№ 3989
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100505084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 53072/2020 г.,
Софийският районен съд е отменил заповед № РД-06-163/03.09.2020 г. на
главния изпълнителен директор на „Б.П.“ ЕАД, с която на основание чл. 188,
т. 2 от КТ на ищцата К. П. Е.-А. е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразно.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.П.“ ЕАД
с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в длъжностната
характеристика на ищцата на длъжност „Главен експерт“ в отдел
„Счетоводство“, Дирекция „Финанси и икономика“ към Централното
управление на „Б.П.“ ЕАД няма изрично посочени задължения по воденето,
номерирането и приключването на касовата книга, както и отчитането на
разходни и приходни касови ордери. Заявява, че в длъжностната
характеристика на ищцата на страница първа са посочени основните й
задължения, сред които да отговаря за счетоводното отчитане на касовата
дейност и съхраняване на цялостната документация, свързана с дейността на
дружеството. Сочи, че на страница втора от същата длъжностна
характеристика са посочени и основните отговорности за заеманата от нея
1
длъжност, а именно да отговаря за състоянието и достоверността на
счетоводните документи и сметки, които обработва и води; да носи
отговорност за настъпили вреди от несвоевременно или неточно извършени
счетоводни операции; да опазва имуществото и активите на фирмата и да
спазва трудовата дисциплина. На следващо място поддържа, че съдът
неправилно е приел, че по делото няма доказано нарушение във връзка с
нередностите в дейността на вътрешната каса, като не е взел предвид, че
отговорна за счетоводното отчитане на касовата дейност в Централното
управление на „Б.П.“ ЕАД, съгласно констатациите на Доклад с изх. № ВК-
03-112/06.07.2020 г. е именно ищцата. Предвид изложеното моли въззивният
съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Ответницата по въззивната жалба – К. Е.-А. оспорва същата. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно и мотивирано е приел, че ищцата според
приложената длъжностна характеристика, отговаря единствено за
счетоводното отчитане на касовата дейност, но не и за нейното водене, както
и че не е налице твърдяното нарушение по Доклад с изх. № ВК-03-
112/06.07.2020 г. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като
напълно неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.357, вр.
чл.188, т.2 КТ. Ищцата твърди, че е в трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжност „Главен експерт“ в отдел „Счетоводство“, Дирекция
„Финанси и икономика“ към Централното управление на „Б.П.“ ЕАД и със
заповед № РД-06-163/03.09.2020 г., на основание чл. 195, вр. чл. 188, т. 2, вр.
чл. 183, т. 3 и т. 9 от КТ й е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Заявява, че в мотивите на заповедта са били
посочени пропуски и груби нарушения на финансовата дисциплина, които
твърди, че не е извършила. Посочва, че описаните нарушения не са
извършени от нея, доколкото описаните дейности не касаят трудовите
задължения на ищцата на изпълняваната от нея длъжност според връчената й
длъжностна характеристика, както и че такива не са й били възложени от
работодателя. Предвид изложеното поддържа, че не са налице посочените в
заповедта основания за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ и моли същата да бъде отменена от съда.
В срока по чл. 131 ответникът „Б.П.“ ЕАД оспорва иска. Не оспорва, че
страните се намират в трудово правоотношение по действащ трудов договор
№35 от 01.09.1997 г. и споразумение № 153 от 20.02.2018 г. за преназначаване
на ищцата на заеманата от нея длъжност. Ответникът не оспорва и факта, че
със заповед № РД-06-163/03.09.2020 г., връчено на ищцата на 04.09.2020 г. на
2
основание чл. 195, вр. чл. 188, т. 2, вр. чл. 183, т. 3 и т. 9 от КТ й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законните
нареждания на работодателя; да пази грижливо имуществото на дружеството;
неизпълнение на възложената й работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, както и за увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства. Заявява, че в длъжностната характеристика на ищцата на страница
първа са посочени основните й задължения, сред които да отговаря за
счетоводното отчитане на касовата дейност и съхраняване на цялостната
документация, свързана с дейността на дружеството. Сочи, че на страница
втора от същата длъжностна характеристика са посочени и основните
отговорности за заеманата от нея длъжност, а именно да отговаря за
състоянието и достоверността на счетоводните документи и сметки, които
обработва и води; да носи отговорност за настъпили вреди от несвоевременно
или неточно извършени счетоводни операции; да опазва имуществото и
активите на фирмата и да спазва трудовата дисциплина. Поддържа, че
наложеното дисциплинарно наказание, обективирано в процесната заповед, е
издадена при спазване на всички императивни разпоредби на Кодекса на
труда, предвид което моли съда да отхвърли предявения конститутивен иск
като неоснователен и недоказан.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел, че страните не спорят
относно съществуването и съдържанието на трудовото правоотношение,
както и относно наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Видно от трудов договор №35/01.09.1997 г., и допълнително
споразумение № 153/20.02.2018 г. страните се намират във валидно трудово
правоотношение и съответно имат качеството на работник и работодател по
смисъла на Кодекса на труда. Видно от заповед № РД-06-163/03.09.2020 г.,
връчено на ищцата на 04.09.2020 г. на основание чл. 195, вр. чл. 188, т. 2, вр.
