№ 2276
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100505573 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.07.2023г., постановено по гр.д. № 50405/2019г. на СРС,
ГО, 123 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу “ГЕО ПЕТ – М” АД иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на
ищеца на вземане в размер на 582, 43 лева, представляваща стойност на
потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за
периода от 01.02.2016г. до 30.11.2017г. в топлоснабден имот – офис № 8,
находящ се в гр. София, бул. “******* III” № *******, абонатен номер 7694, с
която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 21.11.2018г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
73796/2018г. по описа на СРС, ГО, 123 състав. Със същото решение са
отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за 28, 38
лева – стойност на услугата дялово разпределение; за 101, 51 лева – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.03.2016г. до
1
13.11.2018г. и за 4, 16 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2016г. до 13.11.2018г.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответника “ГЕО ПЕТ - М” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не се е
произнесъл по всички релевирани от ответното дружество възражения, като е
приел, че представените от ищеца частни свидетелстващи документи
установяват основателността на предявената претенция. Сочи, че не е изяснен
механизмът на твърдяното неоснователно обогатяване, както и че именно
ответното дружество се е обогатило с ползването на топлинна енергия. Излага
доводи, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, поради което не са приложими и
Общите условия на ищеца. Въззивникът твърди, че не са издавани надлежни
фактури за количеството топлинна енергия, поради което не е доказан обема и
стойността на предоставените услуги. Счита, че претенцията е неоснователна,
тъй като съдът е формирал своите изводи въз основа единствено на
едностранно съставени от ищеца писмени доказателства, които са
непротивопоставими на ответното дружество. Поддържа твърдението си, че
не е собственик на процесния имот за исковия период, че не е сключвал
договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и че не е доказано да е
ползвал такава. Излага, че първоинстанционният е разгледал формално
възражението за погасяване на вземането по давност, като поддържа, че е
приложима кратката погасителна тригодишна давност. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.
Въззиваемият “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно
и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания
първоинстанционен акт.
2
Третото лице-помагач не изразява становище.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно
обогатяване.
Настоящият съдебен състав счита, че решението е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква,
когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в
кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група
факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от
двете суми между обедняването и обогатяването. Обедняването и
обогатяването следва да произтичат от други общи за двете предпоставки
факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването
и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като
всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би
получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на
3
обедняването на ищеца.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на
обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между двете страни.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012г.
/респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Предвидената писмена форма е такава за действителност на
правоотношението. В случая между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че не е сключен писмен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди за исковия период.
Неотносими към предмета на спора са релевираните доводи относно
титулярството в правото на собственост върху процесния имот. По делото са
представени неоспорени от ответното дружество писмени доказателства, от
които се установява, че “ГЕО ПЕТ – М” АД е бил наемател на топлоснабдения
имот за исковия период съгласно договор за наем от 07.12.2011г. Въз основа на
този договор на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване на
обект, представляващ офис № 8, находящ се на адрес се в гр. София, бул.
“******* III” № *******, за срок от 3 години. Със споразумение от
01.02.2016г. страните са постигнали съгласие сключеният договор за наем да
продължи действието си до 31.12.2017г. Ответното дружество нито твърди,
нито доказва наемното правоотношението да е било прекратено предсрочно,
4
респективно държането на имота да е предадено на наемодателя или на друго
лице преди исковия период.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е
процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на
топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и
небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент"
се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови
нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на
нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
13 юли 2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава
клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се
изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов
клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия,
която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и
клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от
ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – § 1 т. 42 и т. 43 така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при
дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо
или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови
- за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не
задоволяват битови нужди/. Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Дефинираните с двете обсъждани правни норми
легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката.
Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови
нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска
дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.
Несъмнено е, че ответникът няма домакинство и собствени битови нужди,
което сочи на небитово ползване на топлинна енергия в процесния обект.
5
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При условие,
че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма
сключен писмен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да
липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна
енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявал -
получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и
обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна
енергия. Следва да се посочи и обстоятелството, че въззивникът не твърди,
нито доказва да е заплащал стойността на потребената топлинна енергия на
наемодателя след 01.12.2014г., когато е изтекъл срока на действие на
сключения между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и “ГЕО ПЕТ – М” АД
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
имот. Видно от съдържанието на този договор от 21.12.2011г. същият е
сключен от ответника в качеството му на наемател на имота, със съгласие на
собственика – “МИК – М” ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран
в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. /обн. ДВ, бр.
34 от 24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./ и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г., в сила от
24.03.2020г./. В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и
топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на “ТЕРМОКОМПЛЕКТ“
ООД. Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз
основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг.
от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по СТЕ.
Неоснователни са релевираните от въззивника възражения относно
6
доказателствената стойност на приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза. Същото, преценено по реда на
чл. 202 от ГПК, следва да се кредитира като пълно, обективно и обосновано,
при съобразяване и на липсата на оспорване от ответника по реда и в
сроковете по чл. 200, ал. 3 от ГПК. В заключението е посочено, че сградата, в
която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа, съответно имотът е топлофициран. През исковия период дяловото
разпределение е било извършвано от “ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, като
отчитането на потребената топлинна енергия е било извършено въз основа на
реален отчет на монтирания апартаментен топломер и водомер. Вещото лице
е посочило, че топлинната енергия отдадена от сградна инсталация е била
определена при съобразяване на правилата, установени в приложимата
Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия отдадена
от сградна инсталация била изчислена в съответствие с т. 7.2. от
приложението към Наредбата и представлява разлика между общото
количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на
индивидуалните топлромери в отделните имот, която се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект. Вещото лице е констатирало, че постъпилата в абонатната станция
топлинна енергия е била отчитана въз основа на общ топломер, който е
преминал на периодични метрологични проверки през исковия период и е бил
годно средство за търговско измерване. Именно поради изложеното в
експертизата е прието, че стойността на количеството реално доставена
топлинна енергия с включени изравнителни сметки възлиза на сумата от 672,
39 лева.
Неоснователни са релевираните от ответното дружество възражения, че
заключението е било изготвено единствено въз основа на едностранно
съставени от ищеца частни документи. Напротив, вещото лице е съобразявало
и представените от третото лице-помагач изравнителни сметки и талони за
отчет на уредите /подписани от потребител/ за процесния период, които не са
били оспорени от ответника, като експертът е направил самостоятелни
изчисления на доставяната енергия и съответно за цената за същата.
Всички наведени от ответното дружество доводи относно неиздаването
на фактури за доставеното количество топлинна енергия са ирелеванти за
предмета на правния спор – предявен е иск за вземане, претендирано на
7
извъндоговорно основание.
Предвид изложеното съдът приема за установено, че в процесния обект
и за исковия период е потребена топлинна енергия на стойност 582, 43 лева,
както правилно е приел първоинстанционният съд при съобразяване на
заключението на съдебно-техническата експертиза и диспозитивното правило
в гражданския процес – претендирана е сума в по-нисък размер от реално
потребената от ответното дружество.
Неоснователни са наведените от въззивника доводи относно погасяване
на вземането по давност. В първоинстанционното производство не е
реливирано в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК правопогасяващо
възражение за давност, поради което правилно първоинстанционният съд не е
разгледал същото.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на предявения иск
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2023г., постановено по гр.д. №
50405/2019г. по описа на СРС, ГО, 123 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “ГЕО ПЕТ - М” АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Буная” № 8, ет. 4, ап. 11 да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание 273, вр. чл. 78, ал.
8
8 от ГПК, сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9