№ 1656
гр. Варна , 17.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Наказателно дело частен
характер № 20213110201980 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на 25.05.2021г., по подадена на
09.03.2021г. частна тъжба от Й. ДР. Й. с ЕГН **********, срещу АТ. Д. АТ. с ЕГН
**********, в която са изложени факти, от които е направен извод, че подсъдимият е
причинил на 22.05.2020г. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След като се запознах с депозираната в съда частна тъжба от Й. и с материалите
приложени към нея, намери следното:
С частната тъжба е повдигнато обвинение срещу АТ. Д. АТ. за това, че на
22.05.2020 г. около 22.45 ч. в гр. Варна, чрез удар с метална тръба, причинил на Й. ДР.
Й. лека телесна повреда, изразяваща се мозъчно сътресение, контузия на главата,
разкъсно-контузна рана по главата, кръвонасядане на дясното рамо, контузия на
дясната раменна става, кръвонасядане по задната половина на гръдния кош., като
същото е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота —
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От фактическа страна в частната тъжба е посочено следното:
„ На 22.05.2020 г. заедно с приятелка ми Р. А.а бяхме на гости на наши приятели
— М. Б. и Г. Х. в дома им находящ се в гр. ***. Около 22.40 часа решихме да си
тръгваме и се качихме в колата, която е управляваше от приятелка ми. Докато правеше
маневри, Р. качи автомобила на бордюра и затова аз излязох от колата, за да я
направлявам. Преди да успеем да се излезем на бул. „Цар Освободител" с автомобила,
от булеварда в посока към пресечката от която ние излизахме, с рязък ход се появи
друг автомобил марка Рено Меган Сценик с per. № В 8926 РР, управляван от
подсъдимия АТ. Д. АТ., и спря на около метър от автомобила ни. Тъй като ние бяхме с
предимство, направих жест с ръка на водача на другия автомобил да се отмести метър-
1
два, за да можем да се разминем. Подсъдимият не пожела, а започна да ръкомаха от
колата и да крещи колко много бързал и че нямало да се премести. Тъй като законът
предвижда, че ние сме с предимство реших да отида до автомобила и да му обясня това
съвсем спокойно, като не съм имал намерение да влизам в какъвто и да е конфликт. В
момента, в който се приближих до автомобила на подсъдимия, той отвори рязко
шофьорската врата, без аз да очаквам това, в резултат на което получих удар в
капачките на колената и от болката леко приклекнах. В този момент усетих как
подсъдимият ме удари няколко с нещо твърдо по главата, гръдния кош и рамото.
Успях да се изправя и се опитах да взема металната тръба, но последваха още два удара
в областта на главата и тялото. Притиснах с ръце вратата на автомобила му, за да
огранича пространството му на замах, успях да му отнема металната тръба и я хвърлих
в тревата. Отдръпнах се назад, тъй като бях изплашен, а и усещах силна болна в
областта на главата и ми течеше кръв. Виждайки случващото се, приятелката ми Р.
тръгна да ми се притече на помощ и се разкрещя на подсъдимия. От дома си излезе и
нашия приятел М., който също се развика на подсъдимия. Тогава подсъдимият А.
приведе автомобила в движение и на заден ход излезе на булеварда и се отдалечи.
Някой се обади и на място пристигна Бърза помощ, като с линейка ме отказаха в
болницата, където ми бе оказана медицинска помощ.
Видно от медицинско удостоверение № 403/2020 г. в следствие на нанесените му
удари съм получил следните травматични увреждани — мозъчно сътресение, контузия
на главата, разкъсно-контузна рана по главата, кръвонасядане на дясното рамо,
контузия на дясната раменна става, кръвонасядане по задната половина на гръдния
кош, като описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди,
тъпи предмети, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.“
Изрично в тъжбата е посочено, че във връзка с гореописаното деяние тъжителят е
подал жалба в 3 РУП - Варна, като с постановление на Варненска районна прокуратура
по пр.пр. № 9288/2020 г. от 08.09.2020 г. прокурорът е отказал образуване на
наказателно производство, доколкото причиняването на лека телесна повреда по чл.
130, ал. 1 от НК представлява престъпление от частен характер и се преследва по
тъжба на пострадалия, по аргумент от чл. 161, ал. 1 от НК.
Към частната тъжба е приложено и постановлението на ВРП за отказ да бъде
образувано наказателно производство, от което се установява, че в действителност е
била образувана преписка по депозирана жалба от частния тъжител за гореописаният
инцидент и при същите визирани от него факти е била извършена проверка за
установяване на евентуално извършено престъпление от общ характер, но с
постановление от 08.09.2020г. прокурор от ВРП е отказал да образува наказателно
производство, като е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ
характер и съобщените данни касаят извършено престъпление от частен характер по
2
смисъла на чл.130 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.
От изисканите от съда доказателства се установи, че няма данни на коя дата е
връчено постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство, но
към момента на изготвяне на справката това постановление не е било обжалвано.
Съпоставяйки фактите, на които се основават обвиненията в тъжбата на Й. и
тези, коментирани от прокурора в постановлението за отказ да бъде образувано
наказателно производство, се констатира идентичност по отношение на време, място и
обстоятелства на извършване на претендираното от тъжителя деяние.
В конкретния случай съдът намира, че тъжителят не е спазил визираният от
законодателя срок за депозиране на частната тъжба, по следните съображения:
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е
преклузивен. Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с
момента на узнаването за извършеното престъпление. Втората хипотеза по чл. 81, ал.3
от НПК, свързва началния момент на 6 - месечния срок с деня на получаване на
съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Видно от приложеното към тъжба Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.09.2020г. на ВРП, тъжителят е сезирал за случая
Трето РУ с жалба непосредствено след гореописаният инцидент, била е извършена
проверка с оглед евентуално извършено престъпление от общ характер и след като
прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с посоченото
постановление, е отказал да образува наказателно производство т.е. по случая изобщо
не е било образувано наказателно производство.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на
прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано
досъдебно производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК вр.чл.25 ал.1т.6 от НПК,
тъй като престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
В случая за постановлението на прокурора от 08.09.2020г., с което е отказано
образуването на наказателно производство няма доказателства кога е било съобщено
на частния тъжител, но безспорно не е обжалвано от него.
С оглед на това, че прокурорските актове произнесени по реда на чл.213 от НПК
не влизат в сила, т.к. подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.213, ал.1 от
НПК и служебен контрол по реда на чл.46, ал.4 от НПК без ограничение във времето,
не би могло да се приеме, че произнасянето на РП-Варна санира 6 месечния срок. В
този ред на мисли, да се приеме, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от
произнасянето на прокурора с отказ да образува ДП, означава по този начин да бъде
отворен пътят за заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в
3
него преклузивни срокове. По този начин би била застрашена и правната сигурност,
като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд без
никакво ограничение във времето. Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено в
интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за
извършване на деянието, респективно със съобщаването на пострадалия за спиране на
наказателното производство на основание, на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК
В конкретния случай е без значение кога Й. е получил постановлението от
08.09.2020г. за отказ да се образува наказателно производство, а е абсолютно ясно, че е
узнал за извършване на твърдяното престъпление още на 22.05.2020г. Поради това и
настоящият съдебен състав приема, че срокът за депозиране на частната тъжба е бил
най-късно до 22.11.2020г., а депозираната на 09.03.2021г. частна тъжба е просрочена.
Изцяло в горния смисъл е Определение на ОС-Варна по ВЧНД № 255 по описа
за 2020г.
Предвид гореизложеното намирам, че са налице предпоставките на чл.250
ал.1т.1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото НЧХД № 1980/2021 г. по описа на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 ал.3 от НПК, поради което:
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производството по НЧХД 1980/2021год. по
описа на ВРС, ХV-ти състав, образувано на 25.05.2021г., по подадена на 09.03.2021г.
частна тъжба от Й. ДР. Й. с ЕГН **********, срещу АТ. Д. АТ. с ЕГН **********, в
която са изложени факти, от които е направен извод, че подсъдимият е причинил на
22.05.2020г. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, по реда на
гл.ХХІ от НПК, в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4