О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….03.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори март през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 282 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.122 от ГПК.
Образувано е
за разрешаване на препирня за местна подсъдност, повдигната с Определение №2949
от 19.02.2020г. по ч.гр.д.№2302/2020г. по описа на Районен съд Варна, между съда,
постановил определението и Районен съд София, за разглеждане на подадената пред
последния съд искова молба от „Застрахователно дружество Евроинс“АД
срещу наследниците на С. П. С. с ЕГН **********.
След
преценка на данните по делото, съдът намира следното:
Повдигнат е
спор /препирня/ за местна подсъдност между две районни съдилища, които принадлежат
към районите на различни по-горни съдилища, ето защо компетентен да се
произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл.122, изр.2 от ГПК е ОС
Варна, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал
да разгледа делото - РС Варна.
Производството
пред Районен съд София е образувано по предявени от „Застрахователно дружество Евроинс“АД срещу наследниците на С. П. С. с ЕГН ********** регресни искове с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ
(отм.) за разделното им осъждане да заплатят по равно сумата от 20257 лева,
представляваща изплатено от застрахователя на правоимащите
лица застрахователно обезщетение за причинените им вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 16.02.2012г. по вина на С. П. С. , управлявал л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № В 1047 РР
под въздействие на алкохол и избягал от местопроизшествието, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 14.11.2017г. до
окончателното изплащане.
Регресната отговорност на
виновния водач не ангажира качеството му на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като възниква на плоскостта
на непозволеното увреждане, а застрахователният договор е само преюдициално правоотношение, но не и предмет на иска. По
тези съображения местната подсъдност се урежда по общото правило на чл.105 от ГПК, а не по специалната норма на чл.113 от ГПК. Предявеният иск не попада и в
приложното поле на разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК, предвидена само за
искове срещу застрахователя. Налага се изводът, че в случая не е налице
териториална привръзка, обуславяща абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която
съдът да е длъжен да следи служебно. Приложимо в случая е общото правило за
местна компетентност на съда по постоянния адрес на ответника.
В
разглеждания случай в исковата молба е посочено, че исковете се предявяват
срещу наследниците на виновния водач, като за установяване на имената и
адресите им е поискано издаване на съдебно удостоверение.
С молба от
26.11.2018г. ищецът е уточнил пасивната процесуална легитимация, като е насочил
иска срещу П.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес
в гр.Варна и П.С.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Варна, в
качеството им на низходящи от първа степен на застрахования С. П. С. с ЕГН **********,
починал на 01.06.2014г.
С
определение от 28.10.2019г. на ответниците е
предоставен едномесечен срок за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.
Съобщението
по чл.131 от ГПК до ответника П.С.С. с ЕГН ********** е нередовно връчено – залепено е
уведомление по чл.47 от ГПК на 21.01.2020г. на входната врата на жилищната
кооперация, в която се намира постоянния и настоящ адрес на страната, след две
посещения на адреса на 18.01.2020г. (събота) и 21.01.2020г. Процедурата по
чл.47 от ГПК не е довършена – не е извършено изискуемото трето посещение на
адреса в рамките на един месец, не е извършена служебна справка в НАП за
работодател и в ТР за участие в търговски дружества, не е извършено връчване по
месторабота или адрес на стопанска дейност и не е назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.
Съобщението
по чл.131 от ГПК до ответника П.С.С. е връчено
редовно лично на страната и в предоставения едномесечен срок е постъпил отговор
на исковата молба, в който е обективирано възражение
за местна подсъдност на спора, основано на чл.105 от ГПК – по постоянния адрес
на ответника. На следващо място ответницата твърди, че се е отказала от
наследството на С. П. С. , като представя доказателство за това -
удостоверение за вписване на извършения отказ в особената книга при ВРС с Определение 10688/19.08.2019г. по ч.гр.д. 13054/2019г. по описа на ВРС.
При така
установената фактология съдът намира, че изводът на
РС-София за неподсъдност на спора е извършен преждевременно.
С вписване отказа от наследство по чл. 52 ЗН,
настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. Това лице не само престава да бъде наследник,
но се счита, че не е било такова, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството (в този смисъл разрешенията, дадени с т.
1 от ТР № 148/1986 г. на ВС, ОСГК; Решение № 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК). След като лицето няма качеството наследник,
няма основание и за участието му в процеса, тъй като това лице е трето лице за
процесуалното и материалноправно правоотношение и
съответно не е надлежна страна в правоотношението. Поради тази причина
ответницата П.С.С. не се е ползвала с
процесуалната легитимация за подаването на възражение за местна подсъдност по
чл. 119, ал.3 от ГПК. Следователно нейното възражение не е надлежно подадено и
не поражда предвидените в закона правни последици, поради което това
процесуално действие следва да се счита неизвършено. Доколкото съдът не е
сезиран с възражение от надлежна страна, в случая не са налице основания за
прилагане на подсъдността по чл.105 от ГПК, тъй като същата е относителна
процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по отвод на
страните.
Извършеният от ответницата отказ от наследство
обуславя недопустимост на производството срещу нея и нередовност на исковата
молба, което налага издирване на призованите към наследяване наследници от
следващ ред, които да бъдат конституирани като ответници,
а при евентуален отказ от наследство от наследниците от всички редове –
Държавата, респ. Общината. Едва след окончателното стабилизиране на пасивната
процесуална легитимация и установяването на надлежните страни, може да бъде
поставен въпросът за подсъдността на спора според адреса или седалището на
ответника.
Произнасянето на СРС по подсъдността на спора се явява
преждевременно и предвид нередовното призоваване на втория ответник, по
отношение на когото срок за отговор, респективно за релевиране
на възражение по чл. 105 от ГПК, не е започвал да тече. Ответниците
в случая имат положението на обикновени другари, поради което извършените от
един от тях процесуални действия нямат действие по отношение на останалите.
Възражението за местна подсъдност, релевирано от един
от обикновените другари, не ползва останалите. Следователно спрямо иска,
предявен срещу невъзразилия ответник, не са налице предпоставките на чл.105 от ГПК, вр. чл.119, ал.3 от ГПК за изпращане на делото
на съда по постоянния му адрес.
С оглед
изложеното настоящият състав на въззивния съд намира,
че компетентен да разгледа исковата молба на „Застрахователно дружество Евроинс“АД срещу наследниците на С. П. С. с ЕГН **********
е Районен съд София.
Воден от
горното и на основание чл.122, изр.2 от ГПК, Окръжен съд Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ
Районен съд София за местно компетентен съд да разгледа
исковата молба на „Застрахователно дружество Евроинс“АД
срещу наследниците на С. П. С. с ЕГН **********, с която са предявени регресни искове с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ
(отм.) за разделното им осъждане да заплатят по равно сумата от 20257 лева,
представляваща изплатено от застрахователя на правоимащите
лица застрахователно обезщетение за причинените им вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 16.02.2012г. по вина на С. П. С. , управлявал л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № В 1047 РР
под въздействие на алкохол и избягал от местопроизшествието, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 14.11.2017г. до
окончателното изплащане.
Делото да се
изпрати на Районен съд София, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Препис от
определението да се изпрати на Районен съд Варна за сведение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: