Присъда по дело №402/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

М   О   Т   И   В   И   към присъда № 16/25.08.2016 г., постановена по НОХД № 402/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.

            Производството е по реда на  глава ХХVII от НПК - „Съкратено съдебно следствие”.

Предявено е обвинение срещу Н.Р., роден на *** г. в гр.К., Република *****, гражданин на Република ****, с адрес гр.К., Р.****, ул.“****“№***, женен, неосъждан за това, че на 21.08.2016 г., на ПП I-6, при комплекс „Жиленци” в с. Жиленци,  общ. Кюстендил, е направил опит да даде дар /пари/ -  сума в размер на 20 /двадесет/ евро, възлизаща на 39.12 лв. /тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, както и сума в размер на 1000 /хиляда/ македонски денара, възлизащи на 31.95 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/, на обща стойност 71.07 лв. /седемдесет и един лева и седем стотинки/,  на длъжностно лице -  Р.Г.С., младши автоконтрольор І степен от сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. Кюстендил, за да не извърши действие по служба – образуване на административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН по ЗДвП –престъпление по чл. 304, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл.18, ал.1, във връзка с чл. 36, чл.37 и чл.54 от НК.

Със същия обвинителен акт е предявено обвинение срещу подсъдимия Р. за това, че на 21.08.2016 г., на ПП I-6, при комплекс „Жиленци” в с. Жиленци,  общ. Кюстендил, в посока от гр. Кюстендил към с. Вратца, общ. Кюстендил, е управлявал собственото си МПС – лек автомобил „*****”, модел „****”, с Рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.1 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза № 359/22.08.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР – Кюстендил, изготвена съгласно НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието – престъпление по чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 36, чл.37 и чл.54 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи   наказание лишаване от свобода в размер на 1 година в условията на чл.66 от НК и глоба в размер на 1 000 лева за престъплението по чл.304, ал.1 от НК и наказание лишаване от свобода за срок от една година в условията на чл.66 от НК и глоба в размер на 200,00 лева за деянието по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК да се наложи едно общо най-тежко наказание за двете деяния, а именно – по-тежкото от тях. Пледира за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК като се редуцира определеното наказание с една трета.

            Служебният защитник на подсъдимия Р. изразява становище, че следва спрямо подзащитния му да се наложи наказание в условията на чл.55 от НК.

            Подсъдимият Р. иска постановяване на справедлива присъда.

            Кюстендилският окръжен съд, след като събра  необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и условията на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият Н.Р. е роден на *** г. в гр. Куманово, гражданин на Република *****, адрес: гр. ****, Р. ****, ул. „****” № ***. Женен е, не е осъждан. Има начално образование. Работи като сандвичар.

За времето от 18.00 ч. на 21.08.2016 год. до 06.00 ч. на 22.08.2016 година свидетелите Д. В.  и Р.С. – служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр. Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график, изразяващи се в упражняване на контрол и осигуряване безопасността на движението по пътищата. Двамата полицаи осъществявали своите функции по чл. 165, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 6 ЗДП на първокласен път I-6, при комплекс „Жиленци” в с. Жиленци,  общ. Кюстендил. Около 23.40 ч. в контролирания участък от пътя навлязъл лек автомобил лек автомобил марка „*****”, модел „****“ с регистрационен номер ****,  който се движел в посока от гр. Кюстендил към с. Вратца. Свидетелят С. решил да спре същия за проверка, което сторил посредством стоп-палка. От прегледа на документите на шофьора се установило, че автомобилът се управлява от подсъдимия Н.Р. - гражданин на Р. *****. От водача се носел силен мирис на алкохол и същият говорел неясно, поради което свидетелят С. поканил подсъдимия Р. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Той се съгласил, но когато служителите предприели изпробването с техническо средство „Алкотест Дрегер7510” с фабр. № ARDM 0265 подсъдимият не успял да вкара необходимия обем въздух в техническото средство, за да може то да анализира и отчете наличие или липса на алкохол. Тогава подсъдимият заявил, че няма въздух и се отказва от по-нататъшни опити. Докато протичал процесът по изпробването за употреба на алкохол, македонският гражданин държал банкноти в едната си ръка. Свидетелят С. му казал да си прибере парите, при което Р. ги пъхнал в джоба на панталона си, но след малко отново ги извадил. Полицаите му обяснили, че независимо от обстоятелството, че на уреда не е било възможно да бъде изпробван, ще му бъде съставен акт за нарушение по  ЗДвП, след което свидетелят С. пристъпил към съставяне на АУАН, като седнал на предната лява седалка на служебния автомобил, а през това време, на разстояние от около два метра от колата, свидетелят Велинов разговарял с подсъдимия, разяснявайки му процедурата по съставянето на акта. В този момент подсъдимият Р. се насочил към служебния автомобил и през отворената му дясна врата хвърлил две банкноти на предната дясната седалка и казал на свидетеля С.: „Дай ми документите, недей да пишеш нищо и вземи тези пари да се почерпите”. Свидетелят С. не пожелал да вземе парите, като веднага полицейските служители качили подсъдимия Р. в патрулния автомобил марка „****”, „*****” с ДКН ***** и потеглили към сградата на ОД на МВР – Кюстендил. Там свидетелят С. приключил съставянето на акта за констатираното нарушение. След това подсъдимият Р. бил съпроводен от ^{полицейските служители до ЦСМП-Кюстендил за вземане на кръвна проба, където дал кръв за установяване на наличието или липсата на алкохол в кръвта му.} С приемо – предавателен протокол от 22.08.2016 г. свидетелят С. предал на разследващия полицай М.Д.двете банкноти, които били хвърлени  от подсъдимия Р. на седалката в автомобила -  едната с номинална стойност от 20 /двадесет / евро, със сериен № SD **********, а другата с номинална стойност от 1000 /хиляда/ денара със сериен № БА3029014. От изготвената впоследствие химическа експертиза № 359/22.08.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР – Кюстендил се установява, че в кръвта, иззета от подсъдимия Р., се констатира наличие на етилов алкохол 2.10 промила.

           Така приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приобщените по реда на чл. 372, ал.4 във вр. с чл.283 от НПК доказателства - показанията на свидетелите Р. С. (л. 10 – л. 11 от д. пр.) и Д. В. (л. 12 - л. 13), протокол за оглед на местопроизшествие, придружен от фотоалбум (л. 3 - л. 5), часови график (л. 30 - л.31), длъжностна характеристика (л. 28 - л. 29), химическа експертиза (л. 15 - л. 16), приемо- предавателен протокол (л. 18),  акт за установяване на административно нарушение (л. 24), веществените доказателства - банкнота с номинална стойност от 20 /двадесет/ евро със сериен № SD ********** и банкнота с номинална стойност от 1000 /хиляда/ денара № БА3029014.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи правните си изводи, изразяващи се в следното:

При цялостния анализ на събраните по делото доказателства съдът намери, че те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и че обосновават изцяло установените по безспорен начин в процеса факти и обстоятелства по двете обвинения, с оглед на което доказателствата бяха изцяло кредитирани. С оглед на изложеното съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Предвид така събраните и преценени поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, при обсъждането на въпросите по чл. 301 от НПК, съдът прие от правна страна, че двете обвинения срещу подсъдимия Р. са доказани  по несъмнен начин с оглед разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК, поради което той  беше признат за виновен в осъществяването при реална съвкупност на обективните и на субективните признаци на престъпния състав по чл. 304, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, както и на престъпния състав по  чл.343б, ал.1 от НК.

По отношение на обвинението за извършено деяние по чл. 304, ал. 1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК:

От обективна страна подсъдимият Р. е направил опит да даде дар /пари на стойност 20 евро - равностойност на 39,12 лева (една банкнота с номинал 20 евро), както и сума в размер на 1000 /хиляда/ македонски денара, възлизащи на 31,95 лева, на обща стойност 71,07 лева, на длъжностно лице – Р.Г.С., младши автоконтрольор първа степен от сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Кюстендил, за да не извърши действие по служба – образуване на административнонаказателно производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата - престъпление по чл.304, ал. 1,  във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Р. е „даде“ и е направен опит да се осъществи чрез хвърлянето на двете банкноти върху предната дясна седалка на патрулния автомобил, в който се е намирал свидетелят С., а свидетелят В. се е намирал извън автомобила. Съдът намира, че престъплението не е довършено с факта на хвърляне на банкнотите върху предната дясна седалка на автомобила, тъй като полицаят не е приел дара, поради което е налице довършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.

Подсъдимият Р., като лице даващо подкуп, е започнал  изпълнителното деяние, като е преустановил своята фактическата власт върху дара в стремеж последният да премине във фактическата власт на длъжностно лице, което обосновава наличието на формата на изпълнителното деяние „даване“ на подкуп, което деяние обаче е останало във фазата на опита, поради независещи от подсъдимия причини. В случая е налице опит за даване на подкуп,  както обосновано и законосъобразно е приело обвинението, и този извод се прави от интерпретацията на правната норма на чл. 304, ал. 1 от НК. Съгласно посочената норма формите на изпълнителното деяние на активния подкуп могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те, от своя страна, съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп /чл. 301 от НК/ - приемане на предложение или обещание за дар или приемане на дар. Докато първите две форми "предлагане" и "обещаване" на даване на дар могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с недомлъвки или с конклудентни действия, то даването на дар изисква извършването на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. По този начин "предлагането" и "обещаването" на дар по естеството си са фази в развитието на едно и също престъпно посегателство, при което самостоятелното им съществуване и наказване има смисъл само тогава, когато деецът не е пристъпил към даване на дар.

Пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно - се получава подкупът. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, без да е осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на това, е очевидно, че не би могло да е налице насрещно съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупвания. В този случай не е налице предлагане на подкуп, доколкото активната страна вече е предприела действия по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено действие или бездействие. Щом като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа власт на длъжностното лице, ще е налице формата на изпълнителното деяние "даване" на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е установена такава власт от длъжностното лице. Когато даващият подкупа е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупът, не го е получил или не желае да го получи.

При опит към "даване на подкуп" е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице. С това субективната страна на деянието е осъществена. В този смисъл е и решение № 134/07.03.2013 г. по н.д.№ 239/2013г., III НО, ВКС.

От представените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че към момента на извършваната полицейска проверка, свидетелите С. и В. са действали в качеството на полицейски служители към РУ на МВР Кюстендил и че същите са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б“а“ от НК и са имали правомощието да съставят акт за установяване на административно нарушение за извършено от подсъдимия нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието по чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК е  извършено от подсъдимия Р. при условията на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС след употребата на алкохол, но е искал поведението му да не бъде санкционирано чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение. Деянието е останало недовършено, във фазата на опита, по независещи от подсъдимия причини.

Независимо, че се касае за суми от 20 евро и 1000 денара, с обща парична равностойност 71,07 лева,  съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Това престъпление е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на административни  нарушения и евентуално престъпления по движение по пътищата, като целта му е да се мотивират полицейските служители да не изпълняват добросъвестно своите служебни задължения.

По отношение на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

При условията на реална съвкупност подсъдимият е осъществил и признаците на престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК, като на 21.08.2016 г., на ПП I-6, при комплекс „Жиленци” в с. Жиленци,  общ. Кюстендил, в посока от гр. Кюстендил към с. Вратца, общ. Кюстендил, е управлявал собственото си МПС – лек автомобил „*****, модел „****”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.1 на хиляда, установено по надлежния ред - с химическа експертиза № 359/22.08.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР – Кюстендил, изготвена съгласно НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

От обективна страна с деянието си подсъдимият е поставил в опасност живота, здравето и имуществото на всички участващи в движението граждани. Налице е управляване на лек автомобил от лице, употребило алкохол над границата определена от НК, при чието надхвърляне има извършено инкриминирано деяние по чл.343б, ал.1 от НК. Подсъдимият е нарушил умишлено разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, предприемайки управление на МПС, знаейки, че носи наказателна отговорност, без да има предвид състоянието, в което се е намирал преди да започне да управлява автомобила. Съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,1 промила, установено по надлежния ред с Прокотол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 359/22.08.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР – Кюстендил.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е целял настъпването на престъпния резултат - управление на лек автомобил, въпреки употребеното количество алкохол. Подсъдимият е съзнавал всеки един от елементите на състава на престъплението. Той е разбирал, че деянието му се квалифицира като престъпление, че с действията си поставя в опасност живота, здравето и имуществото на всички участници в движението, но въпреки това е предприел управление на лекия автомобил, нарушавайки установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази изискванията на чл.36 относно целите на наказанието, както и разпоредбата на чл.373, ал.2 НК.

Деянието по чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК е корупционно престъпление. Подсъдимият Р. е проявил незачитане на установени норми и се е опитал противоправно да въздейства върху полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която също е висока, независимо от обстоятелството, че предложеният подкуп е в размер на 71.07 лева. Както се посочи, чл.9, ал.2 НК е неприложим в конкретния случай.

Съдът прие, че подсъдимият Р. е личност с ниска степен на обществена опасност - не е осъждан, изразява съжаление за извършеното и се разкайва. Същият е болен от диабет и е инсулинозависим. Ето защо, съдът намери, че наказанията и за двете деяния следва да се определят при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. следва да се определят на подсъдимия наказания в минимален размер, макар и в случая де не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, както пледира защитникът на подсъдимия.

Производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава Двадесет и седма от НПК, с признаване на фактите по чл.371, т.2 НПК и в кумулативна даденост с доказателствата за тези факти съгласно определението на съда по чл.372, ал.4 НПК. Поради това, след като определи наказанието за всяко от деянията по общия ред, съдът редуцира с една трета, на основание чл.58а, ал.1 от НК, наложените наказания.

Имайки предви изложените по-горе съображения, съдът прие, че за извършеното от подсъдимя Р. деяние по чл.304, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК следва да се определи наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а, ал.1 НК  съдът след като намали определеното наказание лишаване от свобода с една трета ( 6 месеца – 2 месеца = 4 месеца )  прие, че на подсъдимя Р. наказанието лишаване от свобода  следва да се редуцира съгласно чл.58а ал.1 от НК от шест месеца на четири месеца лишаване от свобода.

Относно размера на глобата, която кумулативно се предвижда с наказанието лишаване от свобода съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи глоба, близка до минималната глоба предвидена в закона, а именно 300,00 лева.

По отношение на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, съдът прие, при съобразяване с изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, че следва на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът намери, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година следва да се намали с една трета (12 месеца – 4 месеца = 8 месеца), като на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Относно размера на глобата, която кумулативно се предвижда с наказанието лишаване от свобода съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи глоба в размер на 200,00 лева.

Съдът прие, че подсъдимият, на основание чл. 343г, във връзка с чл.343б, ал.1 от НК следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към определеното най-тежко наказание от една година лишаване от свобода отчасти и  наказанието глоба в размер на 300,00 лв., както и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. Подсъдимият не е осъждан. Той е личност с ниска степен на обществена опасност, изразява съжаление за извършеното деяние, има здравословни проблеми. С оглед на изложеното, съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК прие, че определеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съдът намери, че подсъдимият Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил сумата от 58,89 лева, представляваща направени разноски по делото за експертиза на фазата на досъдебното производство.

Веществените доказателства по делото, а именно – две банкноти, едната с номинална стойност от 20 /двадесет / евро, със сериен № SD **********, а другата с номинална стойност от 1000 /хиляда/ денара със сериен № БА3029014, съдът намери, че следва да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал.1, буква „а“, във вр. с чл.307а от НК.

Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

 

Окръжен съдия: