О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 835
гр. Габрово,
19.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в
закрито съдебно заседание на деветнадесети
септември................ през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря
…..…......... и в присъствието на прокурора ....... като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД№95 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 143 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по Молба на М.В.Б.,
жалбоподател по посоченото по- горе КАНД№95/2023г. на АС Габрово, за изменение
на постановеното съдебно Решение в частта досежно размера на присъдените
разноски в полза на жалбоподателя М.В.Б. от гр. Габрово. В Молбата се излагат
доводи, че присъдените разноски, представляващи възнаграждение за адвокат като
размер не включвали ДДС, а пр. представител на жалбоподателя представлявал и
Адвокатство дружество, което било регистрирано по ЗДДС. В този смисъл е заявено
искането да бъдат присъдени разноски, представляващо ДДС в размер на 96 лева
върху уважения размер на претенцията за разноски.
Препис от молбата е връчен на
ответника, като в срока за отговор не са предоставени на съда възражения по нея.
Съдът, след като извърши проверка
относно допустимостта на искането счита, че същото е допустимо - същото е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съгласно посочения текст в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Решението по КАНД № 95/23г. е постановено на 24.07.2023г., връчено
на страните- НТУ към АПИ на 26.07.2023г., а на М.Б. на 07.08.2023г.
Следователно по аргумент на чл. 248, ал.1 ГПК, по искане на страните съдът е можел да допълни или измени постановеното
Решение в частта му за разноските в срок до 24.08.2023г. Искане за присъждане
на разноски в производството по КАНД №95/2023г. на ГАС е направено от
процесуалния представител на жалбоподателя М.Б., в подкрепа на което си искане
същия е предоставил и писмени доказателства удостоверяващи че клиента по делото
им е заплатил възнаграждение за процесуално представителство.
Настоящия
съдебен състав намира искането по чл. 248 от ГПК за допълване на по КНАХД № 95/23г.
решение № 108/24.07.2023г., в частта за разноските за допустимо, като подадено
в срока по чл. 248. ал.
1 от ГПК, от надлежна
страна и след представен списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Искането
е неоснователно, по следните съображения:
С
постановеното по КНАХД № 95/23г. решение № 108/24.07.2023г. съдът е оставил в
сила Решение № 46/25.04.2023г. на РС Севлиево, постановено по НАХД № 47/2023г.
и съдът е осъдил Агенция Пътна инфраструктура София да заплати на М.В.Б. сума в
размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който размера на
претендираните разноски е в размер на 720 лв. с ДДС.
Съдът също така е уважил възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и е намалил размера на дължимото възнаграждение на 480 лв.
Начисляването
на ДДС е в правомощията на страните по една
облагаема доставка, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и счетоводните аспекти на разчета
на адвокатското дружество с НАП по отношение на ДДС, са
ирелевантни, досежно присъдените разноски в съдебното производство.
Няма
законово основание съдът да начислява ДДС
върху адвокатското възнаграждение за правна помощ, тъй като данъкът е публично
вземане и не е неразделна част от възнаграждението, което съдът определя в
хипотезата на чл. 78, ал. 5
от ГПК. Безспорното в случая
обстоятелството, че е налице облагаема сделка – договор за поръчка /в неговата
разновидност –договор за правна защита и съдействие и има издаден счетоводен
документ - фактура № 1044/05.07.2023г. не ангажира съда със задължението да
начисли ДДС при действието на § 2а от ДР на
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Действително,
съгласно цитираната разпоредба, за регистрираните по ДДС
адвокати, дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Съдът е длъжен да се съобрази с тази разпоредба
единствено в случаите, в които определя служебно адвокатското възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2
от ЗА. При присъждането на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за
свободно договаряне между страните по правоотношението, а служебно определяне
на възнаграждението от съда. В този случай върху дължимото с оглед изхода на
делото и защитения материален интерес адвокатско възнаграждение следва да се
прибави и ДДС в размер на 20%, но не и в настоящия
случай, тъй като съдът не е присъдил служебно разноски, а е намалил договорени
между страните по един гражданско правен договор, в хипотезата на чл. 78, ал. 5
от ГПК.
В
настоящия казус, Адвокатско дружество Лалова и партньори е включил като
неразделна част от договореното адвокатско възнаграждение и ДДС /видно от фактурата на стр. 39 от
делото - 600 - ДО и 120- ДДС/, платено от
ответника по касация в настоящия, поради което съдът не следва да начислява
повторно ДДС върху редуцирания размер на
договореното адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена.
Намаления
размер на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност на договореното
такова е част от последния, за който вече е платен ДДС от
клиента и включването на ДДС като неразделна
част от намаления размер на адв. възнаграждение би довело до двойно облагане на
предоставената от адв. дружество услуга, което е в противоречие с
Директива2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система
на данъка върху добавената стойност. В този смисъл съда съобразява Решение НА
СЪДА (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ( [фирма] срещу Й. К. (C-427/16) и [фирма] срещу Е. Я. (C-428/16), с което СЕС приема, че чл. 78, първа
алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна
част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това
тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената
стойност.
По
изложените съображения и мотиви настоящия съдебен състав на АС Габрово намира
молбата за изменение на посоченото по- горе решение по КАНД№95/2023г. на ГАС в
частта за разноските за неоснователна, поради което искането следва да бъде
отхвърлено.
Воден
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането от М.В.Б., чрез АД * чрез адв. К.А., с което на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК се иска изменение на постановеното
по описа на ГАС КНАХД № 95/2023г. решение № 108/24.07.2023г., в частта му за
разноските, като се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 96 лв., представляващ ДДС върху
присъдените разноски, като неоснователно.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: