Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 461/04.11.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 438 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Н.Ц.П. с ЕГН * ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0243-000257
от 10.09.2021г. на ВПД Началник РУ Берковица, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора ОД МВР - Монтана, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2А, буква „б” от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца. Отнети са СРМПС №***
и 2бр. рег. табели с №М*** , във връзка със съставен АУАН серия АA
с бланков №334571/10.09.2021г. на РУ – Берковица. В жалбата са изложени доводи
за нищожност и незаконосъобразност на издадената ЗППАМ, издаването при липса на
компетентност и предвидените в закона предпоставки; неизяснена фактическа
обстановка; противоречие с материалния закон; съществено нарушение на
административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Моли
да бъде обявена за нищожна издадената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, при условията на евентуалност моли за отмяна като
незаконосъобразна или за изменение, като се намали срока на законния минимум от
шест месеца, тъй като определения от 11месеца не съответства на целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, представлява се от договореният от него адвокат И***
Ц*** от САК, който поддържа жалбата, като в подробни писмени бележки излага
доводи по съществото на делото свързани с липса на компетентност на издателя на
оспорената ЗППАМ и несъответствието й с целта на закона. Моли да бъде обявена
за нищожна издадената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, при условията на евентуалност моли да бъде отменена като
незаконосъобразна или да бъде изменена, като се намали срока на законноустановения
минимум от шест месеца.
Ответникът – ВПД Началник РУ - Берковица при
ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, в писмото с което е изпратил
жалбата, ведно с административната преписка, моли за потвърждаване на
издадената от него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0243-000257 от 10.09.2021г.
Жалбата
е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0243-000257 от 10.09.2021г. на ВПД Началник РУ Берковица е връчена на Н.П.
на 16.09.2021г., а жалбата е подадена чрез административния орган на
30.09.2021г. заведена с вх.№УРИ 243000-3940, от надлежна страна адресат на
ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени
съдържащи се в приетата по делото административна преписка и допълнително
изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния
орган.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 10.09.2021год. около 13,32 часа в гр.Берковица
на площад Свобода до дом №7 с посока на движение от улица „А*** ” към ул.”А*** ”
жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил марка „Х*** “, модел „С***
Ф*” с рег. №М*** , като при извършена проверка от Е.И.А.
мл. Автоконтрольор в РУ – Берковица в присъствието на С.К.Т. *** констатирали,
че жалбоподателя лъха на алкохол, при което бил поканен да му бъде извършена
проверка за установяване на употребата на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0226, които уред
отчел 2,04 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух. Издаден е и
талон за медицинско изследване с №0019275 подписан лично от жалбоподателя
приложен на л.10 по делото на който същият изрично е записал, че „приема
показанията на техническото средство”. За констатираното от Е.И.А. мл.
Автоконтрольор в РУ – Берковица на жалбоподателя е съставен АУАН серия АА №334571
от 10.09.2021год. за административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. първо
от ЗДвП /относимо към процесната ЗППАМ/. Издадения АУАН е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис, като по него е отразено, че няма възражения
приложен на л.9 по делото.
Съгласно текстовото изписване на нарушението,
описано в АУАН, административното нарушение се изразява в това, че на 10.09.2021год.
около 13,32 часа в гр.Берковица на площад Свобода до дом №7 с посока на
движение от улица „А*** ” към ул.”А*** ” жалбоподателя управлявал собствения си
лек автомобил марка „Х*** “, модел „С*** Фе” с рег. №М*** , след употреба на
алкохол над 1,2 на хиляда установена в 13,32часа с техническо средство Алкотест
7510 с фабричен № ARDM – 0226, които уред
отчел 2,04 промила алкохол в издишания от жалбоподателя въздух, като е издаден
талон за медицинско изследване №0019275 представляващ Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Цифрово
е изписано нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, имената и адресите на които са посочени
в акта и е подписан от актосъставителя, нарушителя /настоящ жалбоподател/ без
възражения и свидетеля, посочен в АУАН. Няма данни по делото в
законноустановения срок след връчване на АУАН от жалбоподателя да са постъпили
писмени възражения.
От приложена справка картон на водача е
видно, че оспорващия Н.Ц.П. *** притежава СУМПС с №********* издадено на 31.05.2016год.
със срок на валидност до 31.05.2026год. с придобити категории „В”, „М” „АМ”.
Има издадени и влезли в законна сила общо 14бр. НП. Собственик е на МПС лек
автомобил марка „Х*** “, модел „С*** Фе” с рег. №М*** и му е издадено СРМПС
№*********, видно от справката на л.12 по делото.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП, за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, ВПД
Началник РУ - Берковица при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана е издал оспорената в
настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0243-000257 от 10.09.2021г., с която му е наложена ПАМ по чл.171,
т.2а, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - за срок от 11 месеца, като са отнети СРМПС №*********
и 2бр. рег. табели с рег. №М*** .
По делото е приложена и издадена друга ЗППАМ
по отношение на същото нарушение касаеща отнемане и на СУМПС на жалбоподателя.
Приложен е списък рег. №3286р-20801 от 29.04.2021г.
за успешно преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за
проверка на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” на л.20 по делото
от който е видно, че ползвания при проверката на жалбоподателя анализатор -
техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
– 0226 е преминал проверката на 27.04.2021г. и е със срок на валидност от шест
месеца т.е. до 27.10.2021г., както и разпечатка за отчетените резултати от
техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
– 0226 на л.11 по делото.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на
Директора на ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.15 по делото, Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на
службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП на л.26 по делото, където в т.3
са посочени Областните дирекции на МВР и Заповед №8121К-8195 от 28.06.2021г. с
която издателя на оспорената ЗППАМ е преназначен на ръководна длъжност – главен
инспектор Началник РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана на л.27 по делото.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.9 на тази заповед
началник РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана, който е издател на оспорената
заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР -
Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. От приложената Заповед №8121К-8195 от 28.06.2021г. издателя на
оспорената ЗППАМ изпълнява длъжността ВПД Началник РУ – Берковица при ОД на МВР
– Монтана, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ. Следователно заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, в каквато насока доводите на
жалбоподателя за неоснователни.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС с установяване на употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0226, над 1,2 на хиляда, а именно 2,04
промила, обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане
на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква
"б" от ЗДвП. Противно на твърденията в жалбата е налице както
текстово, така и цифрово изписване на извършеното нарушение послужило като фактическо
основание за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Правилно установеното управление на МПС, след
употреба на алкохол над 0,5 промила установено с годно техническо средство,
видно от приложен списък рег. №3286р-20801 от 29.04.2021г. за успешно
преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка
на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” в срока на валидност
към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е бил квалифициран от началника РУ -
Берковица при ОД на МВР - Монтана като основание за налагане на предвидената в
чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.
При тази законова регламентация са налице и необходимите
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката а именно установяване
управление на МПС от жалбоподателя със съдържание на алкохол над 0,5 промила
установено при проверка с техническо средство, като към момента на издаване на
ЗППАМ по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване
със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1, пр.1 от ЗДвП. Съдът намира,
че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Възражението на жалбоподателя, че посочения
срок от 11 месеца не бил надлежно мотивиран, в случая се приема за
неоснователно. Законът предвижда в случай като процесния налагане на ПАМ за
срок от 6 до една година, като при избора на вариант, различен от минимално
предвидения срок, органът следва изложи своите мотиви, поради обстоятелството,
че той действа при оперативна
самостоятелност при определяне на срока в посочените граници. Същевременно, с
оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените
в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на
административния орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл.
такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и
като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г.
по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г.
по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017
г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай, в
обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, пряко свързани
с тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в
кръвта на водача и собственик – 2,04 промила. Освен това, към административната
преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя предходни
нарушения по ЗДвП като водач на МПС, включително влезли в сила наказателни
постановления. Следователно, административният орган е имал предвид данните от
тази справка при определяне на срока, за който е наложена принудителната административна
мярка. Коментираните обстоятелства обосноват определянето от административния
орган на срок за прилагане на процесната ПАМ в случая от 11 месеца. Мярката е
наложена правилно и в законноустановения срок от административният орган, който
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на
ПАМ.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. /в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на
ВАС/.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ц.П. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №21-0243-000257 от 10.09.2021г. на ВПД Началник РУ Берковица,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора ОД МВР -
Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2А, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11
месеца. Отнети са СРМПС №********* и 2бр. рег. табели с №М*** , във връзка със
съставен АУАН серия АA с бланков
№334571/10.09.2021г. на РУ – Берковица, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: