Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29
20.03.2019
г., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на шести март, две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 70 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. №70/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивни жалби на двете страни по спора против решение № 1880 от 13.11.2018 г.,
постановено по гр.д. №1509/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, както
следва:
-
По въззивна жалба на ответника по делото "ЧЕРНО МОРЕ" АД, подадена чрез адв. Б.М. и адв.В.Ц., против решение
№ 1880 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. №1509/2016 г. по описа на
Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която
окръжният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ищецът "КОЛИС
ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД притежава правото
на собственост върху реална част с площ от 20 000 (двадесет хиляди) кв. м,
щрихована с контур в кафяв цвят, от поземлен имот идентификатор 30497.50.158
(тридесет хиляди и четиристотин и деветдесет и седем, петдесет, сто и
петдесет и осем) по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-85/16.12.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ 89 661.00 кв. м, адрес в с.
Звездица п. к. 9027 общ. Варна обл. Варна местност "Амонал", трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов
обект, отделно от сградите, придобито чрез договор, сключен с нот. акт № 43 том
I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег. № 190 на НК, вписан в
СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX дело 1771, по иска
предявен от "КОЛИС ЛЕНД
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД, с. а., с. ЕИК срещу "ЧЕРНО МОРЕ" АД.
Въззивникът е настоявал, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано
по подробно изложени в жалбата съображения, като е молил за отмяната му в тази
част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Насрещната
страна "КОЛИС ЛЕНД
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД, чрез адв. Н. е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба по съображения за нейната недопустимост (липса на правен
интерес, поради отхвърляне на всички предявени от ищеца искове), евентуално –
по съображения за нейната неоснователност, като е молил за оставянето й без
уважение и за присъждане на разноските по делото.
- По въззивна жалба
на ищеца по делото "КОЛИС
ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД, подадена чрез адв. П.Н., против решение №
1880 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. №1509/2016 г. по описа на
Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с
които окръжният съд е ОТХВЪРЛИЛ: - искането за предаване владението върху
посочената реална част, отделно от сградите, на основание чл. 108 ЗС; - иска за
премахване незаконно построените в същата реална част ограда, очертана с
контур в зелен цвят и сгради за енергопроизводство, съответно с площ от 87 (осемдесет и седем) кв.
метра, оцветена в червен цвят и с площ от 18 (осемнадесет) кв. м, оцветена в
син цвят, всички оцветявания по скица, приложена на л. 9 от делото, на
основание чл. 109 ЗС; - иска за заплащане на сумата 6000 (шест хиляди) лв.,
представляваща част от дължимото обезщетение за неоснователното обогатяване
чрез ползването на гореописания имот в периода от 25.05.2011 г. до 25.05.2016
г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата в периода
от предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г. до окончателното й изплащане;
- и окръжният съд е осъдил "КОЛИС
ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД да
заплати на "ЧЕРНО МОРЕ" АД
сумата от 2 300 лв. на осн. 78,
ал.3 от ГПК - разноски по делото.
Въззивникът е настоявал, че решението в
обжалваната му отхвърлителна част е неправилно,
като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение
на материалния закон и е необосновано по подробно изложени в жалбата
съображения, като е молил за отмяната му в тази част, за уважаване на исковете
и присъждане на разноските.
"ЧЕРНО МОРЕ" АД, чрез адв. Б.М. и адв. В.Ц.,
е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за
нейната неоснователност е молил за оставянето й без уважение и присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални
представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали
за присъждане на разноски. В предоставения им от съда срок са развили писмено
съображенията си по същество в дсепозирани делото писмени бележки.
Варненският
апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото, твърденията,
възраженията и доводите на страните и оплакванията във въззивните им жалби,
намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по искова молба на "КОЛИС ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД гр.
София, с която срещу "ЧЕРНО
МОРЕ" АД са предявени осъдителни искове за предаване владението
върху реална част с площ от 20 000 кв. м, щрихована с контур в кафяв цвят,
от ПИ ид. 30497.50.158 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-85/16.12.2009 г. на
ИД на АГКК, целият с площ 89661.00 кв. м, адрес в с. Звездица п. к. 9027 общ.
Варна, м. "Амонал",
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
за друг вид производствен, складов обект, отделно от сградите, по чл. 108 ЗС и
за премахване незаконно построените в
същата реална част ограда, очертана с контур в зелен цвят и сгради за
енергопроизводство, съответно с площ
от 87 кв. м, оцветена в червен цвят и с площ от 18 кв. м, оцветена в син цвят,
всички оцветявания по скица, приложена на л. 9 от делото, по чл. 109 ЗС, всички
искове основани на твърдение за придобиване собствеността чрез договор, сключен
с нот. акт № 43 том I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег. №
190 на НК, вписан в СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX
дело 1771 и за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща част от дължимото
обезщетение за неоснователното обогатяване чрез ползването на гореописания имот
в периода от 25.05.2011 г. до 25.05.2016 г., по чл. 59 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата в периода от предявяване на исковата молба – 26.05.2016 г.
до окончателното й изплащане. Ищецът е претендирал и за присъждане на разноски.
Ответникът
е оспорил исковете. Навел е възражение за недопустимостта им поради
изтичането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП, както и за неоснователността им,
предвид придобитото от него право на собственост върху земята и всички сгради
чрез преобразуване от "ЧЕРНО
МОРЕ" ЕООД, а от него – чрез преобразуване от комбинат Електрон Варна и институт Електрон Варна с Разпореждане № 20 от 20.09.1991 г.
на Министерския съвет и евентуално по давност, чрез упражнявано владение
върху имота в периода от 12.05.1987 г. до подаване на исковата молба. Заявил е
възражение за нищожност на публичната продан на Агенцията за държавни вземания
–Пловдив АДВ по изп.дело № 34571/2002 г., по съображения, че длъжникът по
изпълнителното дело „Стоманени тръби“ АД не е бил негов собственик и със същите
твърдения е обосновал възражение за нищожност и на постановлението за възлагане
№ 34571/2002/121249/26.06.2006 г., с което ищецът е твърдял праводателят му
„Люкол“ ООД да е придобил право на собственост върху имота на публичната
продан, както и за нищожността на протокола за въвод във владение 0
34571/2002/121270/12.07.2006 г. Претендирал е за присъждане на сторените по
делото разноски.
Варненският
апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. Възражението на ответника за недопустимост на иска,
предвид изтичането на срока по пар. 6а ПЗР ЗППДОП е
неоснователно. Посочената разпоредба е неотносима към конкретния казус, тъй
като щецът не е имал качество на кредитор на приватизиращото се предприятие –
праводател на ответника, а е твърдял придобиване на имота чрез правна сделка от
купувача на публична продан, осъществена от Агенцията за държавни вземания по
реда на ДОПК и легитимиращ се с констативен нотариален акт за собственост.
По правилността на решението, съдът намира следното:
С договор за продажба, сключен на 24.02.2009 г. с
нотариален акт № 43 том I рег. № 1004 дело 37/2009 г. по описа на Нотариус рег.
№ 190 на НК, вписан в СВ-Варна на 25.02.2009 г. вх. рег. № 3266 акт 71 том IX
дело 177, „Люкол“ ООД е продал на ищеца – „Колис Ленд Дивелъпмънт“ ООД поземлен
имот с № 000158, находящ се в землището на с.Звездица, община Варна, местност
„Амонал“, идентичен с ПИ №1по плана на Завод „Амонал“ с площ 89 669 кв.м., с
ЕКАТТЕ 30497, начин на трайно ползване – производствен терен, при граници по
предходен документ за собственост ПИ №2, ПИ №3; от изток и от юг и запад
–Държавен горски фонд, и при граници и съседи по скица: имот № 000168; имот №
000197, имот № 000035, ведно с построените в него сгради: сграда за добив на флюси
със ЗП 1152 кв. м, ремонтна работилница със ЗП 200 кв. м, помпена станция със
ЗП 61 кв. м. за сумата от 200 000 лв. Цената по договора е платена, видно
от удостовереното от нотариуса изявление на купувача и от вписването в
издадената фактура 26/21.05.2009 г.
Възражението
за нищожност на договора за продажба не е направено своевременно от ответника,
който го е заявил едва в писмените си бележки в хода на делото по същество пред
първата инстанция, поради което и оплакванията във въззивната му жалба за допуснато
нарушение от окръжния съд в тази връзка (неправилното му възприемане) не се
споделя от настоящата инстанция. Независимо от това, по същество – възражението
за нищожност на договора е неоснователно. Договорът за продажба не е нищожен
нито на основание накърняване на добрите нрави, нито поради заобикаляне на
закона - пороци, обосновани с твърденията на ответника за сключването му от
продавача и купувача при занижена цена, или поради свързаността на лицата или
заради нуждите на счетоводствата им.
Процесният
поземлен имот представлява реална част с площ 20 000 кв.м.
от закупения с посочения нотариалния акт имот, понастоящем с идентификатор 30497.50.158 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-85/16.12.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ 89 661кв. м., с. Звездица
п. к. 9027, общ. Варна, м. "Амонал". Сградите, предмет на договора за продажба от 25.02.2009 г. не попадат
в процесната реална част, като в последната са разположени 5 други сгради,
които не са предмет на претенцията на ищеца по чл. 108 от ЗС.
Според заключението на вещите лица Ш.Х. и В.Я. в процесната реална част
са разположени следните масивни сгради: основна сграда № 1 със застроена площ –
1428 кв.м., промишлена сграда, корпус от две триетажни тела, две двуетажни тела
и едно едноетажно тяло, свързани с триетажна топла връзка от железобетонна
плоча и метална конструкция от колони и греди, стени от стъклопрофилит и покрив
LT ламарина; склад № 3 едноетажна сграда от стоманобетонови колони и греди, с
тухлени зидове, покрива – сглобяеми, вълнообразни, стоманобетонови, черупкови
елементи с асфалтова изолация на метални ферми с постоянни стоманени обтегачи,
като попадащата в процесната част е 243 кв.м.; склад №2 с площ от 238 кв.м., едноетажна масивна
сграда с тухлени зидове, дървена покривна конструкция с етернит; трафопост с
битовка (по представената скица на л.9, сгради с проектни №№4 и 5, съответно с
площи 82 кв.м. и 18 кв.м.), състои се от високо тяло и ниско тяло и двуетажна
пристройка – битовка - с тухлени зидове,
плосък стоманобетонен покрив с хидроизолация, с дървена дограма на битовката,
разположена на бетонова площадка с метален парапет. Според вещите лица основната сграда № 1, склад № 3 и трафопостът
с битовката са построени около 1962 г., а склад №2 - около 1970-75 г., като на
основната сграда №1 е извършен основен ремонт по изготвена през 1985 г.
проектна документация от НТС в България. В действащата кадастрална карта от
2009 г. са нанесени основната сграда №1 с идентификатор № 30497.50.158.1,
склад № 2 с идентификатор № 30497.50.158.2
и склад №3 с идентификатор № 30497.50.158.3,
като трафопостът и битовката не са нанесени, но са отразени в кадастралния план
от 1966 г., като трафопостът и понастоящем работи (така обясненията на вещите
лица при изслушването им в съдебно заседание). Трафопостът и битовката са
предмет на иска по чл. 109 от ЗС и са означени на скицата към заключението на
вещите лица под № 4 и № 5.
За
правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 30497.50.158, продавачът се е легитимирал с
констативен нотариален акт за собственост, № 7, том IV, рег. № 3502, дело № 523
от 2007 г. на нотариус Елена Дионисова, съставен въз основа на Постановление за
възлагане на недвижим имот с № 34571/2002/121249/26.06.2006 г., като
придобивното основание е оспорено от ответника, който е заявил самостоятелни
права на собственост върху процесната реална част от поземления имот и върху
построените в нея пет сгради. С постановлението за възлагане от 26.06.2006 г.
на публичния изпълнител при РД –Пловдив на Агенцията за държавни вземания по
изп.д. № 34571/2002 г., на купувача на публичната продан „Люкол“ ООД е възложен
недвижим имот – Парцел ПИ 1 с площ 89 669 кв.м. ведно с построените в него
три сгради, попадащи извън поцесната реална част - сграда за флюси със ЗП 1152 кв.м., ремонтна работилница със
ЗП 200 кв.м. и помпена станция със ЗП 61 кв.м., находящи се в землището на
с.Звездица, община Варна, бивш завод „Амонал“ на „Стоманени тръби“ АД, при
граници на имота: север – ПИ2 и ПИ 3; изток, юг и запад – Държавен горски фонд.
Удостоверено е официално в постановлението, че цената от 887 000 лв. е
заплатена от купувача с посочените платежни нареждания от 15 и от 22 юни 2006
г. Постановлението за възлагане е
вписано в службата по вписванията на 20.09.2006 г. и е обнародвано в Държавен
вестник бр. 58 на 18.07.2006 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239. (2) ДОПК, купувачът става собственик на продадената
недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на
една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението
за възлагане не е предявен иск за собственост. Следователно придобиването на
имот на публична продан по реда на ДОПК е оригинерно придобивно основание, ако
в едногодишния срок от обнародването на постановлението в ДВ не е предявен иска
за собственост. В случая, иск за
собственост на имота (респ. реалната част от него) не е бил предявен от
ответника в едногодишния срок от обнародването, поради което купувачът на
публичната продан е придобил собствеността му, дори длъжникът по изпълнителното
дело на АДВ - „Стоманени тръби“ АД да не е бил негов собственик. Затова и
възраженията на ответника, че на публичната продан не са прехвърлени вещни
права на купувача и той не е могъл да прехвърли такива на ищеца по договора за
продажба, са неоснователни. Публичната продан по реда на ДОПК, на имот, който
не е бил собствен на длъжника по принудителното изпълнение не е нищожна на това
твърдяно от ответника основание и също на това основание не е нищожно и
постановлението за възлагането на имота и протокола за въвода, в каквато насока
са направени възражения от ответника. Допълнително наведените с молбата от
15.12.2017 г. основания за нищожност на постановлението за възлагане са извън
срока и са преклудирани. Независимо от това, обаче по същество те също са
неоснователни, тъй като постановлението за възлагане е индивидуален
административен акт, издаден е от компетентен орган – публичния изпълнител при
АДВ, в кръга на неговата компетентност
по осъществяване на действията по обезпечаване и принудителното изпълнение на
публичните вземания по реда на ДОПК, съставено е по реда на ДОПК и в
изискуемата от закона писмена форма, като съдържа и всички реквизити и е
мотивирано. Затова и оплакванията на ответника във въззивната му жалба в тази
насока са неоснователни.
От
изложеното се налага извода, че „Люкол“ ООД е придобил собствеността върху
целия поземлен имот (реална част от който е процесния) с постановлението от 26.06.2006 г. за
възлагане на публична продан по реда на ДОПК и изтичането на едногодишния срок
от обнародването в ДВ. Следователно, дори към този момент и да е притежавал
собствеността върху процесния имот от 20 000 дка., ответникът я е загубил
с възлагането на имота на купувача на публичната продан по реда на ДОПК при
липсата на предявен иск за собственост в срока. Затова следва да бъде
разгледано възражението му (заявено в евентуалност) за придобиване собственост
върху процесния поземлен имот чрез осъществено давностно владение в периода от
12.05.1987 г. до подаване на исковата молба – 26.05.2016 г. Въводът във владение
на купувача „Люкол“ ООД в придобития от него на публичната продан имот,
включително и в процесната реална част, е извършен на 12.07.2006 г. и в
присъствието на представител на ответното дружество, удостоверено официално от публичния
изпълнител в протокол за въвод във владение № 34571/2002/121270. Владението на
поземления имот е било предадено впоследствие от „Люкол“ ООД – на „Колис Ленд
Дивелъпмънт“ ООД след продажбата, с протокол за въвод във владение от
21.05.2009 г. Дори да би се приело, че е била установена фактическа власт на
ответника върху целия процесен поземлен имот от 20 000 кв.м. от най -
ранния момент - постановлението за възлагане (26.06.2006 г.), което е погасило
правата на предишния собственик, то необходимият за придобиване на имота по давност
срок от 10 години към датата на подаване на исковата молба (26.05.2016 г.) не е
изтекъл, поради което и не следва да се обсъждат останалите елементи от
фактическия състав на придобивната давност.
От
изложеното се налага извода, че с договора за продажба, сключен с нотариален
акт № 43 от 24.02.2009 г. собственикът на поземления имот „Люкол“ ООД е
прехвърлил правото на собственост върху процесния поземлен имот от 20 000
кв.м. - на ищеца „Колис Ленд Дивелъпмънт“ ООД.
Ищецът
е доказал правото си на собственост върху процесния поземлен имот – реална
част с площ от 20 000 кв.м. от имот идентификатор 30497.50.158,
придобит с договора за продажба от 24.02.2009 г. и искът по чл. 108 от ЗС в
установителната му част досежно правото на собственост е основателен и следва
да бъде уважен.
По
иска по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване владението на имота
отделно от сградите и по исковете по чл. 109 от ЗС:
Както
бе посочено, в процесната реална част от имота съществуват пет сгради, като
заключенията на вещите лица по съдебно – техническите експертизи за вида,
конструкциите и изпълнението им обосновават извода, че тези постройки са
масивни, сгради трайно прикрепени към земята и представляват самостоятелни
обекти на правото на собственост. Петте сгради не са предмет на претенцията на
ищеца по чл.108 от ЗС, като същите не са били предмет и на публичната продан по
ДОПК, на която е възложен поземления имот, ведно с други сгради, съществуващи
извън процесната реална част. Сградите №1,3, 4 и 5 (по комбинираната скица на
вещите лица) са изградени около 1962
година, а сграда №3 през 1970-75 г., като е извършен основен ремонт на сграда
№1 през 1986 г. въз основа на проектна документация от 1985 г. (в тази насока е
заключението на вещите лица Хаджиева и Янева и показанията на сведетеля Марин
Маринов). Според заключението на вещите лица, макар и да не са открити
строителни книжа, сградите са съвместими с плана и са построени в съответствие
с нормите за проектиране и строителство, като неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба на ищеца за липсата на доказателства в този смисъл. Сградите
са били изградени с държавни средства върху имот държавна собственост и са
представлявали част от цялостен производствен комплекс, включващ множество
сгради за производство, административна сграда, ремонтни работилници, складове
и обслужващи трафопостове и паркотелно, първоначално описани в АДС №11773 от
12.04.1973 г. Според вписването в АДС земята и сградите са били предоставени първоначално в оперативно
управление на ДСО „Тежка химическа промишленост“ – фабрика „Васил Левски“, а в
следващите години 1977 и 1978 г.
със заповеди на ОНС част от тях – тези
под № 9, 10 и 11 и 2-6 и 22 от АДС от 73 г. са били предадени
на Окръжния пневмологичен диспансер, а парокотелното – на Завода за
прецизна металокерамика. През следващите години, видно от документите към
преписката по АДС от 1973 г., право на оперативно управление върху земя и
сгради е било предоставено на Завода за спирално заварени тръби гр. Септември,
а със Заповед № 786 от 29.04.1984 г. на
ИК на ОНС Варна една от сградите – „бивш цех за оловен миниум, заедно със складовете
– 2 броя към него са били предоставени безвъзмездно в оперативно управление на
НПК „Черно море“ град Варна в изпълнение на решение № 4-32 от 13.03.1984 г. от
ИК на Окръжния народен съвет - Варна за разкриване към НПК "Черно
море" на нов цех, с преустройване на помещенията на бившия цех
"Амонал" за ангажиране на 250-300 специалисти.Тези три сгради, според заключението на вещите лица Х. и Я. по
съдебно-техническата експертиза са три от сградите в процесната реална част от
имота, а именно основна сграда № 1 с идентификатор № 30497.50.158.1, склад № 2 с идентификатор № 30497.50.158.2 и склад №3 с идентификатор № 30497.50.158.3. В насока, че трите сгради са били
предоставени в оперативно управление на НПК "Черно море" е и обяснителната записка, изготвена от "Стоманени тръби" АД (длъжникът на публичната продан и легитимирал
се като собственик на терена от 110 дка. и на част от останалите сгради,
построени в него с констативен нотариален акт за собственост на основание
ЗППДОП с № 175, том XIII, дело 6763/1998 г. на нотариус Ганчев), в която е
признато от дружеството, че към датата на отписване на поземления имот от 110 дка
и на част от другите сгради в него със заповед № 1467/05.06.2000 г., в активите му са заведени само
теренът с площ от 110 дка и сгради с номерация по АДС №11773
от 12.04.1973 г.: т. 8 цех за флюси, портиерна, сграда за
експедиция, ремонтна работилница, производствена сграда за цинквайс, трафопост
№ 1, сграда за парокотелно, а освен тях – и новопостроени помпена станция и
авторемонтна работилница с гараж, като
сградите с №№ по АДС 9, 10 и 11 и 2-6 и 22 са били предадени на Окръжния
пневмологичен диспансер, а сградата на цеха за оловен миниум и два склада са
били предадени по-късно на НПК "Черно
море".
Научно-производствен
комбинат за радионавигационна апаратура „Черно
море“ (НПК „Черно море“) е
образуван с Разпореждане на Министерския съвет №
66 от 01.12.1980 г., считано от 01.01.1981 г. като поделение на Държавно
стопанско обединение „Електрон"
(ДСО „Електрон“), на основата на ЗРНА от системата на ДСО "Електрон" и завод "Черно
море" от ДСО "Приборостроене и автоматизация", като със същото разпореждане е образуван
и Институт по радионавигационна апаратура, на основата на Базата за
развитие и внедряване към завод "Черно
море" и Базата за развитие
и внедряване на ЗРНА. С решение на ИК ОНС от 26.01.1982 г., комбинатът е наименуван НПК "Черно море". През 1984 г., съгласно посочената
по-горе заповед № 786 от 29.04.1984 г.
на ИК на ОНС Варна на НПК „Черно море“ е предоставено оперативното
управление върху сгради, представляващи понастоящем основна сграда № 1 с
идентификатор № 30497.50.158.1, склад № 2 с идентификатор
№ 30497.50.158.2 и склад №3 с
идентификатор № 30497.50.158.3. За предоставените му
сгради, с писмо от 10.12.1986 г. Комбинатът е поискал от РНС –Аспарухово
„Държавни имоти“ издаването акт за собственост за възложения му имот –сградата
на цех „Амонал“ и двата склада към нея. Издаденият такъв с № 403 от 12.05.1987
г., обаче е удостоверил право на държавна собственост върху 20 дка земя и
сграда монолитна с площ от 1162 кв.м., построена 1962 г. –главен корпус,
състояща се от висока част 2 части и
ниска част -1 част, предоставени в оперативно управление на РНС „Аспаруховски“.
В акта е отбелязано, че е отстъпено право на строеж на НПК “Черно море“ със
заповед № 786 от 29.04.1984 г. и протокол № 4/13.03.1984 г. на Окръжния народен
съвет. Посочените като основание за отстъпено право на строеж два документа са
тези, с които е предоставено правото на оперативното управление на НПК „Черно
море“ върху основната сграда на цеха за оловен миниум (цех „Амонал“) и двата
склада към него, поради което и доколкото с акта за държавна собственост не се
създават тези права, вписването макар и неточно за предоставени права на строеж
на НПК „Черно море“ е в подкрепа на извода, че към този момент правата на
оперативно управление върху трите сгради (процесните 1, 2 и 3) върху дворното
място от 20 дка по АДС от № 403/12.05.1987 г. са били предоставени на
Комбината. Въз основа на протокол от 12.05.1986 г. към склад №3 е била
предоставена на НПК за ползване допълнително площ от 30 л.м., като в тази
насока е заключението на вещите лица Х. и Я.. Към 1987 г., видно от
извлечението на инвентарната книга на ДМА на „Черно море“ АД, силовият
трансформатор е вписан и фигурира от 01.12.1987 г. През 1986 г. е извършено
преустройството на главния корпус на сграда „Амонал“ въз основа на работен
проект, изработен въз основа на технологична подложка и техникоикономическо
задание на ДСО „Електрон“ - НПК „Черно море“. През 1987 г. НПК „Черно Море“ е
било преобразувано в Комбинат „Електрон“, като в подкрепа на този извод е
вписването му като СО „Електрон“ - Комбинат „Електрон“ –Варна в договора от
20.05.1987 г., сключен с Геопроучвателното предприятие Ямбол, с който е
възложено извършването на сондажни работи по заземяването на „Монтажен цех“ №2
– Амонал- Варна, както и като Комбинат „Електрон“ Варна в протокол №2 от
10.11.1987 г. и ПСТ гр.Септември за извършване на ремонтни дейности, замяна на
закрит склад и съвместно ползване на помпена станция и писмото от 27.11.1987 г.
от Предприятието за стоманени тръби гр.Септември до Комбинат „Електрон“. В
подкрепа на това са и показанията на свидетеля Маринов, изпратен от комбината в
базата в местността „Амонал“ през 1986 г. като организатор по съвместното
производство на специализирано
оборудване – радари между НПК „Черно море“ и американска фирма. Последният е
посочил, че именно във връзка с предстоящото съвместно производство на радари,
е било извършено и преустрайството на цеха „Амонал“ през 1986 г., като така бил
изграден модерен завод върху стария цех за амонит. В базата „Амонал“ се
извършвал монтажа, настройката и окончателното тестване на радарите. Свидетелят
е посочил, че работил до 1990 г. в „Черно море“, който през това време е бил Комбинат
„Електрон“. С Решение № 215 на Министерски съвет от 30.06.1991 г. за
реорганизация на ДФ в специалното и гражданското производство, издадено на основание чл. 11, ал.3, т.1 от Указ № 56
за стопанската дейност, във връзка с чл.1, ал.2 и ал.3 от Постановление № 54 на МС от 3.04.1991 г. за децентрализация и
демонополизация на обединения, комбинати, държавни и общински фирми и
предприятия е реорганизирана фирма "Електрон" София в редица фирми,
сред които и във фирма "Черно море" Варна, на основата на комбинат
"Електрон" и институт "Електрон". На основание чл. 1 от
Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, с
Разпореждане № 20 от 20.09.1991 г. на Министерския съвет, считано от 16.09.1991
г. е преобразувана ДФ Електрон – София в Еднолично търговско дружество, като с
Приложение № 21 е образувано "Черно море" ЕООД на основата на
комбинат Електрон Варна и институт Електрон Варна и това дружество поема
съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма
"Електрон" София, съгласно разделителен протокол (текстът на
документите е наличен в Информационната система за правна информация на
Министерски съвет в Интернет и той съответства на документите, приети по
делото, поради което и направеното оспорване от ищеца и оплакванията му във
въззивната жалба в тази насока са неоснователни). Разделителният протокол от
12.12.1991 г. е изключен от доказателствата по делото с протоколно определение
от 20.10.2017 г. С решение от 28.01.1992 г. по ф. д. № 43/1992 г. на ВОС,
"Черно море" ЕООД е вписано в търговския регистър с капитал от
44 057 хил лв., разпределен в 44 057 дяла по 1000 лв. по баланса към
31.03.1991 г. Предметът на дружеството е производство на морски и речни
радиолокационни станции, средства за навигация, спътникови телекомуникационни
съоръжения, медицинска апаратура, специализирано технологично оборудване,
битова електроника и електротехника. Със заповед № РД -118-176/05.08.1992 г. на
осн. чл. 1, ал.1 и чл.3 от ПМС №98/92 г. и във вр. чл. 147, ал.2, чл.221, т.4 и
чл. 159, ал.2 от ТЗ, Министърът на промишлеността е преобразувал еднолично
търговско дружество „Черно море“ гр.Варна
от дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с
държавно имущество с наименование „Черно море“ АД. Преобразуването е вписано с
решение от 15.09.1992 г. по ф. д. № 7074/1992 г. на ВОС , публикувано в ДВ
бр.97/01.12.1992 г., като акционерното дружество е правоприемник на всички
активи и пасиви на „Черно море“ ЕООД. Вписан е предмет на дейност на „Черно
море“ ЕАД идентичен с този на „Черно море“ ЕООД. Въпреки липсата на
разделителен протокол, съдът намира, че при преобразуването на Черно море"
ЕООД на основата на Комбинат Електрон Варна и Институт Електрон Варна, в него
са внесени и сградите за производство, разположени на площадката на „Амонал“,
предоставени за оперативно управление на НПК „Черно море“, преобразуван в
Комбинат „Електрон“ Варна и представляващи основната производствена сграда,
двата склада, както и сградата за енергопроизводство (трансформатор с битовка
№№4 и 5 по скицата на вещите лица), обслужваща производствената им дейност.
Тези изводи се налагат на база на
множеството събрани по делото косвени
доказателства, ценени в съвкупност и в тази насока е обстоятелството, че
новообразуваното търговско дружество с изцяло държавно имущество е създадено на
базата на Комбинат „Електрон“ –Варна (преди това НПК „Черно море“), който е осъществявал
оперативното управление върху процесните
сгради на площадката „Амонал“ гр.Ваярна. Комбинатът е извършвал част от
производствената си дейност по производството на радари (сглобяване, изпитване
и транспортиране) именно в базата на площадката „Амонал“, състояща се от петте
сгради (1,2,3, 4 и 5 по комбинираната скица на вещите лица), като тази дейност
е вписаната като предмет на дейност и на образуваното търговско дружество с
изцяло държавно имущество – ЕООД „Черно Море“ и то е продължило дейността по
производството на радари в тази база. Наличието на тези активи в имуществото на
„Черно море“ ЕООД се установява и от документите по преоценката му през м.юли
1992 г. на основание Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските
предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества
с държавно имущество, приета с ПМС 179
от 13.09.1991 г., обн., ДВ, бр.78 от 20.09.1991 г., където фигурират и са
оценени сградите на площадката на „Амонал“ (видно от обяснителната записка в
обща и архитектерна част и приложението за подобектите в част архитектурна,
където е описана сграда производствена „Амонал“). Съгласно чл.2, ал.2 от ПМС
179/91 г., в случаите, когато капиталът не е определен по ал.1, в тримесечен срок
от образуването или преобразуването на едноличните търговски дружества с
държавно имущество се извършва преоценка на активите и пасивите им съгласно
наредбата. В насока на извода, че сградите на площадката „Амонал“ са били
включени в имуществото на ЕООД „Черно море“ при образуването му са и
документите в преписката по извършената през 1999 г. приватизация на ЕАД „Черно
море“ гр.Варна, където в информационния меморандум като сгради на дружеството
са посочени и недвижимите имоти, разположени на площадката „Амонал“ с площ от
20 дка, а в приложение №1 за сградите на площадката на „Амонал“ са посочени -
сграда производствена Амонал, монтажен завод Амонал, дърводелна с навес –
Амонал и трафопост с битовка Амонал. Сградите фигурират и в приложената към
преписката ситуация на Комбинат „Електрон“ –Варна, обект „Амонал“, в
„Архитектурно-строителните данни за обект „Амонал“ като производствен корпус,
дърводелна с навес, склад КС и трафопост с битовка, както и в списъка на
основните средства от гр.201 и 203 сградата за производство Амонал и монтажен
завод Амонал. След приватизацията, дружеството е с наименование „Черно море“
АД.
От
изложеното се налага извода, че ответното дружество е собственик на
разположените в процесната реална част от 20 дка пет сгради, представляващи сграда №1 с идентификатор № 30497.50.158.1, склад № 2 с
идентификатор № 30497.50.158.2 и склад №3 с
идентификатор № 30497.50.158.3 и трафопостът и
битовката, посочени от вещите Х. и Я. под № 4 и №5 на комбинираната скица към
заключението по техническата експертиза, поради което и неоснователни са оплакванията на ищеца във
въззивната му жалба за необоснованост на решението на окръжния съд и липса на доказателства за установяване на
собствеността на сградите и правоприемството.
Доколкото на публичната продан, петте сгради върху
процесната реална част не са били предмет на принудително изпълнение и не са
били възложени с постановлението за възлагане - на купувача „Люкол“ ООД
(праводател на ищеца по договора за продажба от 2009 г.), те са останали в собственост
на ответното дружество. Последното осъществява и фактическата власт върху
сградите от образуването му през 1991 г.
- до момента. Като притежаващ правото на собственост върху постройките
без земята, ответникът има качеството на суперфициарен собственик, поради което
и на осн.чл.64 от ЗС той има правото да ползва земята дотолкова, доколкото това
е необходимо за използване на постройките според тяхното предназначение.
