Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 494/25.7.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 391/2023 год., по описа на Административен
съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Г.Р., чрез пълномощника
адв. С., срещу Заповед № 58/20.04.2023 г.,
издадена от началника на Затвора - гр. Пазарджик, с която е прекратена трудовата му дейност в ДП „ФЗД“ – цех № 2, към „АББ
България“ ЕООД.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Прави се искане оспорената
Заповед да бъде отменена, претендират се съдебно-деловодни
разноки.
Ответникът по жалбата - началника на Затвора – гр. Пазарджик, чрез
процесуалният си представител – юрк. Р. оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Допълнителни доводи
навежда в депозирано писмено становище. Прави искане за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и
заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед №
Л-116/24.01.2023г. на началника на
Затвора – гр. Пазарджик, на жалб. Р. било наложено дисциплинарно
наказание „извънредно дежуство по поддържане на чистотата и хигиената за 7
дни“, за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 96, т.3, чл.97, т.2 и т.4,
вр. чл. 100, ал.1, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
С Решение № 186/04.04.2023г.,
постановено по адм. дело
№ 1152/2022г.,
по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, по жалба
на С.Р. е отменена Заповед № 163/25.11.2022 г., издадена от началника на Затвора-гр. Пазарджик, с която
е прекратено участието му в
трудова дейност ДП ФЗД, Цех „АББ“, считано от 28.11.2022 г.
На 11.04.2023г. испектор СДВР – 8
група при преценка обстоятелствата за включване в трудова дейност на л.св. Ст. Р.,
в докладна записка рег. № ИВ-704 посочил, че същият е бил назначен на работа
със Заповед № 27/14.01.2022г. на същата дата. След назначаването му на работа в
цех на „АББ“ лишения от свобода е допуснал извършването на 9 дисциплинарни
нарушения, с изброените в същата заповеди, за което са му наложени
дисциплинарни наказания „писмено предупреждение“, „извънредно дежурство на
хигиената“, „лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца“, „изолиране в
наказателна килия за срок от 7 денонощия“, за държането и ползването на
заточена лъжица, държане и ползване на мобилен телефон, отказ за съдействие при
проверка за наркотици, за словесна и физическа саморазправа с други лишени от
свобода, неправомерни взаимоотношения с друг лишен от свобода. Посочено е и, че
при жалб. Р. рискът от рецидив, макар и снижен към
абсолютна стойност, остава във високите граници, рискът от вреди остава среден
към висок. Предвид настъпилия регрес в поведението на оспорващия началник
сектор „СДВР“ предложил да бъде наблегнато на интензивна индивидуална
корекционна дейност, като Р. бъде
включен в специализирана групова работа със зависими до настъпване на позитивни
промени в поведението, като към момента упражняването на трудова дейност не е
дала необходимите резултати в корекционен аспект и социално-възпитателната
работа с него следва да продължи, съгласно договорения план на присъдата.
При изготвянето на
диференцирано психологическо заключение на 11.04.2023г. било установено, че
лишеният от свобода е с нормален обем
на емоционална експресия в
междуличностни ситуации. Егоцентричен, нарцистичен, с чувство за себеуважение,
предпочита индивидуални занимания. Самооценката е компенсаторно завишена,
липсват емпатийни и асертивни умения. Като личност е подозрителен и недоверчив.
Липсва самокритичност, въпреки че декларира такава. В конфликтни ситуации е
реактивен, лесно обидчив и раздразнителен, с ниска толерантност към стресови
натоварвания, емоционално неустойчив при натиск. Преди евентуално трудово
устройство е удачно преминаване през програма за работа с лица със зависимости,
след което да се направи подробен анализ и преценка.
Относно включването
на лишения от свобода в трудов процес, с докладна записка рег. №
ИВ-718/12.04.2023г. гл.инспектор – НД „НОД“ изразил становище, че във връзка
със събраната оперативна информация за употреба на НВ от страна на Ст. Р. по
време на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– гр. Пазарджик, и от съображения за сигурност на работните обекти, не е удачно
същият да бъде назначен на работа.
Със Заповед № 70/19.04.2023г., въз основа
Решение № 186/04.04.2023г.,
постановено по адм. дело № 1152/2022г., по описа на Административен съд – гр.
Пазарджик, началника на затвора – гр. Пазарджик възстановил участието в трудова
дейност на жалб. Р. от 06-то отделение към ДП „ФЗД“ в цех № 2 към „АББ
България“ЕООД като общ работник на 8-часов работен ден при петдневна работна
седмица, почива събота и неделя, съгласно приложената към същата длъжностна
характеристика.
На 20.04.2023г.
било проведено заседание на комисията по разпределение на лишените от свобода,
която на основание чл.77, ал.1, вр. чл.172 от ЗИНЗС предложила жалб. Р. да премине от 06-то отделение в цех „АББ“.
Въз
основа на събраните по преписката доказателства, ответника е постановил
обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед.
При така установените факти, Административен съд – гр.
Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с процесуална легитимация, срещу
неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания,
визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и
фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт,
представената административна преписка и събраните по делото доказателства.
В разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС правото на труд е регламентирано като право на лишените
от свобода да получат подходяща работа, което по възможност се удовлетворява, което обаче не е свързано с безусловно задължение за неговото осигуряване. ЗИНЗС не вменява на
административния орган задължение да осигури или да възложи работа на лишения
от свобода.
Нормите
на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС повеляват, че участието
на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация,
превъзпитание, придобиване или повишаване на професионалната им квалификация, а
не придобиване на доходи, трудов и осигурителен стаж. Посоченото в чл.
172,
ал. 2 от ЗИНЗС определя, че
възлагането на съответната работа, която трябва да изпълнява всеки лишен от
свобода се определя от администрацията, съобразно съществуващите възможности,
като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното състояние и
работоспособността на лицата, изискванията на сигурността, професионалната
квалификация и предпочитанията им. В
тази връзка чл. 164 от ППЗИНЗС гласи,
че важно значение за назначаването на един лишен от свобода на работа има и
оценката на риска и изискванията на режима и охраната. Следователно волеизявлението
на административния орган за отказ може да е продиктувано от обективна невъзможност
за предоставяне на подходяща работа или от субективна преценка, във връзка с
положението на конкретния лишен от свобода и изискванията за сигурност, на
каквато законът му дава право. При тази
нормативна нормативна уредба както назначаването,
така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие
на началника на затвора, който действа в условията на оперативна
самостоятелност, по целесъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорват пред съда по
отношение на тяхната законосъобразност, но не и по отношение на тяхната
целесъобразност. Нормата на чл. 169 от АПК задължава съда при оспорване на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност да провери единствено дали административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове.
В
случая компетентният орган от администрацията на затвора – гр. Пазарджик по
целесъобразност преценя дали да назначи лишения от свобода на работа. В
изпълнение на процедурата по чл. 164 от ППЗИНЗС кандидатите за заемане на свободните работни места
подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и
възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. В случая молбата
на Ст. Р.
е подадена до началника на затвора и е била разгледана от съответната
специализирана комисия по чл. 164 от ППЗИНЗС, заседавала на 20.04.2023 г., с членове началник сектор СДВР, инспектор РД, инспектор
ТРЗ, мед. център, инспектор-психолог, инспектори СДВР, експерт стопански
дейност ДП ФЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.3 от ППЗИНЗС включването на лишените от свобода в трудова дейност се
извършва след установяване на работоспособността им и въз основа на преценка на
редица фактори, сред които и оценката на риска от рецидив и вреди по чл.
55, ал. 2 от ЗИНЗС. В чл.
164 от ППЗИНЗС е уреден реда за
кандидатстване и критериите за назначаване на свободни длъжности в рамките на
разкритите работни места, като в ал. 7 се предвижда, че приоритетно се
разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и
дисциплината и са с доказани трудови качества. Тъй като правото на труд на
лишените от свобода е свързано с положителни последици за правното им
положение, сред предпоставките за реализирането му с възлагане на определена
работа, е доброто поведение на осъденото лице, спазването на вътрешния ред и
дисциплина, недопускането на дисциплинарни нарушения и непристойно поведение, които критерии за преценка са приложени от началника на Затвора – гр. Пазарджик, при
издаване на оспорената Заповед.
Настоящият
съдебен състав
намира, че цялостното поведение на лишения от свобода, вкл. спазването на
задълженията по чл. 96 от ЗИНЗС и на забраните по чл. 97 от ЗИНЗС, са предпоставки, които следва да са налице при
осъществяване на трудовата дейност, респ. отклонението от предписаното
поведение, неизпълнението на предписаните задължение и нарушението на
установените забрани задължават органа да прецени дали лицето отговаря на
критериите по чл.164, ал.3 от ППЗИНЗС, за да работи или при констатираните деяния показват липсата
на превъзпитание и ресоциализация.
Отрицателното
становище, дадено след установяване на работоспособността на лишения от
свобода, въз основа на преценка относно здравословното му състояние, възрастта,
пола, професионалната квалификация, интересите и предпочитания му, както и
оценката на риска и изискванията на режима и охраната е по целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол. В оспорения индивидуален административен акт
са формулирани ясни мотиви за прекратяване на трудовата дейност, вкл. и
изброените в докладна записка рег. № ИВ-704/11.04.2023г. наложени на жалб. Р. дисциплинарни наказания, които не са с изтекъл давностен
срок. Действително, по делото не са налице данни относно движението, хода и
резултата от образуваните прокурорски проверки, но предвид констатираните
множество – 9 дисциплинарни нарушения, нуждата Ст. Р. да бъде включен в специализирана
групова работа със зависими до настъпване на позитивни проени в поведението, доколкото
към момента упражняването на трудова дейност не е дала необходимите резултати в
корекционен аспект, социално-възпитателната работа с него следва да продължи
съгласно договорения план на присъдата и наличната оперативна информация за
употреба на наркотични вещества и в тази връзка от съображения за сигурност на
работните обекти, правилно административиня орган е преценил, че не удачно жалб. Р. да участва в трудова дейност,
като е отчел и отрицателното въздействие върху останалите лишени от свобода.
Фактическите и правни основания
за издаването на оспорената Заповед се
съдържат в приложената по делото административна преписка, която съставлява
мотивите на административния акт. Посочени са конкретни обстоятелства, въз
основа на които издателят на акта е приел, че по отношение на лишеният от
свобода следва да бъде прекратено участието в трудова дейност. Съгласно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на изготвените докладни
записки, диференцирано психологическо заключение и протокол в тяхната съвкупност представляват
фактическите основания, съответстващи на посоченото в Заповедта правно
основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По
същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от
който органът черпи упражненото от него административно право.
Предвид изложеното,
като е спазил предвидената в ЗИНЗС и ППЗИНЗС процедура по разглеждане на
молбата административният орган е упражнил компетентно и законосъобразно
предоставената му от чл. 166, ал. 2 от ЗИНЗС оперативна
самостоятелност.
По
изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за
законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен
орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод обосновава
неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност
на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Р., чрез пълномощника адв. С.,
срещу Заповед № 58/20.04.2023 г.,
издадена от началника на Затвора - гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА С.Г.Р., да заплати на ГДИН сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-девен
срок от съобщаването му.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЪДИЯ:/п/