чл. 183, т. 3 и т. 9 от КТ й е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина. От
формална страна атакуваната заповед по чл. 188, т. 2 КТ е била
законосъобразно издадена. Заповедта съдържа предвидените в чл. 195, ал. 1
КТ реквизити – посочени са и конкретизирани нарушителят, нарушението,
времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага. Спазени са и сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Изпълнено е
изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, съобразно което преди налагане на
наказанието работодателят е приел писмените обяснения на ищцата с писмо
изх. № 45-04-461/01.09.2020 г. От представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „Главен експерт“, е видно, че на ищцата са й
възложени основни задължения, основни отговорности, както и задължения
във връзка с условията на труда и професионална етика. Към делото е
приложена Инструкция, която касае организацията на касовите операции и
3
отчетност в централното управление на „Б.П.“ ЕАД, утвърдена на 21.09.2016
г. от главния изпълнителен директор на дружеството – Д. Д.. Приложен е и
доклад за извършена тематична финансова проверка на вътрешна каса на ЦУ
на дружеството, както и извлечение от касовата книга за периода от месец
май 2020 до месец август 2020 г. и извлечение за осчетоводяването на
разходните и приходните ордери през периода месец май 2020 – месец август
2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с поддържаните във
въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:
Ищцата оспорва правилността и законосъобразността на издадената от
ответното дружество заповед, като твърди, че не е извършила нарушение на
трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В случай на
оспорване на дисциплинарното наказание от страна на служителя, съгласно
правилата на чл. 154 ГПК, в доказателствената тежест на работодателя е
установяването на неговата законосъобразност. В настоящия случай
работодателят не е ангажирал безспорни и категорични доказателства,
установяващи вменените на ищцата с процесната заповед нарушения на
трудовата дисциплина, визирани в разпоредбите на чл.187, т. 2, т.3 и т.9 от
КТ, обосновали налагането на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 КТ.
Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен материал
обосновава извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед
действия, респективно бездействия, квалифицирани от работодателя -
ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да
бъдат вменени в отговорност на ищцата поради недоказаност на твърденията
на работодателя, че именно ищцата е имала задължение за изпълняване на
посочените задачи, като част от трудовите й задълженията, предвидени в
утвърдената от работодателя длъжностната характеристика за заеманата от
нея длъжност „Главен експерт“ в отдел „Счетоводство“, Дирекция „Финанси
и икономика“ или въз основа на друго писмено нареждане от негова страна.
Тъкмо обратното, от съвкупния анализ на приложените по делото
доказателства се установява, че отговорност за надлежното изпълняване на
описаните дейности са носили други служители, съгласно Инструкция за
4
организация на касовите операции и отчетност в централното управление на
„Б.П.“ ЕАД, съставен и утвърден от ответника – работодател. На следващо
място, работодателят не установява при условията на пълно и главно
доказване и твърдяното нарушение, че намалението на имуществото на
дружеството по смисъла на чл. 187, т. 9 КТ, се дължи именно на действия или
бездействия на ищцата. В представения по делото Доклад с изх. № ВК-03-
112/06.07.2020 г., за който следва да се отбележи, че има характер на частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 ГПК, и въз основа на който е
инициирано оспорваното от ищцата дисциплинарно производство, се сочи, че
ищцата е отговорна единствено за счетоводното отчитане на касовата дейност
в Централното управление на дружеството - работодател. В същия документ
се посочва, че в нарушение на чл. 8 от цитираната Инструкция ищцата е
изпълнявала задълженията на МОЛ Веселина Тончева, но такова нарушение
не е констатирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. В своята съвкупност горните обстоятелства
обуславят извод, че работодателят незаконосъобразно е упражнил
работодателската си власт да наложи дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" на служителката К. Е.-А. с процесната
заповед. Изложеното налага извода за основателност на предявения иск на
основание чл. 357 КТ, поради което издадената от работодателя заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по
чл.188, т.2 КТ следва да бъде отменена.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата съдебна инстанция разноски
се следват в полза на въззиваемата страна, която е представила доказателства
за реалното им извършване - договор за правна защита и съдействие, съгласно
който страните по него са уговорили възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищцата в размер на 400 лв., като е направено отбелязване, че
същото е реално заплатено на адвоката в брой.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията
по исковете по чл. 344, ал.1, т.1- т. 3 КТ и по искове за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудови правоотношения с цена на иска
над 5000 лв. Исковете по чл. 344, ал.1, т. 1- т. 3 КТ имат за предмет
признаване незаконосъобразността и отмяна на уволнението, възстановяване
на длъжността преди уволнението и обезщетение за времето за оставане без
работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Следователно,
решенията по иск за признаване незаконосъобразността и отмяна на заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ са
изключени от касационен контрол.
5
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело №
53072/2020 г., по описа на Софийския районен съд, 68 състав.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на К. П. Е.-А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******
сумата от 400 лв., /четиристотин лева/ разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал.3, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6