О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 602
28.04.2020 г., гр.
Пловдив
Районен съд Пловдив, НО, XXII наказателен състав, в закрито заседание на двадесет и осми
април, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
след като се запозна с материалите по ЧНД 2141/2020 г.
по описа на съда, прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на М.Е.О., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Е. М.О.,
ЕГН: **********, срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура -
Пловдив от 04.03.2020г., с което наказателното производство по ДП № 609/2019 г.,
по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал.
1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено.
В жалбата са релевирани
съображения в насока неправилност и необоснованост на атакуваното
постановление. Излагат се доводи, че състоянието на нейния наследодател – Е.О.,
не е било от такова естество, че да не му позволява да възприема фактическата
обстановка. Възразява се, че не е ясно в каква част от дома на семейство О. е
въведен И.П., както и че при събарянето на сградата са унищожени движими вещи.
По този начин според жалбоподателката е нарушен чл. 8
от ЕКЗПЧОС, а именно право на жилище. Възразява се срещу извода за явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Поради изложеното моли
обжалваното постановление да бъде отменено, а делото върнато на Районна
прокуратура Пловдив с указания по приложението на материалния закон.
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 243, ал. 4 от НПК седемдневен преклузивен срок, считан от получаване на препис от атакуваното
прокурорско постановление, произтича от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт. Преди разглеждане
на жалбата по същество, съдът счита за нужно да посочи, че обществените
отношения, регулирани с нормата на чл. 323, ал. 1 от НК не изключват възникването
на фигурата на пострадалия /в този смисъл Решение № 30/2013год. по н.д. №
2150/12 год. ІІ н.о. на ВКС; Решение № 99/2009год. по н.д. № 43/2009год., ІІІ
н.о на ВКС/. Предвид това, съдът дължи разглеждането на депозираната жалба по
същество.
Наказателно производство по ДП № 609/2019 г., по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, е образувано за това,
че на 26.10.2018 г. в с. Брани поле, обл. Пловдив, самоволно, не по установения
от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго – Е.О., свое или чуждо,
действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл. 323 ал.1 от НК.
Наказателното производство е прекратено
на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал.1 т.1
от НПК, като от страна на Районна прокуратура Пловдив е прието, че липсва
извършено престъпление поради изключително ниската степен на обществена
опасност на извършеното деяние.
В хода на разследването от прокурора е установена
следната фактическа обстановка:
С решение № 125/02.02.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, въззивно отделение - V с-в, влязло в сила на 21.03.2018 г.,
е постановено М.А.О. и Е.А.О. да отстъпят на основание чл. 108 от ЗС
собствеността и да предадат владението на И.Н.П. по отношения на находящата се
в УПИ **от ПУП на **, масивна стопанска сграда в размер на 110 кв.м, масив 50
по КВС на Община Родопи.
Поради отказ от страна на О. да бъде предадено владението, свид. П.завел изпълнително дело №20188260400155/2018 г. по
описа на ЧСИ А.А.per.
№ **с район на действие Окръжен съд гр. Пловдив. Делото било било образувано на
04.04.2018 г., въз основа на молба от И.Н.П. с приложен към същата изпълнителен
лист, издаден на 28.03.2018 г. от Районен съд Пловдив въз основа на съдебно
решение по ГД № 10904/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив и ГД № 2239/2017 г. на
Окръжен съд гр. Пловдив. На 26.07.2018 г. за времето от 10:00 часа до 11:30
часа бил извършен въвод във владение на И.Н.П., на
описания по - горе имот по посоченото изпълнително дело. По време на въвода достъп до сградата бил осигурен от собственика на
терена и взискател по делото - свидетелят П., при което присъстващите
установили, че сградата е необитаема, в лошо състояние , силно повредена ,
изоставена и опасна, като не било констатирано наличието на движими вещи на
длъжниците в нея, както и такива на трети лица.
С определение на Окръжен съд Пловдив от 26.09.2018 г. по въззивно гр.дело № 2038/2018 г. по описа на същия съд,
образувано по жалба на Е. М.О. в качеството на трето заинтересовано лице, било
спряно производството по изпълнително дело № 20188260400155/2018 г. по описа на
ЧСИ А.А.per. № **.
На 26.10.2018г. около 10:00 часа свидетелят И.П.
отишъл в процесния имот, заедно със свидетеля Й.С.и П.Г.. С помощта на багер
тримата започнали да доразчистват част от съборените
тухлени постройки, както и да оправят оградата на имота. Тогава при тях
пристигнали М.О. и Ю.О. и между двете групи възникнали пререкания, относно
извършваното от И.П. и несъгласието на сем. О. от бутането на постройките.
По досъдебното производство е назначена комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на Е. М.О., от заключението на която е установено, че
същият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив, но е получавал
амбулаторна хоспитална помощ в центъра. Страда от
хронично психично заболяване - параноидна шизофрения.
Към 26.10.2018 г. е бил във влошено психично състояние, активен болестен
пристъп, с халюцинаторно-параноидна симптоматика.
Качеството на психичните му функции е било нарушено. Състоянието му покрива
критериите на категорията „Продължително разстройство на съзнанието“. Не е могъл,
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания по настоящото досъдебно производство във връзка с инкриминираното
деяние на 26. 10. 2018 г. Бил е с нарушена способност да регулира собственото
си поведение. Преживяванията му са били с болестни механизми и са определяли
болестно мотивирано поведение, свързано с инкриминираното деяние и изобщо в
този период от време.
При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на
наличните по делото доказателства и доказателствени средства в контекста на
установените в хода на разследването фактически положения, настоящата инстанция
споделя залегналите в постановлението за прекратяване аргументирани изводи досежно фактическата обстановка.
От правна страна:
За да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наблюдаващият прокурор е приел, че от
така събраните по делото доказателствени материали и при описаната по-горе
фактическа обстановка, може да се изведе заключение, че осъщественото на
26.10.2018 г. деяние е с изключително ниска степен на обществена опасност,
поради което се явява малозначително такова.
Съобразно текста на чл. 323, ал. 1 от НК, който самоволно, не по
установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с
лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева. Цитираната норма
охранява обществените отношения, свързани с установения ред за легитимно
разрешаване на споровете, възникнали между правните субекти /били те физически
лица или фикционни образувания/.
За да бъде осъществен състава на чл. 323, ал. 1 от НК, то от обективна
страна е необходимо между две или повече лица да е възникнал правен спор досежно определено право, като субектът на престъплението
следва да е удовлетворил своя интерес не по установения в закона ред. Следва да
се посочи, че за да се приеме, че е налице правен спор, то необходимо е единствено
да бъде обективирано различие и несъответствие във
волята и вижданията на два правни субекта, досежно
дадено право. Изцяло ирелевантно за съставомерността
от обективна страна на деянието е дали оспорваното право е реално съществуващо
или мнимо, както и дали спорът е отнесен за решаване пред съд. Допълнително, самоуправството може да бъде извършено само чрез действие
/активно поведение/ и никога чрез бездействие. От субективна страна, самоуправството може да бъде реализирано само при форма на
вина „пряк умисъл“.
Настоящият съдебен състав споделя изводът на държавното обвинение, че
не е налице извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК, но не поради
обстоятелството, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата,
но обществената опасност се явява явно незначителна – чл. 9 ал.2 от НК. Според
съда, в настоящия случай, от приложените по делото доказателства, не се
установява един от елементите от обективната страна на престъплението, а именно
изискването случаят да не е маловажен.
Съдът намира, че
конкретният случай притежава признаците на маловажен такъв. Преценката за това, дали дадено деяние представлява
маловажен случай, е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се
определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. В
текста на чл.93 т.9 от НК се съдържа легално определение на понятието
“маловажен случай”, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на
случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По смисъла на
чл.93 т.9 от НК деянието представлява “маловажен случай”, когато с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи
обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата
се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за
маловажен случай /така ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС
№ 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската
степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на
вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина
на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Приложени
към фактите по настоящото дело посочените критерии за преценка определят
извършеното деяние като маловажен случай. Така на първо място процесното деяние е извършено от свидетеля П., след като е
установено със силата на пресъдено нещо между него и
родителите на Е.О., че именно той е собственик на процесната
сграда. Действително, изпълнението по силата на изпълнителния лист, издаден въз
основа на съдебното решение, е било спряно поради производство по чл. 435 от ГПК. Въпреки това, по-ниската обществена опасност на деянието несъмнено се
извежда и от обстоятелството, че впоследствие жалбата на О. е била отхвърлена.
На следващо място, не се установиха причинени вредни последици на О., доколкото
видно от приложения по делото снимков материал, сградата е била напълно
необитаема. В тази връзка не се споделя наведеното възражение от жалбоподателката, че чрез разрушаването на сграда се е
стигнало до унищожаване на движими вещи. Така видно от приложения протокол за въвод във владение, който по съществото си представлява
официален свидетелстващ документ, процесната сграда е
порутена, няма обитатели, както и движими вещи, годни да обслужват лица,
живеещи или живели някога в помещенията. Поради всичко изложено, съдът намира,
че процесният случай се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с такива от същия вид, поради което
се явява маловажен. Посоченото обстоятелство обуславя липса на един от
елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК и
обоснованост на заключението на Районна прокуратура Пловдив за липса на
престъпление.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно се явява
възражението на жалбоподателката за нарушение на чл.
8 от ЕКЗПЧОС. В настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка
се установи, че с влязло в сила решение, именно свидетелят И.П. е признат за
собственик на процесната сграда, а също така тя е
била напълно необитаема към момента на осъществяване на въвода
във владение, което изключва претенцията на жалбоподателката
за нарушение неприкосновеността на нейно жилище.
Предвид гореизложеното, атакуваното постановление на
Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство се
явява законосъобразно и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при Районна прокуратура Пловдив
от 04.03.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 609/2019
г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 323,
ал. 1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.