Решение по дело №214/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 112
Дата: 25 август 2021 г. (в сила от 25 август 2021 г.)
Съдия: Даниела Делисъбева
Дело: 20214000500214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500214 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260065 от 02.03.2021г., постановено по гр.д. №400/2020г.,
Окръжен съд-Русе е отхвърлил предявения от Л. К. П. от гр.Русе срещу
Юробанк България АД-гр.София иск по чл.439 от ГПК за установяване
недължимостта, поради погасяване по давност, на сумата от общо 565 839,47
лева, представляваща главница 273 327,94 лева; неолихвяеми вземания –
275 216,07 лева; такси и разноски – 17 295,46 лева, за които е издаден
изпълнителен лист на 07.09.2011г. по ч.гр.д. № 7289/2011г. по описа на
Районен съд-Русе в полза на Юробанк България АД, въз основа на който е
образувано изп.д. №47/2020г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. №833, от района
на Русенския окръжен съд. В диспозитива е вписано, че решението е
постановено при участието на трето лице помагач Колект БГ АД-гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Л. К. П. от гр.Русе, с
процесуален представител адвокат С.К..
1
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в неговата цялост.
Въззивницата моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи предявения иск.
Обжалваното решение било неправилно.
Задължението й към Юробанк България АД-гр.София било погасено по
давност, тъй като последното изпълнително действие било извършено на
19.08.2013г., от когато течала 5-годишната погасителна давност и
следователно към 19.08.2018г. това задължение било погасено по давност,
при положение че новото изпълнително дело било образувано на 09.01.2020г.
Прави искане Апелативният съд да спре производството по изп.д.
№47/2020г. до постановяване на ТР №3/2020г.
Претендира да бъде присъдено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител
адвокат С.К..
Въззиваемият Юробанк България АД-гр.София, в писмен отговор, моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да
остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
В случая погасителната давност не била изтекла, тъй като същата е пет
годишна и е започнала да тече от 19.08.2015г. т.е. 2 години след извършване
на последното изпълнително действие по първото изпълнително дело, а
новото, сега висящо, изпълнително дело е образувано на 09.01.2020г. т.е.
преди изтичането на погасителната давност, която изтича на 19.08.2020г.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото в тази
инстанция.
Третото лице помагач Колект БГ АД-гр.София, чрез адвокат К.Ф., в
писмено становище моли Апелативният съд да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и да остави без уважение
въззивната жалба.
2
Процесуални представители на страните не се явяват в съдебно
заседание.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си,
Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Ищцата Л.П. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че срещу
нея е образувано изпълнително дело с взискател ответникът Юробанк
България АД-гр.София, последното изпълнително действие по което ЧСИ е
извършил на 19.08.2013г. като е наложил възбрани на недвижими имоти. С
постановление от 24.10.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като в продължение на повече от 2-
години не са поискани и не са предприети изпълнителни действия. От
прекратяване на изпълнителното дело тече нов срок, поради което 5-
годишната погасителна давност е изтекла на 20.08.2018г. Ново изпълнително
дело Банката ответник е образувала едва на 09.01.2020г. т.е след изтичане на
погасителната давност за задължението.
Предвид изложеното и на основание чл.439 от ГПК ищцата моли съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника Юробанк България АД, че ищцата не дължи на ответника сумата,
предмет на изп.д. №47/2020г. по описа на ЧСИ В. М., от района на Русенския
окръжен съд, поради погасяването му по давност.
Ответникът Юробанк България АД-гр.София, в писмен отговор и по
делото, оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Изп.д. №47/2020г. било образувано преди да изтече общата 5-годишна
погасителна давност, тъй като началната дата от която същата тече не е датата
на извършване на последното изпълнително действие по първоначалното
изпълнително дело, която е 19.08.2013г., а датата 19.08.2015г. т.е. 2-години
след последното изпълнение. Позовава се на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. на Върховния касационен съд.
3
Третото лице помагач Колект БГ АД-гр.София не представя писмен
отговор и не взема становище в първата инстанция.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е правилно.
Русенският окръжен съд е установил действителната фактическа
обстановка по делото въз основа на събраните доказателства.
