Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр. Перник, 14.07.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД
№ 103 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр. П.ж.к. „***“, ул. „***, представлявано от управителя М.М., против решение №
260013 от 04.04.2022 г., постановено по АНД № ** по описа за 2020 г. на Районен
съд – П.**.
С
обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 469123-F483667 от 14.10.2019 г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с което
на „М.“***, за неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон – касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН. От
съда се иска да отмени решението на районния съд и да отмени наказателното
постановление или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Ответникът
по касационната жалба редовно уведомен
за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован, за представител
изпраща главен юрисконсулт М. К.**, Оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП №
469123-F483667 от 14.10.2019 г. началникът на Отдел „Оперативни дейности“ ЦУ на
НАП, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН,
наложил на „М.“***, имуществена санкция в размер на 500 лв., за това, че на
16.04.2019 г., в 17:21 часа, в търговски обект – магазин, находящ се в гр. П.,
стопанисван от „М.“ ЕООД, за контролна покупка на два чифта чорапи на стойност
4.30 лв. (четири лева и тридесет стотинки), извършена в хода на проверка от
контролни органи на НАП, за която било заплатено в брой, в нарушение на изискването на чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не била
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство
(ФУ) модел „PERFECT S-KL“ с ИН на ФУ № DY359042 и ИН на фискалната памет № 36557588, което обстоятелство било потвърдено и от
разпечатка от КЛЕН от същата дата, в която не била регистрирана продажба на
стойност 4.30 лв. на 16.04.2019 г. в посочения обект.
Наказателното
постановление било обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение №
260013 от 04.04.2022 г. го е потвърдил.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след
извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото е приел, че производството по издаване на процесното
наказателно постановление е проведено съобразно процесуалните правила, водено е
от компетентни органи, както и правилно е приложен материалният закон,
включително със законосъобразно наложена и в минимален размер имуществена
санкция с оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
По
доводите в касационната жалба:
Процесното
наказателно постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което се
установява без съмнение от датата на издаване на НП и датата на съставяне на
АУАН, поради което твърденията на касатора са без основание. Моментът на
връчване на наказателното постановление, което е издадено в 6-месечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е ирелевантен към преценката за спазване на така
разписания срок. Необсъждането на този довод в обжалвания съдебен акт, предвид
характера си, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първата съдебна инстанция.
Без
основание е и твърдението в жалбата за немотивираност на съдебния акт във
връзка със соченото неправилно основаване на имуществената отговорност на
касатора, включително в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. В решението са изложени мотиви за неоснователност на това
възражение на наказаното лице. Приложената разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата (издадена включително на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС) е ясна,
доразвива разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, и императивно изисква от
лицата по чл. 3, ал. 1, независимо (т.е.
без значение от този факт) от документирането с първичен счетоводен документ,
да издават фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба, извършена от
същите.
По
приложимия материален закон:
На база
фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция въз основа
на приобщените по делото доказателства, се споделя и преценката на решаващия
първоинстанционен състав за законосъобразно ангажиране на имуществената
отговорност на касатора за неизпълнение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – за регистриране
и отчитане на всяка продажба, извършена в търговски обект. На „М.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция поради нерегистриране и неотчитане, посредством
издаването на фискална касова бележка, на продажба, извършена на 16.04.2019 г.
в 17:21 часа. Касаторът, доколкото стопанисва търговския обект, в който
продажбата на стоки на стойност 4.30 лв. е извършена, е задължен да регистрира,
съответно и да отчете тази продажба чрез издаването на фискална касова бележка
от регистрираното и функциониращо в обекта ФУ. Доказателствата по делото
еднозначно сочат, което обстоятелство не се и оспорва от наказаното лице, че
това задължение не е изпълнено, доколкото в разпечатката от КЛЕН, извършена във
време на проверката не се установява да е отразена извършената контролна
покупка и на посочената стойност, а от съдържанието на съставения протокол,
подписан без възражения или обяснения от законния представител на наказаното
дружество, се установява, че към този момент е заплатена конкретна стока на
стойност 4.30 лв., което последно обстоятелство е потвърдено и в хода на
съдебното следствие в производството по делото пред районния съд посредством
обясненията на актосъставителя.
Доводите
в жалбата за приложимост на чл. 28 от ЗАНН не се споделят. На първо място липсата
на мотиви в решението във връзка тези доводи в жалбата до районния съд също не
съставлява самостоятелно основание за връщане на делото за ново разглеждане. Решаващите мотиви съдържат в себе си становището на
съда по всички събрани доказателства, в резултат на чийто анализ е прието за
безспорно установено и доказано извършването на противоправно деяние. По делото не са събрани, приобщени, съответно
не са и обсъждани доказателства, които да сочат на признаци на маловажно
деяние. При касационната проверка не се установява това да е резултат от
пропуск в доказателствената дейност на съда, а пред касационния съд не се
представят писмени доказателства, обосноваващи това наведено касационно
основание.
Във
връзка с доводите в тази част на касационната жалба, настоящия състав ще
посочи, че липсата на конкретни общественоопасни последици от извършеното
нарушение, както и стойността на нерегистрираната и неотчетна продажба не са
съставомерни елементи от обективния състав на процесното формално нарушение. Охраняваните
от ЗДДС обществени отношения са с висока степен на значимост, доколкото са
свързани с облагането с ДДС на задължените субекти във връзка с осъществяваната
от тях икономическа дейност. С въздигането в административно нарушение на самия
факт на нерегистриране и отчитане на продажба посредством издаването на
фискален бон, законодателят е инкорпорирал вредоносния резултат от такава
деятелност. Съответно при преценка относно неговата наказуемост не се държи
сметка за наличието или не на настъпили вредни, общественоопасни последици, от
извършването му съгласно § 1, т. 4, предл. първо от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗАНН във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Горното
не означава изцяло неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН в случаи на
извършване на формални нарушения, тъй като съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, с
оглед на други смекчаващи обстоятелства (извън наличието или не на вредни
последици), нарушението е възможно да представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност, сравнимо с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. По делото доказателства за проявили се такива обстоятелства не са ангажирани,
нито са навеждани такива твърдения, извън отхвърлените по-горе. От друга
страна, наложена е имуществена санкция в минимален размер, с което са отчетени
смекчаващи отговорността обстоятелства, такива, които не отличават нарушението
от обикновените случаи на нарушения от същия вид така, че да обосноват
неналагане на наказание, но обуславят налагането на по-леко наказание,
съобразно чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН, както е сторено в случая.
Въз
основа на фактите такива, каквито са
установени пред първата съдебна инстанция и в процесуално законосъобразно
производство, изводите, които са формирани въз основа на приобщените по делото
доказателства при спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН, се приема, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДвП и за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
във вр. с чл. 118 от ЗДДС. Материалният закон е приложен правилно. Безспорно
е установено осъществено от обективна и субективна страна нарушение, свързано с
реда на отчитане и регистриране на продажбите, а именно, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118 от ЗДДС. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. В
случая на дружеството е наложена имуществена санкция, която е в минимален размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Извършената от касационния съд служебно проверка за
правилно приложение на материалния закон не доведе до различен извод, който да
обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в
процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
По
разноските:
При този
изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите
са своевременно поискани и представляват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Касационният жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв., определен от съда на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260013 от 04.04.2022 г., постановено по АНД № ** по описа за
2020 г. на Районен съд – П.**.
ОСЪЖДА „М.“
ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Изток“, ул.
„Минск“ № 3, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя М.М., да заплати на Национална
агенция за приходите съдебни разноски в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/