Сградите са построени в производствен терен и представляват част от база за производство
на радари и радарни системи и апаратура. Те са разположени в северната част на
процесната реална част от 20 дка., като само една малка част - по северната му
граница е оградена с ограда от стоманени решетки с профили, изградена преди 25-30 г. (така заключението на вещите
лица Хаджиева и Златева с отбелязването върху комбинираната скица на оградата
от т.1 до т.2 и показанията на свидетелите А.И., М.Т.). На оградата се намира и
бариерата, до която има фургон с портиер, осъществящ контрола по достъпа до
завода (св. И. и Т. и Х.И.). До май-юни 2009 г. представители на купувачите са
били допускани безпрепятствено в частта на завода, като след този период
достъпът им бил възпрепятстван от служител на ответното дружество (така
свидетелите И.и Т.). Към този момент, владението върху целия поземлен имот № 30497.50.158 (част от който е процесния) се е осъществявало
от ищеца, а преди него от праводателя му „Люкол“ ООД, установено с протоколите
за въвод на публичния изпълнител от
12.07.2006 г. и от протокола от 21.05.2009 г. за предаване на владението на
купувача по договора за продажба –
ищецът „Колис Ленд Дивелъпмънт“ ООД. Според свидетелката Т. извън границите на
асфалтираната площадка на завода е гора, а теренът е с голям наклон, със скат и
големи дървета, като сграда №2 е на самия скат. Описаният от свидетелите релеф
и залесяване на терена се установява и от сканираната основа от кадастралния
план на „Амонал“ в комбинираната скица 1
към заключението на вещите лица Х. и Я., а ситуацията на сградите и
разположението им в терена - и от извършения оглед от съда в производството
пред първата инстанция. Според
показанията на свидетеля М.М., в момента в производствената база „Амонал“ се
извършва монтаж, настройки, окончателно тестване на крайното изделие и
опаковане, като готовата стока се товари и изнася с камиони. Има асфалтирана
площадка и паркинг в северната част на процесния имот, като място за паркиране
има и на юг от сградата. Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответникът
осъществява фактическа власт върху сградите и върху асфалтираните площи около и
между тях, заключени на юг и на север от паркингите. Ищецът не е доказал,
ответникът да владее останалата част от процесния терен.
От
22.03.2016 г. с изменението, обн. ДВ, бр.22
от 2016 г., на Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне
на стратегическите обекти и дейности, които
са от значение за националната сигурност, ответното дружество „Черно море“ АД е включено в стратегическите обекти от сектор
„Икономика“.
Ползването
на незастроената част от земята от суперфициарния собственик е в обема на
необходимото за ползването на сградите му пространство с оглед тяхното
производствено предназначение. За установяване на необходимата площ от
незастроената част от земята е изслушано заключението на вещото лице арх. П.Г.,
което съдът напълно кредитира като компетентно, пълно, обосновано и безпристрастно
изготвено във варианта по скица №2 от допълнението. Вещото лице Г. въз основа
на направеното проучване на документите по делото, направеното на място
(процесните сгради) архитектурно заснемане, сведения за технологията на
специалното производство и направени чертежи, е дало заключение, че
необходимата за използването на съществуващите в процесния имот постройки
съгласно тяхното предназначение, във вариант 2 при съобразяване на попадащите в
процесния имот части е площта от 7 767,30 кв.м., очертана на комбинирана
скица - 2 с червена линия. В тези площи влизат технологични площадки, пешеходни
тротоари, локален път/паркинги и складови площадки на открито. Така посочената
и очертана на скицата от вещото лице с червен контур площ покрива площта,
установена като владяна от ответника, а доколкото останалата площ (отбелязана в зелен цвят на скицата на
вещото лице Г.) от процесния терен
ответникът не владее и не ползва, искът по чл.108 от ЗС в осъдителната му част
за предаване на владението е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
оглед установеното, че процесния имот не е ограден изцяло с ограда, а такава
съществува частично само в най-горната му северна част (посочена на скицата на
вещите лица Х. и Я. от т.1 до т.2), по пътя и е поставена бариера с портиер с
оглед контролиране на свободния достъп до сградите на завода (налагащ се и
поради особения режим на производството), съдът намира, че с тези действия
ответникът не пречи на ищеца да осъществява пълноценно правото си на
собственост върху останалата част от
собствения му имот (незаета от сградите на завода), поради което и искът по
чл.109 от ЗС за премахване на оградата е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е поради липсата на елементите от фактическия му състав е и искът
по чл. 109 от ЗС за премахване на сградата за енергопроизводство с битовката
(сгради 4, 5 по комбинираната скица на вещите лица Х. и Я.) – собственост на
ответника, имащ по отношение на земята
качеството на суперфициар.
Поради
това, че ответникът не владее (не ползва) друга част от имота на ищеца, освен
необходимата за ползването на сградите по предназначение площ, основано на
правото му по чл.64 от ЗС, то не е налице и неоснователното му обогатяване по
см. на чл. 59 от ЗЗД, поради което и искът по чл. 59 от ЗЗД също е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До
идентичен правен извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, което
е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед
изхода от спора и отхвърляне и на двете въззивни жалби страните не си дължат
разноски.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 1880 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. №1509/2016 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.