Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
гр. Несебър, 17.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Радостина Менчева, след като разгледа
гражданско дело № 1199 по описа за
2020г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, действащо лично за себе си и като пълномощник на „****” ЕООД,
ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Несебър, административен център „С.” ет. 3
и чрез адв. Д.К., АК гр. Хасково, със съдебен адрес:***
против А.И.Б., роден на ***г. в гр. Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети
Влас, м. „Козлука” , хотел вила „А.2”, ет. ****.
Ищецът сочи, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Свети Влас, местност „Козлука”, а именно: Апартамент
№ 58
/петдесет и осем/, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 50.42
кв.м., с кадастрален идентификатор ****/****/, разположен в Апартаментен
Хотел „Вила А.2” построен в поземлен имот с идентификатор № ****/****/ по КККР
на гр. Свети Влас, общ. Несебър. Твърди се, че на 20.08.2014г. между Б. в
качеството му на собственик на гореописания недвижим имот, от една страна като Възложител
и „****” ЕООД, от
друга страна като Изпълнител бил сключен Договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариално
удостоверени подписи peг. № 6596 по регистъра на Линка Чуткина - нотариус вписан под per. № 600 в регистъра на Нотариалната
камара с район на действие Районен съд Несебър, който договор е вписан и в
Службата по вписванията при Районен съд Несебър. С договорът било уговорено, че
изпълнителят приема по възлагане от ответника да управлява, поддържа и обслужва
организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо
ползване разположени в апартаментен хотел „Вила А.2”.
Задължението на възложителя било да заплаща определеното с договора
възнаграждение. В договора детайлно били описани задълженията на изпълнителя по
поддръжка на комплекса. От своя страна възложителят се бил задължил да заплаща
такса в размер на 561.00
/петстотин шестдесет и едно/ евро с ДДС, която съгласно чл. 5 била
дължима ежегодно след получаване на Акт 15 на сградата, което обстоятелство се
е случило на 28.05.2016г. Било уговорено също, че в случай на забава от
възложителя за заплащане на дължимата годишна такса след първи юни на годината,
за която се дължи, същата следва да заплати и неустойка в размер на 0,5 % /нула
цяло и пет десети процента/ за всеки ден забава, но не - повече от 30 %
/тридесет процента/ от размера на съответната дължима такса. На 18.06.2018г.
между „****” ЕООД от една страна като Възложител и „А.М.” ООД от друга страна
като Изпълнител, се сключил договор, с който „****” ЕООД възложило на „А.М.”
ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на
посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова
сметка ***кса за поддръжка и управление, съгласно
подписани индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „****”
ЕООД, като Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от
собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в
комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор
всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, били надлежно уведомени
от „****” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за
връзка. В същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***акси. Ищецът претендира, че ответникът е останал задължен
за следните суми: Такса
поддръжка за 2018 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС,
както и сумата в размер на 168.30 Евро с ДДС - представляваща
договорената неустойка за 2018г.; Такса
поддръжка за 2019 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС,
както и сумата в размер на 168.30 Евро с ДДС - представляваща
договорената неустойка за 2019г.; Такса
поддръжка за 2020 година, равняваща се на сумата в размер на 561.00 Евро с ДДС.
Относно неустойката за 2020г. същата не се претендирала в настоящото съдебно
производство, заради възникналата ситуация с „COVID 19”. Ищецът
сочи, че е изпълнявал договорните си задължения, като детайлно са описани
отделните изпълнявани дейности. На 16.10.2020г. била изпратена покана до
ответника за заплащане на процесните суми, но Б. не
изпълнил задължението си. Иска се постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника А.И.Б. да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми : сумата в размер на 561.00 Евро
- представляваща дължима такса поддръжка за 2018 година, както и сумата в
размер на 168.30 Евро - представляваща договорената неустойка за
2018г., както и законната лихва върху главницата в размер на
561.00 Евро, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на
561.00 Евро - представляваща дължима такса поддръжка за 2019
година, както и сумата в размер на 168.30 Евро - представляваща
договорената неустойка за 2019г., както и законната лихва върху
главницата в размер на 561.00 Евро, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението
и сумата в размер на 561.00 Евро, представляваща дължима
такса поддръжка за 2020 година, както и законната лихва нея, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се направените по делото разноски. Представени са
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът А.И.Б. се представлява
по делото от особения представител адв. М.М.,***. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор. Ответната страна счита предявения иск за недопустим и изцяло
неоснователен. Особеният представител възразява , че не са представени
доказателства за реално изпълнение на договорните задължения по договора в
процесния период. Наред с това се претендира, че това е следвало да става с
грижа на добър търговец, което предполагало точно и срочно изпълнение на
договорните задължения за процесния период по поддръжка и управление на общите
части, надлежно уведомяване на просрочилите собственици и убедителни
доказателства, че тези уведомления са достигнали до тях, предвид обстоятелството,
че се касаело за граждани с постоянно местоживеене извън България. Последното
било особено важно предвид „Ковид” пандемията, която
направила невъзможно на практика пътуването до страната за периода от
13.03.2020г. до настоящият момент на чуждите граждани. Липсвали доказателства
за неплащането на годишните такси, а претенцията била основана единствено на
твърденията, изложени в ИМ и приложените към нея уведомления на български и
руски език. Особеният представител счита, че липсвали доказателства за
твърдението, че Б. е в забава и дължи претендираните
суми като главно задължение от по 561 евро за 2018г., 2019г. и 2020г. Не са
представени писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Д.К., АК гр. Хасково. Исковата молба се поддържа. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от особения представител адв. М.М.,***. Подадения писмен отговор се поддържа. Не се сочат и представят писмени доказателства.
От събраните писмени доказателства се установи следното. Между страните няма спор, че ответника А.Б. е собственик на недвижим имот - в гр. Свети Влас, местност „Козлука”, а именно: Апартамент № 58 /петдесет и осем/, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., с кадастрален идентификатор ****/****/, разположен в Апартаментен Хотел „Вила А.2” построен в поземлен имот с идентификатор № ****/****/ по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър. Също така не се спори, че на 20.08.2014г. между Б. в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот, от една страна като Възложител и „****” ЕООД, от друга страна като Изпълнител, бил сключен Договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариално удостоверени подписи peг. № 6596 по регистъра на Линка Чуткина - нотариус вписан под per. № 600 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Несебър, който договор е вписан и в Службата по вписванията при Районен съд Несебър. С договорът било уговорено, че изпълнителят приема по възлагане от ответника да управлява, поддържа и обслужва организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване разположени в апартаментен хотел „Вила А.2”. Задължението на възложителя било да заплаща определеното с договора възнаграждение. В договора детайлно били описани задълженията на изпълнителя по поддръжка на комплекса. От своя страна възложителят се бил задължил да заплаща такса в размер на 561.00 /петстотин шестдесет и едно/ евро с ДДС, която съгласно чл. 5 била дължима ежегодно след получаване на Акт 15 на сградата, което обстоятелство се е случило на 28.05.2016г. Било уговорено също, че в случай на забава от възложителя за заплащане на дължимата годишна такса след първи юни на годината, за която се дължи, следва да бъде заплатена и неустойка в размер на 0,5 % /нула цяло и пет десети процента/ за всеки ден забава, но не - повече от 30 % /тридесет процента/ от размера на съответната дължима такса. На 18.06.2018г. между „****” ЕООД от една страна като Възложител и „А.М.” ООД от друга страна като Изпълнител, се е сключил договор, с който „****” ЕООД възложило на „А.М.” ООД извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова сметка ***кса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „****” ЕООД, като Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други, неупоменати в договора. За сключването на посочения договор всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, били надлежно уведомени от „****” ЕООД, с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. В същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***акси.
В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива – чрез разпит на свидетеля А.П.Н., гр. Несебър, касаещи изпълнението на договорните задължения по посочения договор между ответника и „****” ЕООД и правоприемника „А.М.” ООД. Свидетелят дава показания, че е запознат с местонахождението на комплекс „Вила А.2” и е запознат с дейностите по поддръжка , осъществявана в комплекса. Свидетелят обяснява, че през 2018г. двете дружества – „****” и „А.Мениджмънт” са осъществявали тази дейност, а след това само ищецът по делото. Н. описва и различни, конкретни дейности, извършвани на територията на комплекса. Свидетелят твърди, че дейностите са били извършвани редовно, като през 2020г. единствено басейнът не е функционирал, поради настъпилата пандемия. Дружеството се занимавало с поддръжката на зелените площи, асансьора, заплащало ток и вода, осигурявало охрана и предприемало ремонтни дейности, в случай на нужда.
От страна на ищеца по делото са представени и писмени доказателства , касаещи писмения договор на особения представител. Ищецът е представил трудови договори, ведомости за заплати, фактури за закупени и заплатени стоки, предоставени услуги, ел. енергия, вода, както и извлечения от банковите сметки на дружеството.
Въз
основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и фактически изводи.
Предявената
искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с правна квалификация чл.
2, ал.2 от ЗУЕС във вр.
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Както
се посочи , по делото се установи, че ответника А.И.Б., роден на ***г. в гр.
Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Козлука”,
хотел вила „А.2”, ет. **** е собственик на апартамента, на който е адресно
регистриран в България. Между него и „****” ЕООД е сключен Договор за
управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от
20.08.2014г., като подписите на страните са били нотариално удостоверени. В
договорът е посочено, че Б. , като страна по договора, възлага на дружеството,
което приема качеството изпълнител, да управлява, поддържа и обслужва
организационно, технически и административно съоръженията и обектите за общо
ползване , находящи се в имота. В чл. 2 от договора са описани дейностите
обхващащи посочените задължения на изпълнителя. Договорът е сключен за
неопределен срок. Б. е приел да заплаща годишна такса в размер на 561евро с
ДДС, като страните са уговорили това да става ежегодно, като това е обвързано с
получаване на констативен акт за установяване годността за приемане на строеж-
Акт 15, което е станало на 28.05.2016г. Уговорено е също, че ако възложителят
забави заплащането на дължимата такса след първи юни на годината, за която се
дължи, ще заплати и неустойка в размер на 0,5 % /нула цяло и пет десети
процента/ за всеки ден забава, но не - повече от 30 % /тридесет процента/ от
размера на съответната дължима такса. С договор от 18.06.2018г. „****” ЕООД и „А.М.”
ООД се уговорили ищецът да встъпи в задълженията на първото дружество и да
изпълнява дейностите по поддръжка на комплекса. Двете дружества също така са
уговорили и ищецът да събира дължимите такси за 2018г. Наличието на облигационна връзка по посочения
договор не е оспорена от особения представител на ответника. Не се твърди, че
вземанията са погасени по давност. Адвокат М. възразява, че като особен
представител не може да докаже това, че ответника не дължи вземането. От
събраните гласни и писмени доказателства може да се приеме за установено , че ищецът
е изпълнявал задълженията по посочения договор от 20.08.2014г. От представените
писмени доказателства се установи, че през 2018г. „****” ЕООД е обслужвало
комплекса, за което са били наети работници, заплащани за ел. енергия и вода,
закупувани са стоки и консумативи. След сключване на посочения договор с ищеца
по делото , тази дейност е извършвана от „А.М.” ООД, за което също са
представени писмени доказателства. Свидетелските показания на разпитания по
делото А.Н. потвърждават това, че има реално извършвана дейност. Що се касае до
възражението на особения представител, че дружеството следвало дейността да се
извършва с грижа на добрия търговец, срочно и точно да изпълнява възложената му
дейност, не са посочени конкретни действия , които да сочат за неизпълнение от
страна на ищцовата страна. По тази причина няма как детайлно да бъде обсъдено
подобно възражение.
Не
следва да се приема и възражението, че Б. не бил уведомен за дължимите суми към
кредитора. Както се посочи , между страните има уговорен срок за заплащане на
дължимите суми, като това е следвало да става до 01.06. всяка година. В случая
не е нужна покана, с която Б. да бъде уведомяван за настъпилата изискуемост на
задължението – срокът за това е изрично определен между страните. В допълнение
към това, не е оспорено и представеното писмено доказателство – разпечатка от
ел. поща – писмо, с което длъжника е бил уведомен, че следва да заплати
задълженията си към „А.М.” ООД. Не може
да се сподели и това, че дружеството няма процесуална легитимация да предяви
претенции за събиране на вземанията. По същността си между Б. и „****” ЕООД е
сключен договор за поръчка. По него , съгласно чл. 283, ал. 2 от ЗЗД, е
извършено заместване на довереника в договора , което е в интерес на доверителя
, а липсата на престация от дружеството би довело до
вреди за ответника. Последният е собственик на жилище в комплекс, в който е
нужно извършване на действия по управление и поддръжка на частите за общо
ползване , както и осигуряване експлоатацията и охраната на самостоятелните
обекти. Липсата на такава би засегнало както нормалното ползване на имотите,
така и тяхната сигурност. В чл. 3 на
представения договор от 18.06.2018г. , изрично е възложено на „А.М.” ООД
да приема плащания от собствениците на самостоятелни обекти в комплекса. Ответната
страна не твърди, че е изпълнено на „****” ЕООД. С изрично пълномощно „****” ЕООД е
предоставило на „А.М.” ООД както правото да събира дължимите за 2018г. суми за
поддръжка и управление, както и това да предяви искови претенции за осъждане на
собствениците, които не заплащат дължимите суми по договорите сключени с
упълномощителя. По тези съображения може да се заключи, че ответника не е
изпълнил задълженията си към „****” ЕООД за 2018г. и към „А.М.” ООД за 2019г. и
2020г., поради което предявения иск следва изцяло да бъде уважен.
По
иска за забава. При основателност на претенцията за присъждане на главниците ,
като такава следва да се счита и претенцията за неустойка, съгласно сключения
индивидуален договор с Б., както и лихвата за забава върху главниците, считано
от датата на предявяване на исковата молба.
По разноските.
Съдът счита, че на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , при този изход на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските за водене на производството в общ
размер на 1781.67лева / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/. Ищецът е направил
разноски в размер на 181.67лева за заплащане на държавна такса, 1000.00лева
депозит за особен представител и 600.00лева за адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Б., роден на ***г. в
гр. Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Козлука”
, хотел вила „А.2”, ет. ****, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, действащо лично за себе си и като пълномощник на „****”
ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Несебър, административен център „С.”
ет. 3, сумата в размер на 561.00 Евро - представляваща дължима
такса поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на 168.30 Евро
- представляваща договорената неустойка за 2018г., както и законната лихва
върху главницата в размер на 561.00 Евро, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА А.И.Б., роден на ***г. в гр. Воронеж, **********,
с адрес: гр. Свети Влас, м. „Козлука” , хотел вила „А.2”,
ет. ****, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 561.00 Евро - представляваща
дължима такса поддръжка за 2019 година, както и сумата в размер на
168.30 Евро - представляваща договорената неустойка за 2019г.,
както и законната лихва върху главницата в размер на
561.00 Евро, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.И.Б., роден на ***г. в
гр. Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети Влас, м. „Козлука”
, хотел вила „А.2”, ет. ****, да заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, сумата в размер на 561.00 Евро,
представляваща дължима такса поддръжка за 2020 година, както и законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба –
22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, А.И.Б., роден на ***г. в гр. Воронеж, **********, с адрес: гр. Свети
Влас, м. „Козлука” , хотел вила „А.2”, ет. ****, да
заплати на „А.М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 1781.67лева / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/ разноски за водене на производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: