О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24.09.2019г. гр. БУРГАС
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
наказателно
частно дело № 3845 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Постъпила е жалба от Д.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против постановление на районна прокуратура гр. Бургас
от 09.08.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 1054/16 г. по
описа на Второ РУ МВР - Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 308,
ал. 1 от НК.
В жалбата се изразява недоволство от постановлението
за прекратяване на досъдебното производство и се моли за неговата отмяна. Не се
представят доказателства в тази насока. Жалбоподателят моли настоящата съдебна
инстанция да отмени постановлението и да върне делото на прокурора, като
настоява за назначаване на служебен защитник, във връзка с което представя
имотна декларация.
Съдът, след като се запозна с всички материали
приложени по досъдебното производство и обсъди доводите на жалбоподателя,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за
допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да
подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство имат единствено и само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият
или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай,
жалбата е подадена от пострадалото лице, което е лице, включено в кръга от
лица, изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.4 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е,
че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал.
4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7 –
дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира
възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения
акт. Подаването на жалбата извън законоустановения
срок, води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е
приложена разписка, от която става видно, че жалбата е подадена в законоустановения 7 – дневен срок, поради което същата се явява
допустима.
Предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл. 243, ал.4 от НПК, а
именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в
цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 – дневен срок от съобщаването, поради
което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна
с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят Д.А.А. и М. Т.П. живели на семейни начала, като от съвместното си
съжителство имали две деца. През месец септември 2016г., М. П., заедно с
двете си деца напуснала А. и се преместила да живее в жилището на родителите си
в гр.Бургас, ж-к „Славейков“ бл.51, ет.16, тъй като двамата не се разбирали
много добре. При случайна тяхна среща на 21.10.2016г, жалбоподателят посетил
дома на Петкова, където проверявайки телефона и установил, че същата поддържа
отношения със С. М.. Поискал да разговаря по този въпрос с последния,
като Петкова му се обадила и го извикала, без да му каже с каква цел. П. забелязала, че А. имал в себе си „нунджако“,
състоящо се от две каучукови палки с метални накрайници свързани с метална
верига помежду си. Два часа по-късно, М.се обадил на П., да му изпрати асансьора, тъй като същият бил с чип.
Тя го изпълнила и се прибрала в апартамента си, като не забелязала присъствието
на А., който бил скрит, в очакване на М. Последният се качил в асансьора и при
излизането му от него, внезапно бил атакуван. Бил ударен в гръб от А. с твърд
предмет, който успял да се промъкне зад гърба му и да го изненада, тъй като бил
скрит в малкия коридор водещ към стълбището и по тази причина не бил забелязан нито
от М., нито от П.а. След
като получил няколко удара в задната част на тялото си, М. успял да се обърне и видял зад себе си Д.А., който
добре познавал. Тъй като А. бил малко по - висок от М., последния вдигнал ръцете си в отбранителна позиция,
за да се предпази от ударите, които изненадващо А. започнал и продължавал да му
нанася. От удара в гърба на М., веригата свързваща двете каучукови палки на „нунджакото“ се скъсала, но А. продължил да удря Мирчев с
едната останала в ръката му каучукова палка. Мирчев извикал за помощ, но никой
не се отзовал. Междувременно, вследствие на ударите и за да се предпази от тях,
М. отстъпил назад и след като стигнал до стената, понеже
нямало накъде да отсъпи, приклекнал ниско до пода и
се свил, но А. продължил да посяга към него с каучуковата палка, като му
нанасял и удари с ръката си. Тогава Мирчев извадил от чантичката си „водолазно
ножче“, като го държал с ръка пред себе си. А. отново посегнал към М. с каучуковата палка от счупеното „нунджаго“
и тъй като Мирчев бил приклекнал, А. се навел към него, за да го достигне. Силно
изплашен от нападението изневиделица, М. замахнал с ножа, който
държал в ръката си, за да отблъсне нападението, но не го засегнал. Атаката продължавала
и Мирчев отново замахнал към рамото на А., в резултат
на което, рамото на А. било одраскано с върха на ножа. Последният отново замахнал да удари М., който в отговор замахнал с
ножа, като острието му попаднало в гърлото на нападателя. След като М.пробол с ножа А., последният се отдръпнал и се хванал
с ръка за гърлото. М., който бил силно изплашен избягал
и оставил ранения. А. се опитал да потърси помощ от П., но тя не му отворила, при което той свалил тениската
си и с нея затворил кървящата рана на гърлото си, след което слязъл сам
стълбите, качил се в автомобила си и отишъл в МБАЛ Бургас, за да потърси помощ.
След като бил настанен в болницата, полицията била уведомена за случая.
При извършения оглед на местопроизшествие на междуетажната площадка на жилището на П., било иззето и счупеното на две части „нунджако“, с което били нанесени телесните увреждания на М.. Изготвената по делото ДНК експертиза установила, че
по иззетите с огледа на местопроизшествие два броя каучукови (гумени) пръчки с
метални накрайници и верига към тях, бил намерен и иззет биологичен материал с
ДНК профил, съвпадащ с този на Д.А..
Съгласно изготвената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза на Стойчев било причинено увреждане - пукнатина на епикондила на лявата лакетна
кост, което е причинило трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от
около 1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. На М. са били причинени и други телесни увреждания описани
в протокола за освидетелстване - „на гърба в ляво от татуировката се намери
тъмно синьо кръвонасядане; на сгьвката
на ляво коляно се намери кръвонасядане с диаметър от
около 4-5 см; на десен прасец отзад се намери кръвонасядане
с подутина с размер около 4-5 см; зад лява ушна мида се вижда кръвонасядане; по вътрешната повърхност на лявото бедро в
горната трета синкаво кръвонасядане, надлъжно
разположено; по външната повърхност на дясна подбедрица
има синкаво кръвонасядане; в лявата задколянна ямка има синкаво кръвонасядане“ причинили му болка и страдание.
Съгласно изготвената съдебно - медицинска експертиза,
жалбоподателят Д.А. имал драскотина в дясната гръдна половина, която можело да
бъде причинена от върха на остър нож. А. бил получил и прорезна
рана в шията с дължина 4-5 см., започваща срединно и
вървяща на ляво с прерязване на трахеята на 1-2 см. под крикоидния
хрущял и срязване на външната вена юголарис, в
резултат действието на предмет с остър режещ ръб, което му е причинило
разстройство на здравето временно опасно за живота. Други наранявания по тялото
на А. не били открити, като самият той в разпита си като свидетел е потвърдил,
че други наранявания по тялото си не е имал.
Съгласно изготвената комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза на, същият е клинично психически
здрав, но вещите лица са заключили, че в следствие на нараняванията, които са
му били причинени, М. се е намирал в състояние на
уплаха и смущение, които са нормално психологично изводими от контекста на
ситуацията, при която било извършено инкриминираното деяние. Изготвената
комплексна повторна психологично-психиатрична експертиза потвърдила, че
съзнанието на М., към момента на извършване на
деянието е било е завладяно от „негативни емоции - страх, усещане за витална застрашеност, негодувание, гняв и омраза“.
Заключението на изготвената
съдебно-психиатрично-психологична експертиза на Д.А. определя, че емоционалното
състояние на А. към момента на извършване на деянието е било в състояние на
гняв и обида, недостигащи до състояние на афект.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с
материалите по делото, споделя изводите на прокурора, че деянието осъществено от С.М., следва да
бъде квалифицирано като такова, извършено в условията на неизбежна отбрана.
Един от задължителните и необходими елементи от
престъплението, съгласно законовата дефиниция на чл. 9, ал.1 от НК е неговата
обществена опасност. Според легалното определение на чл. 10 НК, общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда
личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията
правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.
Характерно за обществената опасност е, че тя е едно обективно и материално
качество на престъплението. Обществената опасност на деянието има съществено
значение в две насоки - служи на законодателя при криминализацията
на отделните деяния, а от друга страна, степента на обществена опасност служи
на съда, при определяне на наказанието по чл. 54 НК. При наличието на определени
обстоятелства, обществената опасност на деянието се изключва, като едно от тези
обстоятелствата, изключващи обществената опасност е именно института на неизбежната
отбрана, която се определя като „засягане интересите на лице, което се явява
нападател в процеса на активна защита срещу неговото нападение”.
В настоящия случай, видно от събраните по ДП
доказателства, деянието осъществено от М., следва да бъде квалифицирано като „неизбежна
отбрана“. Безспорно е наличието на противоправно
нападение от страна на жалбоподателя Д.А. върху С. М.. Според
показанията на М., той бил нападнат в гръб и без
предупреждение от А., което се потвърждава от протокола за освидетелстването
му, в който е описано: „на гърба в ляво от татуировката се намери тъмно синьо кръвонасядане“, от съдебно-медицинската експертиза, както и
от протокола за освидетелстването му, съдържащи информация за травмите му,
следствие от нападението. Събраните свидетелски показания от жалбоподателя и П. потвърждават гореизложеното. Последната заявява, че
не е видяла жалбоподателя, при излизането си от апартамента, т.е. той умишлено
се е укривал, за да изненада М., с когото искал
да говори за отношенията му в П. и е забелязала
А. да държи въпросното „нунджако“.
Предприетите действия по защита от страна на М., се потвърждават от показанията му и от нанесената му
средна телесна повреда, изразяваща се в пукнатина на епикондила
на лявата лакетна кост, която му била причинена при
вдигането на ръцете му над главата, с което целял да се предпази от нанасяните
му от А. удари с „нунджако“, насочени към главата му.
Тъй като Мирчев бил притиснат до стената и в невъзможност да избяга, а и никой
не отвърнал на вика му за помощ, той извадил ножа, който носел в чантата си, с
намерение да отблъсне и прекрати нападението. М. замахнал с ножа към жалбоподателя
общо три пъти и с третото замахване била нанесена раната в гърлото му, което доказва,
че същият не е имал намерението да нарани А., а само да прекрати и отблъсне нападението
върху себе си.
От друга страна, изненадата и нападението изневиделица
с „нунджако“, предизвикали у М. състояние на уплаха и смущение, съгласно заключенията
на вещите лица, които са му попречили да анализира хладнокръвно ситуацията и са
провокирали инстинкта му за самосъхранение.
Настоящият състав намира, че прокурорът е анализирал
правилно ситуацията и е приел, че при наличието на нападение, нападнатият има
право на активна защита и може, но не е длъжен по закон да се отклони от защита
чрез бягство, укриване, търсене на помощ от трети лица и в настоящия случай, деецът
е действал в състояние на неизбежна отбрана и не е превишил нейните предели.
Съдът споделя и изводите на прокурора, че дори да се
приеме, че пределите на неизбежната отбрана са били превишени, според събрания доказателствен материал и по конкретно изготвените
съдебно-психиатрични експертизи, М. се е
намирал „в състояние на уплаха и смущение“, което съгласно разпоредбата на чл.
12, ал.4 от НК, изключва наказуемостта на деянието, в случаите когато то се
дължи на тях.
Съдът намира постановлението за прекратяване за
обосновано и законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на районна прокуратура гр. Бургас от
09.08.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 1054/16 г. по описа
на Второ РУ МВР - Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 308, ал.
1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: