Определение по дело №1095/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1634
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150701095
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpeg                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

                   1634/30.9.2021г..

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                 СВЕТОМИР БАБАКОВ

разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело № 1095  по описа за 2021 год. и взе предвид следното:

 

1. Производството е по реда на Глава Тринадесета от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 8, изр. последно от ЗИНЗС.

 

2. Постъпила е частна касационна жалба от Н.Н.А.,***, срещу Определение № 1431 от 27.08.2021г., постановено по адм. дело №878 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., с което е отказано да бъде  признато за установено, че А.,***, няма достатъчно средства да заплати държавна такса за производството и е отказано да бъде освободен от заплащането на държавни такси и разноски по адм. дело № 878 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.

 

3. Частната касационна жалба е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

4. В жалбата А. поддържа, че по делото е несъмнено установено, че не разполага с никакви доходи. Сочи, че има сключени договори за цесия с Гюлюзар Мюмюн Азис, по които е получавал парични суми. В жалбата се развиват съображения във връзка с установената в закона несеквестируемост на доходите. Изложени са съображения и във връзка с допустимостта на самата частна касационна жалба. Частния жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно и иска то да бъде отменено. Посочени са други съдебни актове, за които се твърди, че А. е бил освобождаван от задължението за внасяне на държавна такса.

 

5. Постъпила е и Молба от Н.Н.А.,*** да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по частната жалба. По отношение на това искане трябва да се посочи, че на основание чл. 213а, ал. 7, във връзка с чл. 231 от АПК, актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Тоест, А. не дължи заплащането на държавна такса за настоящото производство.

 

6. По повод заявено от А. искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството  по адм. дело №878 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г., от първоинстанционния съд са били изискани и приобщени : Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, подписана от А. и Справка изготвена от Началник Затвора Пазарджик, относно доходите, имущественото състояние, семейното положение и здравния статус на лишения от свобода Н.А. .

Съдържащите се в тези документи данни, са били подробно обсъдени от решаващия съд, като въз основа на направените констатации е формиран извода, че получаваните от А. парични суми, макар и не-големи по размер, очевидно му позволяват без особени притеснения, да заплати също така минималната като парична стойност държавна такса от 10,00лв. В тази насока е преценена и присъдените в негова полза и получени от майка му Гюлюзар Мюмюн Азис по изпълнителен лист № 160/2014 година от 10.02.2016 година по АД № 160/2014 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора е преведена сума от 2504.74 лева и по изпълнителен лист № 112/2014 година от 10.02.2016 година по АД № 112/2014 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора сума от 524.63 лева или общо 3029.37 лв.Прието е че тази само сума, изключва каквато и да е констатация за обективна, фактическа невъзможност на ищеца да заплати по-скоро символичната като размер държавната такса.

7. Според чл. 9а, ал. 1 от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.

Според чл. 2а, т. 1 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. ), по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва: от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10 лв.

Този размер на нормативно определената държавна такса е очевидно, повече от символичен. Заплащането на 10,00лв. или € 5,00, несъмнено не би следвало да създава някакви особени притеснения за лице което получава установените от първоинстанционния съд доходи.  Настоящия съдебен състав счита, че заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, включително с оглед посочения съвсем минимален размер на същата, не е някакво самоцелно изискване на законодателя. Несъмнено е, че таксата в никакъв случай не представлява равностойност на предоставената правораздавателна дейност от съда. Една от основните функции на държавната такса е да индицира основателното намерение на страната, че действително иска и търси не нещо друго, а защита на своите права, които счита, че са нарушени от противоправното поведение на друг правен субект или държавата.

Ето защо,  Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1431 от 27.08.2021г., постановено по адм. дело №878 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.

 

ВРЪЩА  делото на Административен съд Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/

 

ЧЛЕНОВЕ :          1.

 

 

                                  2.