РЕШЕНИЕ
№ ...66
гр. Самоков, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Я. ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 305 по описа на
съда за
Н.З.Й. от гр. К. обжалва Наказателно постановление № .., издадено
на 17.03.2020 г. от Началника на РУ – Самоков към ОДМВР – София, с искане за
неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП),
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
В хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
със съставяне на 23.02.2020 г. на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от Я.И.Д., на длъжност
„мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков за нарушение на чл. 146, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 23.02.2020 г. около
10,30 ч. на второкласен път ІІ-.. в посока от гр. Д. б. към гр. С.
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „О. З.” с рег. № .. като
на автомобила е монтирана автомобилна газова уредба, която не е заявена в „Пътна
полиция” и не е вписана в свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство.
Въз основа на АУАН
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което изцяло е
възприел фактическите констатации на актосъставителя и е квалифицирал деянието
на жалбоподателя като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложил административно наказание „глоба” в размер 150 лв.
На първо място, разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не съдържа правило за поведение, което да може да бъде
нарушено с деяние на жалбоподателя. Тя делегира правомощие на орган на
изпълнителната власт да определи с наредба условията и реда за изменение в
конструкцията на регистрираните ППС и за индивидуално одобряване на ППС,
регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейско икономическо пространство. Ето защо разпоредбата е
бланкетна относно условията и реда за изменение на конструкцията на
регистрираните ППС (каквото безспорно е собственото на жалбоподателя ППС,
управлявано от него при извършената проверка) и се изпълва с конкретно
съдържание при нарушение на разпоредба на издадената въз основа на нея Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство (обн. ДВ, бр. 21/2013 г.). При твърдение за
нарушение на бланкетната разпоредба на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП посочването на
конкретна нарушена с деянието разпоредба от тази наредба е необходимо-присъщ
елемент на административно-наказателното обвинение, а непосочването й всякога
нарушава правото на защита на санкционираното за такова деяние лице. В случая в
АУАН и в НП не е посочена нарушена с деянието разпоредба от Наредба № Н-3/2013
г. и по този начин в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 5, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН жалбоподателят е лишен от възможността да научи нарушение
на коя нормативна разпоредба му е вменено.
Наред с това, условията и редът,
установени в Наредба № Н-3/2013 г., за такова изменение в конструкцията на ППС,
каквото според чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 от наредбата представлява
допълнителното монтиране в МПС на уредби, които позволяват работата на
двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ), се свеждат
до следните удостоверителни дейности – издаване на протокол за монтиране на
уредба за ВНГ или СПГ от лицето, което е извършило допълнителното й монтиране
(чл. 20, ал. 2 от наредбата) и извършване и протоколиране на първоначална
проверка за съответствие с изискванията на чл. 20 от надлежно оправомощени за
това лица (чл. 26, ал. 3 и 6 от наредбата). В АУАН и в НП не са изложени
твърдения, че по отношение на допълнително монтираната в автомобила на
жалбоподателя автомобилна газова уредба такива дейности не са извършени. Така
описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение е и от фактическа страна
непълно – в разрез с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които осигуряват правото на защита на административно-привлеченото лице
срещу фактите на вмененото му нарушение.
Вярно е, че при такова изменение
в конструкцията на ППС за собственика му възниква задължение да заяви пред
съответното звено „Пътна полиция” промяна в данните за регистрацията му, но то
произтича от друг подзаконов нормативен акт – Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(обн. ДВ, бр. 31/2000 г.), която е издадена на основание други разпоредби от
ЗДвП. В този смисъл между фактическото описание на деянието на жалбоподателя в
АУАН и НП – от една страна и посочването в тях на нарушената с него разпоредба
– от друга, е налице и очевидно несъответствие, което на самостоятелно
основание нарушава правото на жалбоподателя да научи какво точно
административно нарушение му е вменено.
Освен това, систематическото
тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 15, ал. 12 от Наредба №
І-45/2000 г. в тяхната връзка налага извод, че
задължението на собственика на МПС да заяви пред съответното звено
„Пътна полиция” промяна в данните за регистрацията му относно вида на горивото в
свидетелството за регистрация възниква при извършване на първата промяна в
регистрацията по чл. 14 от наредбата, настъпила след монтирането на уредба, позволяваща работата на двигателя с ВНГ
или СПГ, но не по-късно от 3 години
от първоначалната проверка на уредбата по реда на чл. 26, ал. 3 и 6 от Наредба
№ Н-3/2013 г. Както в АУАН, така и в НП, не са посочени никакви обстоятелства
за това кога е монтирана уредбата в автомобила на жалбоподателя и извършвани ли
са след това промени в регистрацията по чл. 14 от Наредба № І-45/2000 г., при
които той не е заявил промяна и в регистрацията относно вида на горивото в
свидетелството за регистрация. Липсата на такива вменени на жалбоподателя в
административно-наказателното производство обстоятелства от една страна прави
невъзможна преценката извършил ли е изобщо той някакво нарушение поради
евентуално изтичане към датата на установяване на твърдяното нарушение на
крайния 3-годишен срок по чл. 3, ал. 5, изр. второ от Наредба № І-45/2000 г. за
заявяване на такава промяна в регистрацията и от друга страна – прави
невъзможно изменението на НП чрез преквалификация на деянието в съдебното
производство с оглед вменените на жалбоподателя факти.
И на последно място,
административната дейност на съответното звено „Пътна полиция” по промяна в
регистрацията на МПС поради допълнително монтиране в него на уредба,
позволяваща работата на двигателя с ВНГ или СПГ въобще не представлява
разрешение за изменение в конструкцията му. Затова вменените на жалбоподателя
факти, а именно че на 23.02.2020 г. управлява по път ІІ-82 на територията на
Община Самоков собствения си лек автомобил „О. З.” с рег. № .. с монтирана на
автомобила АГУ, която не е заявена в „Пътна полиция” и не е вписана в СРМПС на
автомобила, не съответстват на правната квалификация на деянието като
административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съставомерно за това
административно нарушение е деяние на собственик или на длъжностно лице,
изразяващо се в допускане в движението по пътищата на ППС, чиято конструкция е
изменена без съответното за това разрешение. Вярно е, че с оглед цялостното
съдържание на Наредба № Н-3/2013 г. понятието „разрешение” по смисъла на чл.
179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП следва да се разбира не буквално като индивидуален
административен акт с конститутивно разрешително действие, а като положително удостоверяване
от оправомощено лице по нормативно установен ред на съответствието на
изменението в конструкцията с нормативните и техническите изисквания за
съответното ППС. На жалбоподателя обаче не са вменени факти за липса на такова
удостоверяване по реда на чл. 26, ал. 3 и 6 от Наредба № Н-3/2013 г., а са му
вменени други факти, евентуално относими към неизпълнение на вторичното му
задължение да заяви промяна в регистрацията на превозното средство относно вида
на горивото. Това несъответствие между фактическото описание на деянието и
правната му квалификация съгласно конкретен състав на административно нарушение
в НП на свой ред също е довело до нарушаване на правото му на защита, в
частност на правото му да научи не само каква нормативна разпоредба е нарушил,
а и на какво фактическо основание е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Посочените дотук нарушения на
процесуални правила, допуснати в административно-наказателното производство, са
съществени не само с оглед отражението им върху правото на защита на
жалбоподателя, а и защото са довели до нарушение на материалния закон чрез
издаване на НП за деяние, чието описание не изпълва състава на административно
нарушение съгласно приложената административно-наказателна разпоредба на чл.
179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Ето защо обжалваното НП следва да
бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение
на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение от
обективна и субективна страна и индивидуализацията на административното
наказание.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 17.03.2020
г. от Началника на РУ – Самоков към ОДМВР – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: