определение
гр. София, 02.08.2019 г.
софийски окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на втори август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА БОРЯНА
ГАЩАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дончева ч.гр.д. № 507 по описа за 2019 г. на Софийски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано
е по възражение на И.Г.У. с ЕГН: ********** срещу заповед № 761 от 30.12.2013
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013
год. по описа на Районен съд - гр. Ихтиман.
Във възражението се твърди, че РС-Ихтиман е издал процесната
заповед, за което е изпратено съобщение до нея на адрес: гр. И., ул. „С. К. О.4"
№ 00. Съобщението е получено на 19.03.2014 г. от баща й Г. И. У. Твърди, че по
това време била напуснала адреса - близо 18 месеца по-рано се установила трайно
и създала семейство в гр. С., кв. С., бл. 00, вх. 00, ет.00. Посочва, че с баща
си имали влошени взаимоотношения и не поддържа контакти с него. До получаване
на „съответното съобщение" от ЧСИ не знаела, че „А.з.с.н.в." ООД е
предявила парични претенции срещу нея. Заявява, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение не й била връчена надлежно. Посочва, че узнала
за нея в периода след 10.09.2018 г., когато се върнала на работа във фирма „Р."
ООД след ползван годишен отпуск. В следващите дни заминала за гр. И. и
направила справка в PC и там за първи път видяла издадената
заповед.По изложените съображения моли съда да приеме, че не е надлежно
уведомена за заповедта за изпълнение.
След като обсъди събраните доказателства и взе предвид
изложените във възражението доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
Заповедното производство е
образувано пред Районен съд гр. Ихтиман по заявление н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Л., ет. 0, офис 0 срещу
И.Г.У. с ЕГН: **********
*** за парично вземане в размер на 1049,89 лева-главница, представляваща
задължение по договор за кредит от 27.08.2008 г., сумата от 132,91 лева,
представляваща договорна лихва, за периода от 27.08.2008 г. до 20.08.2009 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до изплащане на вземането,
сумата от 598,23-лихва за забава от 12.11.2008 г. до 27.12.2013 г., както и
сумата от 35,62 лв. - разноски за държавна такса и 200,00 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
На 30.12.2013 год. районният съд е постановил разпореждане, с
което е уважил заявлението изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 761 по чл. 410 ГПК. В заповедта като адрес на длъжника И.Г.У. с
ЕГН: ********** ***. Преди издаване на заповедта с разпореждане от 27.12.2013
г. е изискана служебна справка от НБД „Население" за актуален постоянен и
настоящ адрес на длъжника. От приложената справка се установява, че постоянния
и настоящ адрес на И.Г.У. с ЕГН: ********** ***. След издаването на заповедта е
изпратено съобщение до длъжника на на посочения адрес, получено на 19.03.2014
г. от Г. И.У.-баща.
На 27.07.2018 г. е
депозирано възражение от длъжника до РС-Ихтиман, което съда е приел, че е
депозирано след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
Нормата на чл.
423, ал.1, т.1 ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Упражняването на това
субективно право длъжникът може да извърши в рамките на определен преклузивен
срок -едномесечен срок от узнаване на заповедта от длъжника. С оглед данните по
делото не може да се направи категоричен извод, че този срок е спазен. На първо
място длъжника твърди, че узнал за процесната заповед от получаване на
„съответното съобщение" от ЧСИ, но такова не е представено по делото,
въпреки изричните указания на съда. На следващо място твърденията са, че
узнаването е станало в периода след 10.09.2018 г., когато се върнала на работа
във фирма „Р." ООД по повод пристигнало запорно съобщение, като отново не
се представят писмени доказателства, удостоверяващи твърденията. Въпреки
изложеното, тъй като не може да се установи с категоричност датата на узнаване
от длъжника на издадената заповед, съдът приема, че то е депозирано в рамките
на законоустановения срок.
Разгледано по същество, възражението е неоснователно.
С подаденото възражение
се твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника И.Г.У.,
както и че не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, поради което е била лишена от възможността да оспори
вземането. Не се оспорва, че адреса на длъжника е гр. И., ул. „С.К.О.""
№ 00, който адрес връчителят е посетил, но се твърди, че не живее на него от м.
октомври 2012 г., от когато се установила на адрес в гр. С.
Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на адреса, който адрес е актуалният
съгласно направената от заповедния съд справка за адресна регистрация по
постоянен и настоящ адрес на длъжника.
Съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация
НБД "Население" се формира от Регистър Население, който се поддържа в
електронен вид и се състои от електронните лични регистрационни карти на всички
физически лица - български граждани. За всяко лице, подлежащо на вписване в
Регистър Население, се създава електронна лична регистрационна карта в Регистър
Население, съдържаща данни за неговия постоянен и настоящ адрес/чл. 25, т.
10-11 ЗгрР/. Постоянният адрес е адресът в населеното място, където лицето
избира да бъде вписано в Регистър Население, и същият е адрес за кореспонденция
с органите на държавна власт и органите на местно самоуправление, а настоящият
адрес е адресът, на който лицето живее. Постоянният адрес може да съвпада с
настоящия адрес. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено
да заяви своя постоянен и настоящ адрес, чрез подаване на заявление /за
постоянния адрес/, съответно адресна карта /за настоящия адрес/ до органите в
общината, района, кметството или населеното място, където избира да се
установи, като при промяна на адреса е задължено в определен от закона срок да
заяви промяната пред съответните общински органи. Всяко лице е длъжно в срок от
30 дни да заяви промяна на настоящия си адрес, като подаде адресна карта за
промяна на настоящ адрес до съответните органи на общинската администрация /чл.
99 ЗГрР/.
От направената от
заповедния съд служебна справка за адресна регистрация, се установява, че
молителката е с постоянен и настоящ адрес ***, на който адрес й е изпратено
съобщението за връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение.
Справката е от дата 27.12.2013 г. При това положение не се установяват
допуснати от заповедния съд нарушения при връчване съобщението за издадената
заповед за изпълнение, следователно не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1,
т. 1 ГПК -заповедта за изпълнение да не е била надлежно връчена на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, редакция ДВ, бр. 42/
2009 г., която е
приложима към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, районният съд не издава заповед, ако
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на РБ. В изпълнение
на това си задължение заповедният съд е извършил служебно справка от НБД
"Население" от дата 27.12.2013 г. (датата на подаване на заявлението)
за постоянен и настоящ адрес на длъжника, от които се установява, че те
съвпадат.
В конкретния
случай се изтъкват и обстоятелства по т. 3 на чл. 423 ГПК, а именно - че
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради това, че
лицето, получило съобщението /Г. И.У./, не му го е предало.
Актуалната съдебна практика възприема разбирането, че, макар
и непредвидено за адресата и попадащо извън неговата сфера на влияние,
неизпълнението на задължението на третото лице да му предаде съобщението, само
по себе си не съставлява особено непредвидено обстоятелство за адресата, стига
да е спазена предвидената в ГПК процедура по връчване (Определение № 502 от
22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4649/2017 г., III г. о., ГК, Определение №
688 от 24.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5160/2014 г., III г. о., Определение
№ 620 от 6.08.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3631/2014 г., III г. о., ГК,
Определение № 175 от 2.07.2007 г. на ВКС по ч. т. д. № 153/2007 г., I т. о.,
ТК, Определение № 553 от 6.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2012 г., III г.
о., ГК). Така, простото непредаване на съобщението не би могло да бъде
извинителна причина по смисъла на чл. 423 от ГПК.
С оглед на това.
че молителката фактически е живяла на друг адрес, е следвало да го заяви по
надлежния ред като неин настоящ адрес и съответно на този адрес да й бъде
връчено съобщението. При тези данни, съдът намира, че твърдените обстоятелства
/влошени взаимоотношения/ не са по естеството си такива, че да оправдаят
непредаване на съобщението на неговия адресат. Като особени непредвидени
обстоятелства съдебната практика приема природни бедствия, внезапно тежко
заболяване, военно положение и др., които нито могат да се предвидят, нито да
се преодолеят по волята на страната според обикновеното разбиране за добро
водене на делото (Определение №136 от 4.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
703/2015 г., III г. о., ГК).
По тези
съображения съдът намира, че по делото не се доказаха обстоятелства по смисъла
на чл. 423. ал. 1. т. 1 и т.З от ГПК, които са възпрепятствали длъжника да
узнае своевременно за връчването. Поради това възражението пред въззивния съд е
неоснователно.
При този изход на
делото, неоснователно е и искането по чл. 423, ал. 3, изречение второ, за
спиране на изпълнението на заповедта по чл. 410 от ГПК като последица от
приемане на възражението.
Разноски не са претендирани от насрещната страна, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението на И.Г.У.
с ЕГН: ********** по реда на чл. 423 ГПК против Заповед № 761/30.12.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013
г. на PC - гр. Ихтиман.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на И.Г.У. с ЕГН: ********** за
спиране на изпълнението на заповед № 761/30.12.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013 г. на PC -
гр. Ихтиман.
