Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.11.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
|
|
мл.с. ВИКТОРИЯ ГРЪНЧАРСКА |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Лаловска въззивно гр.д. № 16321 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на
ответниците Р.В.К., подадена лично, и Р.В.К. и Н.В.К., чрез адв. Р. и адв. Ц.,
срещу решение № 414949/25.05.2018г., постановено по гр.д. 27981/2013г. по описа
на СРС, 34-и състав, в частта, в
която по предявените от ищците Н.И.Г. и Е.К.Г. искове е признато за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от
недвижим имот с площ по графични данни 325 кв.м, находящ се в землището на с. Б..-София,
местн. „Доло“, която към момента представлява реална част от ПИ с идентификатор
04234.6938.2480, при граници на частта: ПИ с идентификатор 04234.6938.1930, ПИ
с идентификатор 04234.6938.2480, ПИ с идентификатор 04234.6938.2621 и ПИ с
идентификатор 04234.6938.195 и граници на целия имот с площ от 1 210 кв.м: ПИ с идентификатор 04234.6938.1930, ПИ с
идентификатор 04234.6938.2480, ПИ с идентификатор 04234.6938.2621, ПИ с
идентификатор 04234.6938.3691 и ПИ с
идентификатор 04234.6938.3690, обозначен с букви H, G, F, E, J, K и H на изготвената от вещото лице П.
комбинирана скица № 4, приложена на л. 655 от преписката на гр.д. 27981/2013г. по описа на СРС, 34-и
състав, неразделна част от решението на СРС, на основание договор за
покупко-продажба от 19.11.1993г., при квоти в съсобствеността – по ½
ид.ч. за всеки от ищците и на основание чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да
предадат на ищците владението върху същия недвижим имот, на основание чл. 109
ЗС, ответниците са осъдени да вдигнат поставената от тях ограда между ПИ с
идентификатор 04234.6938.2480, който в хода на производството е разделен на
имот с идентификатор 04234.6938.3780 и имот с идентификатор с идентификатор
04234.6938.2481 и да възстановят съществуващата ограда, както и на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответниците Р.В.К. и Н.В.К. са осъдени да заплатят на ищците
Н.И.Г. и Е.К.Г. по 1 097.50 лева – обезщетения за ползването на собствената им
реална част от недвижим имот с площ по графични данни 325 кв.м, находящ се в
землището на с. Б..-София, местн. „Доло“, която към момента представлява реална
част от ПИ с идентификатор 04234.6938.2480, при граници на частта: ПИ с
идентификатор 04234.6938.1930, ПИ с идентификатор 04234.6938.2480, ПИ с
идентификатор 04234.6938.2621 и ПИ с идентификатор 04234.6938.195 и граници на
целия имот с площ от 1 210 кв.м: ПИ с
идентификатор 04234.6938.1930, ПИ с идентификатор 04234.6938.2480, ПИ с идентификатор
04234.6938.2621, ПИ с идентификатор 04234.6938.3691 и ПИ с идентификатор 04234.6938.3690, обозначен
с букви H, G, F, E, J, K и H на изготвената от вещото лице П. комбинирана скица № 4, приложена на л. 655
от преписката на гр.д. 27981/2013г. по
описа на СРС, 34-и състав, неразделна част от решението на СРС, дължими за
периода от 22.02.2012г. до 28.06.2013г., ведно със законната лихва от
28.06.2013г. до окончателното плащане.
С въззивната си жалба, подадена
чрез своите процесуални представители, ответниците Н.В.К. и Р.В.К., излагат
съображения за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС съдебно
решение. СРС не зачел материалната доказателствена сила на представените
официални удостоверителни документи, опровергаващи правото на собственост на
ищците, не анализирал същите и формирал необосновани изводи в противоречие с
тези доказателства, като се позовал единствено на приетите по делото СТЕ. Така
също съдът не обсъдил и възраженията на страните, коментирал избирателно и
превратно заключенията. Кредитираните от съда заключения не били категорични,
отговорите им били базирани на вероятности, в.л. Г., към изготвянето, не
разполагала с целия доказателствен материал, в.л. П. също, а в.л. П. не
съпоставил кадастралната основа от 1956г. с регулационния план от 1960г. и не
дал пълен и категоричен отговор на поставените му въпроси. Спорната граница
между съседните имоти следвало да се установи с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не и
по пътя на ревандикацията и на негаторния иск. Неправилно СРС приел, че ищците
доказали правото си на собственост върху спорната част от дворното място от 340
кв.м, тъй като и двата нотариални акта № 14, том LLXLV, д. № 29368/1993г. на Е.Д.– I нотариус при СНС при СРС и нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по съдебно решение чл. 19, ал. 3 ЗЗД, № 65, том II, дело № 40/1973г., били непридружени със скици и не установявали правото на
собственост на ищците върху спорната част, а експертизите на вещите лица Г. и П.
в тези им части почивали на предположения и вероятности, на оспорени
доказателства – скица № 9687/14.09.1973г., издадена от СГНС РНС 9-ти септември,
неодобрени кад.основи от 1956г., от 1985г. и оспорената от ответниците скица от
01.12.1992г., издадена от Софгео, в частта относно вписан собственик на имот с
пл. № 1302 С.Д.Г., опровергана от скица от 28.01.2003г. (л. 157),
където като
собственик бил посочен В.Г.. Отделно в разписните листи към плановете С.Д.Г. не
бил вписан като собственик на имот 1302. При изготвяне на заключението си в.л. П.
не работил по одобрените кад.основи от рагулационните планове на местността
„Доло“ от 1960г. и от 1986г., а използвал кадастралното заснемане от 1956г. –
неодобрено и с неправилно посочени съседи, което довело до неправилни изводи за
границите и местоположението на продадените 750 кв.м по нотариалния акт от
1993г., респ. спорните 350 кв.м. Ето защо недоказано останало твърдението, че
праводателите на ищците били собственици на процесния недвижим имот. С.Д.Г. се
легитимирал като собственик на дворното място с нотариален акт № 38, том I, дело № 36/1963г. за собственост на недвижим имот, даден в
замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС, съставен въз основа на Протокол №
36/08.09.1955г. на Комисията по чл. 11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС в с. Б.. – София. По делото е
представен препис-извлечение от протокола, послужил за издаването на
нотариалния акт. Преписът-извлечение бил с невярно съдържание. Същият се
различавал от оригинала на протокол № 36/08.09.1955г. – не били посочени
съседите, различна била и площта на получената нива. Преписът-извлечение не
кореспондирал и с удостоверение № 915/11.04.1994г., издадено от Кметство с. Б..
и решение на ПК с. Б.. № 823.1/18.04.1994г. и данните от емлячния регистър,
съобразно които С.Г.притежавал само една нива в местн. „Доло“ и нямало как да
става въпрос нито за два различни имота, нито за един и същи такъв, но с
различни съседи. Така също от нотариален акт № 140, том XVII, дело № 3020/1958г. на нотариусО.при СНС се установявали
различни съседи. Съобразно удостоверение изх. № 909/01.04.1999г. за
притежаваните от С.Г.земеделски имоти съгласно емлячния регистър от 1935г. (стр. 527)
и заявление с вх. №
ПК-94-Ц-1107/20.03.1992г. на един от наследниците на С.Г.– Ц.Ф., С.Г.имал само
една нива в местн. „Доло“ с площ от 1.2 дка, и такава била възстановена с
решение № 2072/07.10.2005г. на ОСЗГ Панчарево в съществуващи стари реални
граници – им. № 015242, с площ от 1.0 дка и това бил имот, различен от описания
в нотариалния акт от 1993г. и така възстановеният имот не бил продаден. С.Г.също
не бил посочен като собственик на имот № 1302 – в разписния лист от заснемането
от 1956г. бил посочен В.С.Г.. Предварителният договор от 30.05.1957г., сключен
между С.Д.Г. и Б.К.А.и съдебно решение от 19.12.1972г. по гр.д. № 4271/1972г.
СРС за обявяването му за окончателен не пораждали действие – т. 5 Постановление
№ 8/06.03.1980г. ПВС, позовават се и на забраната по чл. 137 ЗТПС.
Неоснователни били и исковете по чл. 109 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, по изложени
аналогични съображения и липсата на неоснователни действия на ответниците. Молят
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените от ищците искове.
Претендират разноски.
В лично подадената от
ответника Р.В.К. въззивна жалба са
изложени аналогични на горните доводи за необоснованост на обжалваното решение,
поради кредитиране на необоснованите заключения на вещите лица по подробно
изложени съображения – използвали неодобрени кад.заснемания, скици с невярно
съдържание, не използвали заснемане на съществуващия слог, който съгласно
решение от 06.04.201г. на СГС, II-В въззивен състав, по гр.д. №
1236/2005г., бил приет за южна граница на ищците Г.. Ищците не провели
дължимото пълно и главно доказване на правото си на собственост върху
процесната реална част от имот. Те не сезирали съда с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна на констативен нотариален акт на ответниците №
136/12.12.2008г., предвид на което този нотариален акт легитимирал ответниците
като собственици, които владеят спорния имот на правно основание, респ. искът
по чл. 108 ЗС не можело да бъде уважен. Решение от 10.12.2004г. по гр.д. №
8937/2002г. по описа на СРС, 46-и състав, с което искът на ответниците по чл.
108 ЗС бил отхвърлен, не легитимирало ищците като собственици. Съдебно решение
№ 6358/15.05.2018г. на ВАС не създавало права за ищците, нито ответниците
изгубили нещо от решението. Същевременно праводателят на ответниците С. Г. била
собственик и не загубила собствеността си – собствеността единствено й била
възстановена в стари реални граници при делбата на земите на ТКЗС с картата на
землището на с. Б.. и регистъра на собствениците през 1998г., които доводи СРС
не обсъдил в решението си. Не обсъдил и възраженията на ответниците, че ищците
закупили процесното дворно място от несобственик – позовава се на забраната по
чл. 137 ЗТПС, вследствие на която предварителният договор от 30.05.1957г.,
обявен за окончателен със съдебното решение от 19.11.1972г. бил нищожен и не
прехвърлил права на праводателя на ищците Б.К.А.. Ищците не доказали, че нивата
в местн. „Доло“ не била внесена в ТКЗС от С.Д.Г.. Продавачът С.Д.Г. се снабдил
с констативния нотариален акт от 11.01.1963г. без приложена скица за имота и
въз основа на препис-извлечение от протокол № 36/08.09.1955г., с невярно
съдържание и съществени разлики от оригинала, видно от извършеното сравнение (л. 378 и сл.).
Продадената на Б.К.А.с предварителния договор за покупко-продажба от
30.05.1957г. реална част от 750 кв.м се смятала внесена в ТКЗС и с издадените
нотариални актове правото на собственост не било прехвърлено – т. 5, т. 6
Постановление № 8/06.03.1980г. ПВС. Нивата била внесена в ТКЗС и компетентният
орган – ОСЗ-Панчарево с решение № 823.1/18.04.1994г. (л. 562), т. 1, на осн. молба-декларация
за членство в ТКЗС от 1958г. (л. 562) установил това, и възстановил имот № 015242, с площ 1200 кв.м на
наследниците на С.Д.Г.с решение № 2072/07.10.2005г. на ОСЗ - Панчарево (л. 488) в доказаните реално съществуващи
стари граници от преди 1948г. Оспорва
твърдението на ищците, че С.Г.придобил мястото по замяна за негова нива в
местн. „Рударел“ – при съставянето на н.а. по замяна Г.следвало да представи в
нотариалното производство освен протокол за замяна на ТПС комисия и писмено
доказателство за собственост на нивата в местн. „Рударел“. В местн. „Рударел“ С.Г.нямал
имот, видно от емлячния регистър от 1935г., предвид на което замяна не се
осъществила. Въпросната нива по замяната в местн. „Доло“ по местоположение и
площ била идентична с имот № 1301 от кад.заснемане през 1956г. с площ от 1373
кв.м и съвпадал с имот пл. № 015242 в стари граници, преди образуването на ТКЗС
през 1948г., възстановен с решение № 2072/07.10.2005г. на ОСЗ – Панчарево на
наследниците на С.Г.. В разписната книга към кад.заснемане от 1956г. за имот №
1301 бил записан собственик М.П., а съседния му имот № 1302 бил на В.С.Г.,
което доказвало, че през 1956г. от С.Г.бил отнет имот в местн. „Доло“ и
въпросната нива била дадена на друг човек, а той получил нива по замяна на
друго място. Мястото не било описано в емлячния регистър от 1935г., при влизане
в ТКЗС през 1958г., видно от удостоверение № 417/13.04.1994г. (л. 487),
С.Г.не притежавал
имот в местн. „Доло“, нито пък С. Г. притежавала такъв (л. 258). С Решение № 2072/07.10.2005г. на
ОЗС – Панчарево, на наследниците на С.Д.Г. бил възстановен различен имот от
имот с пл. № 1302. Видно от емлячен регистър от 1935г. С.Д.Г. имал нива в
местн. „Доло“ от 1200 кв.м (удостоверение № 915/11.04.1994г.
– л. 383). На 17.02.1952г. бил образуван
блок на ТКЗС (л. 265). На 08.09.1955г., видно от т. 14 от оригиналния протокол № 36/08.09.1955г. (л. 378 и сл.) С.Г.получил
нивата си в местн. „Доло“ с площ 1500 кв.м, изключена от блока на ТКЗС, без
посочени съседи, като отстъпил друга нива в местн. „Рударел“. Получената нива
била идентична с ПИ № 1301 с площ от 1373 кв.м от кадастралното заснемане от
1956г., видно от сайта на ГИС-София, който съвпада с имот № 015242 с картата на
с. Б.. от 1948г., преди образуването на ТКЗС. В разписната книга към 1956г. (л. 478, 479)
за имот № 1301
собственик бил М.Д.П., а на имот № 1302 с площ 2590 кв.м – В.С.Г., което
доказвало, че С.Г. получил нива по замяна на друго място. Спорното място
всъщност представлявало непродадената част от имота на С.Д.Г.. Н. и Е.Г.
закупили през 1993г. северната част от ПИ пл. № 1764 от неодобрения кадастър от
1985г. с площ от 750 кв.м и от юг граничеща с продавача С.Д.Г.. Процесното
дворно място до 29.07.1999г. не било в строителните граници на с. Б...
Недоказан бил и искът по чл. 109 ЗС – от 1985г., когато съобразно плана имало
някаква заснета ограда до 2012г., когато ответниците построили новата ограда
изминали 27 години, доказателства ответниците да са събаряли ограда не били
събрани. Неправилно СРС кредитирал заключенията на в.л. П. и Г., изготвени на
база скица № 9687/27.09.1973г., издадена от СГНС, РНС 9-ти септември, с невярно
съдържание. Неправилно СРС кредитирал експертизата на в.л. П., който не
отговорил на поставените задачи № 5 и № 8. От последната се установило от
сравнение между кадастралното заснемане през 1956г. и 1985г., че нямало нито
една идентична граница на имоти пл.№ 1302 и пл. № 1764, а от предходни съдебни
и административни решения (решение от 06.04.2011г. д. №
1236/2005г. СГС) се установявало, че южната
граница бил съществуващият слог, което било съобразено от ответниците при
изграждането на оградата съгласно приетите като доказателства строителни книжа.
Неправилно СРС се произнесъл за състава на ПК – въпрос, с който не бил сезиран
и относно който не били събрани доказателства. Ищците не можели да се позовават
и на придобивна давност. Собствеността на праводателя на ответниците С. Г. по
делото била доказана. По тези и други подробни съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените от ищците искове.
Въззиваемата страна-ищците Н.И.Г.
и Е.К.Г. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че решението
на първоинстанционния съд било правилно и обосновано. Общото възражение, че СРС
не ценил представените по делото официални удостоверителни документи било неоснователно
– съдът направил подробен и обоснован анализ на доказателствената съвкупност,
заключенията били категорични и правилно кредитирани. Установено било, че
закупените 750 кв.м били част от имот пл. № 1302, респ. № 1764. Цитираният чл.
