№ 851
гр. Плевен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430100867 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от *** против Н.П. ***, с посочено правно
основание чл. 415 от ГПК. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да
признае за установено, че вземането на ищеца против ответника съществува. В срока по
чл.*** от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът.
Съдът, след като събра необходимите по делото доказателства, намира за установено
следното:
Според изложената фактическа обстановка в исковата молба, предявеният иск е
установителен с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е допустим,
но неоснователен.
Недоказани са твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, а именно:
- че съществува вземане на *** *** от Н. П. Г. за сумите, посочени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч .гр. д. № *** / 2019 г.
на РС - Плевен, че *** е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател
по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *** от *** г. сумата 10 000 лв,
както и че същата е усвоена от кредитополучателя,
- че е налице неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения за
плащания по описания по - горе договор,
1
- че кредитът е в просрочие, считано от *** г., като към *** г.
ответникът е изпаднал в забава за плащане на 79 вноски по главница по
договора в общ размер 9621.74 лв. и 79 вноски по лихва по договора в общ
размер 5601.88 лв.
- че ищецът има и друго вземане от ответника по договора в размер на 6915.66
лв., представляващо обезщетение за забава на просрочените плащания
- че в общия размер на задълженията по кредита следва да бъдат включени и
сумите по т.7 от договора
Размерът на вземанията по договор за отпускане на потребителски паричен кредит
от *** г, посочени в исковата молба, е неточен.
Процесният договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *** от *** г.
по форма и съдържание не отговаря в значителна степен на изискванията, съдържащи се в
глава III, IV, V и VI от Закона за потребителския кредит, накърнява равноправието между
страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на добросъвестност при
договарянето, поради което е нищожен по смисъла и на този специален закон и на общия чл.
26, aл. 1 oт ЗЗД
Видно е от представения по делото договор за отпускане потребителски паричен
кредит № *** от *** г, че същият не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Според
тази правна норма всички елементи на договора следва да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Видима е разликата в представянето на двете
части на договора - Раздел I и Раздел II. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
По отношение претендираните като част от общия размер на задълженията по
кредита суми по т.7 от договора, уговореното от страните противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, а именно, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксите, посочени в
т.7.1, т.7.2 и т.7.5 от договора за потребителски кредит, несъмнено са такива, свързани с
усвояване и управление на кредита. Общоприетото схващане е, че услугата следва да ползва
лицето, което я получава, а не този, който я предоставя. Този извод следва и от нормата на
чл.16 от ЗПК. Разглеждането на кредита, респ. управлението му се свързва от законодателя с
вземането на решение от кредитора за предоставяне на кредита, респ. наблюдаване
обслужването му, респ. охраняване на собствения си интерес, поради което извършването
им е в негов интерес. На следващо място, в конкретния случай липсват данни изобщо, в
какво точно се изразява тези „услуги", както и че същите са предоставени на ответника.
2
Също така липсват доказателства, за това как точно ищецът е формирал цената на
„услугите", въз основа на какъв установен механизъм, както и на какво законово основание
е въвел тези т.н. „такси" за тяхното предоставяне. Налице е явна незаконосъобразност на
така въведените „такси". Уговарянето на такива такси е в разрез с посочената по - горе
правна норма от ЗПК и с критерия за добросъвестност. Договорните клаузи, уреждащи тези
такси са нищожни, поради противоречие със закона.
Част от изложените по-горе аргументи са относими и към уговорения в договора за
кредит годишен процент на разходите /ГПР/ - 17,07 %. В т.19 от процесния договор е
посочено, че ГПР изразява общите разходи по кредита и включва разходите за лихви, такса
за проучване на кредита, годишна такса за управление на кредита. Забраната кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, респ. включването им като компонент на ГПР, определящ размера му, го прави
определен в противоречие с правна норма на чл 10 а, ал.2 от ЗПК и с критерия за
добросъвестност. Договорните клаузи, уреждащи ГПР се явяват нищожни, поради
противоречие със закона.
Освен това, посоченият размер на ГПР - 17.07% не е съответства нито на разходите,
които прави заемодателят, нито на риска, който носи, нито на размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Това означава, че същият е определен в противоречие с
изискванията на чл.19 от ЗПК, което обстоятелство представлява нарушение на ЗПК,
предпоставящо недействителност на процесния договор.
Ищецът претендира, че има и вземане от ответника в размер на 6915.66 лв.,
представляващо обезщетение за забава на просрочените плащания, позовавайки се на т.6 от
процесния договор. Тази уговорка е в противоречие с чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Договаряйки нещо различно от посоченото в закона, страните са допуснали нищожна,
поради противоречие със закона уговорка. Тази неустойка е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 15. 06. 2010 г. по тълк. д. № 1 /
2009 г. на ОСТК на ВКС, такава клауза е нищожна поради накърняване на добрите нрави. В
настоящия случай на кредитополучателя е отпуснат потребителски кредит в размер на 10
000 лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за забава
на просрочените плащания е в размер на 6915,66 лева, т.е. представлява почти 70% от
получената главница. Действително, основното задължение на кредитополучателя е да върне
предоставените му в заем пари, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не
се гарантира възстановяване на тези вреди, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция, а води единствено до необосновано обогатяване на кредитора.
Уговорката относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от
3
ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Цитираният законов текст не прави разграничение относно вида на неустойката,
а акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият
случай. Не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. По тези
съображения присъждането й би довело до реализиране на неоправдано висок доход за
кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран. Всичко гореизложено
обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, като е
сключена и в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна
поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в крайна сметка
и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан от събраните по делото писмени доказателства.
При този изход на процеса, разноските се възлагат на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ОТ *** *** против Н. П. Г., ЕГН ********** , от
гр.Плевен, ж. к. ***, бл. ***, ***, със съдебен адрес: гр.Плевен, ул. ***, тел. ***, с
посочено правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска *** лв.
Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване
обявлението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4