Решение по дело №5567/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 391
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20224520105567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Русе, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520105567 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено
увреждане. Искът е с правно основание чл.432 от КЗ.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че на *** г. около 19.20 часа в
гр. Русе е настъпило ПТП, като ищцата като пешеходец е била блъсната при пресичане
на пешеходна пътека. Вина за произшествието имал водачът на лек автомобил с рег. №
****. След това ищцата била откарана на доболнично лечение. В резултат на
инцидента ищцата претърпяла телесни увреждания, болки и страдания. Автомобилът, с
който била блъсната имал сключена валидна застраховка Гражданска отговорност с
ответника, по силата на която ответникът като застраховател дължал заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Ищцата счита, че същите били на
стойност в размер на 12 хиляди лева. Претендира за осъждането на ответника да
заплати обезщетение в такъв размер, ведно със законната лихва от 24.09.2022 г., на
която дата изтекъл срока за произнасяне на ответника по извънсъдебната й
претенцията. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД-София с ЕИК ********* е
подал отговор, с който оспорва иска. Оспорва твърденията на ищцата за претърпени
болки и страдания и телесни увреждания в обема, посочен в исковата молба. Счита, че
тя също е нарушила правилата за движение като е навлязла внезапно в пътното платно
на пешеходната пътека и е била в опасната зона за спиране на водача. Оспорва ударът
1
да е станал на самата пешеходна пътека, а всъщност ищцата пресичала в близост до
пешеходната пътека. С оглед на тези твърдения прави възражение за съпричиняване от
нейна страна. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като се счита, че
същия е завишен. Не оспорва обстоятелството, че за водача на автомобила участвал в
произшествието е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с
ответника.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да се уважи предявения иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение
по застраховка „ГО” е необходимо да се установи наличието на ПТП, причинено
виновно от друг водач, вреди, претърпени от ищеца и наличие на застраховка „ГО”,
действаща по отношение на управлявания от другия водач автомобил към момента на
произшествието. В случая това е така, т.к. по делото се признава и не се спори, че на
*** г. в гр. Русе е настъпило пътнотранспортно произшествие между ищцата и лек
автомобил Тойота Приус с рег. № ****, управляван от св. И. В., като за последния
автомобил имало валидна действаща към момента на произшествието Застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника. По делото е изяснен и механизма на
произшествието и виновното му причиняване от водача И. В.. На първо място той се
установява с влязлото в сила наказателно постановление /НП/ на ОДМВР, СПП Русе, с
което на В. са наложени наказания за нарушение на правилата за движение по
пътищата, уредени в ЗДвП. В постановлението изрично е посочено, че В. е нарушила
правилата за предимство като при преминаване на ищцата като пешеходец през
пешеходна пътека не я е пропуснала, блъснала я е и така е настъпило ПТП с леко
ранен. В самото НП не е посочено ищцата да е пресичала неправилно, да е навлязла
рязко на пътното платно, да не е пресичала на пешеходната пътека, а в близост до нея.
Такива констатации няма и в протокола за ПТП, съставен непосредствено след
произшествието. Такива данни не изнася дори св. В., а че не е било така е видно както
от показанията на съпруга на ищцата – св.Л., който установява че тя се е връщала от
пазар с пълни чанти и от обстоятелството че сблъсъка е настъпил в средна лента. Такъв
вариант за настъпване на произшествието се отхвърля и от вещото лице Н. по приетата
автотехническа е-за дори при допускане на бърз ход на пешеходката, какъвто очевидно
не е имало. Със заключението по същата се установява, че причината за настъпване на
ПТП е именно движенето на л.а. "Тойота Приус" с per.№ **** с несъобразена скорост с
пътната обстановка, късното възприемане на пешеходеца и забавената реакция на
водача на лекия автомобил И. В. като причините, довели до инцидента са изцяло от
субективен характер и зависят от поведението на водача на МПС. Вещото лице
установява, че скоростта на автомобила е била не само несъобразена, а надвишаваща
допустимата при ограничението от 40 км/ч водача. Ако същото е било спазено водачът
на автомобила би имал техническа възможност да спре. С оглед на изложеното
доводите на ответника относно за липса на вина на водача на автомобила, респ. за
2
съпричиняване от страна на пешеходката, са неоснователни и в полза на ищцата следва
да се присъди обезщетение за претърпените в резултата на инцидента вреди. Същите
могат да са както имуществени, така и неимуществени. В случая се претендират
неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост от съда. Понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на
размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на
размера на обезщетение са вида и характера на увреждането, които се установява със
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска е-за на в.л. д-р М., а именно:
Сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка. Контузия на дясна
очна ябълка с малък кръвоизлив в стъкловидното тяло. Подкожен хематом на дясна
скула. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясна лицева половина.
Кръвонасядания и охлузвания на десен горен крайник. Охлузвания и кръвонасядане на
лява гривнена става, длан и трети пръст на лявата ръка. Охлузвания и кръвонасядания
на десен долен крайник и лява колянна става. Световъртеж от централен произход.
Така описаните травматични увреждания при Л. покриват критериите за медико-
биологичната характеристика: Разстройство на здравето, неопасно за живота.
При увреждания, като получените от Л., обичайно болките са най-силни
непосредствено след получаването им, като постепенно отшумяват в рамките на
денонощия, до 1-3 седмици, в зависимост от индивидуалните особености и отговорът
към медикаментозната терапия. По отношение на черепно-мозъчната травма е
възможно да се изпива главоболие и за по-дълъг период от време, което обичайно
отшумява в рамките на около 2 месеца, но е налице продължителен световъртеж, който
персистира и към момента.
Проведено е болнично лечение за четири дни, като терапията е включила
вливания с манитол, обезболяващи, ноотропни, антиконвулсант и гастропротектива.
След дехоспитализадията се провежда системно медикаментозно лечение по
отношение на световъртежа, което продължава и към момента.
Основният възстановителен период е продължил 39 дни, от който 4 дни при
болничен режим и 35 дни при домашен-амбулаторен режим като по отношение на
травматичните увреждания няма данни да не е настьпило пълно функционално
възстановяване, но и към момента все още е налице оток в зоната на дясната лицева
скула, което дава основание да се приеме, че хематомът не е резорбиран като е
възможно и да не настъпи спонтанно пълна резорбция.
Установеното със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската е-за
съответства и на показанията на св.Л., който установява още, че след инцидента
3
ищцата е имала нужда от подпомагане и грижи, който са поети от него.
Съобразно гореизложените обстоятелства, съдът приема, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените вреди е в размер на 7000 лв., предвид което
предявеният иск се явява основателен до този размер, до който следва да се уважи, а за
горницата до 12 000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Увреждането на здравето
на ищцата и установените от него последици не са така тежки за да обусловят такъв
размер на обезщетение, което съобразно стандарта на живот в страната и съдебната
практика се определя за по-тежки увреждания, вкл. и фрактури, налагащи оперативни
интервенции. Както обаче вече бе посочено не са налице основания за намаляване на
този размер поради съпричиняване. Възражението на ответника за съпричиняване
поради това че ищцата била пресичала неправилно не се доказаха от нито едно от
събраните по делото доказателства и съдът приема същото за изцяло произволно. С
оглед на изложеното искът е основателен и доказан до размер от 7 000 лв., до който
размер следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото следва да се определят по реда на чл.78 от ГПК съразмерно
на уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД-София с ЕИК ********* да
заплати на А. Е. Л., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 7 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на *** г. в гр.Русе, ведно със законната
лихва за забава от 24.09.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД-София с ЕИК ********* да
заплати на А. Е. Л., ЕГН:********** от гр.Русе сумата в размер на 399,33 лв. –
разноски за държавна такса и експертизи съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Е. Л., ЕГН:********** от гр.Русе да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс“АД-София с ЕИК ********* сумата в размер на 283,33 лв. –
разноски за експертизи и разпит на свидетел съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4