23 ЗКИР бил неприложим, не било необходимо предявяване на иск по чл. 54,
ал. ЗКИР, тъй като изменение на КК
можело да се иска и при уважени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Претенцията на
ищците не се основавала на препис-извлечението от протокол № 36/08.09.1955г., а
на нотариален акт № 14/1993г. и нотариален акт № 65/1973г., неоспорени от
ответниците в срока по чл. 131 ГПК. Неправилно било позоваването на чл. 137
ЗТПС, тъй като полученият в замяна имот бил изключен от блока на ТКЗС и
съгласно заключенията на вещите лица се намирал в неурегулирана територия.
Излагат и други съображения. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Третите лица-помагачи на страната
на ответниците В.С.Д., починала в хода на производството по делото и на мястото
й по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Л.Л.П. и П.Л.Д.,
В.А.Д., Н. С..Ч. и С.С.А., не заявяват становища във въззивното производство.
В частта, в която СРС отхвърлил
иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 2 195 лева до пълния
предявен размер от 2 500 лева, като необжалвано, първоинстанционното
съдебно решение е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно разрешението по т. 4 от
Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК на ВКС, иск
за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е
заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот
или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не
е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР
/първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. ВКС приема, че в
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Когато се предявява иск за
ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира
частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника,
независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта
или не. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот
има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на
непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. Съобразно мотивите
по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г., ОСГК
на ВКС, да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта
правопораждащо действие, каквото тя няма. Предвидената възможност за
придобиване на реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в
кадастралната карта /чл. 200, ал. 1 и 2 ЗУТ, реституционните закони/, изисква
тези части да могат да са предмет на самостоятелна защита чрез искове за
собственост. Тази защита не може да зависи от административни процедури, като
нанасянето им в плана или в кадастралната карта, или от предварителното
разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР в
първоначалната редакция/. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по
отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на
делата в установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
се поглъща от иска за собственост – мотиви по т. 5 от същото ТР. Ето защо
предявените по делото искове са допустими, а възражението на въззивниците, че
спорната граница между съседните имоти следвало да се установи с иск по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, не и по пътя на ревандикацията и на негаторния иск, е
неоснователно.
По отношение правилността на
обжалваното съдебно решение настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба,
уточнена с молба с вх. № 135991/01.10.2013г., ищците Н.И.Г. и Е.К.Г. излагат,
че били носители на правото на собственост върху застроен недвижим имот,
находящ се в землището на с. Б..-София, местн. „Доло“, целият с площ 1210 кв.м,
придобит от тях в режим на СИО по силата на нотариален акт № 14, т. LLXLV, д. № 29368/1993г. за продажба на реална част от 750 кв.м,
а за останалата част до 1210 кв.м - по давност, тъй като продавачът Б.К.А.и
наследниците му владели тази част и при продажбата предали на ищците владението
върху целия имот от 1210 кв.м. По кадастралната основа на регулационния план,
одобрен със заповед № РД-50-09-357/17.06.1966г. на Главния архитект на гр.
София, имотът представлявал ПИ № 195, идентичен с имот пл. № 1764, от
кадастрален лист Г-12-3-А, по плана от 1985г. и с част от имот пл.№ 1302.
Ответниците били собственици на съседния имот с пл.№ 2480, с идентификатор 04234.6938.2480,
нанесен погрешно в кадастралния план – при попълването на плана процесната част
от имота на ищците с площ от 340 кв.м, попадаща в закупените с нотариалния акт
№ 14/19.11.1993г. 750 кв.м, била включена като част от имота на ответниците с
идентификатор 04234.6938.2480. Ответниците получили разрешение за строеж №
400/29.11.2011г. и през 2012г. разрушили наличната ограда и поставили своя
ограда, завземайки частта от имота на ищците от около 340 кв.м. Молят съдът да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците Н.И.Г. и Е.К.Г. са
собственици на завзетата реална част от недвижимия имот от около 340 кв.м,
неправилно нанесена като част от имота на ответниците с идентификатор
04234.6938.2480, при граници на реалната част съгласно представена по делото
скица на поземлен имот № 24248/17.04.2013г., издадена от СГКК: ПИ с
идентификатор 04234.6938.1930, ПИ с идентификатор 04234.6938.2480, ПИ с
идентификатор 04234.6938.2621 и ПИ с идентификатор 04234.6938.195, и на
основание чл. 108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на
същата реална част, на основание чл. 109 ЗС да премахнат поставената ограда и
да върнат оградата на старото й местоположение, както и на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД да заплатят на ищците обезщетение за ползването на реалната част за
периода от 22.02.2012г. до 27.06.2013г. в размер на сумата 2 500 лева – по 1
250 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва от 28.06.2013г. до
окончателното погасяване. Претендират разноски.
Във връзка с възраженията на
ответниците с писмено становище от 12.10.2016г. ищците уточняват, че правото на
собственост на праводателите им по нотариален акт № 14, т. LLXLV, д. № 29368/1993г. не произтичало от земеделска
реституция. Нивата с площ от 1500 кв.м
предмет на предварителния договор и на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по
гр.д. № 4271/1972г. по описа на СРС, не влизала в блок на ТКЗС. Осъществена
била замяна – позовават се на протокол № 36/08.09.1955г. на комисията по чл. 11
от правилника за земеустрояване на ТКЗС.
В указания от СРС в първото по
делото о.с.з. срок ищците оспорват представеното от ответниците Решение №
10160.5/07.07.1999г. на ПК Панчарево – в полза на праводателите на ответниците
реституция не настъпила, поради липсата на идентичност на заявения от С. И.. Г.
имот с възстановения от ПК такъв – посочени били други съседи, различни от тези
в декларацията. Този факт бил установен и с решението по гр.д. № 8937/2002г. на
СРС, 46-и състав. По същите съображения оспорили и скица № Ф00005/07.07.1999г.
към решението на ПК. Допълват, че нивата на Б.К.А.не била част от блок на ТКЗС,
а била обект на замяна с ТПС комисия, а после – продадена на ищците, предвид на
което доводите на ответниците, че наследниците на А. не подали заявление пред
ПК за възстановяване били напълно неотносими към спора.
С отговора на исковата молба
ответниците Н.В.К. и Р.В.К. оспорват предявените искове. Не били завзели
никаква част от имота на ищците, владеели собствения си имот с идентификатор
04234.6938.2480, а процесните 340 кв.м никога не били собственост на ищците Н.
и Е.Г.. Ищците не придобили по давност никаква част от имота на ответниците.
След 03.12.2004г. за землището на с. Б.., местн. „Доло“ имало влязъл в сила
застроителен и регулационен план, предвид на което и на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ, реални части от УПИ не се придобивали по давност, респ. –
давност въобще не текла, поради наличието на висящ съдебен спор между страните
по гр.д. № 8937/2002г. по описа на СРС, 46-и състав, вр. гр.д. № 1236/2005г. на
СГС, II-В въззивен състав, вр. гр.д. №
558/2011г. I г.о. на ВКС. Ответниците били
носители на правото на собственост върху УПИ III-2480, понастоящем имот с идентификатор 04234.6938.2480 с площ от 1553 кв.м.
легитимирали се с н.а. от 12.12.2008г., вх.рег. № 92252, том CCXXXVI, дело № 64043/2008г. Имотът бил образуван от два
ПИ, закупени от тях – имот с пл. № 2480 по кад.план, идентичен с имот № 015243
по картата на землището на с. Б.., придобит от наследниците на С. Ил. Г. с
договор за покупко-продажба, оформен в н.а. № 193/30.10.2000г., вх.рег. № 26881, том LXLII, дело № 23284/2000г. на нотариус В.А., а вторият – без
номер, придобит с договор за прехвърляне на собственост по реда на ЗУТ от
08.09.2008г., вх.рег. № 72681, том XXII, № 272, им.п. 401757, съгласно влезлия в сила кадастрален
и регулационен план (ПУП) за УПИ III-2480, кв. 5В, одобрен с решение №
104, протокол № 32/10.12.2001г. на СОС, влязъл в законна сила на 03.12.2004г.
Ответниците оградили собствения си имот съобразно имотната граница и въз основа
на надлежно издадени строителни книжа, предвид на което негаторният иск също
бил неоснователен. Нещо повече – ответниците не създавали пречки на ищците да
упражняват в пълен обем собственическите си права. По същите съображения, че
ответниците не ползвали част от имот на ищците, последните не били активно
материалноправно легитимирани да искат заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването.
Третите лица-помагачи на страната на
ответниците В.С.Д. (починала в хода на въззивното производство
и на мястото й по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците й по закон Л.Л.П. и П.Л.Д.), В.А.Д., Н. С..Ч. и С.С.А.,
не заявяват становища.
Ищците твърдят, че придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот посредством
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 14, том LLXLV, дело № 29368/1993г. на Е.Д.– Първи нотариус при СРС. От съдържанието на същия представен по делото
нотариален акт се установява, че на 19.11.1993г. ищците Н.И.Г. и Е.К.Г.
закупили от Ц.М.К., Е.М.А., Спасуна М.Л.и Н.Л. И.., всички - наследници на Б.К.А., дворно място от 750 кв.м, находящо се
в землището на с. Б.. – София, в местн. „Доло“, съставляващо реална част от
имот пл. № 1764, кадастрален лист № Г-12-3-А, съгласно скица-копие от неодобрен
кадастрален план на гр. София, Б.. – местн. „Доло“, целият с площ от 1210 кв.м,
при съседи на продаваната реална част от запад – М.Д.П., север – Б.Т.Д., от
изток и юг – В.С.и С.Д.Г..
По делото е представен нотариален
акт от 25.01.1973г. за собственост на недвижим имот по съдебно решение по чл.
19, ал. 3 ЗЗД № 65, том II, дело № 240/1973г. на Х.О.– Първи нотариус
при СРС. С него Б.К.А.бил признат за носител на правото на собственост върху
празно дворно място, бивша нива, от 750 кв.м, в землището на с. Б..-Софийско, в
местн. „Доло“, съставляващо реална част от цяло празно място с пл. № 1302, цялото с площ от около 2 дка, при съседи: от
запад – М.П., от юг – Б.О.и от север – Б.Д.и съседи на дворното място от 750
кв.м: от запад – М.Д.П., север – Б.Т.Д.,
от изток и юг – В.С.и С.Д.Г..
По делото е представено и съдебно
решение от 19.12.1972г. на СРС, IV
район, 4-и състав,
влязло в законна сила на 06.01.1973г., с което сключеният между Б.К.А., като
купувач, и С.Д.Г. – продавач, предварителен договор от 30.05.1957г. за
покупко-продажба на гореописаната реална част от 750 кв.м от имот с пл. № 1302
бил обявен за окончателен. Съобразно диспозитива на решението имотът се
притежавал от продавача С.Д.Г. с нотариален акт № 38, том I, дело № 36/1963г.
С нотариален акт за собственост
на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 38, том I, дело № 36/1963г., от 11.01.1963г. на Х.О.– софийски
нотариус при СНС, С.Д.Г. бил признат за собственик на нива в землището на с. Б..
– София, местн. „Доло“, от два дка, втора категория, при съседи: блок на ТКЗС, Б.Т.Д.,
М.Д.П. и Б.И.О.. Нотариусът посочил, че се уверил от представените от молителя С.Д.Г.
писмени доказателства, че нивата била дадена на С.Д.Г. от ТПС комисия в замяна
срещу включената в блока на ТКЗС, с. Б.. – София, негова нива в местн.
„Рударел“ от два дка, втора категория, при съседи: братя К., Т.П. М.и път на основание
чл. 12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС (в. Известия бр.72/1954г.). Констативният нотариален акт
бил съставен въз основа на протокол на комисията по чл. 11 от Правилника за
земеустрояване на ТКЗС с. Б.. с удостоверяване, че протоколът влязъл в сила.
Като документ, нотариалният акт,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, доказва
материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса. От своя
страна, изявлението на нотариуса доказва, че молителят е собственик на
посочения в нотариалния акт имот. Тази доказателствена сила важи спрямо всички
до доказване на обратното. За да бъде опровергано удостоверителното изявление
на нотариуса, оспорващият следва да проведе успешно обратно доказване.
В случая ответниците се домогват
да оборят доказателствената сила на констативния нотариален акт от
11.01.1963г., оспорвайки на първо място авторството на преписа-извлечение от
протокол № 36/08.09.1955г. на комисията по ТПС при съвета на с. Б.., който
послужил за съставянето на констативния нотариален акт за собственост на
недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 38, том I, дело № 36/1963г., от 11.01.1963г. на нотариус Х. О., с
който С.Д.Г. бил признат за собственик. Твърдят, че подписът, положен върху
препис-извлечението не бил изпълнен от лицето, посочено като негов автор.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 193 ГПК по делото, не са
провели успешно установяване на оспорването си. В о.с.з. на 05.10.2017г. СРС е
допуснал СГЕ със задача да изследва положения подпис, но по искане на
ответниците, заявено с молба от 20.10.2017г., задачата била изменена в такава
за изследване на подписа, положен в протокол № 36/08.09.1955г. на комисията по
ТПС при съвета на с. Б.., представен в неговата цялост.
На следващо място ответниците
оспорват съдържанието на преписа-извлечение от протокол № 36/08.09.1955г. на
комисията по ТПС при съвета на с. Б.., който послужил за съставянето на
констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна
срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 38, том I, дело № 36/1963г., от 11.01.1963г. При сравнение с протокол №
36/08.09.1955г. на комисията по ТПС при съвета на с. Б.., в неговата цялост,
разлика се установявала в площта на посочените в преписа-извлечението имоти. В
оригинала на протокол № 36/08.09.1955г. на комисията по ТПС при съвета на с. Б..,
в неговата цялост, не били посочени съседи. Позовават се и на разминавания с
посочените съседи в нотариален акт № 140, том XVII, дело № 3020/1958г. на
нотариус Х.О.относно правото на собственост на В.С.Г., придобито също по замяна
от ТПС комисия съгласно протокол от 01.07.1958г.
В о.с.з. на 26.04.2017г., респ. в
о.с.з. на 14.03.2018г. съдът извършил констатация с оригинала на
преписа-извлечение и с оригинала на целия документ протокол № 36/08.09.1955г.,
като установил идентичност на тези документи с представените по делото преписи.
Видно от съдържанието на
представения по делото препис-извлечение от протокол № 36/08.09.1955г. на
комисията по ТПС при съвета на с. Б.., на посочената дата Комисията се
произнесла по извършване на заменки на имотите на частни стопани, влизащи в
блоковете на ТКЗС и ги обменила, както следва: частният земеделски стопанин С.Д.Г.от
с. Б.. – София, отстъпил нива в землището на с. Б.., местн. „Рударел“ от 2 дка,
втора категория, при съседи Бр. К., Т.П. М.и път и получил неговата си нива,
изключена от блока на ТКЗС, в землището на с. Б.. – София, местн. „Доло“, от 2
дка, втора категория, при съседи: блок на ТКЗС, Б.Т.Д., М.Д.П. и Б.И.О., като
сметките били уравнени. В преписа-извлечение е удостоверено, че протоколът не
бил обжалван и влязъл в законна сила.
Видно от съдържанието на
представения в цялост протокол № 36/08.09.1955г. на Комисията по ТПС при съвета
на с. Б.., същият обективира решения на Комисията по заявления и писма и обмени
на частни стопани. Комисията се произнесла с 28 решения по молби, заявления и
писма и 26 решения, с които се причисляват отказани имоти, като в т. 14 е
отразено произнасянето по молбата на С.Г.. Волята на Комисията по ТПС при
съвета на с. Б.. в представения в цялост протокол № 36/08.09.1955г. по първите
28 решения е отразена с посочване на
номер на молбата и съвсем накратко - решението по нея. В случая текстът на
решението по т. 14 в протокола № 36/08.09.1955г. на Комисията по ТПС при съвета
на с. Б.., в неговата цялост, кореспондира с произнасянето по останалите точки,
като начин на отразяване на волята на Комисията в документа.
Конкретно по молба №
1585/04.08.1955г., Комисията взела решение в т. 14, че С.Д.Г.отстъпва нивата на
Г.М.К. от 1.5 дка в местн. „Рударел“ и получава неговата си нива в местн.
„Доло“ от 1.5 дка, която е изключена от блока на ТКЗС.
При сравнение на съдържанието на
целия документ протокол № 36/08.09.1955г. на Комисията по ТПС при съвета на с. Б..
и преписа-извлечение от него се установява, че в извлечението е посочена
по-голяма площ на заменяемите имоти, посочена е категорията им и са описани
съседи.
Протоколите на ТПС-комисиите за
замяна на земеделски земи по Постановление на МС от 26.08.1954г. за
земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други
обществени стопанства (в. Известия бр.72/1954г.) имат характер на административни актове с гражданскоправни
последици и представляват производен способ за придобиване на собственост.
Замяната на имотите по Постановлението се извършвала въз основа на
решение на комисията по ТПС, за което се съставял протокол и което могло да се
обжалва. В случай, че решението бъде отменено поради неправилно формиране на
целия блок или поради неправилни заменки в отделни случаи, комисията формирала
нов блок или коригирала неправилните заменки в двумесечен срок след отмяна на
решението - чл. 9 от Постановлението. След изчерпване на възможността за
атакуване на решението на комисията, замяната произвежда вещнопрехвърлителен
ефект, като собствеността се придобива с влизане в сила на протокола на
комисията, а посредством съставянето на нотариален акт единствено се констатира
придобиването на правото.
Горната нормативна уредба
предпоставя Комисията да събира и проверява доказателства, включително за площ
на заменяемите имоти, собственост и съседи, анализът на които да обосновава
произнасяне по преписките в един или друг смисъл. В случая по молбата с №
1585/04.08.1955г. на С.Д.Г.Комисията се
произнесла с утвърдителното решение, намерило схематично отражение в т. 14 от
протокол № 36/08.09.1955г. на Комисията по ТПС при съвета на с. Б... Доколкото
не е налице смислова разлика между съдържанието на протокола в цялост и
преписа-извлечение от същия, а именно удовлетворяването на молбата на С.Д.Г.да
получи по замяна имота в местн. „Доло“, съдът намира оспорването на
съдържанието на представения по делото препис-извлечение за неоснователно, като
разминаването в посочената площ (1.5 дка в цялостния протокол и 2
дка в преписа-извлечение) не разколебава този извод.
От представените по делото
писмени доказателства – извадки от кадастрални планове, три заключения на СТЕ,
изслушани пред първата инстанция и заключението на изслушаната пред настоящата
инстанция тройна експертиза, се установява и неоснователността на възражението
на ответниците за липса на идентичност между
заменения от ТПС имот с имота, придобит от ищците посредством покупко-продажба.
Макар и действително в производството по снабдяване с констативния нотариален
акт от 11.01.1963г. С.Д.Г. да не представил скица на имота, в
преписа-извлечение от протокол № 36/08.09.1955г. на Комисията по ТПС при съвета
на с. Б.., са описани съседите на получения от него в замяна имот, а именно
блок на ТКЗС, Б.Т.Д., М.Д.П. и Б.И.О., което позволява индивидуализацията на
имота.
Видно от заключението
на в.л. П., изслушано пред първата инстанция, закупената от ищците на
19.11.1993г. с нотариален акт № 14, том LLXLV, дело № 29368/1993г. на Е.Д.– Първи нотариус при СРС, реална част от
имот от 750 кв.м, означена на приложената към експертизата комбинирана скица с цифрите
1-2-3-11-10-21-1, била част от имот пл.№ 1764, нанесен в неодобрения
кадастрален план, създаден през 1985г. и съхраняван в отдел „Софийски
кадастър“, с площ от 1210 кв.м, посочен с оранжеви линии на комбинираната
скица, по цифрите 1-2-3-11-4-5-10-21-1, идентичен с имот пл.№ 195 (със сиви линии и
цифри) от регулационния пран
на с. Б.., в.з. „Б..“, в.з. „Манастира“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-357/17.06.1986г. (сега действащ).
Имот
пл.№ 1764, респ. имот пл.№ 195, били част от имот пл. № 1302 по кадастралния
план на Б.. от 1956г., последният с площ от 2600 кв.м, изчертан в зелен цвят на
комбинираната скица. Върху плана от 1956г. бил проектиран първият регулационен
план на м. „в.з. Б..“, одобрен със Заповед № 39/05.02.1960г., съгласно който
процесният имот бил извън регулация. Спорните по делото 340 кв.м, онагледени от
вещото лице в комбинираната скица към заключението по цифрите 1-2-20-21-1,
попадали в закупената от ищците реална част от 750 кв.м по нотариален акт № 14,
том LLXLV, дело № 29368/1993г.
При разпита си по чл.
200 ГПК вещото лице П. сочи, че цялото място с пл.№ 1302 било с площ от около 2
дка. От разрешение за строеж на временна сграда в северната част на имота в
полза на Б.К.А.по н.а. № 65/1973г., посочен в скица № 9687/14.09.1973г.,
експертът П. приема идентичност с имота, придобит от ищците. Ето защо вещото
лице приело, че А. закупил северната част от имот пл.№ 1302. Скицата не била
приложена по делото, но вещото лице П. разполагал с нея във връзка с работата
си по друго дело.
Заключението на
вещото лице П., в обсъдената му част, е оспорено от ответниците. От
представения по делото план от 1960г. било видно, че имот пл.№ 1302 бил без
ясни граници, за изводите си вещото лице П. си послужил със скица №
9687/14.09.1973г., издадена от СГНС, РНС „9-ти септември“ (във връзка с разрешено строителство на
Б.К.А.в северната част на имот пл. № 1302), която не била част от материалите по делото
и която ответниците оспорват.
Аналогични на тези на
в.л. П. са и са изводите по заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Г.,
изслушано пред първата инстанция и онагледени от нея в комбинирана скица –
Приложение № 2 към експертизата. Вещото лице Г., за изготвяне на комбинираната
скица, използвала извадка от сега действащите КККР на с. Б.., съдържаща се в
графичната част на скица на поземлен имот с идентификатор 04234.6938.2480,
издадена от СГКК на 13.01.2014г. (л. 72-73 от преписката на делото на СРС). Със зелен контур са нанесени очертанията на
имот пл. № 1302 по кад.лист № 3, създаден през 1956г., копие от който бил
представен на вещото лице от Архива на отдел „ГКД“, дирекция „ТП“ при СО.
Понеже имот пл.№ 1302 бил последен на чертежа, нанесени били само съседните имоти
от запад – имот пл.№ 1301 на М.П., и от юг – имот пл.№ 168 без данни за
собственост. При съпоставка на посочените съседи в нотариален акт за собственост на недвижим
имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 38, том I, дело № 36/1963г., от
11.01.1963г. на нотариус Х. О., с който С.Д.Г. бил признат за собственик, а
именно: блок на ТКЗС, Б.Т.Д., М.Д.П. и Б.И.О.,
без посочване на астрономическите посоки, с описанията в следващите нотариални
актове, вещото лице Г. установило следната локация: от запад – М.П., от юг – Б.И.О.,
от север – Б.Т.Д. и от изток – блок на ТКЗС. С червен контур върху
скицата-приложение № 2, вещото лице Г. нанесло имот пл. № 1764, идентичен с
имот пл. № 195 по кадастралната основа от извадката от регулационния план на с.
Б.., в.з. „Б..“, в.з. „Манастира“, одобрен със Заповед №
РД-50-09-357/17.06.1986г. В зелен щрих по контура А-Б-В-Г-А е отделена територията
с площ от 750 кв.м, предмет на
закупената от ищците на 19.11.1993г. с нотариален акт № 14, том LLXLV, дело № 29368/1993г.
на Е.Д.– Първи нотариус при СРС,
реална част. Същата заема северната част от имот пл.№ 1302 по кад.лист № 3 от
1956г., и кад.основа в първоначалния план от 1960г. Към 19.11.1993г., същата
продадена от наследниците на Б.К.А.на ищците част от 750 кв.м, вече
съставлявала южната част на имот пл.№ 1764, по кад.лист № Г-12-3-А, заснет и
нанесен през 1985г., новонанесен имот пл. № 195 от кадастралната основа в
последващия план от 1986г., идентичен с имот пл.№ 1764, който като конфигурация
и размери се различавал от стария имот пл.№ 1302.
При контролна
проверка на интернет страницата на ГИС-София вещото лице установило, че към
датата на заключението – 21.04.2017г., УПИ III-2480, междувременно бил разделен на два
имота, като западната половина получила нов имотен номер 3780, а източната –
3781.
При разпита по чл.
200 ГПК вещото лице Г. пояснява, че към 25.01.1973г., когато бил съставен
нотариален акт от 25.01.1973г. за собственост на недвижим имот по съдебно
решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД № 65, том II, дело № 240/1973г. на Х.О.– Първи нотариус при
СРС, вече имало изготвен кад.лист № 3/1956г. По начина, по който в нотариалния
акт били описани съседите от три страни на цялото празно дворно място с пл. №
1302 с площ от около 2 дка, а именно: от
запад – М.Д.П., от юг – Б.О.и от север –
Б.Т.Д., и съседите по продаваемата част от 750 кв.м: от запад – М.Д.П., от
север - Б.Т.Д., от изток – В.С.и от юг – С.Д.Г., локализира се, че същата
продаваема част от 750 кв.м., представлявала северната част от имот пл. № 1302,
а съобразно кад.лист Г-12-3-А от 1985г., когато бил нанесен имот пл.№ 1764,
продаваемата реална част от 750 кв.м заемала южната част на имот пл. № 1764.
Границата между букви „В“ и „Г“ на комбинираната скица не можело да бъде
поставена по-на север, поради ограничението в квадратурата от 750 кв.м, а и
същата локация на границата между букви
„В“ и „Г“ на комбинираната скица се извеждала и от съпоставката с последващия
план от 1985г., където по същата граница била нанесена оградата на закупения от
Б.К.имот. Макар и да нямало скица от 1973г., очертанията на имот пл. № 1302 и №
1764, които вещото лице взело от кадастралните листа, нямало как да бъдат
изобразени по начин, различен от онагледения в комбинираната скица. Имот пл. №
1763 в разписния лист от 1985г., вписан на В.С.Г. (л. 334 и сл.), бил съседният от юг (по н.а. № 140/13.10.1958г.), а относно процесния с
пл.№ 1764 в разписния лист фигурирал К.Б. А.. Имот с
пл. № 1764, идентичен с имот пл. № 195 по кадастралната основа от извадката от
регулационния план на с. Б.., в.з. „Б..“, в.з. „Манастира“, одобрен със Заповед
№ РД-50-09-357/17.06.1986г., бил точно изобразен и границите му не подлежали на
коментар. Единствената разлика с описаните съседи в нотариалния акт от 25.01.1973г.
с предходните документи била тази в границата от изток – В.С., което според вещото
лице означава, че част от имота на ТКЗС от изток е станала собственост на В.С..
Вещото лице Г. детайлно и убедително е обосновала заключението си в писмен вид,
а и в процедурата по чл. 200 ГПК, поради което неоснователно е оплакването на
въззивниците, че изводите й почивали на предположения.
Предвид оспорването
на заключението на вещото лице Г. СРС допуснал и изслушал заключение на СТЕ, и
допълнение към същото, изготвени от вещото лице П.. Изводите на вещото лице П.
кореспондират с предходно изслушаните две заключения. Вещото лице П. определил
по графични данни спорната по делото
част с площ от 325 кв.м., която съставлява припокриващата се част от имот пл. №
1764 и 1302, онагледени на комбинирана скица 4 към заключението. Тази спорна
част била предмет на нотариалните актове от 1973г. и 1993г. Процесният имот с
графична площ от 325 кв.м, видно от изготвените комбинирани скици, бил част от
земеделски имот № 015243 по КВС на с. Б... В допълнителната експертиза
експертът П. проследил регулационния статут и съседите на имотите (стр. 666). Заключил, че придобитият от Б.К.А.имот
попадал в рамките на припокриването на имот пл.№ 1302 по кад.основа от емисия
около 1956г. и имот пл.№ 1764 по кад.план емисия от 1980г., тъй като става
въпрос за реални части от имоти. Северната граница на имот № 1302 и № 1764 не
съвпадали, но съсед на реалната част и в двата случая бил Б.Д.. Западната граница на имот № 1302 и № 1764 не съвпадали,
но съсед на реалната част и в двата случая бил М.П.. Имотите, описани в
нотариалните актове от 1973г. и 1993г. също имали идентични съседи на реалната
част. Съпоставяйки описанията експертът намира, че припокриващата се част от
двата реални имота 1302 и 1764 (195), с графична площ от
около 800 кв.м, е най-вероятната реална част от 750 кв.м, предмет на тези
актове.
Вещото лице П.
установил, че към датата на заключението имот с идентификатор 04234.6938.2480
бил архивен, а на негово място били образувани имоти с идентификатори 3780 и
3781.
При разпита си по чл.
200 ГПК вещото лице П. поддържа заключението. Относно имот 1763 в разписния
лист първоначално било записано „АПК“ (Аграрно промишлен комплекс), който запис бил задраскан и добавено „насл.
В.С.Г.“. Информацията експертът получил от Софийски кадастър. Имоти с пл.№ 1764
и пл.№ 195 по плана от 1986г. имали идентична геометрия и площ – отговор на зад.
5 от заключението. Заснемането било направено от геодезическа фирма и на
заснетото нямало отразен слог – л. 22 от основното заключение. Единственият
слог бил обозначен на кадастралния план – л. 13 към основната СТЕ на вещото
лице П. (л. 641 от преписката
на делото на СРС, по цифрите 1-2-3). Имот № 2480 бил съседен от юг на имот пл.№ 195, идентичен
с имот пл.№ 1764. Заключението на вещото лице П. също е оспорено от
въззивниците.
Пред настоящата
съдебна инстанция е допусната и е изслушано неоспорено заключение на тройна
СТЕ, изготвена от вещите лица Я., Б.и Д.. Съгласно заключението имот пл. № 1302
бил нанесен в кадастралния план от 1956г., кад.лист № 3, а по данни от
разписния лист за носител на правото на собственост бил посочен В.С.Г..
Съседният имот от запад с пл.№ 1301 бил записан на М.Д.П.. В регулационния план
на с. Б.., одобрен със Заповед № 39/05.02.1960г. имот с пл. № 1302 бил извън
регулация и извън очертанията на плана, предвид на което разписен лист не се
коментира от вещите лица. В плана имот с пл. № 1302 бил показан частично, с
границите си от две страни – южна и западна, като западната била обща с имот
пл.№ 1301. В оригинала на кад.план от 1970г., кад.лист Г-12-3-А, първоначално бил
нанесен имот с пл. № 195, с площ по графични данни 1 210 кв.м. Северната,
западната и южната граници на имота били нанесени със знак за паянтова ограда.
Имот с пл.№ 195 бил нанесен в регулационния план на с. Б.. и в.з. „Манастира“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-357/17.06.1986г. От север граничел с път, от
изток, запад и юг не били нанесени имоти. Имот пл. № 195 бил отразен и в
неодобрения кад.план от 1985г., кад.лист № Г-12-3-А, с пл. № 1764. През 1970г.
в оригиналния кад.лист № Г-12-3-А била нанесена поправка, като имот пл. № 195
бил унищожен и записан с новия пл.№ 1764 по плана от 1985г. Двата имота с пл. №
195 по кад.план от 1970г. и с пл.№ 1764 по кад.план от 1985г., по площ и
геометрия били напълно идентични. По данни от разписен лист имот пл. № 1764 бил
записан на К.Б. А. без документ за собственост, а имот пл. № 1763 – на
наследници на В.С.Г. по н.а. № 140, т. XVII, д. № 3020/1958г. През 2000г. в кад.план от
1985г. бил нанесен имот с пл.№ 2480, по границите на имот № 150243 от КВС. Така
нанесеният имот частично засегнал съществуващия към момента имот с пл.№ 1764 в
южната му част. От оставащата северна част на имот с пл.№ 1764 бил формиран нов
имот с пл. № 195. Тези изменения били нанесени в оригинала на кад.лист № Г-12-3-А
с кафяв цвят. Процесната реална част от 340 кв.м била част от имот с пл. № 195
от кад.план от 1970г., част от имот с пл.№ 1764 по кад.план от 1985г. преди
нанасянето на имот с пл.№ 2480. На комбинирана скица № 1а към заключението
вещите лица илюстрирали изложеното, а на комбинирана скица № 1б , онагледили
ситуацията след нанасянето на имот с пл. № 2480. Видно е, че понастоящем
процесното място, щриховано в розов цвят по букви Е-Ж-З-Д-Е (л. 321 от преписката на делото на СГС), представляващо част от закупената от
ищците с нотариален акт № 14/19.11.1993г. реална част от имот с пл.№ 1764, било
„засегнато“ от показания в оранжев цвят по букви Е-Ж-И-Й-Е новонанесен имот пл.
№ 2480.
Съобразно
заключението на тройната СТЕ, неоспорено от страните, границите на имот №
015243 по Картата на възстановената собственост, не съвпадат с никой от имотите
по кадастралния план (комбинирана скица приложение № 2а на л. 322 от преписката на делото на СГС). Съпоставката на КВС и
кад.план от 1956г., кад.лист 3 показва, че имот с пл. № 1302 по плана заема
освен част от имот № 015243 по КВС (С. И.. Г.) и части от имоти №№ 015245, 015216, 015244 и 015215 по КВС. Съгласно
заключението, имот № 015243 по КВС е идентичен с нанесения през 2000г. имот пл.
№ 2480 в кад.план от 1985г., за който
имот е отреден УПИ III-2480, кв. 5а.
Експертите излагат,
че новите имоти с идентификатори 04234.6938.3780 и 04234.6938.3781 били в
границите на имот с пл. № 2480.
При преценката си по
реда на чл. 202 ГПК въззивният съд изцяло кредитира неоспореното заключение на
изслушаната по делото тройна СТЕ и допълнението към нея. Заключението напълно
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, обсъдени от вещите
лица, както и с изслушаните пред първата инстанция заключения. Установява се по
несъмнен начин, че придобитото от ищците на 19.11.1993г. по силата на
нотариален акт № 14, том LLXLV, дело № 29368/1993г. на нотариус Е.Д.дворно място от 750
кв.м, в землището на с. Б.., местн. „Доло“, съставляващо реална част от имот с
пл.№ 1764, кад.л. № Г-12-3-А по неодобрения кад.план на селото, съставлява
реална част от нивата, която С.Д.Г. получил по замяна от комисията по ТПС при
съвета на с. Б.., съгласно влязлото в сила решение по т. 14 от протокол № 36/08.09.1955г.
на Комисията. Както бе отбелязано по-горе, влязлото в сила решение на ТПС
комисията има характер на административен акт с гражданскоправни последици и
представлява производен способ за придобиване на собственост, като при носена
от ответниците доказателствена тежест, доказателствената сила на констативния
нотариален акт от 11.01.1963г. не е оборена.
Неоснователно е
възражението на ответниците за липса на идентичност, основано на посочените в
нотариален акт № 140, том XVII, дело № 3020/1958г. на нотариусО.съседи. С този нотариален акт, на
13.10.1958г., В.С.Г. бил признат за собственик на нива в местн. „Доло“, с
пространство 1 500 кв.м, която по плана от 1985г., съставлявала имот с пл.№
1763 (ливада Вл. Г.по
разписен лист към плана на л. 334 от преписката на СРС), който бил съседен от юг на процесния имот с
пл. № 1764 по този план (двор К.Б. А. без посочен документ за собственост – разписен лист към плана
от 1985г. на л. 334). Към датата на
нотариалния акт – 13.10.1958г., съобразно комбинираните скици към изслушаните
по делото заключения на СТЕ, в т.ч. неоспореното такова на тройна СТЕ, приета
пред въззивната инстанция, по кадастралния план от 1956г., процесният и този
имот попадали в имот с пл.№ 1302. Ето защо и логично съсед от запад и на двата
имота бил М.П., съсед от юг и на двата имота бил Б.О., а от изток – блок на
ТКЗС. Доколкото преди издаването на нотариален акт № 140, том XVII, дело № 3020/1958г.
вече бил сключен предварителния договор между Б.К.А.и С.Д.Г.от 30.05.1957г., то
логично за съсед от север на описания в нотариален акт № 140, том XVII, дело № 3020/1958г.,
имот бил посочен Б.К.А.относно продаваемата реална част от имот пл.№ 1302.
От неоспореното
заключение (а и от изслушаните
пред първата инстанция заключения) се установява също, че между двата имота с пл.№ 1764 (собственост на праводателите на ищците) и пл.1763 (собственост на
праводателите на ответниците) няма застъпване след разделянето на имот пл. № 1302 (по плана от 1956г.). Частичното засягане
в южната част на имот с пл.№ 1764 със спорните между страните по делото 340
кв.м. се явило през 2000г., когато в кад.план от 1985г. бил нанесен имот с пл.№
2480, по границите на имот № 150243 от КВС, възстановен на праводателите на
ответниците в съществуващи (възстановими) стари граници с
решение № 10160.5/07.07.1999г. на ПК – Панчарево и скица № Ф00005/07.07.1999г.
към него. От комбинираната скица към неоспореното заключение на изслушаната
пред СГС тройна СТЕ се установява разминаване на имотите по КВС с имотите по
кадастралните планове от 1956г. и 1985г., респ. несъответствие на възстановения
с решение № 10160.5/07.07.1999г. на ПК –
Панчарево и скица № Ф00005/07.07.1999г. към него на имот № 150243 с имот пл. №
1763, принадлежал на праводателите на ответниците.
Ищците своевременно
са оспорили идентичността на имота, описан в т. 5 от декларацията по обр. 2 на С.
И.. Г. от 15.11.1948г. (л. 258), с възстановения на
наследниците й такъв с решение №
10160.5/07.07.1999г. на ПК – Панчарево и скица № Ф00005/07.07.1999г. към него,
като съседите, посочени в решението на ПК (С. М.Д., П.С.О., Ф.В.Г.и И.и Б.Т.Г.) не съответстват на
съседите по декларацията, респ. на посочените в решение от 26.06.1998г. по
гр.д. № 3217/1996г. на СГС, II-б състав, по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ (С.Д.Г., Т.Г.и С.Г.).
За пълнота на
изложението съдът отбелязва, че правото на ищците произтича от извършената
замяна с ТПС комисия, като административната процедура по възстановяването на
правото на собственост на ответниците била висяща към приемането на
разпоредбата на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ. Нормата предвижда, че при застрояване
на земята, получена при замяната, замяната остава в сила, т.е. не се
възстановява правото на собственост върху имота преди замяната. Законността на
застрояването в случая е ирелевантна. Несъмнено от доказателствата по делото се
установява, че в имота на ищците била изградена сграда, данни за което има и в
плана от 1986г. Ето защо дори и ответниците да бяха установили право на
собственост върху спорния имот на своя праводател към внасянето на земята в
ТКЗС, то налице е пречка за реституция по
чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ.
Противно на доводите
на въззивниците ищците не са излагали твърдения, че правото им на собственост
по нотариалния акт от 1993г. се основава на решение № 2072/07.10.2005г. на ОСЗГ
Панчарево, с което на наследниците на С.Д.Г.в съществуващи стари реални граници
бил възстановен имот № 015242, с площ от 1.0 дка. Напротив – твърдението им,
въведено с исковата молба и последователно поддържано в хода на производството
било, че полученият от С.Д.Г.по замяна с
ТПС комисия имот бил изключен от блока на ТКЗС и за него не била провеждана
административна процедура пред ПК.
В случая въззивниците
се позовават на нормата на чл. 137 ЗТПС и твърдят, че след като в емлячния
регистър от 1935г. били описани 31 земеделски имота на С.Д.Г. с обща площ от 43
дка (л. 383), подробно описани в
дневник за внесени такива от 1958г. съгласно удостоверение на л. 487, то като
сключен в разрез с тази разпоредба, предварителният договор от 30.05.1957г.
между С.Д.Г.и Б.К.А., обявен за окончателен със съдебното решение от
19.11.1972г., не произвел действие. Нормата на чл. 137 ЗТПС, в сила от
11.06.1948г., предвижда, че с влизането на този закон в сила собствениците,
които притежават над 30 декари обработваеми земи, не могат да ги прехвърлят,
докато не им бъде определен размера на обработваемата земя съобразно този
закон. Соченото нарушение на
закона не се установява, доколкото забраната не е абсолютна, а било предвидено
условие – първо да бъде определен размера на обработваемата земя, а отделно
ограничението касае единствено обработваемата такава, а не която и да е
земеделска земя. В случая описаните в удостоверението 16 бр. ниви са с по-малка
обща площ от 30 дка, а останалите земеделски земи са ливади.
Соченото от
въззивниците Постановление № 8/06.03.1980г. на ПВС е постановено за обобщаване
на съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13
и 14 СК (отм.), като обсъдените в постановлението въпроси съдът не намира да
имат отношение към разглеждания казус.
Неоснователни са
доводите в лично подадената от въззивника Р.В.К. въззивна жалба, че след като
ищците не поискали отмяна на констативния нотариален акт на ответниците, същият
ги легитимирал като собственици на спорната част, предвид на което иск по чл.
108 ЗС не можело да бъде уважен. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, лице, което претендира правото
на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.
Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Следователно,
противно на съображенията в жалбата на Р.К., отмяната на констативния нотариален акт на
това основание е последица от постановяването на съдебно решение по чл. 108 ЗС, а не
обратното.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага извод, че ищците се легитимират като
собственици на спорната реална част, а ответниците не установяват основание да
владеят същата. И двамата ответници, по реда на чл. 176 ГПК, изрично са
признали обстоятелството, че упражняват фактическа власт върху спорната реална
част от имот с идентификатор 04234.6938.2480 (разделен на имоти с идентификатори
04234.6938.3780 и 04234.6938.3781).
Гореобсъдените доводи
във въззивните жалби на ответниците са посочени и по отношение на иска по чл.
109 ЗС. По вече изложените по-горе съображения същите се явяват неоснователни.
Въззивният съд споделя изложените от СРС мотиви в тази връзка, че от
доказателствата се установява, че ответниците премахнали наличната ограда между
съседните имоти и поставили нова, като завзели процесната спорна реална част от
имота на ищците, с което им пречат да упражняват собственическите си права.
Като основателен, предявеният иск по чл. 109 ЗС правилно е уважен от СРС.
Както е изяснено в
ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в константната съдебна
практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, всяко владение без
основание води до обогатяване за владелеца (държателя) за сметка на
собственика, поради което се дължи обезщетение именно по силата на чл. 59, ал.
1 ЗЗД. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното
обогатяване на ползващия се от неговата вещ се определя от средномесечния
пазарен наем, който би получавал за спорния период. В случая, при правилна
преценка на доказателствата СРС приел, че през процесния период от 22.02.2012г.
до 28.06.2013г., фактическият състав на вземането на ищците по отношение на
ответниците за неоснователно ползване на завзетата реална част от имота им бил
налице и именно така установения от неоспореното заключение на СТЕ на в.л. М.размер
е присъден на ищците от първоинстанционния съд. Съобразно изслушаното пред
настоящата инстанция и неоспорено заключение на тройна СТЕ обезщетението е в
по-голям размер, като с оглед правилото да не се влошава положението на
обжалващия, решението на СРС и в тази му обжалвана от ответниците част следва
да бъде потвърдено.
Предвид съвпадането в крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част,
като единствено от съображения за прегледност настоящият въззивен състав
намира, че описанието на спорната част следва да бъде извършено съобразно
комбинирана скица – Приложение № 6 към неоспореното заключение на изслушаната
пред СГС тройна съдебно техническа експертиза, изготвена от вещите лица Я., Б.и
Д., която скица става неразделна част от решението на СГС.
Върху комбинирана скица –
Приложение № 6 към неоспореното заключение на изслушаната пред СГС тройна
съдебно техническа експертиза, изготвена от вещите лица Я., Б.и Д. (л. 327
от преписката на делото на СГС), спорната реална част от ПИ
с идентификатор 04234.6938.2480 (понастоящем включващ в
границите си имоти с идентификатори 04234.6938.3780 и 04234.6938.3781),
правото на собственост върху която принадлежи на ищците Н.И.Г. и Е.К.Г., и която
ответниците Н.В.К. и Р.В.К. са осъдени да им предадат, е отбелязано в розов
цвят с контур и щрих, между буквите Д-З-Ж-Е-Д.
Върху същата комбинирана
скица – Приложение № 6 на л. 327 от преписката на делото на СГС, подлежащата на премахване
от ответниците лека ограда от телена мрежа е обозначена по линията Е-Ж, като
ответниците следва да възстановят съществувалата преди това ограда по линия Д-З
по комбинирана скица – Приложение № 6 към заключението на тройната съдебно техническа експертиза, изготвена от вещите лица Я., Б.и Д., на
л. 327 от преписката на делото на СГС.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, сторени
пред въззивния съд имат ищците. Същите
представят списък по чл. 80 ГПК с вписани разноски за адвокатско
възнаграждение, но по делото липсват доказателства същото да е реално
заплатено, предвид на което разноски на въззиваемите не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 414949/25.05.2018г., постановено по гр.д. 27981/2013г. по описа
на СРС, 34-и състав, в частта, в
която по предявения
от ищците Н.И.Г., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********, иск по чл. 108 ЗС, по
отношение на ответниците Н.В.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН **********, е
признато за установено, че Н.И.Г., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********, на
основание договор за покупко-продажба от 19.11.1993г., при квоти в
съсобствеността – по ½ ид.ч., са собственици на реална част от
недвижим имот с площ по графични данни 325 кв.м, находящ се в землището на с. Б..-София,
местн. „Доло“, част от ПИ с идентификатор 04234.6938.2480 - архивен, а на негово място образувани имоти с
идентификатори 04234.6938.3780 и 04234.6938.3781, която реална част на комбинирана скица –
Приложение № 6 към заключение на тройна съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещите лица Я., Б.и Д., приподписана от съда и
представляваща неразделна част от настоящото решение, находяща се на л. 327 от
преписката на в.гр.д. № 16321/2018г. по описа на СГС, IV-Д въззивен
състав, е обозначена в розов цвят с контур и щрих, между буквите Д-З-Ж-Е-Д, и на
основание чл. 108 ЗС, ответниците Н.В.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН **********,
са осъдени да предадат на ищците Н.И.Г., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********,
владението върху същата реална част, обозначена в розов цвят с контур и щрих,
между буквите Д-З-Ж-Е-Д, на комбинираната скица – неразделна
част от решението, в частта, в която
на основание чл. 109 ЗС, ответниците Н.В.К., ЕГН ********** и Р.В.К., ЕГН **********,
са осъдени да премахнат поставената от тях ограда между ПИ с идентификатор
04234.6938.195 и имот с идентификатор 04234.6938.2480 - архивен, а на негово
място образувани имоти с идентификатори 04234.6938.3780 и 04234.6938.3781,
обозначена по линията Е-Ж и да възстановят съществувалата преди това ограда по
линия Д-З от комбинираната скица – неразделна част от
настоящото решение, и в частта, в
която на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ответниците Н.В.К., ЕГН ********** и Р.В.К.,
ЕГН **********, са осъдени да заплатят на ищците Н.И.Г., ЕГН ********** и Е.К.Г.,
ЕГН **********, суми от по 1 097.50 лева, представляващи
обезщетения за периода от 22.02.2012г. до 28.06.2013г. за ползването на
собствената им реална част от ПИ с идентификатор 04234.6938.2480 - архивен, а на негово място образувани имоти с
идентификатори 04234.6938.3780 и 04234.6938.3781, в землището на с. Б..-София,
местн. „Доло“, с площ по графични данни на реалната част от 325 кв.м, обозначена
в
розов цвят с контур и щрих, между буквите Д-З-Ж-Е-Д на комбинираната скица –
неразделна част от решението, ведно със законната лихва от 28.06.2013г. до
окончателното плащане.
В частта,
в която СРС отхвърлил исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като необжалвано,
първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено с участието
на трети лица-помагачи на страната на ответниците Л.Л.П., П.Л.Д., В.А.Д., Н. С..Ч.
и С.С.А..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.