Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 25.07.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 1457/2018 г., установи
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано
е по жалба на В.Е. ЕООД – длъжник по изпълнително дело 20178560403410 срещу разпределение от 15.12.2017 г.
Съгласно
задължителните указания на САС, дадени в мотивите на определение от 28.05.2018
г. по ч.гр.д. № 2591/2018 г., настоящият състав следва да се произнесе по
законосъобразността на извършеното разпределение по ред ІІ. В изпълнение на
дадените указания съдът е изискал служебна справка относно произнасянето по
искането за поправка на очевидна фактическа грешка – с решение от 01.02.2018
г., постановено по гр.д. № 9866/2016 г. на РС-Варна, е допусната поправка на
изпълняваното решение в частта относно характера на присъдената сума, като е
посочено, че тя съставлява брутно трудово възнаграждение.
При
тези факти съдът намира следното:
В
ред ІІ на обжалваното разпределение съдебният изпълнител е извършил погасяване
със сумата от 26 554,86 лв. на задължения по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД.
Редът на вземанията е правилно определен (присъединеният взискател е държавата
с вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД). В посоченото разпределение съдебният
изпълнител не е уточнил обаче, кои от вземанията на взискателя-работник се
погасяват със сумата от 26 554,86 лв., което води до незаконосъобразност
на разпределението. С настоящото решение, съобразно мотивите на САС, съдът
следва да посочи, кои от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист в
полза на Н.Н., следва да се считат погасени и до какъв размер. За отговор на
този въпрос съдът съобрази следното:
Н.Н.
се легитимира като кредитор на следните вземания: 2287,82 лв. – частично
трудово възнаграждение за м. април 2016 г., 8800 лв. – брутно трудово
възнаграждение за м. май 2016 г., 8800 лв. - брутно трудово възнаграждение за
м. юни 2016 г., 3352,38 лв. – трудово възнаграждение за юли 2016 г.; 17,21 лв.
– обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за м. април 2016 г.,
80,03 лв. – обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение за м. май 2016
г.; 4800 лв. – обезщетение за неизползван отпуск; 8800 лв. – обезщетение за
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; законна лихва.
Видно
е, че подлежащата на разпределяне сума от 26 554,86 лв. не е достатъчна да
погаси всички задължения към този взискател. Кои от тях следва да се погасят,
се определя по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД (правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД се
прилага, само когато в един ред има повече от един кредитор, а не когато в реда
е един кредитор с повече от едно вземания). Най-обременителни са лихвоносните
задължения – за трудово възнаграждение и за обезщетения за прекратяване и
неизползван отпуск. От тях следва да се започне с погасяване на най-старите –
2287,82 лв. – частично трудово възнаграждение за м. април 2016 г., 8800 лв. –
брутно трудово възнаграждение за м. май 2016 г., 8800 лв. - брутно трудово
възнаграждение за м. юни 2016 г., 3352,38 лв. – трудово възнаграждение за юли
2016 г. При извършване на разпределението в полза на взискателя се разпределя сума в размер на брутния дълг, а при
изплащане на сумата съдебният изпълнител извършва удръжка на дължимите за
сметка на взискателя осигурителни вноски и данък (арг. чл. 6, ал. 3 КСО и чл.
42, ал. 2 и ал. 5 ЗДДФЛ – тъй като удръжките за сметка на работника се
извършват при плащане на
възнаграждението, но то се начислява, а в случая – разпределя, в брутен размер).
За вземането за трудово възнаграждение за м. април 2016 г. съдебният изпълнител
следва да извърши удръжка, само ако такава не е извършена за неплатената част при
частичното плащане.
С
остатъка от сумата – 3314,66 лв. – следва да бъда погасени, но съразмерно (тъй
като са еднакво обременителни и еднакво стари) вземанията за обезщетения за
прекратяване без предизвестие и за неизползван отпуск. Ето защо вземането по
чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде погасено със сумата от 2144,78 лв., а
вземането по чл. 224 КТ – със сумата от 1169,88 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение от
15.12.2017 г., извършено по изп.д № 20178560403410, в частта по ред ІІ, като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата от
26 554,86 лв. в полза на Н.В.Н., както следва:
1.
2287,82 лв. – частично трудово възнаграждение за м.
април 2016 г.;
2.
8800 лв. – брутно трудово възнаграждение за м. май
2016 г.;
3.
8800 лв. - брутно трудово възнаграждение за м. юни
2016 г.
4.
3352,38 лв. – брутно трудово възнаграждение за юли
2016 г.
5.
2144,78 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
6.
1169,88 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.