Присъда по дело №686/2022 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №31/24.03.2023г., постановена по нчхд
№686/2022г. по описа на РС-Благоевград

Производството по делото е образувано по тъжба на Х. А. П. от
Благовеград против Л. Т. Н. от същият град, с която на последният е вменено
извършването на престъпление с правна квалификация по чл.130, ал.1 от НК
за това, че на 13.05.2022г., около 10.00 часа в Благоевград, пред бл.№50, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на главата /горната част на тялото/ на Х.
А. П., му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса и в
наказателното производство е допуснат за съвместно разглеждане негов
граждански иск срещу подсъдимия Н., с цена на иска от 2000.00лв.,
представляваща претендирано обезщетение за причинени на П.
неимуществени вреди /болки, страдания и дискомфорт/, като пряка и
непосредствена последица от вмененото на подсъдимия Н. престъпление с
правна квалификация по чл.130, ал.1 от НК. Тази сума се претендира ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на престъплението
/13.05.2022г./, до окончателното й изплащане.
Частният тъжител лично и чрез своят повереник поддържа тъжбата си и
гражданският иск в процеса.
Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва тъжбата и
гражданският иск. Изразява становище за тяхната неоснователност и се
апелира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданската претенция на
тъжителя към подсъдимото лице.
Районният съд, след като съобрази становищата и позициите на страните,
анализира събраният по делото доказателствен закон и приложимото право,
намира за установено от фактическа и правна страна следното по настоящото
дело:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

Между страните не е спорно, че подсъдимият Л. Т. Н. е роден на , Община-
Благоевград, живуш в Благоевград, същият е българин, български гражданин,
семеен, с основно образование и пенсионер към момента. Видно от
свидетелството му за съдимост, Н. е неосъждан. От своя страна тъжителят Х.
А. П. е със средно образование, несемеен, таксиметров шофьор, без родство с
подсъдимото лице. Според српавката му за съдимост, същият е осъждан / по
нохд №914 от 2021г. по описа на БлРС, в рамкте на което с влязла в сила
присъда на 25.06.2021г., П. е рпизнат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 355, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание
«Пробация»/. Страните са съседи, които не са били в никакви отношения до
13.05.2022г. като от тях, тъжителят живее на адрес в Благоевград, , а
1

