ответника, а и е установено, че е анулирана от издателя с нарочно кредитно известие.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - злоупотреба с доверието на
работодателя с оглед неизпълнение на възложената за длъжността работата. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна
облага, но такава е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил
деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на
работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено
умишлено. По тежка е санкцията, когато работникът или служителят осъществява
материално-отчетнически функции, т.к. изпълнението им предпоставя една по-висока
степен на оказаното от работодателя доверие.
Във всички случай обаче, допускането на действия или бездействие в разрез със
задължението си за лоялност,съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение следва да бъде
10
посочено в заповедта, с която се налага наказанието и установено по делото ,за да бъде
уволнението законосъобразно. Това е така т.к. най-тежката дисциплинарна отговорност
може да се наложи за доказана злоупотреба с доверието на работодателя, но не всяко
неизпълнение на възложената работа е тежко нарушение водещо до „уволнение“ по смисъла
на чл.190 ал.1 т. 4 от КТ/арг. чл. 187 т.8 от КТ/.
В конкретната хипотеза, ответника работодател е не провел пълно и главно доказване
на процеса по възлагането на конкретната работа по пряк контрол на дейността на „Кристиан 8“
ЕООД, съгласно чл.19 от Наредба № 54/13.12.2010 г. за дейността на националната система за
мониторинг на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал 2 КТ, дисциплинарното уволнение по чл. 330 КТ
се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението, обстоятелства
при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е предоставена
възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни
нарушения. както и предвид липсата на твърдения и доказателства ищеца да е имал други
нарушения и да е бил наказван , въпреки характера на трудовата функция на ищеца, а
именно организационно –отчетна не е налице съизмеримост между тежестта на
нарушението и наложеното дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.
В тази връзка, дори да се приеме, че изложените в обжалваната заповед нарушения на
трудовата дисциплина съставляват нарушение по см. на чл. 187 т.3 от КТ, само въз основа
на тях не може да се обоснове наложеното на ищеца най –тежко дисциплинарно наказание.
Доколкото при определяне на дисциплинарното наказание, работодателят не е взел
предвид тежестта на нарушението , наказанието не е кореспондиращо с тежестта на
нарушението, с което не са изпълнени изискванията на чл. 189 ал 1 КТ, поради което
наложеното с обжалваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 ал.1
от КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ обуславя
основателност и на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, каквото се дължи при
незаконно уволнение.Размера на дължимото обезщетение е доказан с приетото по делото
заключение на ССчЕ. Ето защо всички съединени искове следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл.357 от КТ във вр. с чл. 221 ал. 2 от КТ.
Предвид изложените мотиви за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата като
незаконосъобразно, то не е налице основание за начисляване в полза на работодателя на
обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ. Поради това заповедта, с която е начислено
обезщетението, следва да бъде отменена в посочената част.
По изложените съображения ВОС счита, че обжалваното решение като правилно и не
страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за
11
разноските.
Предвид изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат сторените по делото
пред настоящата инстанция разноски.
В полза на въззивемия следва да се присъдят разноски в размер на 1000.00 лева
представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат общо за всички
предявени искове, съобразно направеното искане, представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК, съда
счита за неоснователно на основание чл. 7 ал. 1 т. 1 и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262093/28.06.2021г./допълнено с Решение №
262483/23.08.2021г./ по гр.д. № 933/2021г. на ВРС, 18 св.
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК ********* гр. Варна, пл.
„Славейков“ №1, представлявано от П.С. - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на К.С. К.
- Б., ЕГН ********** гр. Варна, ул. "Селиолу"№ 13, ет.3, ап. 6, сумата от 1000лв. /хиляда/,
разноски за въззивното производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от дата на уведомяването .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12