РEШЕНИЕ
Номер 714 / 27.12. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XIIІ търговски
състав
На 27.11.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Ваня Казакова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 162 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.
86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът
- Г.Д.В., ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител Д.Г.В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, представляван от адв. С.Ч. твърди, че на 24.04.2017г.
В.К.Д., при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200” с д.к. №
******, на път II-86 -2+293км - Околовръстен път на гр. Пловдив е нарушил
правилата за движение по пътищата като се е движил със скорост, несъобразена с
конкретната пътна обстановка, не е контролирал непрекъснато превозното средство,
което е управлявал и не е спазвал достатъчна дистанция от движещия се пред него
лек автомобил марка ,,Сеат“, модел „Ибиза“ с peг. ******, управляван от Г.Д.В.,
ЕГН: ********** - дядо на ищеца, при което е причинил ПТП, вследствие
което е настъпила смъртта на последния. Сочи, че във връзка със станалото ПТП е
постановена и влязла в сила присъда по НОХД №561/2018г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, потвърдена с Решение
№250/04.10.2018г. по ВНОХД №384/2018г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с
която водачът на увреждащото МПС - В.К.Д. е признат за виновен в това, че на
22.04.2017г. на път II-86, 3+501 км., в обл. Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел ,,Е200“ с per. №******,
е нарушил правила за движение, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; чл.20,
ал.2 от ЗДвП - като се е движил със
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, и с
конкретните условия на видимост; чл.23, ал.1 от ЗДвП - като не се е движил на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удар в него, когато то намали скоростта. С деянието си по
непредпазливост В.К.Д. е причинил смъртта на Г.Д.В., ЕГН: **********. Ищецът
твърди, че преживява изключително тежко смъртта на своя **. Сочи, че
двамата са живеели в едно домакинство,
което е допринесло за създаването на силна емоционална връзка помежду им.
Твърди, че е бил свикнал да прекарва по-голямата част от времето си именно със
своя **, докато родителите му са били на работа, както и че след загубата му,
ищецът започнал да сънува кошмари, да не може да спи пълноценно, да се чувства
самотен и непрекъснато да чака ** да се прибере. Сочи също, че приживе,
починалият, е бил енергичен и предприемчив човек, занимавал се е постоянно със
своя единствен **, двамата заедно са измисляли различни игри и забавления, за
да прекарват повече време заедно. Твърди, че вследствие на настъпилата смърт на
** му, ищецът е развил остра стресова реакция и душевно разстройство, затворил
се е в себе си и отказва да приеме загубата му.
Ищецът сочи, че за лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200” с д.к. № ******,
при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка
„ГО”с полица BG/02/117000871340, валидна от 19.03.2017г. до 20.03.2018г. в „ЗД
Бул Инс” АД, ЕИК *********, което обстоятелство ангажира посоченото
застрахователно дружество за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то
имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че ищецът е предявил пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №
ОК-794212/06.11.2018г., но ответникът не е определил и не е изплатил
обезщетение на пострадалия до завеждане на настоящата искова молба, което
поражда правния му интерес от предявяването на настоящия иск. Сочи, че
застрахователното дружество е проявило пълна пасивност, като не е изпълнило
задълженията си по чл.496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по
приключването на щетата в законоустановения срок, поради и което същият дължи
заплащане и на законна лихва. Затова и настоява съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „ЗД Бул Инс” АД да му заплати по банков път
обезщетение в размер на 26 000 лева, предявено частично от общо дължимия размер
от 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Г.Д.В., ЕГН: ********** при ПТП, станало на 22.04.2017г., при
управлението на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200” с д.к.№****** със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна компания, която няма номиниран кореспондент за обработка на
щети на територията на Република България. Претендира също върху така
определената като обезщетение сума да бъде присъдена и компенсаторна лихва в
размер на законната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането -
22.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се и присъждане
на направени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., с
който оспорва иска като недопустим,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяването на
същия. В тази връзка сочи, че към датата на настъпването на твърдяното в
исковата молба ПТП - 22.04.2017г., вследствие на което е била причинена смъртта
на Г.Д.В., ЕГН: **********, внуците не са попадали в кръга на лицата, имащи
право на обезщетение при загуба на близък, според разрешенията, дадени в ППВС №
4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г.. Признава, че с ТР № 1 по т.д. №
1/2016 г. на ОСНГГК на ВКС кръга на лицата е значително разширен, като е
прието, че: материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Счита обаче, че
дадените с това тълкувателно решение разрешения по въпроса за активната
легитимация на ищеца имат действия занапред, считано от датата на
постановяването му. Отделно от това възразява, че от изложеното в исковата
молба и приложените към нея доказателства не може да се направи обоснован и
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за прилагането на
предвиденото в соченото тълкувателно решение изключение. Сочи че, за да намери
същото приложение следва да е установено, че приживе е съществувала особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищеца, както и
действително да са претърпени вреди от настъпилата смърт, каквато според него
не се установява да е била налице. Счита също, че на обезщетение подлежат
вредите, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
вредоносното деяние, а не всяко страдание, произтичащо от смъртта на
родственик. Ответникът оспорва иска и твърди, че макар и срещу водача на МПС,
предизвикал ПТП - то да е водено наказателно производство, в хода на същото не
е изследвано и не е анализирано поведението и действията на пострадалия като
участник в този пътен инцидент, нито това как тези действия рефлектират върху
причинените и претендирани от ищеца за обезщетяване вреди, респ. не е изследван
и няма произнасяне от наказателния съд по въпроса налице ли е съпричиняване към
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка
ответникът твърди, че пострадалият Г.Д.В., като водач на лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Ибиза“ с peг. ******, не е спазил разпоредбата на чл. 31 от ЗДвП
- вменяващ му задължение за предупреждаване на участниците в движението за опасност
чрез подаване на авариен сигнал чрез едновременно включване на всички
пътепоказатели. Предвид посоченото прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия към вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва иска и по размер и счита претендираното от ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди за прекомерно завишено и несъобразено,
както с икономическата и социалната действителност, така и с конкретните
обстоятелствата, при които следва да се ангажира отговорността на извършителя
на деянието, респ. на застрахователя. Наред с това сочи, че в конкретния
случай, размерът на претендираното обезщетение следва да бъде определен по реда
на член 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането във връзка с § 96 ал. 1 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, в рамките до
максимално определения от законодателя размер от 5000 лева. По отношение на
претендираното обезщетение за забавено плащане твърди, че съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвите за забава, за които
отговаря застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от двете датите е най-ранна. Сочи, че в исковата молба нито се
твърди, нито са представени доказателства,
че претенцията е заявена на застрахователя на 22.04.2017 година, от
която дата в исковата молба се претендира обезщетението, поради което
ответникът счита, че акцесорното задължение за законна лихва следва да се дължи
от 06.11.2018 г.. Претендира разноски.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът оспорва възраженията
на ответника. Позовава се на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., предвиждащ относно
застраховката Гражданска отговорност при използването на МПС и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите - членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
следва да изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна
най-малко по отношение на следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане (включително смърт) — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за
пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б)
в случай на имуществени вреди — 1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите. Според ищеца от тази правна уредба на Съюза
следва, че държава-членка не може да определя граници на обезщетението,
по-ниски от предвидените в Директивата минимални суми. Позовава се и на Решение
на Съда на Европейския съюз от 24 октомври 2013 г. по дело С-277/12, постановено
в отговор на отправено преюдициално запитване, в което се приема, че не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на МПС да покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо при смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в директивите на Европейския съюз. Също
така счита, че чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска
отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка има директен ефект, тъй като е безусловна
и достатъчно точна по съдържание. Оспорва направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
В
депозирания по делото допълнителен отговор, ответникът поддържа направените с
първоначалния отговор възражения. В допълнение към тях възразява, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.09.2009г., както и с разрешенията, дадени с постановеното
Решение на Съда от 24 октомври 2013 година по дело С-277/12 (Yitalijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS) не би следвало да намерят приложение в случаите, когато ищецът е
лице, попадащо в кръга на лицата по член 493а, ал. 4 от КЗ като развива
подробни правни съображения тази посока.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният
случай застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана с молба вх. № ОИ-794212 от 06.11.2018г.
/л.37-39/, по която няма данни да е определено и платено застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 498,
ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила с изтичането на три месечния срок и непостигнато съгласие за дължимо
обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
С влязла в законна сила присъда, постановена по НОХД № 561/2018г. по описа на ПОС В.К.Д. е признат за виновен в това, че на 22.04.2017г. на път II-86
3+501 км. в обл. Пловдив при управление на МПС л.а. „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег.
№ ****** е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП,
чл. 23, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Д.В. ЕГН
**********, за което му е наложено съответно наказание.
Няма спор, а последното се установява и от представеното Удостоверение за наследници изх. № 14 2010 от 27.04.2017 на Община Пловдив и удостоверение за раждане № ********** от **** г. на Община Пловдив, че ищецът е ** на починалия на 22.04.2017г. Г.Д.В..
Събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.
И. П. – ** на ищеца, които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и не подценява тяхната незаинтерисованост, като отчита, че свидетеля довежда до знанието на съда, факти и обстоятелства от личната сфера на ищеца, която е достъпна само за най – близкия кръг от хора, вкл. и роднини, установяват, че Г.В. имал «голяма връзка» със своя **, който носел **** и който и досега не можел да приеме факта, че дядо му го няма. Твърди, че ищеца му споделял, че дядо му бил на небето и го защитавал от там; помагал му да играе футбол, само, че не можел да го закара и обобщава, че връзката им била «много силна». Свидетелят сочи, че думата на малкия била закон за Г. и той изпълнявал всичките му желания. Твърди, че всяка седмица «почти» си били заедно, както и че ищеца, заедно с родитилите му живеят при него, а посещавали другата баба и дядо през почивните дни. Сочи, че детето дълго не знаело, че дядо му е починал, а по-късно му обяснили, че дядо му е на небето и от там му помага.
В аналогичен смисъл са и показанията на св. М.Ч., които съдът кредитира
като дадени от лице незаинтерисовано от изхода на
спора. Свидетелката твърди,
че връзката между ищеца и дядо му Г. била много емоционална; търсили се често и макар да не живеели в едно домакинство ** ходели да го вземат от градина. Според свидетелката Г. се държал строго с ** си, а след смъртта
му детето често плачело и родителите му казали, че ** му е звездичка. Твърди, че и понастоящем детето пита за **, както и че бил
разочарован, че ** не иска да играе с него на мач, което ** му
правил с удоволствие.
Приетата без възражения от страните съдебно – психиатрична експертиза на в.л. д-р Н.П., която съдът кредитира установява, че ищецът не е приживял остра стресова реакция,
вследствие смъртта на своя **, а наличните
орицателни емоционални и
психологически преживявания при него са нормалпсихологически преживявания. Експертът уточнява, че социалната роля «**»
няма съществено значение за
развитието на детето, а от
значение е личността и взаимоотношенията
с детето. Заключението е,
че при Г.В. не се откриват клинично
значими последици от загубата на близкия родственик – **.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е разяснено, че
най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането
на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на
5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия
или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, ** и **. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно ** и **, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато, поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва
да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и
страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена
досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение
за неимуществени вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на
всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за изключение,
породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от внук на
починалия, по отношение на който не може да се приеме, че е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната
връзка ** – **. Противно на твърденията в исковата молба от събраните гласни
доказателства се установи, че ищеца не е живял в едно домакинство със своя **
Г.В., както и че грижи за него, вкл. и прибиране от детското заведение, което е
посещавал са полагали „**“, а не само Г.В.. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че към момента на смъртта на Г.В. ищеца е бил на ** години, в
която ранна детска възраст доминиращо значение имат родителите и евентуално
прародителите, с които последния живее в едно домакинство. Установения факт, че
починалия ** е водил ** си на футбол, не обосновава изключителност в
отношенията, а е признак единствено на осъществена от прародителя грижа,
нормална за отношенията ** – **, която би могла да бъде положена от всеки
заинтерисован възрастен. Следва да се има предвид, че наличието на
изключителност в отношенията ищец - починал ** е отречена и от приетата от съда
и без възражения от страните съдебно – психиатрична експертиза, която сочи, че
подекспертния описва негативни преживявания, вследствие смъртта на свои близки,
както **, така и ** и определя същите като очаквани в живота на детето
събития.
Възможността да се приеме, че е налично
отношение между ** и ** в смисъла обоснован в ТР № 1/2016г. по необходимост е
свързана със способността у претендиращия репарация на неимуществени вреди да
се формира отношение на привързаност, за което е нужно достатъчно развита
психика, което не може да се приеме за дете на ** години. След като се
установи, че детето не е отглеждано преимуществено от **, в който случай
евентуално би могло да се обосноват изключителни отношения и същевременно не се
установи наличие на дълбока, трайна и емоционална връзка, отличаваща
се от обичайната между ** и **, то съдът счита, че не са налице и основание за присъждане на търсеното
обезщетение.
За пълнота ще се посочи, че обезщетение на
неимуществените вреди в случая се допуска по изключение за тези лица, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която надхвърля
обичайните отношения и търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Или, за да бъде уважена подобна претенция следва да се обосноват
онези факти и обстоятелства, които обективират отношения между ** и **, които
се отличават с изключителност и надхвърлят обичайните отношения между роднини
от ** степен. Твърденията в исковата молба, че ищецът е преживял „изключително
тежко“ смъртта на своя **, която е довела до остра стресова реакция и душевно
разстройство не се установиха, дори
напротив опровергаха се от приетата от съда съдебно психиатрична
експертиза.
Изводът е, че предявеният иск за обезвреда е неоснователен и ще се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски, които съгласно приложения списък на разноските са в размер на внесен депозит за автотехническа експертиза; внесен депозит за допуснат при режим на призоваване свидетел и платено възнаграждение за адвокат в размер на 4236 лв. с ДДС. От представляващия ищеца е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намери за основателно, като взе предвид, че спора не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както и че за решаването му са проведени две съдебни заседания, поради което и счете, че дължимия размер следва да се съобрази с минималния такъв, съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в размер на 1310 лв. и 262 лв. ДДС.
Така общо дължимите от ищеца разноски на ответника са в размер на 1892 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.В.,
ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител Д.Г.В., ЕГН:
**********, с адрес: *** против „ЗД Бул Инс“
АД, ЕИК ********* със седалище: гр. София и адрес на управление: бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 иск да му заплати по банков път обезщетение в размер на 26 000
лева, частично от общо дължимия размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
виновно причиняване смъртта на Г.Д.В., ЕГН: ********** при ПТП, станало на 22.04.2017г., при управлението на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е200” с д.к.№****** със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна компания, която
няма номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Република
България, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.04.2017г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН: **********, действащ чрез законния си
представител Д.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище: гр. София и адрес на
управление: бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер на 1892 лв., представляваща направени разноски по заплащане на депозит за автотехническа експертиза, възнаграждение за адвокат и депозит за допуснат при режим на призоваване свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: