Решение по дело №783/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 162
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20171800500783
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                                     

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.04.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ Д.А

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 783 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 38 от 15.09.2017 г., постановено по гр.д. № 380/2016 г. на Сливнишкия районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между З.Г.Г. – М. и А.Г.К., на недвижим имот, находящ се в с. Х., община Б., а именно: УПИ ХХVІІІ – 337 в кв. 34 по регулационния план на селото, целия с площ 600 кв.м., при квоти: 416/600 ид. части за З.Г.Г. – М. и 184/600 ид. части за А.Г.К..

            Решението е обжалвано от съделителката А.Г.К. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което искът за делба се отхвърли поради недопустимост на делбата, евентуално – за допускане на делбата при квоти 2/3 ид. части за ищцата и 1/3 ид. част за ответницата. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че 95 кв.м. от процесния УПИ с площ 600 кв.м., за които наследодателят на страните няма документ за собственост, са придобити по време на брака му с майката на страните.  В тази връзка се сочи, че владението върху тези 95 кв.м. е започнало от бащата на страните преди брака му и от праводателя му преди 1966 г., когато е приет кадастралния и регулационен план на с. Х.. Сочи се, че още преди разпоредителните сделки през 1975 г. и 1977 г. процесният парцел е бил оформен в досегашния му вид и за тези 95 кв.м. е изтекъл срокът за придобиване по давност  от наследодателя на страните към 1976 г. – преди сключването на брака му през 1980 г.

            Ответницата по въззивната жалба не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание същата, чрез пълномощника си адв. М. оспорва жалбата. 

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявен от З.Г.Г. – М. срещу А.Г.К. иск за делба на недвижим имот, находящ се в с. Х., обл. Софийска, представляващ УПИ ХХVІІІ-337 от кв. 34 по регулационния план на селото, целия с площ по скица 600 кв.м., при граници: улица, УПИ VІІ-334, УПИ VІІІ-345,346,348, УПИ ХХІV-336, УПИ ХХV-335 и УПИ ХХVІ-334. В исковата молба се твърди, че съсобствеността между страните произтича от наследяване от бащата на страните Г. А. Г.и дарение, извършено в полза на ищцата от майката на страните С. Г.. Твърди се, че страните не могат доброволно да прекратят съсобствеността върху имота, като е отправено искане същият да бъде допуснат до делба при квоти 416/600 ид. части за ищцата и 184/600 ид. части за ответницата.

В отговора на исковата молба ответницата твърди, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на страните Г. А. Г.ев, както следва: 227 кв.м. чрез дарение, 228 кв.м. чрез придаване по регулация и 95 кв.м. по давност преди брака му с майката на страните, поради което този имот и бил негова индивидуална собственост, като след смъртта му неговата съпруга и децата му са наследили равни части от имота – по 1/3 ид.ч.  Твърди се, че с представения нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2009 г. неправилно са определени квотите на наследниците на Г. Г.досежно 95 кв.м. от процесното място, предмет на този нотариален акт. Излага се довод, че договорът за дарение от 2016 г., с който майката на страните е дарила на ищцата собствените й идеални части от имота, основан на горепосочения нотариален акт по обстоятелствена проверка, е изцяло нищожен поради прехвърляне на несъществуваща собственост, евентуално – частично нищожен поради липса на собственост на дарителката върху 32/600 ид. части от дарените идеални части от процесния имот. Отправено е искане да не се допуска делба на процесния имот поради неучастието на всички съсобственици, а именно майката на страните С. Г., а евентуално – ако се приеме частична нищожност на договора за дарение, делбата да се  допусне при квоти 1/3 ид. част за ответницата и 2/3 ид. части за ищцата.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нотариален акт № 317, т. І, дело № 787/1975 г. на Сливнишки РС А. Г.Г. е дарил на Г. А. Г.дворно място от 277 кв.м., находящо се в с. Х. и съставляващо имот пл. № 337, което влиза в основата на парцел VІІ в кв. 34, пл. № 337 и 334, в съсобственост с наследници на Т. Д. М..

            С нотариален акт № 121, т. ІІІ, дело № 629/1977 г. на нотариус при СРС Г. А. Г.е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит по регулация към собствения му парцел ХХVІІІ-337 в кв. 34 по плана на с. Х.: празно дворно място с пространство 64 кв.м. от имот пл. № 346; празно дворно място с пространство 42 кв.м. от имот пл. № 344; празно дворно място с пространство 122 кв.м. от имот общинска собственост. Посочено е в нотариалния акт, че придаваемите места са придобити по силата на утвърдения със заповед № 2355/1966 г. дворищно-регулационен план на кв. 34 по плана на с. Х.

            От представеното удостоверение за наследници се установява, че Г. А. Г.е починал на 09.12.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Г. и двете си деца – страните по делото А.К. и З.Г.-М..

            С нотариален акт № 122, т. І, рег. № 1054, дело № 109/09.03.2009 г. на нотариус Р. Г., издаден по обстоятелствена проверка, С. З. Г., З.Г.Г. и А.Г.К. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 95/600 ид. части от УПИ ХХVІІІ-337 в кв. 34 по плана на с. Х., целия с площ 600 кв.м., при квоти: 4/6 ид. части за С. Г. и по 1/6 ид. част за А.К. и З.Г..

            С нотариален акт № 80, т. ІІ, рег. № 1411, дело № 266/10.06.2016 г. на нотариус Р. Г., С. З. Г. е дарила на З.Г.Г. – М. 232/600 ид. части от УПИ ХХVІІІ-337 от кв. 34 по регулационния план на с. Х., целия с площ по скица 600 кв.м.

            Видно е от представеното удостоверение за граждански брак, че Г. А. Г.и С. З. Ц. са сключили граждански брак на 31.08.1980 г.

            Според представената скица изх. № 672/15.07.2016 г.  на община Б., УПИ ХХVІІІ-337 в кв. 34 по кадастралния и регулационен план на с. Х., одобрен през 1966 г., е с урегулирана площ 600 кв.м., с уредени сметки по регулация.

            От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

            Предмет на делбата е незастроен имот, съставляващ УПИ ХХVІІІ-337 в кв. 34 по регулационния план на с. Х..  С представения нотариален акт за дарание № 317, т. І, дело № 787/1975 г. наследодателят на страните Г. А. Г.е придобил преди брака си с майката на страните правото на собственост върху дворно място с площ 277 кв.м., представляващо имот пл. № 337, който е включен като основа на парцел VІІ – 337,334. От описанието на дарения имот в  посочения нотариален акт се налага извод, че наследодателят е придобил имот пл. № 337 с площ 277 кв.м., отреден в съсобствен парцел VІІ с имот пл. № 334. Към така придобития от него чрез дарение имот с действащия регулационен план са придадени по регулация части от съседни имоти с обща площ на придадените части 228 кв.м., което се установява от представения констативен нотариален акт № 121, т. ІІІ, дело № 629/1977 г. Така по силата на дарението и придаването по регулация наследодателят Г. А. Г.е станал собственик на 505/600 ид. части от УПИ ХХІІІ-337 в кв. 34. В числителя на дробното число, отразяващо посочените идеални части от този имот се включва общата площ на придобития по дарение имот и придадените по регулация части, а в знаменателя – площта на процесния УПИ съгласно актуалния му регулационен статут, отразена в приложената скица, доколкото  в нотариалния акт за дарение не е посочена площта на съсобствения парцел, в който е включен дарения имот пл. № 337, нито в констативния нотариален акт за придобиване по регулация е посочена площта на настоящия парцел ХХVІІІ-337.

            Посочената част от имота в размер на 505/600 ид. части е била лична собственост на наследодателя на страните Г. Г.ев, като след смъртта му всеки от наследниците му /съпругата С. Г. и двете деца – страни по делото/ са наследили равна част от нея на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН , или  по 505/1800 ид. части.

            Останалата част от процесния УПИ в размер на 95/600 ид. части е придобита от наследодателя Г. Г.по време на брака му с майката на страните С. Г. /сключен през 1980 г./. Доказателство за това е представения нотариален акт № 122, т. /, рег. № 1054, дело № 109/2009 г., с който наследниците му са признати за собственици по давностно владение и наследство върху тази идеална част.  По делото няма ангажирани доказателства за началния момент на владение върху тази част, поради което следва да се приеме, че наследодателят Г. Г.е владял имота в цялата му площ от придобиването на имот пл. № 337 с договора за дарение от 1975 г. Бракът му със С. Г. е сключен през 1980 г., поради което 10 – годишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиването на тази част е изтекъл по време на брака му. След като давността, макар и започнала да тече преди брака, е изтекла по време на брака, е налице съпружеска имуществена общност /ППВС № 8/1980 г./. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за придобиване на тази част от имота от съпруга Г. Г.по силата на кратката 5- годишна придобивна давност, тъй като в случая не са налице предпоставките на добросъвестното владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Тази част от имота /95/600 ид.части/ не е обхваната от нито едно от придобивните основания, на които наследодателят се легитимира като собственик  /дарение и придаване по регулация/, поради което владението върху тази част не е придобито на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС.

 След смъртта на Г. Г.през 2003 г. съпругата му е придобила общо 4/6 ид. части от частта от имота в размер на 95/600 ид. части / ½ ид.ч. от прекратената СИО на основание чл. 28 от СК,  и 1/6 ид. част по наследство на основание чл. 9, ал. 1  от ЗН/. Така съпругата С. Г. е придобила 380/3600 ид. части от 95/600 ид. части от имота,  придобити в режим на СИО. Като се прибави към тази част и частта от 505/1800 ид. части от частта от имота в размер на 505/600 ид. части -  лична собственост на наследодателя, то частта на съпругата от целия имот е 1390/3600 ид. части / което е равно на 232/600 ид. части, колкото е прехвърлила на ищцата с договора а дарение от 2016 г./. От своя страна, всяка от страните  З.Г. и А.К. е придобила по наследство по 505/1800 ид. части от частта от имота в размер на 505/600 ид. части, които наследодателят е притежавал по дарение и придаване по регулация, и съответно по 95/3600 ид. части от частта от имота в размер на 95/600 ид. части, придобита от родителите им в режим на СИО чрез придобивна давност, или общо по 1105/3600 ид. части от целия имот. С договор за дарение от 2016 г. съпругата С. Г. е дарила на ищцата З.Г. собствените й 1390/3600 ид. части от имота /равно на 232/600 ид. части/, с което ищцата е станала собственик общо на 2495/3600 ид. части от имота, което се равнява на 416/600 ид. части. Останалата част в размер на 184/600 ид. части е собственост на ответницата А.К.. Така делбата на процесния имот следва да се допусне при квоти 416/600 ид. части за ищцата и 184/600 ид. части за ответницата.

            Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанионния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да й заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 15.09.2017 г., постановено по гр.д. № 380/2016 г. на Сливнишки районен съд.

ОСЪЖДА А.Г.К. да заплати на З.Г.Г. – М. сумата 600 лева за разноски по делото.

  Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.