№ 129
гр. гр.Несебър , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200339 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на М.Н.М., в качеството му на управител на
„*****“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ********** против
Наказателно постановление № 471145-F505820 от 17.10.2019г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно вр. чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева, за административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли да
бъде намалена наложената на жалбоподателя санкция до предвидения от закона
минимум.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява.
Не сочат нови доказателства.
Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание
оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред
1
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на
09.07.2019г., в 23.41 часа, в търговски обект – бийч бар „Ф.“, находящ се в гр.Несебър,
КК Слънчев бряг, до хотел „Ф.“, стопанисван от „*****“ ООД с ЕИК *******,
инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че при сравнение на данните
на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта има необосновано
различие в касовата наличност, както следва: Установеният дневен оборот от
монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно разпечатания междинен дневен отчет с №
0020914 от 09.07.2019г. бил в размер на 215,70 лева /л.20/. Фактическата наличност в
касата на обекта възлизала в размер на 304,50 лева, съгласно изготвения опис на
паричните средства от Н.И.И. – салонен управител в проверявания обект /л.18/. В
резултат на това и предвид служебно въведените във фискалното устройство – 50 лева
и служебно изведени – 296,10 лева, инспекторите констатирали положителна разлика
между регистрирани продажби и фактическа наличност в касата на обекта в размер на
88,80 лева, която според контролните органи не била регистрирана, като въведена сума
във ФУ. На място било констатирано, че процесното фискално устройство притежава
функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид
гореизложеното, наказващият орган заключил, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да регистрира всяка промяна
в касовата наличност в момента на извършването й, чрез отразяване като реквизит
„служебно въведени“ суми в паметта на фискалното устройство. Констатираното
нарушение било отразено в ПИП № 0343367 от 09.07.2019г., въз основа на който на
жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата си същият не отрича, че е извършил
констатираното от контролните органи административно нарушение, но твърди, че
констатираната разлика в касовата наличност в обекта представлява бакшиш на
сервитьорите.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено
следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
2
актосъставителя С.Д. – заемал длъжността инспектор по приходите в ЦУ на НАП към
датата на извършената проверка, присъствал при установяване на нарушението.
Същият в съдебно заседание заявява, че при проверката констатирали разлика между
парите в касата и изведения дневен финансов отчет от фискалното устройство в обекта,
като парите в касата били повече от тези по отчета с 88 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретният случай, от приетите по делото
доказателства е установено, че монтираното и въведено в експлоатация в магазина
фискално устройство е притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка
промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби. Независимо от начина и
основанието на което сумата от 260,22 лева не е регистрирана като въведена във ФУ,
тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане
на пари в касата, която не е била отразена във фискалното устройство, чрез операцията
"служебно въведени" суми, обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя.
Бездействието на жалбоподателя да отрази тази промяна в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Изводът, който се налага е, че на 09.07.2019г.,
жалбоподателят безспорно е нарушил визираните в наказателното постановление
разпоредби на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда,
при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като
маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване
интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без
съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на
данъчни задължения. Поради това и самият законодател е определил този вид деяние
като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на
предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима в настоящото производство.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание,
съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което следва да бъде
3
намалено до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/ лева, като счита, че по
този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от ЦУ на НАП разноски за
юрисконсулт в размер на 60 лева, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 471145-F505820 от 17.10.2019г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.последно вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
на „*****“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя М.Н.М., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 800 /осемстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*****“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от управителя М.Н.М. да заплати на Национална агенция
по приходите, сумата в размер на 60 /шестдесет/ лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4