№ 740
гр. ** , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430100513 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от В. СТ. П. с ЕГН ********** от
гр.П***, представлявана от сина си **** чрез процесуалния му представител
адв.Р.М. от АК ** против *** представлявана от К*** пл.***. Ищцата твърди,
че е собственик на лек автомобил марка „*** от 16.04.2018г., който е
предоставила за управление на *** На 02.12.2020г. синът и паркирал
автомобила в гр.*** в нарушение на знак „В 27“. В 9,50 ч. било издадено
нареждане за принудително преместване на автомобила. В 10 часа
автомобилът бил приет на специализиран паркинг в гр.***, използван от ****
В 10,25 ч. *** получил разрешение да вземе автомобила си, след като
заплатил определената глоба. При получаване на автомобила *** установил,
че по време на транспортиране от мястото, където бил паркиран автомобила
до паркинга на ***, на автомобила били нанесени множество надрасквания по
вратите от двете страни, по предния десен калник и по предната и задна
брони. *** описал в приемо-предавателния протокол наличието на
надраскванията и на следващия ден – 03.12.2020г подал жалба до *** искане
да бъдат отстранени. С писмо от 22.12.2020г. от ***“ му изпратили две
снимки, на едната от които не се вижда автомобила, а на другата се вижда, че
нямало драскотини. Със същото писмо му били изпратени и десет снимки от
паркинга, на които се виждало, че има щети. Със същото писмо го насочили
да предяви претенцията си срещу фирмата изпълнител – „*** В заключение
1
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
1000 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на
репатрирането на автомобила до паркинга, ползван от ***
Ответникът оспорва претенцията на ищеца. Твърди, че отговорността за
причинените вреди е на изпълнителя „***, тъй като съгласно сключения
договор, в чл.17 е уговорено, че изпълнителят носи пълна имуществена
отговорност за настъпили в резултат на осъществявана от него дейност вреди
на имущество на граждани. Твърди, че искът по чл.49 ЗЗД е неоснователен,
защото автомобилът се повдига с меки колани и щетите не са нанесени при
репатриране на автомобила.
Предявява обратен иск срещу изпълнителя „***с цена на иска 1000
лева. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск по чл.49 ЗЗД е
основателен, моли съда да осъди „***да заплати на ** сумата от 1000 лева
обезщетение за заплащане на щетите па ППС нанесени при принудителното
му преместване на 02.12.2020г както и всички деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Ответникът оспорва претенциите. Трето лице
помагач не изразява становище по делото. Съдът приема, че с представеното
по делото пълномощно, с което В. СТ. П. упълномощава сина си **** да я
представлява го е упълномощила и за претенцията за имуществени щети, тъй
като в пълномощното е посочено „да получава дължимите суми за щети
върху автомобила в брой или по своя банкова сметка.“ Съдът счита, че това
право включва и воденето на настоящото производство от нейно име,
представлявана от сина си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Не е спорно между страните и се установява от приложеното по
делото свидетелство за регистрация, че ищцата В.С. е собственик на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, сив металик, с рег.№ *** Не е
спорно, че автомобилът е управляван и ползван от сина на ищцата – ****, за
което е представено пълномощно с нотариално заверени подписи.
Не е спорно между страните и се установява от снимков материал,
приложен по делото, че на 02.12.2020г. процесният автомобил бил спрян на
***, срещу №3, след знак В27, съгласно който е забранен престоя и
паркирането след знака. Под него е поставен и друг знак – Т17, който
уведомява, че автомобилът ще бъде преместен принудително. Установява се
от приложеното по делото писмено доказателство на лист 39 от делото, че в
9,50 часа е издадено писмено разпореждане за преместване на автомобила на
основание чл.168 ЗДвП чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на
специализиран паркинг, находящ се в ****“. Видно от нареждането, същото е
издадено писмено от инспектор ** След издаване на нареждането е изготвен
2
протокол за принудително преместване №008636 от св*** В протокола в
графа „Бяха констатирани следните видими неизправности“ е отразено
„ожулено“. В 10,00 ч. е изготвен приемо-предавателен протокол, подписан от
***, в който е отразено подробно какви щети е имал автомобила, а именно
драскотини по врати, брони, калници, капаци, прагове, престилки, джанти,
огледала. На същата дата, в 10,25 часа процесният автомобил е предаден на
***, син на ищцата, за което предаване е изготвен също приемо-предавателен
протокол. В същия е отразено, че „след транспорт на колата от паяка има
видими нови драскотини от двете страни на колата, около задните врати на
двата калника, малко отзад на колата.“
Спорно по делото е налице ли са елементите от състава на непозволено
увреждане. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял
вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на
ответника, той следва да установи, че 1.ответникът е осъществил
противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа),
2.настъпилите вреди и 3.причинната връзка между поведението на ответника и
вредите. Четвъртия елемент - вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване
на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да
установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Ищецът,
с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез
пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията
си за релевантните факти. Поради това и в тежест на ищеца е да докаже
наличието на определено виновно и противоправно действие/действие на
изпълнителя на работа, възложена му от **, респ. нарушение на задължение,
по повод изпълнението на възложената му работа, което е причинило на
ищеца имуществени вреди, да ги докаже – по вид и размер, и причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Съгласна разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В случая безспорно по делото се установи, че **
е възложител по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет
извършване на услуги с техническо средство тип „паяк“ за принудително
преместване на ППС на територията на **. Безспорно ответник по делото е
**, тъй като е възложител по смисъла на закона. В чл.17 на договора е
уговорено, че изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за
настъпили в резултат на осъществяваната от него дейност вреди на
имуществото на граждани и общинската инфраструктура, освен ако докаже,
че вредата се дължи на непреодолима сила или на недостатъци, които не са
могли да бъдат забелязани, като в този случай размерът на настъпилите щети
следва да се покрива от сключената от изпълнителя Професионална
застраховка. Тези клаузи на договора, съдът приема, че касаят вътрешни
отношения между Общината и изпълнителя, което обуславя допустимостта на
3
предявения от ** против „Крис Ойл“ обратен иск. В случай, че бъдат
доказани всички елементи от състава на основния иск, то предявения обратен
иск би се явил основателен с оглед неточното изпълнение на договорните
задължения от страна на изпълнителя.
Спорно по делото е какви ожулвания и одрасквания е имало по
автомобила преди натоварване на репатриращия автомобил и какви са били
причинените щети при връщането му на собственика. В тази връзка, съдът
прие писмени доказателства, изслуша свидетелски показания, назначи
съдебно-автотехническа експертиза. В показанията си с*** твърди, че при
качването в автомобила не помни да е имало драскотини по врати и калници.
Първоначално твърди :“Не помня да е имало такива драскотини по врати и
калници. Нямаше драскотини по колата.“ Заяви, че не е видяла автомобила
при потеглянето им от с.**, но го е огледала при слизането си в гр.**, след
което твърди, че е огледала е „само вратата“, от която слязла. След това
твърди, че е видяла двете врати, от страната от която е слязла, т.е. че десните
не са били надрани. Единственото обстоятелство, което твърди
непротиворечиво е, че двете десни врати не са били надрани, когато е слизала
от автомобила в **, но когато са го взели от паркинга, вече били надрани.
Какво е било състоянието на автомобила преди транспортирането му не се
установява безспорно и от представения протокол, изготвен от свидетеля
Нетов, в който е отразено само, че по автомобила има „ожулване“.
Свидетелят си спомня случая, но не може да заяви ясно и категорично какви
и къде са били ожулванията преди репатрирането на автомобила. По време на
приемането му на наказателния паркинг, от изготвения подробен протокол се
установява, че по автомобила е имало драскотини по врати, брони, калници,
капаци, прагове, престилки, джанти, огледала. В този смисъл са и показанията
на **** който подробно е описал щетите. Това наложи и назначаването на
съдебно-автотехническа експертиза.
Следващия елемент от състава е наличието на причинно следствена
връзка между деянието на изпълнителя, действие или бездействие с
настъпилите имуществени щети. В съдебно заседание вещото лице изясни,
че изброените в исковата молба щети по автомобила не са реализирани в един
и същи интервал от време и при една щета. Вещото лице е съобразило начина
на захващане на автомобила при преместването му и е дало заключение, че от
техническа гледна точка, не всички изброени в исковата молба щети могат да
се получат при преместването на автомобила. Заяви, че елементите на
системата са гъвкави и няма как да се получат деформации в областта на
броните и огледало за обратно виждане. Ако са причинени от репатриронето,
деформациите би следвало да са със степен на увреждане единица, а не
двойка. Посочва, че при репатрирането на автомобила, включително при
товарене, придвижване и сваляне от репатриращия автомобил,
съприкосновение със системата за репатриране на автомобила, биха могли да
имат само преден десен калник, задна дясна врата и задна лява врата, където
4
биха могли да се получат уврежданията на детайлите. При тези
доказателства, съдът приема, че описаните в исковата молба щети :
ожулвания и надирания на предна дясна врата, на предна лява врата и на
предна и задна броня са съществували преди преместването на автомобила на
наказателния паркинг. При самото преместване, на автомобила на ищцата са
причинени щети единствено върху преден десен калник, задна дясна врата и
задна лява врата, тъй като по отношения на тези увреждания, се установи, че
съществува причинно следствена връзка между дейността на служител на
дружеството изпълнител и причинената щета. Това са и щетите, които съдът
приема за доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното и тъй като ответникът ** не обори тази презумпция,
съдът приема, че е налице и вина.
Противоправното поведение на изпълнителя се изразява в нарушение на
задължението да не се вреди другиму.
С оглед установеното наличие на противоправното поведение (неполагане
на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението
на ответника и вредите, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера, съдът кредитира заключението на вещото лице, от
което се установява, че щетите са на стойност в размер на 399,40 лева, което прави
предявеният иск основателен до този размер. За разликата до 1000 лева
претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По предявения обратен иск с цена 1000 лева.
Същият се явява основателен и доказан. Установи се наличието на
сключен договор между ищеца по обратния иск – ** и ответника *** Видно е,
че в чл.17 от договора е предвидено, че изпълнителят носи пълна
имуществена отговорност за настъпили в резултат на осъществяваната от
него дейност вреди на имуществото на граждани и общинската
инфраструктура, освен ако се докаже, че вредата се дължи на непредолима
сила или на недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани. По делото не
са навеждани такива твърдения. В случая се доказа неточно изпълнение на
договорно задължение, за което изпълнителят дължи обезщетение. С оглед
установеното по делото, предявеният иск следва да бъде уважен до размера
но 339,40 лева, каквато е стойността на щетите, като за разликата до 1000
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските, съдът счита, че ответникът ** дължи частично разноски на
ищеца, които са в размер на 550 лева – 50 лева държавна такса, 200 лева за
вещо лице по назначената експертиза и 300 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед уважената част на иска, ответникът дължи на ищеца
разноски в размер на 219,67 лева. Съдът счита, че по основният иск,
юрк.възнаграждение на ** е в размер на 100 лева. Съобразно уважената и
5
отхвърлена част, ищцата дължи на ответника разноски в размер на 60,06 лева.
По предявения обратен иск, съдът приема, че разноските на ** са в размер
на 100 лева юрк.възнаграждение. Съобразно уважената и отхвърлена част на
предявения обратен иск, ***дължи на ** разноски в размер на 39,94 лева.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ***, пл.*** №2,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. П. с ЕГН ********** от
гр.П***, сумата от 399,40 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди от нанесени щети на автомобила и марка „***,
изразяващи се в ожулвания и надирания на преден десен калник, задна дясна
врата и задна лява врата, по време на репатрирането му на 02.12.2020г. от ***
в гр.** до паркинг, ползван от ***, находящ се зад ** гр.**, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 02.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата като за разликата до 1000 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.17 от Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Извършване на услуги с техническо средство тип „Паяк“
за принудително преместване на ППС на територията на **, „**, със
седалище и адрес на управление гр.** *** представлявано от *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, пл.*** №2, представлявана от *** сумата от 399,40 лева
представляваща обезщетение за неточно изпълнение на сключен между
страните договор от 02.09.2017г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от 23.02.2021г. до окончателното изплащане, като за разликата до
1000 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК ***, пл.*** №2, представлявана от
***, ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.П***, разноски в
размер на 219,67 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК В. СТ. П. с ЕГН ********** от
гр.П*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, пл.*** №2, представлявана от ***, разноски в
размер на 60,06 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „**, със седалище и адрес на
управление гр.** *** представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, пл.***
№2, представлявана от *** в размер на 39,94 лева.
Решението е постановено при участието на „**, със седалище и адрес
на управление гр.** *** представлявано от ***, като трето лице – помагач,
6
на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред **ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7