подсъдимият на адрес : .
Между страните не е спорно и, че на 13.05.2022г., около 10.00 часа,
тъжителят и подсъдимият са се намирали именно в Благоевград, в
ж.к.“Еленово“, пред / в близост/ до блока на П. /./ На това място и по това
време, тъжителят паркирал таксиметровият си автомобил до тротоар на
улицата за да отиде до намираща се в близост аптека, а подсъдимият, който се
връщал от кварталният пощенски клон, където бил отишъл за да си вземе
пенсията и имал здравословни проблеми с болни бъбреци, се наложило да
отиде по малка нужда, като решил за целта да ползва храсти в близост до
този блок. Докато подсъдимият се облекчавал в тези храсти, тъжителят го
видял и се възмутил от поведението на Н.. След като се облекчил,
подсъдимият решил да седне на пейка в близост до същият блок за да си
почине, но когато седнал на пейката видял тъжителя , че е спрял
таксиметровия си автомобил до близкия тротоар и от автомобила, че му
прави забележка за това, че е отишъл по малка нужда в храстите до блока.
При тази забележка тъжителят използвал груб тон според подсъдимото лице и
го напсувал, което го обидило, защото Н. знаел, че не е отишъл по малка
нужда за да възмущава П., а защото това изисквал организма му заради
множество заболявания, които имал към този момент/ хронична бъбречна-
каменна болест, диабет, хронична белодробна болест, подуване на крака и
високо кръвно налягане по негови твърдения и съгласно данните от
представени по делото медицински документи и епикриза. /Това поведение
на тъжителя обидило и засегнало подсъдимото лице, което не приело
отправената му забележка. Той станал от пейката и тръгнал към автомобила
на П., а когато го приближил го попитал на висок тон защо го псува, като в
същото време нанесъл с юмрук през отворения прозорец на автомобила на
П., удари в областта на лицето му /лявото око/, докато последният седял на
шофьорското място в таксиметровия си автомобил. Тези удари били
възприети като ръкомахане от св., който станал неволен очевидец на
случващото се между страните, който погледнал към мястото на инцидента
през прозореца на жилището си, находяща се в Благовеград, ж.к.“, след като
чул и викове и говорене на висок тон между подсъдимия Н. и тъжителя на
улицата. Това още повече ядосало тъжителя, който веднага излязъл от
автомобила си за да отвърне на подсъдимия за нанесените му удари от Н..
При излизането си, тъжителят взел намираща се под предната седалка на
автомобила му пръчка /бухалка/ и с нея след като излязъл от автомобила
нанесъл удари /удари/ в областта на тялото на подсъдимото лице /главата/ на
подсъдимото лице, възприети и от св. От ударите на П., подсъдимият паднал
на земята, което също било видяно от св.. Той веднага се обадил на телефон
112 и подал сигнал за побой над възрастен човек от .таксиметров шофьор,
защото именно това възприел от мястото на жилището си. Сигнала е
регистриран от национален оператор телефон 112 на 13.05.2022г. в 10.15
часа. Видно от снетата на хартиен носител информация от електронния
регистър на този оператор, сигнала е описан като :“таксиметров шофьор бие
друг човек, който има нужда от СП, а сигналиста гледа от балкона“ и за адрес
на инцидента е отразено : Благоевград, бл.51, вх.Б. При предявяване на диск
2

със запис от подаваните сигнали за случая на телефон 112 се установи, че и
лице на име „Недка“/неидентифицирано по делото/, също е сигнализирало за
случая този оператор. Според нейният сигнал, регистриран също на
13.05.2022г., в кв. „“ на Благоевград, при блок 51 Б, неин съсед е пребит пред
блока, от главата му тече кръв и иска да се изпрати на място екип на Спешен
център. Пребитият е описан като лице на видима възраст от около 60 години.
След тези подадени сигнали за инцидента между подсъдимия и тъжителя,
на мястото на случая е изпратен екип на Спешна помощ при МБАЛ-
Благоевград. Екипа прегледал подсъдимото лице и с линейка го закарал до
болничното заведение за по-обстоен преглед и изследвания. По същото време
на мястото на инцидента бил изпратен и полицейски екип в състав
свидетелите М. и Т.. Свидетелите разговаряли със страните в инцидента,
които заварили на място и така установили, че повод за инцидента станало
това, че едното лице уринирало до блока. В този инцидент, подсъдимият бил
ударен с пръчка,по лицето му и по земята около него имало кръв и тя била
възприета от свидетелите М. и Т.. След като екип на спешна помощ закарал
подсъдимия с линейка до болнично заведение за преглед, свидетелите М. и Т.
закарали тъжителя до полицейско управление за снемане на обяснения и
изясняване на случая. Св.Т. сочи, че пред тях тъжителят споделил, че
инцидента е възникнал след като П. направил забележка на подсъдимия
заради това уриниране, при което подсъдимият го нападнал и тъжителят
отвърнал на това нападение. П. показал на полицейските служители и дървото
/пръчката/, с което е ударил подсъдимото лице и по този начин отвърнал на
неговото нападение към него.
В следствие на нанесените удари по тялото на подсъдимото лице и най-
вече в областта на главата, потекла кръв, която била видима по лицето му и
по земята на мястото на инцидента в това число и от свидетелите Т. и М..
При прегледа му в МБАЛ-Благоевград е констатирана открита рана по
окосмената част на главата на подсъдимото лице .
На 16.05.2022г., частният тъжител също е прегледан от съдебен медик ,
който му е издал Медицинско свидетелство №37/2022г., в което е посочил че
по данни на П., на 13.05.2022г., около 10.00 часа, пред блока, в който живее е
бил бит от познат съсед, като по тялото му са констатирани следните
травматични увреждания: умерено изразен оток и кръвонасядане в долния
клепач на лявото око с морав цвят с размери 5/4 см, умерено изразен оток на
лявата яблъчна оласт на лицето с тестова консистенция , овална форма и
размери 5/4 см и кръвоизлив с яркочервен цвят във външния ъгъл на лявата
очна ябълка – субконюктивален кръвоизлив. Тези травми според съдебният
медик Д-р , са причинили на П. временно разстройство на здравето му,
неопасно за живота.
В хода на съдебното производство е извършена съдебно-медицинска
експертиза, със заключението по която се установява, че при анализ на
приложеният медицински документ за тъжителя след процесният случай, е
видно, че са му причинени описаните в тъжбата травматични увреждания по
тялото / в областта на главата и лявото око/. Механизма за причиняване на
тези травми според вещото лице е резултат от действието на твърди и тъпи
3

предмети, каквито могат да бъдат и удари с ръка / с юмрук/ в областта на
лявото око на тъжителя, като вида и естеството и цъфтежа на кръвоизлива в
лявото око на тъжителя кореспондира и по време на причиняването му с това
посочено в тъжбата. Експерта е категоричен, че тези травми не могат да се
получат в резултат на удари с пръчка, защото при удар с пръчка или летва би
трябвало да има оставена двойно ивицовидно кръвонасядане, каквито по
лицето на тъжителя не са констатирани от съдебен медик при прегледа му
съгласно издаденото на П. медицинско свидетелство. Тези травматични
увреждания са причинили на тъжителя, временно разстройство на здравето на
П., неопасно за живота му. При нормално протичане на оздравителния
процес, вещото лице приема, че констатираните наранявания на тъжителя,
биха отзвучали за период от около 2 седмици. Наред с това, вещото лице след
анализ на медицинската документация, представена по делото за
подсъдимото лице след процесният инцидент, е констатирало, че на
подсъдимият са били причинени две разкъсно-контузни рани в челно-
теменната област на главата. Тези травматични увреждания са в резултат от
действието на тъпи и твърди предмети, като могат да се получат и при
нанесени удари с продълговат дървен предмет / в това число и пръчка/, в
областта на главата на Л. Н.. Травмите на подсъдимото лице, също според
експерта са му причинили временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота. При нормално протичане на оздравителния процес, вещото лице
приема, че и травмите на подсъдимия биха отзвучали за период от около 2
седмици, като от тях ще останат белези. В съдебно заседание Д-р Х. допълва,
че белезите, които ще останат на главата на подсъдимия след зарастването
им, не влияят на здравето му, а представляват само естетически недостатък,
който не влияе по никакъв начин на функциите и движението на главата.
Поради това, че главата е богато кръвоснабден орган и при малки рани е
възможно да потече кръв в голямо количество, за каквото говорят и
свидетелите възприели подсъдимия на земята след инцидента с тъжителя.
Освен посочените 2 рани, експерта е категоричен, че не са причинени други
травми на подсъдимото лице при процесният инцидент, в това число и
сътресение на мозъка или усложнения на негови предходни заболявания,
защото няма никакви медицински следи и данни за това по медицинската му
документация. Вещото лице счита също, че придружаващите и предходни
хронични заболявания на подсъдимия нямат никакво отношение с
причинените му травми и не са засегнати от тях по никакъв начин, защото се
касае за повърхностни травми само в областта на главата.
Експертизата на Д-р Х. кореспондира и с показанията на св.Я., който
посетил и видял подсъдимия в Спешния център веднага след инцидента и
видял, че имал само рани в областта на главата, които били превързани вече.
Експертните изводи кореспондират и с показанията на св., която е дъщеря на
подсъдимото лице. Тя твърди, че преди инцидента баща имал множество
задоволявания между които и диабет, хронична белодробна болест, хронична
бъбречно-каменна болест, високо кръвно налягане подуване на крака, когато
ходи. След инцидента и травмите в главата на Н., св. твърди, че той се
възстановявал в период от 1-2 седмици, през което време постоянно спял, не
4

се хранел, отслабнал и получил шум в ушите. За последния, Д-р Х. е
категоричен, че този шум не е в резултат на причинените травми на
подсъдимия на процесната дата, които са външни и по изпъкналата част на
главата му, а вероятно последица от другите му придружаващи заболявания и
най-вече високо кръвно налягане. Св. споделя също, че след инцидента
подсъдимият й разказал, че инцидента с П. възникнал поради това, че
последният му направил забележка , че отишъл по малка нужда в храсти до
процесният блок , след което го и напсувал .
По повод на процесният инцидент е образувано първоначално
ДП№7852ЗМ-167/2022г. по описа на 02 РУ на МВР-Благоевград, във връзка с
разследване на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК на процесната
дата и място, но срещу подсъдимия Л. Н.. Това ДП е приключило към
момента с Постановление за спиране от 20.07.2022г. на РП-Благоевград, след
като е констатирано, че причинената на подсъдимият телесна повреда на
13.05.2022г. в Благоевград, ж.к.““, пред блок №50, не е средна телесна
повреда , а лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК.
В дадените обяснения подсъдимия потвърждава, че повод за инцидента
между страните на процесната дата и място, станала направена му забележка
от страна на тъжителя за това, че отишъл по малка нужда в храсти в близост
до блока на тъжителя. Тази забележка била придружена с псувня, което
обидило подсъдимия и именно за това, той станал от пейката на която бил
седнал и тръгнал към автомобила на тъжителя, паркиран до близкия тротоар
за да го попита защо го псува. Подсъдимия признава също, че е възможно
към този момент да му е посегнал , но не го бил ударил в областта на окото.
След което не си спомня как са се сблъскали с П., как последният го е ударил
и кога Н. се е озовал на земята, последният заявява, че не си спомня и няма
спомен за това в паметта си. Когато се свестил, по главата си имал травми и
до него имало жена, която му помагала. Завела го до пейка, дала му да пие
вода и го измила. След това на мястото на инцидента дошли полицаи и екип
на Спешна помощ, които го закарали в болнично заведение за други прегледи
и изследвания със скенер. В същото време, въпреки че заявява, че нямал
спомен за инцидента, подсъдимият твърди, че П. се опитвал да го удари
докато се намирал в автомобила си, но Н. се предпазвал, след което
тъжителят излязъл от автомобила си и започнал да го удря.
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава със
събраните по делото и неоспорени от страните гласни, писмени и веществено
доказателство, които кореспондират по между си и за това съдът ги кредитира
като годни и достоверни при изясняване на обективната истина в процеса.
Такива са показанията на свидетелите /очевидец на инцидента/, М., Т. и Я.,
заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза и приложената
към нея обсъдена в заключението медицинска документация за страните в
процеса, която документация им е издадена след случая, диск със записи за
подадени сигнали на процесната дата и във връзка с процесният инцидент на
телефон 112 сигнал за случая от национален оператор телефон 112, в това
число и снети на хартия регистрирани 2 бр. сигнала за процесният случай от
св. и лице с неустановена самоличност, представило се като „“, свидетелства
5

за съдимост на страните. В подкрепа на изведената фактическа обстановка са
и дадените обяснения от страна на подсъдимото лице по случая. /Единствено
в частта на дадените обяснения от подсъдимия за това, че той не е нанасял
удари с юмрук в лицето на тъжителя преди последният да му нанесе удари с
пръчка по тялото, съдът не кредитира като достоверни, защото в тази си част
обясненията на Н. не намират никаква опора в доказателствата по делото и
се опровергават от показанията на свидетелите Алексиев, Т. и М., от
издаденото медицинско свидетелство на тъжителя след инцидента и
заключението по изготвената въз основа на последното съдебно-медицинска
експертиза от Д-р Х.. Ето защо, съдът приема обясненията на подсъдимия в
тази им част за недостоверни и не кредитира същите като годно
доказателствено средство за изясняване на обективната истина в процеса. /

ПО ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО

Въз основа на така изведената фактическа обстановка по делото, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.130, ал.1 от НК, който причини другиму
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, се наказва
за лека телесна повреда с „Лишаване от свобода“ до 2 години или
„Пробация“.
От обективна страна в този казус се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че на процесната дата /13.05.2022г./ и място / в Благовеград , пред
блок №50 на ж.к. „“/, чрез нанасяне на удари с ръка /юмрук/ в областта на
главата /в лявото око на тъжителя/, подсъдимият е причинил на Х. П.
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК / заради и в следствие на нанесените му
следни травматични увреждания :умерено изразен оток и кръвонасядане на
долният клепач на лявото око с морав цвят с размери 5/4 см, умерено изразен
оток на лявата яблъчна област на лицето с тестова консистенция с овална
форма с размери 5/4см, кръвоизлив с яркочервен цвят във външния ъгъл на
лявата очна ябълка-субконюктивален кръвоизлив./
Телесното увреждане на тъжителя е именно лека телесна повреда, тъй
като нанесените му травми са довели до болестно състояние, без обаче то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота на
пострадалото лице. За това и законодателя и съдебната практика приемат, че
в такава хипотеза се касае за кратковременно разстройство на здравето на
пострадалото лице, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост
на организма или тъканите /в казуса в областта на лявото око на тъжителя П./
и респ. в по-леки изменения на физиологическите функции на организма без
болки и страдания. /В тази насока е и Постановление №3 от 27.09.1979г. на
Пленума на ВС./
Преки доказателства за причиняването на тази телесна повреда са
показанията на очевидеца–св., издаденото медицинско свидетелство на
тъжителя след случая и заключението по извършената съдебно-медицинска
6

експертиза в процеса, с която експертиза по категоричен начин се установява,
че травмите в областта на лявото око на П. могат да се получат към
процесната дата и именно по начина описан в тъжбата-чрез директен удар с
ръка /юмрук/. Косвени доказателства за причиняване на описаната лека
телесна повреда на тъжителя от страна на подсъдимото лице, които
кореспондират с преките такива са и показанията на полицейските служители
Т. и М., пред които веднага след инцидента, тъжителят е споделил, че първо
сам е бил нападнат от подсъдимото лице, докато е бил в автомобила си на
процесната дата и място и на практика П. е нанесъл удари с пръчка по Н. в
отговор и като ответна реакция на неговото нападение и удари. В подкрепа
на този правен извод са в частност и обясненията на самият подсъдим, който
признава, че именно той е отишъл до паркираният автомобил на тъжителя и е
влязъл в спор с него докато П. е седял в автомобила си, след и заради
отправена към Н. забележка и псувня от пострадалото лице. Подсъдимият
твърди, че може да е посегнал към тъжителя в този момент, но отрича да го е
ударил, докато това поведение на подсъдимия спрямо тъжителя, очевидеца
Алексиев е възприел като активно движение на ръцете му във въздуха,
квалифицирано от свидетеля като ръкомахане, при каквото според тъжителя
и Д-р Х. именно е било възможно да се причини описаната в тъжбата лека
телесна повреда на П. чрез и само с директни удари с ръка в областта на
лявото му око.
От субективна страна, това престъпление е извършено виновно и в
условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянието си, както и настъпването на обществено-опасните
последици от него, но е искал тяхното настъпване, воден от желанието си да
изрази несъгласието си с направената му забележка и отправена към него
псувня от страна на тъжителя П. на процесната дата и място.
Наред с горното, по делото се установи по един несъмнен и категоричен
начин със същите гласни и писмени, както и веществено такова / диск със
запис за подавани сигнали за случая на телефон 112/, че на процесната дата
и място, след причинените му травми в областта на лявото око от
подсъдимият, пострадалият П. веднага е отвърнал на подсъдимият Н., като
също му е причинил лека телесна повреда от същият вид и с правна
квалификация по чл.130, ал.1 от НК , след като сам му нанесъл удари с
пръчка по тялото / в областта на главата /, което също причинило на
подсъдимото лице временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота и извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. /В тази насока е
категоричното становище на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза в процеса и приложените по делото медицински документи,
издадени за подсъдимия след случая и изследвани от вещото лице Д-р Х. в
хода на тази експертиза, подаденият сигнал от страна на св. за случая,
показанията на свидетелите полицейски служители- Т., М. и Я., показанията
на св., както и обясненията на подсъдимото лице. / Причиняването на тази
телесна повреда от страна на тъжителя също се установи с посочените
доказателства, че е извършено виновно и след като тъжителят също е
съзнавал обществената опасност на деянието си и е разбирал обществено-
7

опасните последици от него, мотивиран от желанието си да отвърне за
нанесените му удари и причинена такава телесна повреда от страна на
подсъдимото лице на процесните дата и място.
Касае се за две насрещни противоправни и наказуеми престъпни
посегателства от един и същи вид и с една и съща тежест, от които, едното
представлява такова посегателство на подсъдимия към тъжителя, а другото
аналогично посегателство от тъжителя към подсъдимия /нанасяне на удари и
причинени телесни травми/, реално осъществени в правния мир и довели до
обективно констатираните трамватични повреди за двете страни в процеса и
временно разстройство на здравето им, неопасно за живота, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Констатацията, че в казуса са причинени еднакви по
степен увреждания /леки телесни повреди само по чл.130, ал.1 от НК/ за всяка
от страните, като причинената такава повреда на подсъдимият е в ответна
реакция и извършена веднага след причинената телесна повреда на тъжителя
П. от самият подсъдим на едно и също място и по едно и също време,
обосновава приложението на чл.130, ал. 3 от НК и института на
реторсията в този казу. /В тази насока е и категоричната съдебна практика-
ТР№51 от 16.09.1989, по н.д. №41/89 на ОСНК на ВС./
При приложението на чл.130, ал.1 от НК, съдът може да освободи от
наказание и двамата причинители на еднаквите по степен телесни повреди на
процесната дата и място, което именно бе сторено и с постановената по
делото съдебна присъда в настоящият казус. Такъв резултат от делото не
противоречи на нормата на чл. 35 от НК, тъй като кореспондира напълно с
обществената опасност на деянията на страните, а наред с това и обезпечава и
съразмерност на последиците от неправомерното деяние на всяка от страните
спрямо другата такава.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че
подсъдимият не е имал физическа комуникация и не е нанасял удари по
тъжителя, а само последният му е нанесъл удари с пръчка на процесната дата
и място, тъй като от една страна обясненията на самият подсъдим са
колебливи и изключително противоречиви в тази им част, а от друга страна
подобна теза не срещна опора в доказателственият материал по делото.
Що се отнася до възражението на защитата, че не е доказано падането на
тъжителя на земята и притискането му от подсъдимия, макар и такива
твърдения да са наведени в тъжбата, съдът констатира, че това действително
е така, но въпросните факти доколкото не са посочени като фактическо
описание на механизма на причинената на тъжителя телесна повреда, съдът
приема, че недоказването на тези твърдения по никакъв начин не променя
правната квалификация на деянието на подсъдимото лице в този казус, нито
пък извода за доказаност на неговото престъпление в този случай, което е
реализирано по различен механизъм и според самата тъжба /само и
единствено чрез нанесени удари в областта на лицето и лявото око на
тъжителя/, а не от падане на П. и притискането му от подсъдимото лице на
земята. Ето защо и това възражение на защитата съдът приема за
8

неоснователно.
Относно възражението на защитата, че била различна силата на ударите
отправени от тъжителя към подсъдимия и евентуално на ударите от
подсъдимия към тъжителя заради различните физически данни, възраст и и
естеството на удряне /с пръчка и с ръце/, съдът намира това възражение за
ирелевантно, доколкото експертизата бе категорична, че независимо от
силата на удара и двете страни са си причинили еднаква по вид и тежест
телесна повреда и тя е именно разстройство на здравето неопасно за живота и
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, квалифицарно с присъдата по
чл.130, ал.1 от НК.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Макар да не се налага наказание в този казус заради прилагане на чл.130,
ал.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК и института на реторсията, несъмнено
извършеното престъпление от страна на подсъдимото лице представлява и
деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тъй като е виновно и противоправно
деяние, от което в причинно-следствена връзка са настъпили за тъжителя
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както и причинен
дискомфорт на тъжителя. /Вида и естеството на констатираните травми на
тъжителя в областта на лявото му око, в това число и кръвоизлив, вещото
лице Д-р Х. е категоричен, че са му причинили физически болки и страдания,
както и житейски дискомфорт за периода на лечение. При тези безспорно
установени факти в процеса, съдът приема този иск за доказан по
основание.
За да определи размера на дължимото обезщетение за тези причинени на
тъжителя П. неимуществени вреди, съдът отчете от една страна техният вид и
естество / оток в областта на лявото око на П. и кръвоизлив/,
продължителността на лечението на тези травми /до 2 седмици, според
медицинската експертиза/. Съдебният състав съобрази също и интензитета на
тези болки и негативни изживявания на пострадалото лице, което ползва
активно очите и зрението си в ежедневната си трудова дейност на
таксиметров шофьор. Бе съобразено и обстоятелството, че в крайна сметка
тъжителя също не е дооценил ситуацията, в която е решил, че трябва да
направи забележка на подсъдимият Н. без да го познава, без да знае за
здравословното му състояние и за това, че именно здравословните проблеми
на подсъдимия са налагали отиването му незабавно по малка нужда на
процесното място и Н. не е направил това за да възмути обществото, в това
число и самият П.. В този смисъл реакцията на П., придружена с отправената
от негова страна псувня към подсъдимото лице, е била също несъразмерна и
обидна реакция към Н., която всъщност както и самият подсъдим сподели, е
предпоставила на практика настъпването на процесният инцидент с
вредоносен и за двете страни резултат. Последното мотивира съда да приеме,
9

че в случая е налице хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и принос на увреденото
лице за настъпване на деликта.
Ето защо, при отчитане на всички изложени специфични за казуса
обстоятелства и поведение на страните на процесната дата и място, съдът
счита, че обезщетението, което следва да се определи по справедливост по
чл.52 от ЗЗД, за да се постигне компенсиране на причинените на тъжителя
неимуществени вреди, следва да бъде сумата от 1000.00 лева, до която следва
да се редуцира неговата гражданска претенция. Именно с такова обезщетение
според съдебният състав може да се обезпечи справедливо възмездяване и
репариране на причинените неимуществени вреди за П. от извършеното
спрямо него престъпление по чл.130, ал.1 от НК в процесният казус. Тази
сума, отчита и приноса на тъжителя при причиняване на процесният
вредоносен резултат и възникване въобще на процесният инцидент между
страните в процеса, както и съдебната практика по аналогични казуси и
критериите за определяне на подобна компенсация за причинени
неимуществени вреди от лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
Това обезщетение следва да се присъди и с претендираните законна лихва
върху главницата, която факултативна претенция също се явява основателна,
като плащането се дължи считано от датата на престъплението /13.05.2022г./,
до окончателното й издължаване. В останалата част, над уважената такава,
този граждански иск и факултативна претенция към него следва да се
отхвърли като недоказани .
При тези мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	31
Дата:	24 март 2023 г.
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20221210200686
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 май 2022 г.

Присъда по дело №686/2022 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите