Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Б въззивен състав,
в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и пети февруари, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
МЛ.С-Я СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Донка Шулева,
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА
ХРИСТОВА
в.гр.дело № 9947
по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно. Образувано е по основна и насрещна въззивни
жалби срещу Решение № 344402/21,02,2018г., постановено по гр.д. № 14890/2015г.
по описа на Софийският районен съд, както следва:
1, основна - на УАСГ, срещу решението В ЧАСТТА, в която въззивника е осъден
да заплати на А.В.Й. следните суми: по иск с правна квалификация чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 2500,00лв. - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, причинени от счупване на петия пръст на лявата ръка, в
резултат от сблъсък с трайно закрепена скоба против паркиране на 02.02.2013г,
ведно със законната лихва считано от 21.03.2015г. /датата на депозиране на ИМ/
до окончателното изплащане на вземането; по иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 541.53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
02,02,2013г. /датата на причиняване на увреждането/ до 21.03.2015г. /датата на
депозиране на ИМ/, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 890,00 лева
- разноски за производството пред СРС по съразмерност;
2, насрещна - на А.В.Й. срещу решението В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът
му предявен срещу УАСГ, за с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за
разликата над сумата от 2500,00 лева до пълния предявен размер от 5001,00 лева,
както и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 541.53 лева до пълния предявен размер от 1083.07 лева, както и в частта, в
която е осъден да запати в полза на УАСГ сумата 430.09 лева - разноски за
производството пред СРС по съразмерност.
Всеки от въззивниците инвокира
доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.
Претендира отмяната му, и постановяване на ново, положително за
него.
В качеството на въззиваеми УАСГ
и А.В.Й. изразяват
становище за неоснователност на насрещната жалба.
В исковата молба и последвалите молби
уточнения А.В.Й. твърди, че на на 02.02.2013г. в гр. София, ЖК „Студентски
град“, в началото на пешеходната алея пред бл. №
36, вх. А, излизайки от входа се е спънал в трайно закрепена скоба против
паркиране, поставена върху пешеходната алея, в резултат на което е получил
счупване на петия пръст на лявата ръка. Наложило се да се лекува терапевтично и медикаментозно за
период по-дълъг от 3 месеца.Твърди, че ответникът не е положил дължимата грижа
за надлежното обезопасяване и безпрепятственото преминаване на пешеходци по
пешеходната алея. В тази връзка твърди, че държавата е предоставила на
ответника място, където е била поставена процесната скоба за безвъзмездно
ползване, стопанисване и оперативно управление.
Претендира
присъждане на сумата 5001,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на петия пръст на лявата
ръка, в резултат от сблъсък с трайно закрепена скоба против паркиране, ведно
със законната лихва, считано от 02.02.2013г. /датата на деликта/ до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира, че иск за присъждане на сумата 1083.07 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02,02,2013г. /датата на причиняване на
увреждането/ до 21.03.2015г. /датата на
депозиране на ИМ/ не е предявен. Това е така, т.к. след дадената му от съда
нарочна възможност в о.с.з. проведено на 24,01,2018г. ищецът е уточнил, че
поддържа само искането за присъждане на законната лихва върху главницата, начислена считано от
02.02.2013г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането. Това уточнение е последното дадено в производството пред СРС, поради
което и съдът възприема същото за окончателно, т.е. предходното такова
обективирано в молба на ищеца от 28,11,2017г. – л. 160-162 по делото, с което
е уточнил, че наред със законната
лихва, считано от 02.02.2013г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане
на вземането, претендира и сумата 1083.07 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02,02,2013г. /датата на причиняване на
увреждането/ до 21.03.2015г. /датата на
депозиране на ИМ/, не се поддържа. От друга страна иск за мораторна лихва в
размер на 1083.07 лева за сочения период не е предявен с първоначалната искова
молба, а едва след отмяната на хода по същество.
Ответникът възразява, че иска е недопустим, т.к. не е пасивно легитимиран да отговаря
по него, защото не е собственик на тротоара, върху който се е намирала
скобата, тъй като улиците и тротоарите са собственост на Столична община. В
отношение на евентуалност възразява, че исковете са неоснователни, доколкото не
са налице елементите от фактическия им състав. В условията на евентуалност
възразява, че размерът е прекомерно завишен.
Претендира искът да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът
след като съобрази
предметните предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49. вр. чл. 45. ал. 1 ЗЗД.
Настоящият
състав намира същият за допустим. Този извод формира въз
основа заключенията по първоначалната и допълнителна СТЕ, които намира за
обективно и компетентно дадени, и съответстващи на останалите доказателства по
делото, поради което им дава вяра изцяло, както и въз основа писмените
доказателства - Акт за частна общинска собственост от 02.10.2000г. и Акт
за частна държавна собственост с № 02131/24.03.2000г. Въз основа тях приема за установено, че на УАСГ е предоставено за
ползване студентско общежитие - блок 36А. Процесната
скоба против паркиране, находяща се на тротоара на алея за пешеходци пред блок
с № 36, вход „А”, е поставена на терена, описан в Акт за
частна общинска собственост от 02.10.2000г., където се намира блок
36А, и е
разположена върху определения прилежащ терен пред бл. 36, вх. „А”, почистването и поддържането на който, включително на тротоарите към него,
на
основание Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на
отпадъците на територията на СО и Наредба № 6 за определяне на прилежащата площ
към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, следва да се извършва от УАСГ.
Съгласно
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на
работа от страна на ответника, изразяваща се в полагане на дължимата грижа за
безпрепятственото преминаване на пешеходци по пешеходната алея; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава — вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от
чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея (така - ППВС № 9/1966 г.).
Съдът намира, че УАСГ е носител на правното задължение за полагане
на дължимата грижа за безпрепятственото преминаване на пешеходци по пешеходната
алея.
Когато се
твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания делинквент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Извод за наличие на такова съдът формира въз основа
заключението по приетата СТЕ, както и въз основа писмените доказателства, предвид
гореизложените мотиви относно прилежащата част от терена към предоставената за
ползване на ответника сграда.
При
анализа на следващите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск
- наличието на противоправно поведение от ответника, съдът намира следното:
В
константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен
акт - действие или бездействие, а противоправността се разбира като накърняване
на чуждо абсолютно субективно право - в процесния случай правото на ищеца на
безпрепятствено придвижване по тротоара на алеята за пешеходци пред блок с №
36, вход „А”, по отношение на който ответникът не е положил дължимата грижа за
надлежното обезопасяване и безпрепятственото преминаване
на пешеходци, без законово основание за това.
Въз основа заключението на СТЕ съдът приема за установено и, че процесното
антипаркинг устройство е поставено в нарушение на изискванията на пар. 4, ал. 2
от ПЗР на Наредба за организация на движението на територията на Столична
община. Същото се установява и от показанията на св. Н.Т.,
очевидец на злополуката, които съдът намира за обективно и безпристрастно
дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по
делото, поради което ги кредитира изцяло. Съгласно същите процесното
антипаркинг устройство се намира върху пешеходната алея, водеща към бл. 36, вх.
„А”, като на самата алея няма светлина.
Поради изложеното съдът пиема за установено наличето на противоправно
поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за надлежното обезопасяване и безпрепятственото
преминаване на пешеходци.
По
отношение настъпилите вреди и наличието на причинна
връзка с противоправното, виновно поведение на
непосредствения изпълнител, съдът намира следното:
Съдът намира заключението по приетата по делото СМЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите
доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз основа него и обясненията на в.л. в о.с.з. проведено
на 05,10,2017г. приема за установено, че ищецът е получил
разкъсно-контузна рана в областта на 5-ти пръст на лява ръка и счупване на
проксималната /близката до дланта/ фаланга на 5-ти пръст на лява ръка. След
инцидента е направена хирургична обработка, шев, противотетанична профилактика,
мануална репозиция и имобилизация с гипс на ръката. Съгласно заключението при подобно на настоящия случай увреждане лечението
изисква имобилизация до 20 дни след травмата като при липса на усложнения функционалното
възстановяване на основната функция на ръката - хватателната
средно-статистически настъпва за около 2 месеца след инцидента. Съгласно заключението и уточненията в о.с.з. при прегледа на ищеца
през м. февруари 2016г. е установено персистиране на незначително намаляване на
функцията - сгъване на пети пръст, водещо до леко отслабване на юмручен захват с
пръста, за което следва еднозначно да се приеме, че е в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Съгласно
заключението дори при правилно проведено своевременно и адекватно лечение, въпреки
всичко съществува риск от такива втвърдявания. Съгласно заключението възможно е
при натоварване на ръката и разка промяна на времето при пострадалия да се
изявяват болки в увреденото от счупване място, като при необходимост може да се
приемат обезболяващи – нестероидни противовъзпалителни средства.
От показанията на св. Н.Т. се установява и, че след падането ищеца имал
кръв по лявата ръка. Държал се за ръката. Не се оплаквал от болка.
От показанията на св. Б.се установява, че след инцидента ищеца и се обадил
от Пирогов и казал, че му е счупена ръката и се нуждае от помощ. Когато отишла на място установила, че лявата
му ръка е гипсирана. Бил в лекарския кабинет. Помогнала му да се прибере в домът
си. Шевовете видяла впоследствие. През първата седмица активно му помагала.
Ходела до тях ежедневно. Помагала му да мие продукти, да приготвя храна, за
обличането и хигиената, защото не можел да прави това сам, а било зима. След
първите две седмици, когато посещавала ищеца в домът му всеки ден, започнала да
ходи по рядко, само при нужда. Когато видяла ищеца след инцидента той бил
депресивно настроен. Оплаквал се как ще се оправя, имал болки, ръката била
отекла. След гипса ръката изглеждала подута и недобре. Движенията били
ограничени особено в пръстите.Жколо два месеца имал затруднения с движението.
Ходил на рехабилитация. Видимо малкият пръст бил свит. След свалянето на гипса
изглеждал недоизлекуван и дефектен.
Съдът намира показанията на св. Б.за обективни и безпристрастно дадени, резултат
на преки непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.
Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, и пр.
В
настоящия случай се установи, че в резултат на увреждането ищеца е
получил разкъсно-контузна рана в областта на 5-ти пръст на лява ръка и счупване
на проксималната /близката до дланта/ фаланга на 5-ти пръст на лява ръка. Наложена е хирургична обработка, шев, противотетанична профилактика,
мануална репозиция и имобилизация с гипс на ръката. Извършена е имобилизация до 20 дни след травмата. Въз основа показанията на св. Б.и останалите доказателства по делото съдът
приема, че обичайният му начин на живот е бил променен. Необходима му е била помощ при
осъществяване на ежедневните битови дейности. Периода
на възстановяване е отнел около два месеца дни, през
който период ищеца е изпитвал физически и
емоционални болки
и страдания вследствие нараняването. След този период за ищеца
не е настъпило пълно възстановяване. В резултат на инцидента е получил макар
незначително намаляване на функцията - сгъване на пети пръст, водещо до леко
отслабване на юмручен захват с пръста. Съществува и възможността при натоварване на ръката и разка промяна на
времето при пострадалия да се изявяват болки в увреденото от счупване място,
което да наложи да се приемат обезболяващи – нестероидни противовъзпалителни
средства.
Като взе предвид изложеното съдът, по справедливост определя обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищеца в размер на 4000,00
лева.
Основателно
е и направеното искане за присъждане на законната лихва от датата на увреждането - 02.02.201Зг. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено В ЧАСТТА, в която УАСГ е осъден да
заплати на А.В.Й. следните суми: по иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД сумата 2500,00лв. - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, причинени от счупване на петия пръст на лявата ръка, в
резултат от сблъсък с трайно закрепена скоба против паркиране на 02.02.2013г.
ведно със законната лихва считано от датата на 21,03,2015г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, в която искът на А.В.Й. предявен срещу УАСГ е отхвърлен
за сумата 1000,00лв., която е разлика над сумата 1500,00лв., до размер на 2500,00лв.,
за който искът е отхвърлен, която е част от общо претендираният размер от
5001,00 лева- обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, причинени от счупване на петия пръст на лявата ръка, в резултат от
сблъсък с трайно закрепена скоба против паркиране на 02.02.2013г.
Решението следва да бъде отменено В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на А.В.Й. предявен срещу УАСГ, с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
за сумата 1500,00лв., която е разлика над сумата 1000,00лв., до размер на
2500,00лв., за който искът е отхвърлен, която е част от общо претендираният
размер от 5001,00 лева. представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, причинени от счупване на петият пръст на лявата
ръка, настъпило в резултат от спъване в трайно закрепена скоба против паркиране
и падане, на 02.02.2013г. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което
УАСГ да бъде осъдено да заплати в полза на А.В.Й. сумата 1500,00лв., която е част
от общо претендираната в размер на 5001,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от счупване на
петият пръст на лявата ръка, настъпило в резултат от спъване в трайно закрепена
скоба против паркиране и падане, на 02.02.2013г., ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на деликта – 02,02,2013г. до окончателното
изплащане на задължението.
В ЧАСТТА, в която УАСГ е осъдена да заплати на А.В.Й., по иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 541.53 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 02,02,2013г. /датата на причиняване на увреждането/ до
21.03.2015г. /датата на депозиране на ИМ/, както и В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен искът на А.В.Й. предявен срещу
УАСГ, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 541.53
лева до пълния предявен размер от 1083.07 лева, решението следва да бъде
обезсилено, като постановено по непредявен иск.
Поради изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 1780,00лв., от които 940,00лв. разноски за адвокатска защита.
Съдът, предвид изричното възражение за
прекомерност от ответника срещу претендираното възнаграждение от ищеца за
адвокатска защита, като съобрази предмета на спора и извършените процесуални
действия намира, че размерът от 940,00лв. е адекватен на фактическата и правна
сложност на спора. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.
Претендираните от УАСГ съдебни разноски са в размер на 860,00лв. Съобразно
изхода от спора УАСГ следва да бъде осъдено да заплати на А.В.Й. сумата
1425,00лв., а А.В.Й. да бъде осъден да заплати на УАСГ сумата 172,14лв.,
съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска.
При това положение решението на СРС следва да бъде потвърдено и В ЧАСТТА, в която УАСГ е осъдено да
заплати на А.В.Й. сумата 890,00лв. разноски и отменено В ЧАСТТА, в която А.В.Й. е осъден да
заплати на УАСГ сумата 257,95лв., която е разлика над сумата 172,14лв., до общо
присъдения размер от 430,09лв., представляваща съдебни разноски. В полза на А.В.Й.
следва да се присъди сумата 535,00лв., представляваща сторени пред СРС съдебни
разноски.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция в полза на А.В.Й.
следва да се присъди сумата 289,00лв., а в полза на УАСГ сумата 115,00лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.
По
изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 344402/21,02,2018г., постановено по гр.д. № 14890/2015г. по
описа на Софийският районен съд В
ЧАСТТА, в която У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С., по иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 541.53 /петстотин четирдесет и един,
0.53/лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02,02,2013г.
/датата на причиняване на увреждането/ до 21.03.2015г. /датата на депозиране на
ИМ/, както и В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен искът на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С.предявен срещу У.ПО А.,
С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на разликата над сумата от 541.53
лева до пълния предявен размер от 1083.07 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 02,02,2013г. /датата на причиняване на увреждането/ до
21.03.2015г. /датата на депозиране на ИМ/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 344402/21,02,2018г., постановено по гр.д. № 14890/2015г. по
описа на Софийският районен съд В
ЧАСТТА, в която У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С., както следва:
по иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2500,00 /две хиляди и петстотин/лв., - обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от счупване на
петия пръст на лявата ръка, в резултат от сблъсък с трайно закрепена скоба
против паркиране на 02.02.2013г, ведно със законната лихва считано от
21.03.2015г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането; сумата 890,00 /осемстотин и
деветдесет/лева - разноски за производството пред СРС по съразмерност, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и В
ЧАСТТА, в която искът на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С., предявен
срещу У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******
е отхвърлен за сумата 1000,00
/хиляда/лв., която е разлика над сумата 1500,00лв., до размер на
2500,00лв., за който искът е отхвърлен, която е част от общо претендираният
размер от 5001,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания, причинени от счупване на петия пръст на лявата ръка, в резултат от
сблъсък с трайно закрепена скоба против паркиране на 02.02.2013г., както и В ЧАСТТА в която А.В.Й., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.е осъден ДА ЗАПЛАТИ на У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* сумата
172,14 /сто седемдесет и два, 0.14/лв., която е част от общо присъдената в
размер на 430,09лв., представляваща сторените пред СРС съдебни разноски.
ОТМЕНЯ Решение № 344402/21,02,2018г., постановено по гр.д. № 14890/2015г. по описа
на Софийският районен съд В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен искът на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С.предявен
срещу У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
е осъден да заплати на А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С., с правна
квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата
1500,00 /хиляда и петстотин/лв., която е разлика над сумата 1000,00лв., до
размер на 2500,00лв., за който искът е отхвърлен, която е част от общо
претендираният размер от 5001,00 лева. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от счупване на
петият пръст на лявата ръка, настъпило в резултат от спъване в трайно закрепена
скоба против паркиране и падане, на 02.02.2013г., както и В ЧАСТТА, в
която А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С.е осъден ДА ЗАПАТИ на У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „*******, сумата 257,95
/двеста петдесет и седем, 0.95/лв., която е разлика над сумата 172,14лв.,
до общо присъдения размер от 430,09лв. - разноски за производството пред СРС по
съразмерност, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Й., ЕГН **********,***,
чрез адв. С., сумата 1500,00 /хиляда и
петстотин/лв., която е разлика над присъдената с първоинстанционното
решение сума в размер на 2500,00лв., до общо претендираната в размер на
5001,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания, причинени от счупване на петият пръст на лявата ръка,
настъпило в резултат от спъване в трайно закрепена скоба против паркиране и
падане, на 02.02.2013г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата
на деликта – 02,02,2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва върху
присъдената от СРС главница в размер на сумата
2500,00 /две хиляди и петстотин/лв., която е част от общо претендираната в размер на 5001,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, причинени от счупване на петият пръст на лявата ръка, настъпило в
резултат от спъване в трайно закрепена скоба против паркиране и падане, на
02.02.2013г., считано от датата на деликта - 02.02.2013г. до 21.03.2015г. - датата на депозиране на ИМ.
ОСЪЖДА У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******,
ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Й., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.сумата 289,00 /двеста
осемдесет и девет/лв. представляваща сторените пред въззивната инстанция
съдебни разноски, както и сумата 535,00
/петстотин тридесет и пет/лв., представляваща сторени пред СРС съдебни
разноски.
ОСЪЖДА А.В.Й., ЕГН **********,***, чрез адв. С.ДА ЗАПЛАТИ на У.ПО А., С.И Г., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* сумата 115,00
/сто и петнадесет/лв., представляваща сторените пред въззивната инстанция
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото нас траните, с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,