Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 272
Дата: 7 август 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20207080700051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 272

 

 

гр. Враца, 7.08.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 7.07.2020г. /седми юли две хиляди и  двадесета  година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАНД  №51 по описа на АдмС – Враца  за  2020г.  и  за  да  се  произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е  по касационна жалба  на  „Н.В.К.“ ЕООД,  ЕИК ********, със седалище и адрес на управление“***, представлявано от * П.Н.Б. против РЕШЕНИЕ №157/6.12.2019г., постановено по АНД  №217/2019г.  на  Районен съд  Мездра, с  което е  потвърдено НП № 06-001121/30.05.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца. Иска се отмяна на оспореното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, алтернативно за приложение на чл.415в КТ. Правят се възражения за съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца в с.з. се представлява от * Р.М.. Оспорва се касационната жалба, като неоснователна. Моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС-Мездра, с което е потвърдено наказателното постановление. Представена е и писмена защита с развити съображения  по  съществото на спора.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца  дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно. Счита, че правилно е приложен материалния закон, доколкото липсват конкретни касационни основания.

По делото са представени писмени доказателства от страна на касатора – 15 бр. платежни нареждания за изплатени трудови възнаграждения за  м.март 2019г., вкл.  и на лицето М.В., които са приети като доказателства по делото.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение №157/6.12.2019г., постановено по АНД  №217/2019г. на Районен съд  Мездра, с което е  потвърдено НП  № 06-001121/30.05.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, с  което  на основание  чл.414, ал.2 КТ на „Н.В.К. „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“***, представлявано от * П.Н.Б. е наложена имуществена санкция в размер на 20 000/двадесет хиляди/ лева за нарушение на чл.128, т.2 КТ. В оспореното решение е прието, че  касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.128,т.2 КТ, като същото е осъществено в условията на повторност, който факт е доказан по делото, поради което и правилно е ангажирана адм.наказ. отговорност на дружеството с издаденото НП на основание чл.414, ал.2 КТ. Прието е, че  не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, с оглед предвидената специална норма чл.415в  КТ. В случая липсват предпоставки за приложение на чл.415в КТ, тъй като доказателствата не сочат нарушението да е било веднага отстранено по съответния ред след установяването му. По тези съображения  възивният съд  е приел, че оспореното НП е законосъобразно и е потвърдил същото  в неговата цялост.

Районният съд е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до правилния извод, че дружеството в качеството на работодател е извършило нарушение по чл.128, т.2 КТ. Същото не е изплатило трудовото възнаграждение на М.В. за м. март 2019г., назначена на длъжност “*“ с трудов договор №32/20.07.2016г. в договорените срокове за неговата периодичност на изплащане. Също така е установено, че  към момента на проверката, трудовото възнаграждение не е било изплатено  в пълен размер на общо 21 работника, от които е и горепосоченото лице, както и че нарушението е извършено при условията  на  повторност. В тази насока са и изводи от въззивният съд, които са правилни и законосъобразни и се споделят и от настоящият състав на съда.

Районният съд е приел, че не са налице основания за прилагане на  чл. 415в КТ за маловажност на извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая районният съд неправилно е приложил материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 415в КТ, която урежда отговорност за  маловажно  нарушение.

Съгласно чл. 415в КТ за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Безспорно в случая е ангажирана отговорността на дружеството като работодател за нарушение разпоредбата на чл. 128,т.2 КТ, отговорността е безвиновна, като не са установени вредни последици за работника. От представеното по делото преводно нареждане се установява, че трудовото възнаграждение на лицето В. за м.март е изплатено на 28.05.2019г., АУАН е съставен на дата 16.05.2019г., като НП е издадено на 30.05.2020г.  Тоест може да се приеме, че нарушението е отстранено непосредствено след съставяне на акта и преди издаване на НП. Налице са доказателства за изплатено трудово възнаграждение на лицето преди издаване на НП, като не е установено да са настъпили вредни последици за същото. Обстоятелството, че към момента на проверката не са били изплатени в пълен размер трудовите възнагражданеия на 21 работника, като на част от тях са изплатени през м.09.2019г., видно от данните по делото е ирелевантно в случая, тъй като нарушението визирано в наказ.постановление касае лицето М.В..

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че са налице предпоставките на чл.415в КТ и като не е приложена като специална спрямо чл.414, ал.2 КТ и като не е преценил приложимостта й районният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението на районния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление, като размера на имуществената санкция се определи на основание чл.415в КТ вр. чл.414, ал.2 КТ в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

           ОТМЕНЯ  Решение  №157/6.12.2019г., постановено по АНД  №217/2019г.  на  Районен съд  Мездра, с  което е  потвърдено  НП  № 06-001121/30.05.2019г.  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца  и  вместо  него  ПОСТАНОВИ:

           ИЗМЕНЯ  НП  № 06-001121/30.05.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, с което на „Н.в.к.“ ЕООД *** на основание чл.414, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение на чл.128, т.2

КТ, като намалява размера  на  наложената санкция  от 20 000/двадесет хиляди/ лева  на 300/триста/ лева на основание чл.415в КТ. 

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                        2.