Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Красимира
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 8699
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците Я.А.Б.,
М.А.Д., Д.А.Б., Н.А.Д., Л.А.Б.и М.А.Б.всичките чрез адв. Р.М.са предявили против
ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: ******активно субективно съединени
искове за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на техния баща А.Б.Д.настъпила
при ПТП на 29.04.2015 г. в размери от по 150 000
лв. за всеки от ищците
поотделно.
В исковата молба се твърди, че
на 29.04.2015 г., след
20:00 часа, водачът Х.Г.А.,***
по второкласен път II-82, управлявайки лек автомобил марка:
„Тойота“, модел: „Корола“, с per. № ******. Движил се със скорост
около 94 км./час, при максимално
допустима скорост от 90 км./час
извън населено място, с оглед на което нарушил
изискванията на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Достигайки 42 км. от второкласния път ударил пешеходеца
А.Б.Д., в резултат на което причинил смъртта му.
Твърди се, че за
увреждащото МПС е имало застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество по
полица № 11114002368949, валидна
от 23.09.2014 г. до
22.09.2015 г.
Ищците твърдят,че смъртта на техния баща
им е причинила болки и страдания,тъй като били в много
близки отношения ,имали изградена силна връзка помежду
си, обичали са се, подкрепяли
са се и са
живеели в разбирателство. Ищците Я., Д.,
М. и Н. живеели заедно с баща си, в една
къща.
Поддържат чрез своя пълномощник
предявените искове, с твърденията, че са основателни и законосъобразни, молят съда да ги
уважи изцяло ведно с законната лихва върху главниците
считано от 29.04.2015 г. до окончателното им
изплащане и претендират присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
ответникът ЗАД „А.“ АД, *** оспорва предявените искове по основание и по размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата
на ПТП.
Възразява относно изложените от ищеца твърдения
относно механизма на ПТП и твърденията за изключителна вина на водача
на автомобила „Тойота“, модел „Корола“ с per. № *******. Оспорва
вида и размера на твърдените увреждания.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия изразяващо се в неспазване на установените от Закона за
движение по пътищата задължения на пешеходеца при
пресичане на платното и счита,
че с поведението си като участник
в движението, пострадалият
е допринесъл в значителна степен за настъпване
на процесното ПТП, предвид което на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на обезщетението
следва да бъде намален.
На следващо място се възразява, че за
настъпване на леталния изход са допринесли фактори,
свързани с общото здравословно състояние на пострадалото лице. Оспорва наличието
на пряка причинно – следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия.
Оспорва и предявените искове по размер, като
прекомерно завишени, както и претенцията за присъждане на
законна лихва .
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото Присъда от 02.07.2019 год. по НОХД № 634/2017 г.
по описа на Окръжен съд гр. София влязла в сила на 07.04.2021 год. и Протокол за оглед на
местопроизшествие от
30.04.2015 г. се установява , че на 29.04.2015
г., след 20:00 часа в тъмната
част на денонощието
по второкласен път II-82,в района на 42-ри километър
в посока от гр.Самоков към гр.София е настъпило ПТП ,
при което управлявания от Х.Г.А. лек автомобил марка „Тойота“, модел: „Корола“, с per. № ****** е блъснал
движещия се по пътното платно пешеходец А.Б.Д.,който е починал на място от нараняванията си.
С присъдата по цитираното дело Х.Г.А. е бил признат за
виновен за смъртта на А.Б.Д.причинена
по непредпазливост и при нарушаване на чл.21,ал.1 от ЗДвП и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“,чието изтърпяване е било отножено
с изпитателен срок.
От представения препис извлечение от съобщение за смърт № 0180 от 17.03.2016
г.
на Столична община,район Слатина е видно, че А.Б.Д.е починал на
29.04.2015 год.
Няма спор, че за лек автомобил марка „Тойота“, модел: „Корола“, с per. № ****** е имало валидна към датата на ПТП-то застрахователна
полица за гражданска отговорност при ответното дружество.
От представеното удостоверение за наследници е видно,че ищците са деца на
починалия А.Б.Д..
От заключенията на АТЕ се установява,че скоростта на движение на
автомобила преди настъпване на пътнотранспортното
произшествие и в мига на настъпването му е била 94,75
км/ч. и при това положение при
видимост на къси светлини около 75 м. не би могъл на предотврати удара,тъй като
опасната зона е била около 100 м. Според експерта наличието на светлоотразителни елементи по облеклото на пострадалия би
увеличило двойно като разстояние възможността да бъде забелязан, т.е. от 75 на
150 м. и при това положение удара е могло да се избегне.
Пешеходецът се е движел по
пътната лента на попътно движещия
се след него
лек автомобил,поради което е било по-трудно да възприеме,
че след него
идва автомобил в сравнение със случая,
ако се беше
движел по пътната лента за
насрещно движение и беше следил за
насрещно идващи автомобили. В мига на удара
пешеходецът е бил обърнат надясно спрямо посоката на огледа, с дясната
си страна спрямо идващия автомобил,като вероятно се е опитвал
да напусне пътното платно.
Според експерта пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие като се движи по банкета , а не по пътя и срещу посоката на
автомобилите,а не попътно.
Според заключението на СМЕ леталния изход при А.Б.Д.е в
резултат на получената при пътно-транспортното произшествие тежка и несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчно- гръдно-коремна и
на опорно-двигателния апарат травма. От документацията по делото и от заключението се установява,че при неврологичното изследване на А.Б.Д.в I-ва МБАЛ на 08.04.2015 г. е установена устна асиметрия в дясно, липсващи движения липсват в лявата ръка, левостранна централна горна монопареза, болка в лява раменна става,
дизартрия, липса на контрол на
тазовите резервоари, на моменти обнубилиран,отделно още през 2009 год. е бил диагностициран с Хроничен етилизъм.
По делото са представени заявление от Н.Д./син на починалия/ от 09.09.2014 год.,такова от 27.04.2015 год. и обяснение от
същата дата и обяснение на същото лице от 30.07.2015 год.,от които се
установява,че А.Б.Д.живеел при сина си Я.Д.в къщата му в кв.“Модерно предградие“,ул. № 369,№ 9А
и многократно се случвало да напуска дома,да е в неизвестност и да го търсят,вкл.
и с полиция.
От показанията на свидетелят Н.К./съпруга на ищеца М./ , пострадалият
живеел в къща от 15-16 години в Модерно
предградия,в която живеели още синовете му с жените и децата си.Според
свидетелката там живеели и дъщерите му Л.и М..Не се е случвало друг път да
изчезва и да се налага да бъде търсен.
Свидетелят И.Б./съпруга на ищеца Я./
установява,че ищецът А.е живеел от дълги години в къща заедно със синовете си и
семействата им и всички са живеели в добри отношения и задружно,той им
помагал,грижел се за децата.Синовете страдали много като разбрали за смъртта
му. Дъщерята Л.от 20 години живее в гр.Дупница .Не се е случвало пострадалия
да излиза от дома и да го няма дълго
време и да е в неизвестност.Не е прекалявал с алкохола..
Свидетелят С.Д./съпруга на ищеца Н./установява,че всички живеели в къщата в
Модерно предградие,вкл. М. и Л.. Били притеснени три месеца докато издирвали А.и
страдали за него. Приживе той помагал,бил добре със здравето,нямало случаи да
изчезва от дома,не мърдал оттам.
От показанията на св. Х.А./делинквент/ произшествието
е настъпило , тъй като видял човека на пътя в последния момент,бил заслепен от
фаровете на насрещно движещ се автомобил.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ /отм./ /приложим
предвид разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ , Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила
от 1.01.2016 г. и предвид датата на застрахователния договор-23.09.2014
год./, увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищците , като деца да починалия А.Б.Д.,са легитимирани да предявят искове за обезщетяване на неимуществени вреди ,които
търпят от смъртта му.
Съдът приема,че пасивната легитимация на ответника е установена и приема за доказан обявения по реда на
чл.146,ал.3 и 4 ГПК за безспорен факт,че за процесния товарен автомобил и
ремаркето е имало валидна застраховка за ГО при ответното дружество.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. В тази връзка настоящият съдебен състав зачита, по правилото
на чл.300 от ГПК, присъдата от 02.07.2019 год. по НОХД № 634/2017
г. по описа на Окръжен съд гр. София влязла в сила на 07.04.2021 год. Тя е задължителна за съда по
настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината на дееца.
Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние-причината за смъртта според медика-експерт е тежка и несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчно- гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат травма. Според съда предходните хронични
заболявания на починалия в случая не са причина и нямат никакво отношение за
леталния изход.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за
претърпени неимуществени вреди са основателни.
Размерите следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Загубата на баща е голяма и тежка психическа травма, която е
причинила мъка на ищците. Факт е,че бащата е живеел дълги години в една къща
със синовете си,т.е. имали са ежедневни контакти и отношенията не са били лоши.Съдът
не кредитира показанията в частта,относно това пострадалият да им е помагал и
да се е грижел за децата,тъй като е документално установено,че А.Б.Д.е имал тежки неврологични заболявания и дефицити,а също е бил пристрастен
към алкохола. Документално е
установено,че неведнъж се е случвало в последните години преди смъртта му да
напуска дома и да не може сам да се прибере поради загуба на памет и
дезориентация.Затова не се кредитират и показанията,че никога преди това не е
напускал дома и не е бил в неизвестност.
Според съда бащата е живеел при синовете си
в една къща и са имали добри отношения, но въпреки това не са полагани за него
достатъчно грижи съобразно здравословното и психическото състояние.Не бе
установено категорично дъщерите му да са живеели в едно домакинство с баща им, но
това няма голямо значение,доколкото и с хората , с които е живеел не е имало
някакви специални положителни отношения на грижи и помощ. Според съда
пострадалият е бил в еднакво добри отношения с всичките му деца ,няма данни с някой
от тях да са имали по-различни,независимо добри или лоши.
При определяне размера на обезщетението
съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за съпричиняване
изразяващо се в това,че пострадалият е могъл да предотврати произшествието,като
се движи по банкета край пътя и внимава за приближаващите се МПС-та. Пострадалият
безспорно е участник в движението със статут на пешеходец съгласно дефиницията
на т.41 от § 1 на ППЗДвП и като такъв е бил длъжен да
не създава опасности и пречки за движението /чл.3,т.3 ППЗДвП/.
Съдът
намира,че до голяма степен причина за произшествието е именно поведението на пострадалия,който
може би поради ,тъмнината, напредналата възраст , недобро здраве и
дезориентация, не е преценил реално обстановката и въпреки наличието на банкет
до пътя се е движел в лентата за попътно движещи се автомобили,което
допълнително му е попречило да реагира навреме и адекватно. Ето защо приема
съпричиняването на пострадалия в размер на 50%.
На основание изложеното, съдът
намира, че обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди
следва да определят в размер на по 40 000 лв. и след приспадане на приетото
съпричиняване ответникът да бъде осъден да им заплати по 20 000 лв. Съдът намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищците мъки и
страдания по загубата на родител,за когото в интерес на истината не са били
полагани грижи в необходимия обем предвид състоянието му и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
2015 год.
Над уважения размер на исковете до претендираните от по 150 000 претенциите
за обезщетяване на неимуществените вреди като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.
Р.М.на основание чл.38 от ЗА по 1130 лв. за всеки от ищците
или общо 6780 лв.
Ищците общо следва да заплатят
на ответника сумата от 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 748 лв.
разноски за експертизи и свидетел.
На следващо място, тъй като ищците са освободени от
заплащане на държавна такса, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в общ размер на 4800
лева и 21 лв. за експертиза от бюджета.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати поотделно на Я.А.Б., ЕГН: **********, М.А.Д.,
ЕГН: **********, Д.А.Б., ЕГН: **********,Н.А.Д., ЕГН: **********,Л.А.Б., ЕГН: ********** и М.
А.Б., ЕГН: ********** всичките чрез адв. Р.М.,на основание
226,ал.1 КЗ/отм./ във вр.
чл. 45 ЗЗД вр. суми от по 20 000 лв. за
всеки от ищците- неимуществени вреди от непозволено увреждане-смъртта на баща им
А.Б.Д., настъпила на 29.04.2015
г. в резултат на ПТП от 29.04.2015
г., ведно с законната лихва върху тези суми, считано от 29.04.2015 г. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
исковете над уважените размери до претендираните такива от по
150 000 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. Р.М.на основание чл.38 от ЗА общо 6780 лв.,а по сметка на СГС държавна такса в
размер на 4800 лв. и 21 лв. за разноски от бюджета
ОСЪЖДА Я.А.Б., ЕГН: **********, М.А.Д., ЕГН: **********, Д.А.Б., ЕГН: **********,Н.А.Д.,
ЕГН: **********,Л.А.Б., ЕГН: ********** и М. А.Б.,
ЕГН: ********** всичките чрез адв. Р.М.да заплатят общо на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******450 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 748 лв. разноски за експертизи и свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: