Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 6054 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 32286
от 06.02.2019 г., постановено по гр. д. № 56151/2018 г., по описа на СРС, 76-ти
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД против С.С.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С.С.А. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 3687,03 лева,
представляваща главница за стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
върху горепосочените суми, считано от 12.06.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от 459,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. – 23.05.2018 г., за които
суми на 26.06.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 38452/2018 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3687,03
лева до пълния предявен размер от 3691,71 лева /или за сумата от 4,68 лева/.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК С.С.А. е осъдена да заплати в полза на Т.С.
ЕАД сумата от 132,65 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК С.С.А. е осъдена да заплати в полза на Т.С.
ЕАД сумата от 663,00 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на ответницата С.С.А. е депозирана въззивна жалба с вх. №
5034956/28.02.2019 г. срещу първоинстанционното решение, в частта, с
която са уважени предявените от ищеца искове. В жалбата се излагат подробни
съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваните части. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че е сезиран с редовна искова молба, като в тази връзка се твърди, че
претенциите на ищеца, както за главници, така и за лихви са останали
неконкретизирани, което прави депозираната искова молба нередовна. Посочва се
още, че видно от исковата молба, ищецът претендира лихва за забава в общ размер
/дължима върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за
цената на услугата дялово разпределение/ на 448,16 лева за периода 19.09.2015
г. – 23.05.2018 г., докато в решението си СРС е уважил претенцията за лихви за
различен период, какъвто не е заявен от ищеца, а именно от 15.09.2015 г. –
23.05.2018 г. и за по-голям размер, а именно 459,32 лева, като в тази връзка се
поддържа, че в тази част от решението първоинстанционният съд се е произнесъл
„свръх петитум“. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните в настоящото производство с предмет
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. В тази връзка се сочи,
че по делото не са представени доказателства, от който да се установява, че
между страните е подписан договор с предмет продажба и доставка на топлинна
енергия до процесния топлоснабден имот през процесния период. Твърди се, че
ищецът не е представил по делото общи условия и не е доказал тяхното влизане в
сила. Излагат се съображения, че в решението си СРС не е обсъдил представените
от ответната страна доказателства за смяната на собствеността на процесния
топлоснабден имот. В тази връзка се твърди, че след 27.10.2016 г. ответницата е
била лишена от собствеността и ползването на процесния апартамент № 3,
съответно не е ползвала топлинна енергия за този период и не дължи нейното
заплащане.
Моли се отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне в цялост на
предявените искове. При условията на евентуалност в случай, че въззивният съд
не отхвърли изцяло предявените от Т.С. ЕАД против С.С.А. искове се моли същите
да бъдат отхвърлени за периода след 27.10.2016 г., доколкото след тази дата ответницата
е била лишена от собствеността и ползването на процесния апартамент № 3,
съответно не е ползвала топлинна енергия за този период и не дължи нейното
заплащане. Претендират се разноски във въззивното производство. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК от името на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не е депозиран
отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба и от
конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач – Т.С. ЕООД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 12.06.2018 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника С.С.А. за
следните суми: 1/ сумата от 3633,07 лева, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата
от 437,00 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва,
дължимо за периода 15.09.2015 г. – 17.11.2017 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,64 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата; 4/ сумата от 11,16 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, дължимо за периода 15.09.2015 г. – 23.05.2018 г., върху
задължението за услугата дялово разпределение.
На 26.06.2018 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 38452/2018 г., по описа на
СРС, 76 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Т.С.“
ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на С.С.А. на 19.07.2018 г., като в
законоустановения срок същата е депозирала възражение по реда на чл. 414 ГПК,
във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е
указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията
си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В
указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск срещу С.С.А. за следните суми: 1/ за сумата от общо
3691,71 лева, представляваща главници за стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия и за цената на услугата дялово разпределение /от които 3633,07
лева – стойността на доставената и неплатена топлинна енергия и 58,64 лева –
стойността на цената на услугата дялово разпределение/ дължими за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден
имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.06.2018 г. до
окончателното им изплащане и 2/ за сумата от общо 448,16 лева, мораторна лихва
в размер на законната лихва, дължима за периода 19.09.2015 г. – 23.05.2018 г.
върху стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и върху стойността
на цената на услугата дялово разпределение /от които 437,00 лева върху
стойността на доставената и неплатена топлинна енергия и 11,16 лева върху
стойността на цената на услугата дялово разпределение/.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника С.С.А..
Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат
се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК от ответника С.С.А. е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за
нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че претенциите на
ищеца, както за главници, така и за лихви са останали неконкретизирани. Посочва
се, че считано от 03.01.2017 г. не е собственик на процесния апартамент и не
следва да отговаря за заплащането на топлинна енергия след тази дата. Оспорва
се, че ответницата е ползвала топлинна енергия през целия процесен период.
Оспорва се, че от страна на ищеца, през процесния период, е подавана топлинна
енергия с качество и параметри, отговарящи на предвиденото в общите условия на
топлофикационното дружество. Оспорва се, че ответницата е била поканена от
ищеца да заплати претендираните от последния суми.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 76-ти състав, решение за валидно.
По отношение на
възражението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл
по нередовна искова молба, доколкото претенциите на ищеца, както за главници,
така и за лихви не са конкретизирани, настоящият съдебен състав намира същото
за неоснователно.
Видно от
изложеното от ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
същият претендира да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че последната му дължи заплащането на суми, представляващи: 1/ главници за
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и за цената на услугата
дялово разпределение, дължими за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 12.06.2018 г. до окончателното
им изплащане и 2/ мораторни лихви, дължими за периода 19.09.2015 г. –
23.05.2018 г. върху стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и
върху стойността на цената на услугата дялово разпределение. Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че претенциите на ищеца, заявени с исковата
молба са ясни и конкретизирани, като са изложени обстоятелства, на които ищецът
основава своите искания. Действително в исковата молба се претендират мораторни
лихви, дължими за периода 19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на цената на
услугата дялово разпределение, докато в заявлението по чл. 410 ГПК послужило за
образуване на заповедното производство ищецът е претендирал мораторни лихви,
дължими за периода 15.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на цената на услугата дялово
разпределение. От друга страна, обаче, доколкото с исковата молба се
претендират лихви за по-кратък период от претендирания в заповедното
производство, следва да се приеме, че ищецът е десезирал съда и не претендира
лихва за периода 15.09.2015 г. – 18.09.2015 г., поради което и това
несъответствие между посочения в заявлението по чл. 410 ГПК и посочения в
исковата молба период, за които се претендира мораторна лихва върху стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на цената на
услугата дялово разпределение, не е от естеството да обуслови нередовност на
исковата молба.
На следващо
място следва да се посочи, че обжалваното първоинстанционно решение в частта, с
която е признато за установено, че С.С.А. дължи на Т.С. ЕАД мораторна лихва
върху главниците за доставена и незаплатена топлинна енергия и за цената на
услугата дялово разпределение за разликата над 448,16 лева до уважения размер
от 459,32 лева и за периода 15.09.2015 г. – 18.09.2015 г. е недопустимо и като
такова следва да бъде обезсилено, респективно производството в тази част –
прекратено. Мотивите за това са следните: с исковата молба ищцовото дружество е
претендирало да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата от
общо 448,16 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва,
дължима за периода 19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на доставена
и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на цената на услугата дялово
разпределение /от които 437,00 лева върху стойността на доставената и неплатена
топлинна енергия и 11,16 лева върху стойността на цената на услугата дялово разпределение/.
С оглед принципа на диспозитивното начало и спазвайки предписанията на
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, пъвроинстанционният съд е следвало да се
произнесе по исканията, с който е сезиран от страните. В горепосочената част от
решението, първоинстанционният съд се е произнесъл в повече от това, с което е
сезиран от ищеца в исковата молба, признавайки за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи в полза на ищцовото дружество мораторна лихва върху
главниците за доставена и незаплатена топлинна енергия и за цената на услугата
дялово разпределение в по-голям размер и за по-дълъг период от претендираните в
исковата молба, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало, като се е
произнесъл по нещо, с което не е сезиран от страните в производството.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната допустима част, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По отношение на
претенцията за главница за стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г.:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Доказателства,
че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през процесния период, респ., че
е собственик на имота или носител на вещното право на ползване върху същия, са
ангажирани по делото от страна на ищеца, чиято е и доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство.
По делото е
приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 025, том I, рег. № 767, дело № 16 от 02.02.2004 г. на нотариус
В.А.**, рег. № 032 в НК, съгласно който Д.А.М.е продала на ответницата С.С.
Петрова /със сегашна фамилия А./ процесния недвижим имот, представляващ ап. 3,
находящ се в гр. София, ул. „******, като продавача Д.А.М.е запазила
безвъзмездно за себе си и съпруга си С.Г.П.правото на ползване върху продавания
недвижим имот, заедно и поотделно, докато са живи.
По делото е
приета декларация от 17.12.2008 г., подадена от Д.А.П.и С.Г.П.до Агенция по
вписванията – Служба по вписванията гр. София, с която Д.П.и С.П.са се отказали
от вещното право на ползване, което са си запазили с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 025, том I, рег. № 767, дело № 16 от
02.02.2004 г. на
нотариус В.А.**, рег. № 032 в НК върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******.
По делото е
прието Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.10.2016 г.,
постановено по изпълнително дело 20158580400964 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858 в КЧСИ, съгласно който в резултат на проведена публична продан по
горепосоченото изпълнително дело, процесния имот, собственост на С.С.А., а
именно ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „****** е възложен на основание чл.
496 ГПК в собственост на Т.В.Д.. Видно от отбелязванията върху самото постановление
за възлагане, същото е влязло в сила на 03.01.2017 г., от който момент е
настъпил вещнопрехвърлителния му ефект и собствеността на имота е преминал
върху купувача по публичната продан Т.В.Д., предвид разпоредбата на чл. 496,
ал. 2 ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
По делото е
приет протокол за въвод във владение на недвижим имот, извършен по изпълнително
дело № 20158580400964 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 в КЧСИ, от който се
установява, че на 17.07.2017 г. купувача по проведената по горепосоченото
изпълнително дело публична продан – Т.В.Д. е въведена във владение на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******.
При съвкупния
анализ на горепосочените, относими към процесния период писмени доказателства
се налага извод, че за периода м. 05.2015 г. – м. 12.2016 г., ответницата С.С.А.
е била собственик на процесния недвижим имот, респективно в това си качество е
имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до същия имот по валидно
възникнало облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Действително от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
025, том I, рег. № 767, дело № 16 от 02.02.2004 г. на нотариус В.А.**, рег. №
032 в НК се установи, че продавача по договора Д.А.П.е запазила безвъзмездно за
себе си и съпруга си С.Г.П.правото на ползване върху продавания недвижим имот,
заедно и поотделно, докато са живи, но от друга страна се установи, че с
декларация за отказ от права от 17.12.2008 г., вписана в Агенция по вписванията
към Служба по вписванията – гр. София Д.А.П.и съпруга ѝ С.Г.П.са се
отказали от вещното право на ползване, което са си запазили с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 025, том I, рег. № 767, дело № 16 от
02.02.2004 г. на нотариус В.А.**, рег. № 032 в НК върху процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******.
На следващо
място съдът намира, че за периода м.01.2017 г. – м.04.2017 г. ответницата не е
имала качеството на клиент на топлинна енергия, респективно не е следвало да
отговаря за заплащането на такава към топлопреносното предприятие. Този извод
се налага от анализа на събраните по делото писмени доказателства, а именно Постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.10.2016 г., постановено по изпълнително
дело 20158580400964 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 в КЧСИ. Съгласно
горепосоченото постановление за възлагане, в резултат на проведена публична
продан по горепосоченото изпълнително дело, процесния имот, собственост на С.С.А.,
а именно ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „****** е възложен на основание чл.