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7289/2011г. по описа на
Районен съд-Русе, въз основа на договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 30.07.2008г., с която ищцата е осъдена да заплати на Юробанк
България АД, солидарно с още едно физическо лице, сумата от 208 520,48
швейцарски франка, равняваща се на 355 685,90 лева – главница, заедно със
законната лихва от 03.09.2011г.; сумата от 1038,81 швейцарски франка,
равняваща се на 1771,96 лева – такса; сумата от 9525,11 швейцарски франка,
равняваща се на 16247,55 лева – договорна лихва; както и сумата 7474,11
лева, платена държавна такса и сумата от 5024,46 лева, адвокатско
възнаграждение.
Издаден е на 07.09.2011г. изпълнителен лист въз основа на заповедта за
изпълнение.
По изпълнителния лист е образувано на 04.10.2011г. изп.д. №598/2011г.
по описа на ЧСИ В. М., рег. №833, от района на Русенския окръжен съд, по
което са предприети редица изпълнителни действия, като връчване на покани
за доброволно изпълнение, налагане на възбрани върху недвижими имоти на
длъжниците, налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, запор
върху дружествени дялове в търговски дружества. Банката е възложила на
ЧСИ изрично правомощие по смисъла на чл.18 ЗЧСИ същият да избере
способа на изпълнение.
Безспорно е и се установява, че последното изпълнително действие по
4
това изпълнително дело е осъществено на 19.08.2013г. и се изразява във
възбрана на земеделски земи, собственост на ищцата.
Безспорно е и се установява, че в продължение на 2-години, считано от
19.08.2013г. по изпълнителното дело не са искани и не са извършвани
никакви изпълнителни действия.
Следователно е осъществен състава на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съгласно
която разпоредба изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2-години, с изключение на делата за издръжка.
С постановление от 24.10.2019г. по искане не на ищцата, а на другия
солидарен длъжник, ЧСИ е прекратил производството по изп.д. №598/2011г.
По молба на взискателя Юробанк България АД на 09.01.2020г. въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано друго, второ по ред
изпълнително дело №47/2020г.
Спорът е от кога започва да тече общата 5-годишна погасителна
давност за процесното задължение на ищцата и кога изтича същата, в смисъл
дали вземането е било погасено по давност към момента на образуване на
изп.д. №47/2020г.
Според настоящият съдебен състав, като се съобрази и т.10 на
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд, 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата на която е
изтекъл 2-годишният срок, в който взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия, а не от датата на която е извършено последното
изпълнително действия.
В случая 5-годишната погасителна давност започва да тече от
19.08.2015г. и изтича на 19.08.2020г.
Взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително дело по
процесния изпълнителен лист на 09.01.2020г. т.е. преди да изтече
погасителната давност за процесното задължене и изп.д. №47/2020г. е
образувано и висящо от.09.01.2020г.
5
Следователно задължението на ищцата общо в размер на сумата
565 839,47 лева, по изпълнителен лист от 07.09.2011г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7289/2011г. по описа на Районен съд-Русе,
по който е било образувано първоначално изп.д. №598/2011г. по описа на
ЧСИ В. М., от района на Окръжен съд-Русе, а понастоящем по него е висящо
изп.д. №47/2020г. по описа на същия ЧСИ, не е погасено по давност, поради
което не е недължимо
Предявеният иск по чл.439 от ГПК е допустим, но е неоснователен и
недоказан, по горе изложените съображения, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В обжалваното решение Русенският окръжен съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Като правилно първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед на това решение по предявения иск с правно основание чл.439
от ГПК, с което същият е отхвърлен, неоснователно е искането за спиране на
производството по изп.д. №47/2020г. по описа на ЧСИ В. М., от района на
Русенския окръжен съд, поради което то следва да Бъде оставено без
уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.38 от Закона за адвокатурата в полза на процесулния представител на
въззивницата не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Разноски за тази инстанция на въззиваемия Юробанк България АД-
гр.София не следва да се присъждат, тъй като не са представени
доказателства за извършването на такива.
Разноски на третото лице помагач не се дължат.
Водим от изложеното Апелативният съд

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260065 от 02.03.2021г.,
постановено по гр.д. №400/2020г., на Окръжен съд-Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по
изп.д. №47/2020г. по описа на ЧСИ В. М., от района на Русенския окръжен
съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7