№ 26850
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110123140 по описа за 2022 година
С протоколно определение от 13.06.2023г. съдът е счел делото за изяснено от
фактическа страна, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
Настоящото производство е образувано по предявен от „ФИРМА“ ООД установителен
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 4100,
получена без основание от ответницата Н. Г. Г. по силата на пълномощно № 1285/11.04.19г.
, издадено от Е. И. като представляващ „ФИРМА“ ЕООД и пълномощно №1287/11.04.19г.,
издадено от Е. И. като представляващ „ФИРМА“ ЕООД, по силата на които ищцата е
изтеглила сума от сметки на дружеството в посочени в исковата молба банки, които не е
отчела, като не е предоставила първични счетоводни документи, за което е съставен
ревизионен акт №Р-03002520005066-091-001/13.04.21г., и дължи връщането им на ответника
. За сумата, претендирана в настоящото исково производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 47817/21г. на СРС, 69с-в,
възразена от длъжника и ответник в настоящото производство.
В съдебно заседание от 21.03.2023г. процесуалният представител на ищеца уточнява,
че ответницата е заета по трудово правоотношение и процесната сума се претендира на
основание чл. 207 КТ като имуществена вреда при и по повод изпълнение на трудовите
задължения на ответницата.
Когато длъжникът в заповедното производство подаде възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок (чл. 415, ал.1 ГПК), а искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - чл. 422, ал. 1 ГПК. Както съдът, извършващ преценката предявен ли
е искът за съществуване на вземането в посочения срок (чл. 415, ал. 2 ГПК), така и съдът по
иска по чл. 422 ГПК извършват преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно -
ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум - идентичност на фактите от които произтича материалното
субективно право, в какво се състои правото, както и кои са носителите на
правоотношението. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.
422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца
от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в
1
издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по
чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично
със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното
сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с
решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена
заповедта, поради което в заявлението за издаването трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да
съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на
длъжника в заповедното производство, поради което не може да се произнася по нещо
различно от предявеното в заповедното производство /Решение № 50/ 29.06.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 716/ 2011 г., IV г.о.; Решение № 152/ 28.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7541/ 2013
г., IV г.о.; Решение № 412/13/ 05.02.2014 г. по гр.д. № 2190/ 2013 г., IV г.о./.
С направеното от процесуалния представител на ищеца уточнение се въвежда изцяло
ново основание на иска, което е недопустимо при производството по чл. 422, ал.1 ГПК.
Предвид това е налице нередовност като на основание чл. 129, ал.2 ГПК на ищеца следва да
му се предостави възможност да отстрани същата.
Ищецът следва да уточни правния си интерес от претендиране на сумата като
имуществена вреда по КТ, предвид издадената заповед за изпълнение на основание
неоснователно обогатяване. В случай, че поддържа така направеното уточнение за
имуществена вреда да посочи изрично дали поддържа и иска по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, дали предявява нов осъдителен иск, като ако предявява такъв - да конкретизира
същия по основание и петитум и изложи обстоятелствата по исковата си претенция.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК протоколно определение от 13.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 23140/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 69 състав, с което е даден ход
на делото по същество.
ОСТАВЯ исковата молба без движение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с препис за другата страна, да уточни правния си интерес от претендиране на сумата
като имуществена вреда по КТ, предвид издадената заповед за изпълнение на основание
неоснователно обогатяване. В случай, че поддържа така направеното уточнение за
имуществена вреда да посочи изрично дали поддържа иска по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
дали предявява нов осъдителен иск, като ако предявява такъв - да конкретизира същия по
основание и петитум, и изложи обстоятелствата по исковата си претенция.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените
нередовности, исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде
прекратено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи на страните
по делото.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3