Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 11 328 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 350 000 лв.
В исковата молба на Д.Б.И. се твърди,
че на 19.07.2014 г., около 11.05 ч. в гр. София, на ул. „Без име“, при
извършване на маневра „заден ход“ с посока на движение от ул. „Обиколна“ в
посока към бл.*** в ж.к. „*****“, в района пред бл. ***, водачът на товарен
автомобил „Рено Мастер“ с ДКН ******– М.Б.Д. нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.А.Г.,
майка на ищцата. Твърди се, че същата пресичала пътното платно с бавен ход по
изградена издигнатост върху него /“легнал полицай“/ като към момента на удара
се е намирала зад товарния автомобил. Твърди се, че преди да започне маневрата
водачът на автомобила е имал видимост към пресичащата пешеходна, но въпреки
това предприел маневрата. Вследствие на удара В.Г.паднала по гръб, а
автомобилът преминал през нея в областта на гръдния кош. Твърди се, че
вследствие на удара и прегазването й били нанесени множество травматични увреди
и била приета в УМБАЛ „Света Анна“, където починала на 31.07.2014 г. В исковата
молба са изложени твърдения, че е налице влязла в сила присъда по отношение на
водача на товарния автомобил, а ответникът е застраховател по риска „ГО“ за
същия автомобил. Ищцата заявява, че е претърпяла неимуществени вреди с оглед
факта на смъртта на нейната майка, която била нейният най-близък човек.
Причинени й били стрес, психическо разстройство, мъка, които продължавали.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 350 000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на В.Г..
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение, че ПТП-то е резултат на
случайно деяние респ. възражение за съпричиняване. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Б..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 117/21.04.2016 г. на СГС, НО, 25 състав
по нохд 1685/2016 г., от която се установява, че М.Б.Д. е признат за виновен в
това, че на 19.07.2014 г., около 11.05 ч., в гр. София, при управление на МПС,
товарен автомобил „Рено Мастер“ с ДКН ******по ул. „Без име“ и при извършване
на маневра заден ход с посока на движение от ул. „Обиколна“ към бл. 423 в ж.к.
„*****“, в района пред бл. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.А.Г..
Присъдата е влязла в сила на 10.05.2016 г., видно от стореното отбелязване
върху същата.
По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от СО –
район „Искър“, въз основа на акт за смърт 0408/03.08.2014 г., от който се
установява, че В.А.Г. е починала на 31.07.2014 г.
Представено е удостоверение за наследници изх. № НАС-1047/06.08.2014 г. на
СО – район „Искър“, от което се установява, че починалата В.А.Г. е оставила за
свои наследници по закон низходящи от първа степен – Е.В.Г.и Д.Б.И..
По делото е изслушана и комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. В.К.Д. и д-р К.С.. В заключението си вещите лица са
обосновали извод, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието,
суха пътна настилка и добра видимост като участъкът от пътното платно, където е
осъществено ПТП-то е прав, хоризонтален, с еднопосочна организация на движението,
без дупки и посипаности и без данни за наличие на обозначени места и наличие на
пешеходни пътеки на мястото на произшествието. Посочено е, че двамата участници
в произшествието са имали техническа възможност да се възприемат. Вещото лице,
изготвило автотехническата част от експертизата е посочило в същата, че видно
от схемата на видимостта в лявото огледало за обратно виждане, водачът, преди
да извърши маневрата за движение на заден ход, е имал техническата възможност
да възприеме пешеходеца на разстояние около 6 метра над лявото огледало и на
около 3 метра от левия габарит на автомобила. Обоснован е извод, че при
скоростта, с която се е движил автомобила опасната зона за спиране е 1,53
метра. Вещото лице, изготвило медицинската част от експертизата е посочило, че
при процесното ПТП В.Г.е получила фрактура на таза, фрактура на шийката на
дясната мишнична кост, фрактура на дясна ключица, фрактура на дясна лопатка,
фрактура на 2,3 ребра вдясно, фрактура на 2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 ребра вляво,
хидропневмоторакс вляво, пневмоторакс вдясно, двустранен подкожен емфизем като
при проведеното интензивно лечение през цялото време е била в кома и на базата
на тежката травма на гръдния кош е получила двустранна пневмония, която е
основната причина за смъртта.
По делото е изслушана и повторна
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица инж. П.И.Д. и д-р Р.М.Д.. В заключението си вещите лица са обосновали
извод, че произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, суха пътна
настилка и добра видимост и при техническа възможност на двамата участници в
произшествието да се възприемат. Вещото лице, изготвило автотехническата част
от експертизата е посочило, че причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автомобила с органите за управление, довели до движение
назад и бутане на пешеходката. Посочено в заключението е, че от техническа и
професионална гледна точка при невъзможност непрекъснато да се наблюдава цялото
пространство зад автомобила водача следва да си осигури помощник – лице, което
да го направлява при маневрата, с което е уточнена комуникацията и действията.
Вещото лице, изготвило медицинската част от експертизата е посочило, че смъртта
на В.Г.се дължи на тежка съчетана травма на тялото, довела до травматичен шок,
с водеща травма - тежката гръдна травма,
усложнена с посттравматична двустранна пневмония.
В съдебно заседание от 30.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Е.В.Г., сестра на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпреД.е на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В
тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че към датата на ПТП е имало валидно
сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното дружество по
отношение на л.а. «Рено Мастер» с ДК № СА *****Страните не са формирали спор
относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена от присъдата на наказателния съд, която е
задължителна за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищцата е низходяща от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените й, вследствие смъртта на нейната майка, вреди. Същата е от кръга на близки
родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
настоящият съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищцата
неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които
съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно нейното
състояние, ценени при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при опреД.е на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата,
интензитета на нейното страдание, вследствие загуба на родител, с който са поддържали близки връзки в
продължение на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, възрастта на
починалата /59 год./ справедливо би било
да се присъди сумата от 150 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата. Съдът намира стореното възражение за неоснователно. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав взе предвид заключенията на
вещите лица, изготвили автотехническата част на двете изслушани по делото
комплексни експертизи. Вещото лице Д. е посочил в заключението си, че водачът
на МПС е имал техническа възможност преди извършване на маневрата да възприеме
пешеходката на разстояние от около 6 метра зад лявото огледало и на около 3
метра от левия габарит на автомобила при опасна зона за спиране от 1,53 метра
т.е. ударът е бил технически предотвратим при проявено от страна на водача поведение,
дължимо с оглед разпоредбите на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Аналогични са и
съжденията и на вещото лице инж. Д.. В тази връзка следва да се има предвид, че
за преценка досежно наличието на допринасяне към вредоносния резултат критерият
е винаги фактически т.е. предмет на преценка е дали обективно поведението на
пострадалия има принос при осъществяване на вредоносните последици, независимо
дали същото съставлява нарушение на правилата, установени в ЗДвП с оглед
постановките на ППВС 17/1963 г., което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. С други думи фактът на нарушаване на правилата, установени от ЗДвП от
страна на пострадалия сам по себе си не установява съпричиняване при липса на
категорични доказателства, че това нарушение е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение
45 по търг. дело 525/2008 г. на Второ ТО на ВКС, решение 154 по търг. дело
977/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 206 по търг. дело 35/2009 г. на Второ
ТО на ВКС, решение 159 по търг дело 1117/2009 г. на Второ ТО на ВКС, решение 58
по търг. дело 623/2010 г. на Второ ТО на ВКС, решение 16 по търг. дело
1858/2013 г. на Първо ТО на ВКС и т. н.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта – 31.07.2014 г. /датата на настъпване на смъртта/като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК е заявено искане от ищеца
за присъждане на разноски в размер на 9900 лв. – адвокатско възнаграждение. По
отношение на размера на същото е заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал.5
от ГПК. С оглед цената на заявения иск минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба 1/2004 г.
възлиза на 8530 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото – влязла в
сила присъда, с оглед на което ищецът е освободен от доказване по арг. на чл.
300 от ГПК от значителна част от предпоставките на фактическия състав намира,
че това е адекватният размер на адвокатското възнаграждение, поради което стореното
възражение от ответника е основателно. Припадащата се част от същото с оглед
уважената част от иска възлиза на 3655, 71 лв., която се следва на ищеца на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, които възлизат на сумата от 831,
43 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на размер на 6000 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*****, с
адрес: ***, пл. „*****“ № 5 на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на
Д.Б.И., ЕГН **********,*** – адв. Д. М. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.07.2014 г.,
с което е причинена смъртта на В.А.Г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 31.07.2014 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 350 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 3 655,
71 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН **********,*** – адв. Д. М. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*****, с адрес: ***, пл. „*****“ № 5 сумата от 831, 43 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*****, с адрес: ***, пл. „*****“ № 5 да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 000 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: