Определение по дело №5/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл. 274 ал.1 т.1 ГПК по частни жалби,подадени от ищците по дeлото В. С. К., С. П. К. и К. С. В.,Ч. пълномощника им А.Г. и от третото лице помагач на ищците „. П." Г.П.,против определение № 12 от 14.01.2011г.,постановено по Г.д.№339/09 по описа на РС П.,с което са оставени без разглеждане,предявените от ищците искове като недопустими и е прекратено производството по делото.В частната жалба на ищците са развити съображения,че съдът неправилно е интерпретирал наличието на правен интерес у тези страни,за да предявят исковете.Молят да се отмени обжалваното определение.В жалбата на ДГС-П. са изтъкнати съображения,че съдът не е съобразил правния интерес на третото лице помагач и го е лишил от защита срущу нарушени негови права.Моли да се отмени обжалваното определение.

Ответникът И. Х.,Ч. пълномощника си е изразил становище за неоснователност на частните жалби.Останалите ответници не са депозирали отговор.

Подадените частни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,съдът прие следното:

Ищците по делото В. С. К., С. П. К. и К. С. В. в последната поправена искова молба са изложили обстоятелства,че са собственици на отделни апартаменти,находящи се в сграда,построена в УПИ І пл.№.88 кв.186 по плана на Г.П. на основание договори за покупко продажба по ЗДС и правилника за приложението му.Твърдят,че са собственици и на правото на строеж върху мястото в идеални части,съответстващи на собствеността им в основната част от сградата.С тава са обосновали и правния си интерес от изясняване на собствеността върху УПИ.Сочат още,че през 2000г. ЕАД "К.-99" Г.П. се е снабдило с констативен нотариален акт №41 за право на собственост върху масивна сграда-ремонтна работилница на два етажа.През 2004 г. /без данни да е придобило собствеността и върху урегулирания поземлен имот/ е продало сградата и целия УПИ І на А. Б. с площ от 3900 кв.м.В обобщение поддържат,че "К.-99" ЕАД не е бил собственик и на урегулирания поземлен имот І ,който е образуван от три имота-пл.№ 2186,2187 и 2188.Сочи се,че първия купувач Б. е прехвърлила с последващи сделки собствеността върху сградата и земята на ответника К. Т.,а пък той през 2006 г. е продал на И. Х. Х. част от имот пл.№ 2188 с площ от 227 кв.м.,за която през 2006 г. е отреден самостоятелен урегулиран имот.

Ищците считат,че продажбите на УПИ І са нищожни,поради липса на предмет.

При така изложените обстоятелства искат съдът да произнесе решение,с което да се признае за установено,че А. Б. не е била собственик на УПИ І и се отмени /използван термин в исковата молба-обезсили/ нот.акт № 157 от 2004г.,обективиращ покупко-продажбата на УПИ І от Б..

Отправено е и друго искане към съда-да се признае за установено,че извършените три броя покупко-продажби на УПИ / или част от него са нищожни,поради липса на предмет.

РС П. след като е разгледал делото и е дал ход по същество на спора ,в срока за решаването му е приел,че предявените искове са недопустими и е прекратил производството по делото.За да стигне до този извод е развил съображения,че ищците нямат право на строеж върху имота,а споменаването на такова право в договорите за закупуване на апартаментите означава придобиване на латентно съществуващото право на строеж при погиване на веща /апартамента/,който са закупили,но не и придобиване на отделно право на суперфициарна собственост.По исковете за нищожност е приел,че ищците нямат правен интерес,тъй като дори уважаването на иска няма да доведе до промяна на правната сфера на ищците,а само на държавата.

Установено е по делото,че ищците Ч. договор за покупко продажба с Областния управител на Благоевградска област са придобили право на собственост на отделни жилища /апартаменти/ от сграда,с административен адрес Г.П. бУ.,ведно със съответни идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото през 1997 г.Единият от ищците е частен правоприемник на такъв собственик.Не се спори,че се касае за сградата,която по регулационния план е отразена,че се намира в УПИ І ,имот пл.№ 2188. /скицата на л.203 от делото и е разположена на ул."Б./.УПИ І е образуван от още два имота- № 2186 и 2187. През 2006 г. със заповед на Кмета на Община П. част от имот № 2188 е обособен в самостоятелен УПИ,но този административен акт е отменен.За УПИ І е съставен акт за частна държавна собственост-последния от 2000 г.,като е отразено,че урегулирания поземлен имот е предоставен за управление от ДГС П..

При тези данни ОС Благоевград не споделя разбирането на районния съд,че ищците намят правен интерес от установяване собствеността върху УПИ І,спрямо лицата,които са се легитимирали или се легитимират за собственици.Действително ищците са заявили отрицателната си претенция спрямо само първия купувач Б.,а не и спрямо последващите такива,но независимо от това съдът счита,че имат правен интерес да отрекат правата на праводателя на другите.Следва да се отбележи,че правния интерес,който са обосновали в исковата молба е несъстоятелен и изводите на РС П.,че така отразеното им право на строеж,съответно на стойността на закупените обекти не означава новоучредено право на строеж,а само възможност при погиване на сградата,да имат право да я възстановят отново.

Но съдът не е обвързан само с изложените от страните основания и тъй като правния интерес е от вида на положителните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск,съдът е длъжен служебно да следи за него и да прави свои самостоятелни съждения за наличието му.Според проверяващия съд правния интерес на ищците произхожда от разпоредбата на чл.64 ЗС,че собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.При хипотезата на тази разпоребда не е без значение за ищците да установят кому принадлежи правото на собственост върху недвижимия имот,върху който е построена сградата,с оглед правоотношенията им със собственика на земята.Макар към настоящ момент петитума на отрицателния установителен иск да е насочен спрямо първоначалния купувач /К. 99 ЕАД е заличен от търговския регистър/,то на основание чл.228 ал.3 ГПК няма пречка отрицателния установителен иск да се насочи и към следващите купувачи.Освен това видно от диспозитива на обжалваното определение РС П. е възприел,че отрицателния установителен иск е насочен и срещу останалите последващи двама купувачи, за приемане за установено,че А. Б. не е собственик на УПИ І. В този случай е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,защото установяването на правото на собственост на Б. към минал момент дали е била собственик на имота не обвързва останалите двама ответници Т. и И. Х.,тъй като те могат да противопоставят самостоятелни права на собственост.Интереса на ищците произтича и от обстоятелството,че съгласно чл.84 ал.1 ППЗДС физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й.Има данни по делото,че УПИ І е бил актуван като такъв,представляващ частна държавна собственост.С отричане правата на купувачите,ще остане статута на имота като такъв,какъвто сочи АДС към 2000г.

С оглед на изложеното съдът намира,че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и обжалваното определение в тази част следва да се отмени,като делото се върне за продължаване на процесуалните действия.

Определението е правилно и законосъобразно в частта,с която е прието,че ищците нямат правен интерес от обявяване за нищожни посочените сделки по изложените от РС П. съображения.С отричане правата на купувачите на имота те получават в пълен обем търсената защита.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение № 12 от 14.01.2011г.,постановено по Г.д.№339/09 по описа на РС П. в частта,с която е оставен без разглеждане предявения от В. С. К., с ЕГН:*, С. П. К., с ЕГН:*, К. С. В., с ЕГН:-*, всички с адрес: Г.П., У. №., В., всички Ч. пълномощник А.Н.Г., Г.Б. У. А. № 21, пълн. № 0043333/06.03.2009г.,против А. Х. Б., ЕГН:*, Г.С., Ж. С., Б. В. А., К. Н. Т., ЕГН:*, с.К., община П., И. Х. Х., ЕГН:*, Г.П., У. В. № 6, отрицателен установителен иск да се признае за установено, че А. Х. Б., ЕГН:*, Г.С., Ж. С., Б. В. А. - не е станала собственик на УПИ I, пл.сн. № 2188 в кв.186 от плана на град П. към момента на сключване на сделката обективирана в нотариален акт № 157, том I, рег.№ 1308, нот.дело № 141/2004г. с двойно вх.рег.№ 251/01.03.2004г., акт № 16, том I, д.№187/2004 на СлВ при РС П. и акцесорен иск по реда на чл.537, ал.2 ГПК, да се обезсили нотариален акт № 157, том I, рег.№ 1308, нот.дело № 141/2004г. с двойно вх.рег.№ 251/01.03.2004г., акт № 16, том I, д.№187/2004 на СлВ при РС П. ,като е прекратено производството по този иск и ВРЪЩА делото в тази част за продължаване на процесуалните действия.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението в частта,с която е потвърдено определение № 12 от 14.01.2011г.,постановено по Г.д.№339/09 по описа на РС П. подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: