Казанлъшкият районен съд II наказателен състав

На дванадесети март през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВА МАЖДРАКОВА

при секретаря : Елена Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Маждракова гражданско дело № 2398 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правни основания чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „Н.П.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.М.- Управител, чрез адв.Г.М. от САК,против „П.- А.“ ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.К.П.. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата в размер на 14371,53лв., представляваща общия размер на неплатено задължение по Договор от 20.04.2017г., за продажба на автомобилни масла и смазочни материали с търговско наименование „NISOTEC“, по който били издадени и незаплатени частично следните фактури: № **********/30.09.2018г. - задължение в размер на 9170,40 лв., с остатъчна сума за плащане в размер на 3670,40лв.,частично платена както следва : платена сума в размер на 1000лв. на 08.02.2019г.;платена сума в размер на 2000лв. на 12.03.2019г.;платена сума в размер на 1000лв. на 18.04.2019г.;платена сума в размер на 1000лв. на 23.04.2019г.; платена сума в размер на 500лв. на 25.04.2019г. По фактура № **********/29.10.2018г. - задължение в размер на 8829,25лв. По фактура № **********/28.11.2018г. - задължение в размер на 1871,88лв. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 1649,24лв., представляваща общия размер на дължимите лихви за забавено плащане върху дължимите просрочени и неплатени суми като главници по Договор от 20.04.2017г.,както следва: по Фактура № **********/30.09.2018г., с падеж на плащане на 29.11.2018г., т.е. от 30.11.2018г., ответникът бил в забава и дължал съгласно чл.14 от Договора,лихва за забавено плащане в размер на 660,48лв. Тъй като фактурата била платена частично, лихвата се дължала, както следва: за периода от 30.11.2018г. до 08.02.2019г., изчислена върху неплатената сума по фактурата като главница, ответникът дължал сумата в размер на 271,29лв.,съгласно чл.14 от цитирания договор; за периода от 08.02.2019г. до 12.03.2019г.,изчислена върху неплатената сума по фактурата като главница, ответникът дължал сумата в размер на 112,35лв., съгласно чл.14 от цитирания договор.За периода от 12.03.2019г. до 18.04.2019г., изчислена върху неплатената сума по фактурата като главница, ответникът дължал сумата в размер на 97,90лв., съгласно чл.14 от цитирания договор.За периода от 18.04.2019г. до 12.08.2019г., изчислена върху неплатената сума по фактурата като главница, ответникът дължал сумата в размер на 178,94лв.,съгласно чл.14 от цитирания договор.По фактура № **********/29.10.2018г., с падеж на плащане на 28.12.2018г., за периода от 29.12.2018г. до 12.08.2019г., ответникът бил в забава и дължал съгласно чл.14 от Договора лихва за забавено плащане в размер на 835,11лв. По фактура № **********/28.11.2018г., с падеж на плащане на 27.01.2019г., т.е. от 28.01.2019г., до 12.08.2019г., ответникът бил в забава и дължал съгласно чл.14 от Договора лихва за забавено плащане в размер на 153,65лв. За доставените автомобилни масла и смазочни материали били съставени и издадени фактури,които били предадени и осчетоводени и от ответника за което нямали спор, което доказвало извършването на услугата, приемането и дължимостта на възнаграждението.Съгласно чл.14 от Договора, ответникът дължал обезщетение за забавено плащане в размер на основния лихвен процент за Република България плюс 15% на годишна база, за целия срок на забавеното плащане. Във всяка фактура бил посочен падежа на плащането ѝ.До момента тези суми не били заплатени, въпреки че ответникът бил канен многократно да изпълни задълженията си. Претендира за плащане с осъждането на ответника по настоящия иск, и обезщетението за забавено плащане съгласно чл.14 от цитирания Договор от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото не спорят, че между тях е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба от 20.04.2017г., съгласно който ищцовото дружество е доставило на ответното дружество автомобилни масла и смазочни материали с търговско наименование „Nisotec“.

Към момента на завеждане на исковата молба останали неизплатени част от задълженията по осчетоводените фактури : по фактура № **********/30.09.2018г. както следва - за задължение в размер на 9170.40лв., като останала неизплатена сумата от 3670.40лв,частично платена както следва,1000лв. на 08.02.19г., платена сума в размер на 2000лв. на 12.03.2019г., платена сума в размер на 1000лв. на 18.04.2019г., платена сума в размер на 1000лв. на 23.04.2019г.,платена сума в размер на 500лв. на 25.04.2019г.

По фактура № **********/29.10.2018г. - задължение в размер на 8829,25лв.

По фактура № **********/28.11.2018г.- задължение в размер на 1871,88лв.

Фактурите не са оспорени от страна на ответното дружество,като неговия представител се явява в с.з. и представя допълнителни писмени доказателства /платежни нареждания/,че след завеждане на делото в периода от 09.10.2019г. до 20.12.2019г. е извършил допълнителни плащания по задълженията си,което обстоятелство ищеца не оспорва.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза ,от чиято заключителна част се установява,че процесните фактури са осчетоводени и в двете дружества. При ищеца е отразено вземане от клиент и е отчетен приход от продажба. При ответника е отчетено постъпление на материали и увеличение на задълженията към доставчик.

Размерът на неплатената част от главниците е 2185,87лв. Размерът на неустойката върху претендираната главница е както следва : за ф-ра № **********/30.09.2018г. за периода от 30.11.18г. до 12.08.19г.- 656.30лв., за ф-ра № **********/29.10.2018г. за периода от 29.12.18г.-12.08.19г.- 835.10лв. и за ф-ра № **********/28.11.2018г. за периода от 28.01.19г. - 12.08.2019г. – 153.65лв или общо в размер на 1645.05лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т. 9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.

По тези съображения съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 12 185.66лв. главница, тъй като същата е погасена чрез плащане в хода на производството.По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен до този размер и следва да бъде отхвърлен.

Искът до размера на претендираната главница от 2 185,87лв.- неплатен остатък по ф-ра № **********/29.10.2018г. се явява основателен и следва да бъде уважен.

Искът за заплащане на лихва за забава за претендирания период се явява обективно съединен с предявения главен иск.Същият е с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД. Съгл.чл.14 от сключения договор ответника обезщетява ищеца за своята забава за плащане в размер на основния лихвен процент, плюс 15% на годишна база за целия срок на забавеното плащане ,считано от първия ден след който е получил фактурата за плащане. Налице е парично неизпълнение и обезщетението е в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, размерът на дължимата мораторна лихва за периода от датата на изпадане в забава по всяка фактура до датата на подаване на исковата молба е в общ размер от 1645.05лв., разпределена както следва: за ф-ра № **********/30.09.18г. за периода от 30.11.18г. до 12.08.2019г.- 656.30лв., по фактура № **********/29.10.2018г. за периода от 29.12.18г. до 12.08.19г.-835.10лв., както и по ф-ра № **********/28.11.18г. за периода от 28.01.2019г. до 12.08.2019г. -153.65лв. Ето защо претенцията по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена до размера на 1645.05лв. и отхвърлена до размера от 1 649,24лв..

Ответникът следва да заплати на ищеца законна лихва върху претендираната главница,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане по всяка от фактурите.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК - възлагане на разноските върху ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал доброволно да изпълни задължението си и с това е причинил предявяване на иска,извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от разноски.В настоящия случай ищецът е подал исковата молба в съда на 04.09.2019г.,а ответникът е изпълнил частично задълженията си в хода на съдебното производство, тоест след подаването на исковата молба. Значението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Само в случай на плащане от страна на ответника по процесните фактури преди подаване на исковата молба на ищеца,би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод на ищеца за завеждане на иска.

Съгласно чл. 80 от ГПК е представен и списък на разноските.При това положение ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото общо в размер на 2 901лв. от които - 40лв. д.т. в обезп.производство по ч.гр.д.№47018/19г. по описа на СРС, адв.хонорар в обезп.производство пред СРС в размер на 1000лв., д.такса в размер на 640,30лв., адв.хонорар в размер на 1000лв.,както и 221лв. - съд.разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Водим от горните мотиви съдът,

Р Е Ш И:

-сумата от 1645.05лв., представляваща обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на падежа по ф-ра № **********/30.09.2018г.-от 30.11.18г. до 12.08.2019г.,по ф-ра № **********/29.10.2018г.-от 29.12.2018г. до 12.08.2019г.,по ф-ра № **********/28.11.2018г.- от 28.01.2019г. до 12.08.2019г.

- законната лихва върху сумата от 14 371,53лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането по всяка от фактурите №**********/30.09.2018г.,№ **********/29.10.2018г., № **********/28.11.2018г

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Н.П.“ ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.М.– управител,чрез адв.Г.М.,със съд.адрес *** против ПИНН-АУТО“ ООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя Н.К.П. до размера от 14 371.53лв. главница, представляваща стойност на доставени стоки по фактури № **********/30.09.2018г., № **********/29.10.2018г, по № **********/28.11.2018г., като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Н.П.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.М.– управител,чрез адв.Г.М.,със съд.адрес *** против ПИНН-АУТО“ ООД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя Н.К.П. до размера от 1649.24лв. представляваща обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на падежа по ф-ри № **********/30.09.2018г., № **********/29.10.2018г,по № **********/28.11.2018г. до 12.08.2019г.,като неоснователен.

ОСЪЖДА „ПИНН-АУТО“ ООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.К.П. да заплати на „Н.П.“ ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.М.–управител,чрез адв.Г.М.,със съд.адрес *** направените по делото съд.разноски в общ размер от 2 901лв., от които - 40лв. д.т. в обезп.производство по ч.гр.д.№47018/19г. по описа на СРС, адв.хонорар в обезп.производство пред СРС в размер на 1000лв., д.такса в размер на 640,30лв., адв.хонорар в размер на 1000лв.,както и 221лв. - съд.разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	181
Дата:	10 април 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия:	Радослава Маждракова

Дело:	20195510102398
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 септември 2019 г.

Решение по дело №2398/2019 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Казанлъшкият районен съд II наказателен състав