№ 304
гр. Смолян, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Д.
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500299 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1648/29.07.2022г. срещу
решение № 93/11.07.2022 г. постановено по гр.д. №57/2022 г.. по описа на на
районен съд Мадан,от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление: ж.к. М. 3, бул. „А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от управителите си И. В. Д. и Д.В.Н. чрез юриск.Г.Г..Счита
решението за неправилно в цялост, поради което моли въззивния съд да
отмени същото.Намира ,че районния съд неправилно е приел, че договора е
нищожен на основание чл. 10,ал 1 ЗПК.Твърди,че чл. 22 ЗПК изисква да не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да бъде обявен договора за
потребителски кредит за недействителен, т.е., кумулативно всички
изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни
елементи.Счита че районния съд неправилно е приел и не е мотивирал
решението си, защо таксата за гарант следва да бъде включена в годишния
процент на разходите.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че на
страница три от обжалваното решение съдът е приел , че таксата за гарант
следва да бъде включена в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1
ЗПК. Този извод намира за неправилен и счита ,че не отговаря на
изискванията на закона.Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя
изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно
Параграф 1 ЗПК:"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
1
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита ,че
общия разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.“Сключването на договор за гаранция с „Ф. Б.“ ЕАД твърди че е
допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на
кредит от „Ф.Б.“ ЕООД и не подлежи на включване в годишния процент на
разходите по Договора за кредит.Относно характера на таксата договорът за
гаранция е сключен между въззиваемия и „Ф. Б.“ ЕАД. „Ф. Б. ЕАД е
дружество - партньор на Ф., но същото е самостоятелно юридическо лице,
кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги,съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и
твърди ,че е вписана под № 238 в нарочния регистър на БНБ. Счита ,че по
съществото си договора за гаранция е договор за поръчителство - „Ф. Б.“
ЕАД ще изплати задълженията на въззиваемия по договора по смисъла на
Закона за задълженията и договорите.Дължимата по договора за гаранция
такса счита ,че е възнаграждение за поръчителя - ЗЗД не съдържа забрана
договорът за поръчителство да е възмезден.Относно начина на сключване на
договора за кредит и незадължителността на сключването на договор за
гаранция,счита ,че няма някакъв скрит за потребителя разход или
заблуждаваща търговска практика, която да го подведе. Твърди ,че на всеки
етап от процеса потребителят разполага с необходимата информация и време,
за да прецени дали посоченият договор е подходящ за него или не. В
конкретния случай твърди ,че процесния кредит не е първи за въззиваемата
като твърди ,че тя е клиент на дружеството от септември 2019 г.Счита, че при
определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят има цялата
необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на
договор е подходящо за него.Моли въззивния съд да отмени присъждането на
деловодни разноски, спрямо което „Ф.Б.“ ЕООД трябва да заплати на адв. М.
М. сумата от 350,00 лева.Счита ,че за да се приеме, че същата е основателна,
следва пълномощникът на страната да докаже наличието на посочените в чл.
38, ал.1 от Закона за адвокатурата факти. Твърди ,че ако пълномощникът на
ищцата е оказал безплатна адвокатска помощ, той трябва да докаже
основанията за това и конкретно, с оглед на посоченото от него по делото и в
пълномощното, че ищцата е лице в затруднено материално
положение.Поради това моли съда да отмени решение № 93/11.07.2022 г.
постановено по гр.д. №57/2022 г. по описа на на районен съд като неправилно,
с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан Претендира
разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1893/09.09.2022г. от адв. М. В. М.,пълномощник на А. С. Ю. от гр.Рудозем
2
,който намира за неоснователна депозираната въззивна жалба.Счита ,че
районен съд –Мадан правилно е обявил договор № 1081126 за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние за нищожен, тъй като последният
не отговаря на всички изисквания на чл.22 ЗПК. Сключеният Договор №
1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние намира
,че не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договора трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.Счита ,че годишния процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, счита ,че
дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Твърди ,че в договор № 1081126 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Счита ,че липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите
на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди ,че в случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Счита, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.Намира ,че не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдеши.доколкото е
предвидена дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Счита ,че не
става ясно и защо има разлика в процентите на ГЛП и ГПР от над 15%.
Доколкото ответната страна заявява, че в процента на ГПР не е включено
възнаграждението за поръчителство. Счита ,че след като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Счита ,че
процесния договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.11 ЗПК,в който е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.Твърди ,че в случая няма погасителен
план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди ,че доколкото в
3
договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, е предвидена дължимостта на договорна лихва, както и такса
поръчителство, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно
посочени с оглед тяхната периодичност. Счита ,че процесния договор №
1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е
недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, както
и поради неправилно приложен ГПР, на основание чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК.Счита че районен съд-Мадан правилно е отбелязал, че е налице явно
нарушение на чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, изразяващо се в
надвишаване на максимално определения процент на ГПР, както и че
определения в договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние процент на ГПР в размер на 49.85%, не е правилно
прилагания между страните и това счита ,че е нарушение на чл.11 ал.1 т.10,
вр. с чл.19 ал.4 ЗПК, което води до нищожност на целия договор, тъй като
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК., е част от задължителното съдържание на всеки един
договор за кредит и съгласно чл.22 ЗПК, нарушението му води до нищожност
на целия Договор за кредит.Твърди ,че в договора за кредит е посочен ГПР в
размер на 49.85%, чрез включването на възнаграждението предвидено по
договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят
счита ,че е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на кредита. Счита ,че с предвиждането за заплащане
на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че съгласно § 1. т.
1 от ДР на ЗПК"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита,включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързанис
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е
в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Счита ,че
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Намира ,че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
№426/2014г.Твърди ,че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е
прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и
4
сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Счита ,че в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата
определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11,
ал.1 т.10 ЗПК. Поради това намира че в случая не е приложима нормата на
чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор.Счита ,че следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение.
По отношение на разноските,счита ,че преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се
извършва от самия адвокат е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.
38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв- адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. Счита ,че в настоящия случай, тези
предпоставки са налице.Поради това моли въззивния съд да потвърди
решение № 93/11.07.2022г. ,постановено по гр.д. № 57/2022г. по описа на
районен съд - Мадан, като правилно и законосъобразно.Претендира разноски
за настоящото производство.
Пред Смолянски окръжен съд жалбоподателят Ф.Б. ЕООд гр.С. ,редовно
призован, се представлява от юриск. Г.Г. ,която изцяло поддържа въззивната
жалба и моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като
незаконосъобразно и необосновано постановено и отхвърли исковата
претенция Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата А. С. Ю. редовно призована , не се явява и не изпраща
представител.Постъпило е писмено становище от пълномощника и адв.М. М.
,който поддържа изцяло депозирания писмен отговор и моли въззивния съд
да потвърди изцяло обжалваното решение Претендира разноски по реда на
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител ,в законният срок ,с междувременно внесена
държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
5
съображения:
Предявеният от А. С. Ю. срещу Ф.Б. ЕООД гр.С. иск е с правно
основание чл.26,ал.1 предложение 3 от ЗЗД . Няма спор по делото ,че между
страните е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) разстояние №1081126. От приетия като писмено доказателство
заверен препис от договор № 1081126 от 29.10.2021г. става ясно, че страните
са постигнали съгласие на А. С. Ю. да бъде предоставен потребителски
кредит от ответното дружество в размер на 1000 лева, който да изплати в
срок до 28.11.2021 г. Заемодателката се е задължила да върне заема с
еднократно плащане, извършено на падежната дата. Общата дължима сума по
договора възлизала на 1033,80 лева, от които 1000 лева главницаи 33,80 лева
лихва. Лихвения процент съобразно разпоредбите на ОУе в размер на 33,80
лева, а годишният процент на разходите по договора заем е в размер на
49,85 %.
Няма спор ,че съгласно чл. 5 от договора заемът е бил обезпечен с
поръчителство предоставено от Ф. Б. в полза на дружеството.По делото е
представено заверено копие от Договор за гаранция (поръчителство) от
30.10.2021 г., сключен между Ф. Б. p.l.c., със седалище в Малта и А. С. Ю., с
предмет предоставяне на гаранция от Ф. Б. за обезпечаване на задълженията
на А. С. Ю. по Договор за заем № 1081126 от 29.10.2021г., сключен с Ф.Б.
ЕООД. Уговорено е,че ако А. Ю. не изпълни задължението си да върне
получения от кредитора потребителски кредит, гаранта да заплати
дължимата сума на кредитора при първо негово поискване ,а А. С. Ю. се
задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер
от 201,11 лева .
Пред първата инстанция е била назначена , изслушана , приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която посоченият
годишен процент на разходите в Договор № 1081126 от 29.10.2021 г. за
предоставяне на финансови услуги от разстояние 49,85% при главница 1000
лева, лихва 33,80 лева, срок за връщане 30 дни, общо дължима сума 1033,80
лева,е формиран от компонент – възнаградителна лихва.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заетата
сума, като това се установява и от приетата по делото СИЕ . Ответникът е
неБ.ова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата
А. Ю. пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК.Съгласно чл. 22 от ЗПК-
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20,
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
6
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците и са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на
договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще бъде наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. Според нормата на чл. 19 ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова съдът счита ,че е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 49, 85%, а лихвения процент е 3,38%.Но от съдържанието на договора
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран годишния процент на разходите , нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая Отделно от това, в договора за кредит
е посочено, че общият размер на дължимата сума възлиза на 1033,80 лева,
включващ главница и лихва чиито месечен размер е посочен в погасителен
план към договора. В същото време обаче, към месечната сума е включено и
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 201,11 лева,която
представлява такса „Гарант“, с която сума се оскъпява последната. Именно в
тази връзка двата договора –за кредит и за поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се
заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за
подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става
неразделна част от съдържанието на другия чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на
ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за услуга.
Казано по –ясно , в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване
на кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е
дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит,
7
като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са
абсолютно несъстоятелни аргументите във въззивната жалба за това, че двата
договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение
към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се
установява точно обратното.Предвид горното, съдът намира, че с уговорката
за заплащане на допълнителна услуга, предвидена в договора за
поръчителство, но включена във вноските по погасителния план на кредита,
се нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. Формално в договора за
кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление
на кредита, но реално тази допълнителна услуга по естеството си
представлява именно заплащане на разходи, свързани с отпускането и
управлението на кредита.По договора за поръчителство е предвидено
заплащането на такса, платима по погасителния план на кредита, по този
начин въпросната такса се превръща в разход по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Затова
и тази клауза е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите
разходи на кредита, регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
включват именно разходи за допълнителни услуги. Така въззивният съд
намира ,че таксата за поръчителство прикрива разходи, които по естеството
си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на
чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или
резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
Поради това правилно районният съд след като е обсъдил и приел в
мотивите си ,че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1т. 10 ЗПК –че
посочения в договора за кредит ГПК не съответства на действителния ,не е
обсъждил всички други възражения,защото само въз основа на това
нарушение договора правилно е бил обявен за недействителен .====
Неоснователно е възражението на ответника, че начислената сума по
договора за поръчителство не следва да се преценява при определяне размера
на ГПР, тъй като възнаграждението по същия се дължи в полза на трето лице.
Изискването за предоставяне на обезпечение не е посочено като предпоставка
за сключване на договора, а е включено в самия договор, като заемателят не е
предварително уведомен за последствията от неизпълнение на това
изискване. Съгласно чл. 5. 3 ОУ, предоставянето на обезпечение повишава
кредитоспособността на потребителя и вероятността исканият кредит да бъде
одобрен, но не е поставено като задължително изискване за сключването на
договора за кредит, като независимо от това, на кредитополучателя не е
предоставена възможност да сключи договор без необходимостта да
предостави обезпечение.
При анализ на процесния договор, релевантните ОУ към него и договор
за поръчителство , се установява, че длъжникът не само е нямал право на
избор при определяне на поръчител, но и е бил принуден да приеме всички
условия на кредитора по задължително обезпечаване на изпълнението. Така, в
чл. 5 от договора за кредит, недвусмислено е посочено, че обезпечението ще
бъде предоставено чрез поръчителството на "Ф. Б.", като бланкетно е
отбелязана принципната възможност за избор на физическо лице, вместо
8
предложеното юридическо лице. Нито в относимите Общи условия, нито в
договора за кредит са посочени изискванията, на които следва да отговаря
това физическо лице – поръчител, за да може потребителят да посочи такъв, а
поръчителство на друго юридическо лице, освен предложеното от ответника,
изобщо не е предвидено. Макар да се твърди, че избора на поръчител
принадлежи изцяло на кредитополучателя, по делото не са събрани и не са
ангажирани доказателства в тази връзка. Фактически се касае за две
правоотношения, които обслужват една и съща облигационна връзка, при
която, в тежест на по-слабата икономически страна е възложено за плащане
допълнително задължение в значителен размер, като потребителят няма и не
може да има каквото и да е влияние върху това
обстоятелство.Възнаграждението по договора за поръчителство, безусловно
е разход, който следва да се включи в ГПР по договора за кредит. Като не е
включил допълнителния разход в общия размер на разходите по кредита,
кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е
вписал в договора ГПР по- нисък от действителния - /в този смисъл
определение № 531/10.06.2022 г. по гр. дело № 2589/2021 г. на ВКС, 3 г. о.
/Съобразяване на разхода по договора за поръчителство, при определяне на
общия размер на разходите по кредита води до извода, че ГПР не е в
съответствие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Начисляването
на възнаграждението по договора за поръчителство, в толкова висок размер,
има за цел единствено увеличаване на главното вземане на кредитора по
договора за кредит, като размерът на това възнаграждение не се отчита при
формиране на ГПР, а претендирането му не може да се оправдае с
договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, доколкото при
определяне съдържанието на договора, страните по него следва да се
съобразяват с нормите на закона и добрите нрави. Именно затова клаузата от
договора не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга-
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на страните. Нищожността на договора за кредит влече
след себе си и нищожност на договора за поръчителство, доколкото същия е
без предмет.
Безспорно е налице соченото от ищцата нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и договорът е недействителен .Разпоредбата на чл. 26, ал. 4
9
ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като клаузата, с която се определя ГПР
не може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона,
нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без нейната
недействителна част, доколкото включването на клауза, с които се определя
ГРП е въведено като изрично изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. След
като клаузата, с която е уговорен ГРП е недействителна, то същата не
поражда правно действие, а нейната недействителност влече
недействителност на целия договор.При горните доводи, предявеният иск се
явява доказан, поради което същият законосъобразно е бил уважен и
процесният договор е обявен за недействителен от районен съд –Мадан.
С оглед установената основателност на главния иск, съдът не
дължи произнасяне по заявените в условия на евентуалност искове като в
този смисъл са и мотивите на районен съд –Мадан,към които окръжен съд
Смолян на основание чл.272 ГПК препраща.
Правилно районният съд е присъдил по реда на чл.38,ал.2 от закона
за адвокатурата в полза на адв.М. М. ,пълномощник на А. Ю., разноски
представляващи адв. възнаграждение в размер на 300 лева и е приел ,че
възражението за прекомерност е неоснователно В тази връзка възраженията
във въззивната жалба по отношение на присъдените разноски с оглед изхода
на делото и оказаната безплатна правна помощ в първата инстанция, са
неоснователни. В случая не следва съдът да събира доказателства дали
потребителя А. Ю. е била в затруднено материално състояние ,защото това е
уговорка между адвоката и клиента и първия има право да оказва безплатна
адвокатска помощ и е длъжен само да поиска от съда да му бъдат заплатени
разноски по смисъла на чл.38,ал.2 ЗА.В този смисъл ще следва да бъде
потвърдено обжалваното решение изцяло като законосъобразно и обосновано
постановено.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати в полза на адв.М. В. М. адвокатска -колегия гр.П. адв.
възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №93/11.07.2022г. по гр.д.
№ 57/2022г. по описа на районен съд Мадан , като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА Ф.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. А.М. № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на адв. М. В. М., АК П., съдебен
адрес: гр. П., бул. П.ш. № 81, ет. 3, ап. Б сумата от 300 лева (триста лева) –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
осъществено процесуално представителство за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11