496 ГПК в собственост на Т.В.Д., като от отбелязванията върху самото
постановление за възлагане, същото е влязло в сила на 03.01.2017 г. Както бе
посочено и по-горе съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота, респективно от влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът по публичната продан на процесния имот е придобил правото
на собственост върху същия, следователно именно той е следвало да отговаря за
доставената до процесния имот топлинна енергия от топлопреносното предприятие.
Действително от приетия по делото протокол за въвод във владение на недвижим
имот, извършен по изпълнително дело № 20158580400964 по описа на ЧСИ У.Д., рег.
№ 858 в КЧСИ, се установи, че купувачът по проведената по горепосоченото
изпълнително дело публична продан – Т.В.Д. е въведена във владение на процесния
недвижим имот на 17.07.2017 г. От друга страна, обаче, обстоятелството, че
въвода във владение на Драганова е извършен в по-късен момент от влизане в сила
на Възлагателното постановление, няма връзка по отношение възникналото в
момента на придобиване на собствеността правоотношение на същата с „Т.С. ЕАД, а
единствено до правото ѝ на вземане за изплатената на „Т.С. ЕАД сума за
периода м. януари 2017 г. – месец април 2017 г. срещу лицето, което е
осъществявало без правно основание фактическата власт върху имота.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че в настоящото производство е
установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата С.А. е
имала качеството клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144 през част от процесния
период, а именно м.05.2015 г. – м. 12.2017 г.
С оглед
изложеното, за неоснователни следва да се приемат възраженията на ответника, че
не се е намирал във валидни облигационни отношения с ищцовото дружество през
процесния период.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е
установено от прието заключение по комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по
общия топломер в абонатната станция, поради което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост,
чието съдържание се определя в Общите условия от 2014 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Възражението на ответницата, че по делото не са представени общи условия,
приети от топлофикационното дружество е неоснователно, доколкото видно от
документите представени като приложения към исковата молба, такива общи условия
са представени от ищеца.
В отговор на
възражението на ответницата - въззивник за некачествено изпълнение на
задълженията на топлоснабдителното дружество съдът намира, че в ОУ не са
определени качествени параметри на доставената услуга, както и че липсата на
такава уговорка не опорочава договора. Според действалата в периода Наредба №
16 - 334 от 06.04.2007 г., операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима
на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и
приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите
и следи за спазването им. Така са определени качествените параметри на доставената
услуга, респ. посочен е механизъм за определянето им в зависимост от
предварително разчетени критерии. Ищецът, като продавач на топлинна енергия,
има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук отоплението на
помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез
сградната инсталация. Освен това по отношение на качеството на доставената
енергия потребителя разполага с възможност да направи рекламация по ОУ.
Следва да се има
предвид още, че топлинната енергия е с нормативно установени цени (ПМС №
144/28.06.2004 г. и решения на ДКЕВР съответно № Ц-018/13.10.2004 г., № Ц -
020/25.10.2004 г. и № Ц - 010/28.06.2006 г.).
От заключението
на вещите лица по приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза се установява, че количеството топлинна енергия от конкретната
абонатна станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско
измерване – общ топломер. Посочва, че са взети предвид и технологичните разходи
в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява
се също, че в процесния недвижим имот има общо 6 топлинни разпределителя, както
и че за процесния имот през заявения в исковата молба период е начислявана
топлинна енергия за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване и за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Установява се още, че
стойността на подадената топлинна енергия към процесния имот с аб. № 21144 на
адрес гр. София, ул. „******, ап. 3 за целия процесен период, а именно м.
05.2015 г. – м. 04.2017 г. е в размер на 3628,43 лева.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на комплексната
съдебно-техническата счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира като
вярна, задълбочена и неопровергана от останалите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за целия процесен период, а именно м.
05.2015 г. – м. 04.2017 г. потребената енергия за името е на стойност от общо 3628,43
лева. Доколкото по делото се установи, че ответницата не следва да отговаря за
задължения, представляващи доставена до процесния имот топлинна енергия за
периода м.01.2017 г. – м. 04.2017 г., съдът намира, че претенцията на ищеца за
доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап.
3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144 е основателна и доказана до
размера от 2733,00 лева и за периода м.05.2015 г. – м. 12.2016 г., в която част
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди, като за
разликата над този размер до пълния уважен размер и за периода м.01.2017 г. –
м. 04.2017 г., искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
иска за установяване съществуването на вземане за главница за възнаграждение за
дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 36,
ал. 1 от представените и приети по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД ***, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец. Съгласно чл.
22, ал. 1 от Общите условия дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача на топлинна енергия, като на основание чл. 22,
ал. 2 от същите Общи условия клиентите заплащат на продавача на топлинна
енергия стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избраната от
тях фирма за дялово разпределение. В случая несъмнено е, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради
което, настоящият съдебен състав приема, че страните по делото са били
обвързани от действащите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието
събиране му е възложено от ФДР. По отношение на размера, за който претенцията
следва да бъде уважена, настоящият съдебен състав напълно кредитира
заключението по допуснатата, изготвена и приета в хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза,
доколкото същото е обективно, пълно, ясно, компетентно изготвено и кореспондира
с останалия събран по делото доказателствен материал. От заключението по
комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, в нейната счетоводна
част, се установява по делото, че дължимото възнаграждение за извършеното по
отношение на имота дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017
г. е в размер на 58,64 лева. Доколкото по делото се установи, че ответницата е
имала качеството клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот само
за част от процесния период, а именно 01.05.2015 г. – 31.12.2016 г., то и
същата следва да отговаря за задълженията, представляващи възнаграждение за
услугата дялово разпределение само за този период. Следователно претенцията за
главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г. –
31.12.2016 г. се явява основателна за сумата от 48,88 лева, до която сума следва
да бъде уважена, а първоинстанционното решение потвърдено в тази му част,
респективно за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 58,64 лева
и за периода м.01.2017 г. – м. 04.2017 г. иска следва да бъде отхвърлен, а
първоинстанционното решение – отменено в тази му част.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
Топлофикация София против С.С.А.
обективно кумулативно съединени установителни искове, че С.С.А. дължи в полза
на Т.С. ЕАД сума, представляваща главници за стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия и за цената на услугата дялово разпределение, дължими
за топлоснабден имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „******,
аб. № 21144 за разликата над 2781,88 лева /от които 2733 лева за топлинна
енергия и 48,88 лева за дялово разпределение/ до пълния уважен от първоинстанционния
съд размер от 3687,03 лева и за периода м.01.2017 г. – м. 04.2017 г., като
вместо това предявения иск за главници за стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия и за цената на услугата дялово разпределение, дължими за
топлоснабден имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „******,
аб. № 21144 следва да бъде отхвърлен за сумата от 905,15 лева /разликата между
3687,03 и 2781,88 лева/ и за периода м.
01.2017 г. – м. 04.2017 г.
По отношение на
иска за мораторна лихва в размер на законната лихва, дължима за периода
19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде
уважен така предявения иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
Установи се по
делото, че през процесния период от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. страните в
настоящото производство са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от
горепосочените Общи условия са уредени въпросите свързани със заплащането на
топлинната енергия и услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2
от Общите условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то
само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с
цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава върху
вземането за потребено количество топлинна енергия е поставено под условия,
доказването на сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото
производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване на
условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което и
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
предмет обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.09.2015
г. – 23.05.2018 г., дължимо върху цената на доставена и незаплатена топлинна
енергия се явява неоснователен.
По отношение
иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 19.09.2015
г. до 23.05.2018 г., съдът намира следното:
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – отменено в тази му
част.
Предвид
гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
Топлофикация София против С.С.А.
обективно кумулативно съединени установителни искове, че С.С.А. дължи в полза
на Т.С. ЕАД сумата от общо 448,16 лева, мораторна лихва в размер на законната
лихва, дължима за периода 19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на цената на
услугата дялово разпределение, като вместо това предявения иск за мораторна
лихва в размер на законната лихва, дължима за периода 19.09.2015 г. –
23.05.2018 г. върху стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и
върху стойността на цената на услугата дялово разпределение следва да се
отхвърли изцяло.
По отношение на разноските в
производството пред СРС:
При
този изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските,
с която С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати в полза на Т.С.
ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в заповедното
производство за разликата над 89,14 лева до 132,65 лева /или за сумата от 43,51
лева/.
При
този изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с
която С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати в полза на Т.С.
ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство
пред СРС за разликата над 468,82 лева до 663,00 лева /или за сумата от 194,18
лева/.
По отговорността за разноски в
производството пред СГС:
Предвид
изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.
Ответникът
- въззивник С.С.А., ЕГН ********** е поискал своевременно присъждане на
разноски в производството пред СГС, като е представила и доказателства за
извършени такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 98,74 лева.
Съобразно
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника С.С.А.,
ЕГН ********** следва да бъдат присъдени разноски в размер на 32,49 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От
името на Т.С. ЕАД е депозирана молба от 19.02.2020 г., с която се прави искане
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не се дължат
разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на последната не е
депозиран отговор на въззивната жалба, като същевременно процесуален
представител на дружеството не се е явил и не е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Предвид горното и доколкото по отношение на
въззиваемата страна Т.С. ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално
представителство в производството пред СГС, което да обоснове дължимост на
възнаграждение за юрисконсулт, то в полза на същата не следва да бъдат
присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
не
е представил доказателства за извършени разноски в производството пред СГС,
поради което и такива не му се дължат.
Третото
лице помагач не е направило разноски и такива не му се следват.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 32286 от 06.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56151/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав в частта,
с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, че С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** мораторна лихва върху
главниците за доставена и незаплатена топлинна енергия и за цената на услугата
дялово разпределение за разликата над 448,16 лева до уважения размер от 459,32
лева и за периода 15.09.2015 г. – 18.09.2015 г. И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 32286 от 06.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56151/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав в частта,
с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.С.А. дължи в полза на Т.С.
ЕАД: 1/ главници за стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и за
цената на услугата дялово разпределение, дължими за топлоснабден имот,
представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144 за
разликата над 2781,88 лева до пълния уважен от първоинстанционния съд размер от
3687,03 лева /или за сумата от 905,15 лева/ и за периода м.01.2017 г. – м.
04.2017 г.; 2/ мораторна лихва в размер на законната лихва, дължима за периода
19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия и върху стойността на цената на услугата дялово разпределение
в общ размер от 448,16 лева, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за
признаване за установено, че С.С.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 150
вр. чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 905,15 лева /разликата над сумата от 2781,88 лева до пълния уважен от
първоинстанционния съд размер от 3687,03 лева/, представляваща главници за
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и за цената на услугата
дялово разпределение, дължими за топлоснабден имот, представляващ ап. 3,
находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144 за периода м.01.2017 г. – м.
04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за
признаване за установено, че С.С.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 448,16 лева, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва, дължима за периода 19.09.2015 г. – 23.05.2018 г. върху
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и върху стойността на
цената на услугата дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32286 от 06.02.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56151/2018 г., по описа на СРС, 76-ти състав в
останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че С.С.А., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 150 вр. чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2781,88 лева,
представляваща главници за стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия и за цената на услугата дялово разпределение, дължими за топлоснабден
имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 21144 за
периода м. 05.2015 г. - м.01.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на С.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 32,49 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.