Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
гр. Габрово,
04.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана
Шаханова, като разгледа докладваното от съдията
С. Миланези в. гр. д. № 22 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 411 от
07.11.2019 г., постановено по гр. д. № 242/2019 г., Габровският районен съд е
осъдил „Електроразпределение Север” АД да заплати на „НБИ Консорциум” ООД
сумата от 7 155, 40 лв., представляваща платената без основание такса за
пренос, за периода от 09.09.2014 г. до 07.12.2018 г., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 18.12.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата. Изцяло е отхвърлен предявеният иск от „НБИ Консорциум” ООД
против „Електроразпределение Север” АД, с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, за заплащане
на лихва за забава, за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2018 г., в размер на
2 186, 39 лв., като неоснователен и недоказан. Разноските са разпределени
между страните по съразмерност.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Електроразпределение
Север” АД, чрез юрисконсулт М. Х., в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 7 155, 40 лв., ведно със законната
лихва и разноски по делото, като се твърди, че същото е неправилно,
немотивирано, незаконосъобразно с нормите на материалния закон и постановено
при нарушаване на процесуалните правила. Излага се, че неправилно е
разпределена доказателствената тежест по делото, като ищецът не е доказал, че е извършил плащане на сумата от
7 155, 40 лв. при начална липса на основание. Неправилно съдът е приел, че
ищецът получава електрозахранване по собствена електроразпределителна мрежа,
доколкото мрежата средно напрежение 20 кВт е част от електроразпределителната
мрежа, като това се потвърждава и от легалната дефиниция на § 1, т. 22 от ЗЕ.
Освен това жалбоподателят е лицензиант за дейността „разпределение на
електрическа енергия” на обособена територия, в която попада и гр. Габрово.
Лицензиантът осъществява услугата пренос средно напрежение и при определяне на
цената за пренос, съществени за формирането на стойността й, са не начина, вида
и броя на определени съоръжения, а общите за мрежата разходи, произтичащи от
дейности свързани с обслужването, поддръжката и ремонта на
електроразпределителната мрежа. Освен това Правилата за търговия с електрическа
енергия изрично регламентират кои лица заплащат цени за пренос съгласно чл. 104
от ЗЕ. И това е така, тъй като разпоредбите имат по –особени случай, когато
съоръженията не са собственост на разпределителното дружество. В чл. 29, ал. 4
от ПТЕЕ е уредена възможността, само за производителите, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното
предприятие, да не дължат цена през съответната мрежа, а ищецът няма качеството
на производител на ел. енергия. Неправилно съдът не се е произнесъл по
възражението, че СТИ е монтирано на границата на собственост на ел.
съоръженията, видно от приетата по делото експертиза. Присъединените към
електроразпределителната мрежа клиенти дължат утвърдените от КЕВР цени за
достъп до електроразпределителната мрежа, поради което съдът неправилно е
приел, че със заплатената сума от 7 155, 40 лв. жалбоподателят се е
обогатил тъй като не е установено основанието за нейното заплащане. На
18.11.2013 г. ищецът е сключил договор № СвП13-830/18.11.2013 г. за пренос на
ел. енергия с жалбоподателя, като към момента на сключването му ищецът е имал
яснота, чия е собствеността на електроразпределителната мрежа, от която
получава ел. енергия. Договорът има сила на закон между страните и заплащайки
процесните суми ищецът е изпълнил едно свое договорно задължение и този договор
за пренос на ел. енергия през ел. мрежата е основанието за заплащане на
процеснте суми по описаните в молбата фактури. Няма как жалбоподателят да не
фактурира на ищеца за процесния обект цена, за пренос средно напрежение, тъй
като това следва от лиценза му и от факта, че средството за търговско измерване
е поставено на нивото средно напрежение в съответствие със законовите
изисквания. Ищецът не е клиент на ЕСО, в който случай няма да дължи цена за
пренос на ел. енергия, сам е избрал да е клиент на жалбоподателя, в който
случай получената от него цена за пренос на ел. енергия средно напрежение е
законосъобразно и правилно. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да
им се присъдят разноските по делото.
В
срок е постъпил отговор от „НБИ Консорциум” ООД, чрез адв. Д. П., в който се
оспорва жалбата, по подробно изложени
аргументи, като моли същата да се остави без уважение и се претендират
разноските за въззивната инстанция.
Срещу
постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн.
чл. 86 от ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от „НБИ Консорциум” ООД. Твърди се,
че решението в тази му част е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид, че
представените по делото покани до ответното дружество, с които се иска
възстановяването на суми, са с печат на ответното дружество и същите безспорно,
от представените доказателства, се установява, че са получени от него. Моли да
се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявения иск с пр. осн.
чл. 86 от ЗЗД, като се претендират разноските по делото.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Север” АД, в която същата
се оспорва, по подробно изложени аргумент. Моли се, жалбата да бъде оставена
без уважение да им се присъдят
разноските по делото.
В
проведеното съдебно заседание пред въззивния съд представител на
„Електроразпределение Север” АД не се явява, като от юрисконсулт М. Х.
постъпват писмени бележки, в които се поддържа въззивната жалба и отговора на
подадената въззивна жалба, излагат се аргументи по същество на правния спор.
Процесуалният представител на „НБИ Консорциум” ООД се явява, поддържа жалбата и
отговора си, представят писмени бележки. И двете страни претендират разноските по делото представят списъци.
Жалбите
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустим.
За
да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд взе предвид следното:
Районен съд Габрово
е бил сезиран с искове от „НБИ
Консорциум" ООД против „Електроразпределение Север” АД, с които е поискано
да се осъди ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 7 155, 40
лв. неправомерно получена цена за ел. енергия от компонента „пренос“ по
фактури, подробно посочени, както и за обезщетение за забава в размер на
2 186, 39 лв., за периода от 10.09.2014 г. до 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на
задължението. Претендирани са разноските по делото. В исковата молба се твърд,
че двете дружества са в договорни отношения, като ответното се е задължило да
предоставя услугата пренос на ел. енергия през разпределителната си мрежа.
Ищецът получава електрозахранване от подстанция „Габрово” през собствени ел.
съоръжения, а именно чрез собствен кабел, който е присъединен към мрежа 20 кВт
в подстанцията. Тази мрежа е собственост на дружеството, като средството за
търговско измерване се намира в подстанция „Габрово”, а загубите от
преобразуване на ел. енергията от средно в ниско напрежение са за сметка на
потребителя и друг потребител, присъединен към захранването на обекта по това
кабелно трасе от 830 м., няма. „НБИ Консорциум" ООД не ползва
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, така както
определено в §1, т. 22 от ДР на ЗЕ, а ползва собствена такава, поради което и
не дължи посочената в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ цена за пренос по
електроразпределителната мрежа, доколкото не използва същата. С начисляване на
сумата за пренос, в подробно посочените фактури, които са заплатени от ищеца,
ответното дружество неоснователно се е обогатило, тъй като е заплатена услуга,
която не им е предоставена. Освен това ответникът дължи и лихва за забава от
10.09.2014 г. до 10.12.2018 г. в размер на 2 186 лв. Позовава се на
съдебна практика по влезли в сила решения между страните по водени предходни
идентични дела, за други времеви периоди.
„Електроразпределение Север” АД, в депозирания отговор,
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че в нормата на чл. 29, ал. 4 от
ПТЕЕ, законодателят е предвидил, че само производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа.
Ищецът няма качеството производител на електрическа енергия. Възразява се, че
съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност
в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от ДКЕВР цени. Видно от чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ,
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос
по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. Страните са в договорни отношения по
сключения договор № СвП13- 830/18.11.2013 г. за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕРП Север” АД. Счита, че
заплащайки процесиите и съответно фактурирани суми, ищецът е изпълнил едно свое
договорно задължение, като съществуващото договорно правоотношение, по
цитирания и представен от ищеца договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, е основанието за заплащане на процесиите суми
по описаните в молбата фактури. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва като
неоснователен.
За да уважи предявения иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че мрежата, чрез която „НБИ Консорциум” ООД получава
електрозахранване от подстанция „Габрово” е собственост на ищцовото дружество и
същото се захранва с ел. енергия чрез собствен кабел, който е присъединен към
мрежа средно напрежение в подстанцията, където е поставено и СТИ. Действително
енергийният обект следва да е собственост на лицензиант за пренос на ел.
енергия, но ако същия е собственост на трети лица, те следва да го изкупят в
определен срок. Тъй като ищцовото дружество не ползва мрежата на лицензианта за
получаване на ел. енергия средно и ниско напрежение, то същото не дължи цената
за пренос по чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. Ищецът е заплатил такса пренос на ответното
дружество в размер на 7 155, 40 лв., без да има основание за това, с което
ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял и същата сума подлежи на възстановяване.
За да отхвърли предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът е приел, че не
е доказано, че представените по делото покани са приети от ищеца, тъй като
липсвало печати и подпис на служител на ответното дружество, поради което го е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства по
делото, а именно: договор за пренос на ел. енергия № СвП13- 830/18.11.2013 г.,
данъчни фактури за периода от 08.10.2014 г. до 07.12.2018 г., покани с вх. № EPRG – 3269/08.08.2017 г. и № EPRG – 3269-1/27.11.2017 г. решение от 12.07.2017г. по в. гр. д. № 527/2016г. на
Варненски окръжен съд, решение № 5/06.01.2016 г. по в. гр. д. № 690/2015 г. на
Варненски апелативен съд, определение № 135/06.03.207 г. по т. д. № 1147/2016
г. на ВКС, лицензия № Л-138- 07/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР, удостоверение
за актуално състояние на "ЕРП Север" АД от ТР към Агенция по
вписвания, извлечение от инвентарната книга на НБИ Консорциум, постановление за
възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. на ЧСИ И.И., 3 броя фактури №
50420/16.08.2010 г., № *********/28.05.2009 г., № 40/01.04.2008 г., извлечения
по сметка от „Райфайзенбанк България” АД № 179 от 10.09.2014 г., както и
заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно – икономическа и съдебно -
техническа експертиза, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че страните са в договорни отношения с
предмет доставка на ел. енергия по силата на Общите условия, както и че между
тях има сключен договор за пренос на ел. енергия № СвП13- 830/18.11.2013 г., по
силата на който „Енерго- Про Мрежи" АД, понастоящем „Електроразпределение
Север” АД, е поело задължение да предоставя на ищеца услугата пренос през
разпределителната си мрежа, на количествата ел. енергия, постъпили в
разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да заплаща цена за
пренос. Безспорен е и фактът, че средствата за търговско измерване се намират в
подстанция „Габрово“.
Не е спорно, че „Електроразпределение Север” АД, на основание
Лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-138- 07/13.08.2004 г., извършва
дейността разпределение на ел. енергия на територията на Габрово.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно –
техническа експертиза са установява, че компонентите за разпределение на
електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват
електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Обектът, находящ
се на ул. „И. № 11, цех 5, е свързан с елекропреносната мрежа (110 kV и понижаващи трансформатори) посредством кабел 20 kV, собственост
на фирмата “НБИ Консорциум” ООД, чрез закрита разпределителна уредба - 20kV, собственост на
Елекроенергийния системен оператор, като границата на собственост върху
електрическите съоръжения към ЗРУ са линейните разединители на кабелните изводи
от уредбата и кабелът е присъединен към една от килиите. Тук според експерта
няма присъединяване към електроразпределителна мрежа на “Електроразпределение
Север” АД. Средствата за измерване - токови и напрежителни измервателни
трансформатори са разположени в ЗРУ и са собственост на ECO ЕАД, а СТИ, собственост на “Електроразпределение Север"
АД, се намират в отделен шкаф. Чрез кабелното трасе с номинално напрежение 20
кВ се захранва само обекта на ул. „И. 11, което има дължина около 800 м.
Загубите при транспортиране на електрическа енергия и ремонтът на електроенергийните съоръжения са
за сметка на собственика. Дружеството “НБИ Консорциум" ООД е потребител,
който в случая захранва този обект по мрежа, която е негова собственост и е
присъединен на ниво средно напрежение към „ЕСО“ ЕАД.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че заплатените суми за компонента „пренос средно
напрежение” от ищеца за обект цех 5, находящ се на ул. „И. №11, с Абонатен № ***, през периода 09.09.2014г,- 14.12.2018г., са общо в
размер на 7 155, 40 лв., която сума е начислена в процесните по делото
фактури – подробно описани в заключението. Прието е, че размерът на лихвата за
забава върху главницата от 7 155, 40 лв., за периода 10.09.2014 г. -
10.12.2018 г. е 2 189, 32лв.
Не е спорно о делото, че претендираната сума от 7 155,
40 лв. е заплатена от ищцовото дружество на ответното.
От представената по делото покана за доброволно изпълнение от
“НБИ Консорциум" ООД до „Енерго – Про Мрежи“ АД се установява, че със
същата ищцовото дружество иска ответното дружество да се съобрази с
постановеното решение на Варненския окръжен съд от 12.07.2017 г., с което е
признато, че ищецът получава ел. енрегия от подстанция „Габрово“ на ниво средно
напрежение, по собствен кабел, поради което не дължи такса пренос средно
напрежение. Поканено е ответното дружество да заплати присъдените по решението
суми за периода от 16.01.2014 г. до 09.08.2014 г., както и да възстанови
заплатените суми, като последица от съдебните решения сума за периода от
09.08.2014 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва. Поканата е заведена
в дружеството с вх. № EPRG – 3269/08.08.2017 г. С повторна
покана с вх. № EPRG – 3269-1/27.11.2017 г. ищцовото
дружество е поканено да преустанови начисляването на такса средно напрежение за
периода след постановяване на решението на Варненския окръжен съд, като такава
без основание и е претендирана лихва за забава за периода от 09.08.2014 г. до
22.11.2017 г. От извършената констатация от въззивната инстанция на покана с
вх. № EPRG – 3269-1/27.11.2017 г., се
установи, че същата е с поставен син печат от ответното дружество и нанесен
червен входящ номер.
При така установеното от
фактическа страна въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо.
По въззивната жалба на “Електроразпределение Север” АД съдът намира, че решението, в
обжалваната част, м която е уважен предявеният иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД, е
правилно и законосъобразно.
По
иска за неоснователно обогатяване с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи,
че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното
задържане.
От
събраните по делото доказателства се установи, че за процесния период
10.09.2014 до 10.12.2018 г. ищецът е заплатил на ответника такса пренос,
начислена в процесните по делото фактури, до обект находящ се на ул. „И. № 11, цех 5 в размер на 7 155, 40
лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
“Електроразпределение Север” АД, че неправилно първоинстанционния съд е приел,
че в тежест на същия е било да установи твърдените в отговора факти, доколкото
ищецът твърди отрицателен факт, че не е налице основание за заплащане на
претендираната сума от 7 155, 40 лв. В доклада по делото съдът е указал на
ответника, че следва да докаже всичките си възражения във връзка с твърденията
си за наличие на основание за плащане на процесната главница и нейната
дължимост, а дружеството твърди, че е извършвало услугата по пренос на ел.
енергия и по силата на притежавания лиценз за това, както и сключения договор
между страните, поради което начислената такса за пренос е начислена с
основание.
Въпросът дали
“Електроразпределение Север” АД е имало основание и право да начисли такса
пренос, е пряко свързано с установяване правото на собственост на мрежата, от
която клиента получава захранване, както правилно е приел първоинстанционният
съд. Това е така, тъй като цената на ел. енергията на регулирания пазар в
България се определя от ДКЕВР съгласно ЗЕ, Правилата за търговия с ел. енергия
и Наредба № 1 за регулиране на цените на ел. енергия и същата се формира от два
компонента, а именно от цена за снабдяване с ел. енергия и цена за
разпределение на ел. енергия. Вторият компонент също има два елемента, а именно
за достъп, т.е. управление на електроразпределителната мрежа, формирана на база
предоставена/ заявена от клиента мощност и цена за пренос на ел. енергия, която
се дължи за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 92 от ПТЕЕ технологичните разходи в мрежата /които се
включват в ценообразуването/ се определят поотделно за електропреносната мрежа
и всяка електроразпределителна мрежа, и зависи от собствеността на мрежата,
т.е. се определя се в съответствие с този показател.
Видно от сключения между страните
договор за пренос на ел. енергия № СвП13- 830/18.11.2013 г. „Енерго – Про
Мрежи“ АД е поело задължение да предоставя на ищеца услугата пренос през
разпределителната си мрежа до мястото на доставка. Мястото на доставката е
средството за търговско измерване, което следва да е поставено на границата на
собственост, според ПИКЕЕ. От приетата съдебно – техническа експертиза, СТИ се
намира в подстанция „Габрово“, която е собственост на ЕСО. Вещото лице е
установило, че ищецът е свързан с елекропреносната мрежа (110 kV и понижаващи трансформатори) посредством кабел 20 kV, който е свързан чрез закрита разпределителна уредба - 20kV, собственост на Елекроенергийния системен оператор /ЕСО/, като
границата на собственост върху електрическите съоръжения към ЗРУ са линейните
разединители на кабелните изводи от уредбата и кабелът е присъединен към една
от килиите. Установено е, че няма присъединяване към електроразпределителна
мрежа на “Електроразпределение Север” АД и чрез кабелното трасе с номинално
напрежение 20 кВ се захранва само обекта на ул. „И. 11, като загубите при
транспортиране на ел. енергията, както и разходите за ремонт на
електроенергийните съоръжения са за сметка на “НБИ Консорциум" ООД. От
представените по делото доказателства, а именно извлечение от инвентарната
книга на НБИ Консорциум, постановление за възлагане на недвижими имоти от
29.01.2008 г. на ЧСИ И.И., 3 броя фактури № 50420/16.08.2010 г., №
*********/28.05.2009 г., № 40/01.04.2008 г., се установява, че ищецът е придобил
собствеността върху енергийния обект, посредством който получава ел. енергия от
подстанция Габрово.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че въпреки дадената възможност в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ процесният
енергиен обект не е станал собственост на енергийното предприятие, тъй като
няма доказателства да е изкупен от него. Т.е. простото притежаване на лиценз за
разпределение на ел. енергия за дадена територия на предприятието, не го
направило собственик на процесния захранващ кабел, с дължина около 800 м.
Обстоятелството, че кабелът, с който се захранва ищецът е собственост на същия,
не се оспорва от ответното дружество в отговора на исковата молба. Освен това
не е оспорено и твърдението на ищеца, а и се потвърждава от експертизата, че
загубите при транспортиране на електрическа енергия и ремонтът на
електроенергийното съоръжение са за сметка на “НБИ Консорциум" ООД.
С оглед на изложеното неоснователно е възражението на ответника, че
мрежовата услуга „пренос“ на ел. енергия следва да се отчита, т.е. да се приеме
за осъществена и когато касае мрежа, която не е негово притежание като
доставчик на услуга, още повече, когато мрежата е собственост на клиента на
същата услуга. След като цената за пренос, дължима от доставчика на услугата се
обосновава от сторените разходи и от средствата, необходими за поддръжката,
реконструкцията и разширяването на ел. разпределителната мрежа, която по
дефиниция следва да е собственост на доставчика, но в случая не е, значи тя не
следва да е дължима от клиента.
Не е основание за начисляване на
процесната такса и сключения между страните договор, тъй като в същия
жалбоподателят е поел задължение да предоставя услугата по пренос през
собствената си мрежа, а в случая не е изпълнил това си задължение, видно от
изложеното по – горе.
По изложените аргументи
въззивната жалба на “Електроразпределение Север” АД е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а решението да се потвърди в тази му част.
По въззивната жалба на “НБИ Консорциум" ООД срещу обжалваното решение, в частта,
в която е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, съдът намира, че
решението е частично неправилно.
Дружеството е претендирало мораторна лихва за забава върху
претендираната главница за периода следващ деня на плащане на всяка от
претендираните фактури, която и според вещото лице, в приетата съдебно –
икономическа експертиза, е в размер на
2 189, 32 лв., като същото е изчислявало лихвата за забава от деня
следващ деня на заплащане на съответната фактура.
Задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е безсрочно, без
определен срок. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът изпада в
забава, след като кредиторът го покани да изпълни, т.е. в момента на получаване
на поканата. В този смисъл е приетото от ВКС в ТР № 5/2017г. от 21.11.2019 г.
постановено по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК.
В конкретния случай отправената покана от “НБИ
Консорциум" ООД до “Електроразпределение Север” АД за възстановяване на
начислените без основание суми за пренос, в процесните фактури, за периода от
09.08.2014 г. до 22.11.2017 г. е заведена в деловодството на ответното
дружество на 27.11.2017 г., видно от поставения на поканата син печат на
дружеството и входящ номер. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не
било доказано, че същата е получена от ответното дружество, тъй като това
обстоятелство не е оспорено в отговора на исковата молба и не е указвано на
ищеца, че следва да докаже това обстоятелство, а от доказателствата по делото и
извършената констатация от въззивния съд, се установява, че същата е получена
от него. След като поканата на ищеца е получена на 27.11.2017 г. то
претендираната мораторна лихва, се дължи от този момент до предявяване на
исковата молба, върху сумите по процесните фактури издадени в периода от
09.09.2014 г. до 06.12.2016 г. /без сумите по последните две фактури от 2018
г., тъй като за тях длъжникът не е бил канен с горепосочената покана да
възстанови начислената без основание такса/.
Съдът на осн. даденото му правомощие по чл. 162 от ГПК, при
служебно направеното изчисление на лихвата за забава с електронен калкулатор
установи, че върху сумата от 6 964, 36 лв. - представляваща сбора на
начислената такса пренос по процесните фактури за периода от 09.09.2014 г. до
06.12.2016 г., ответното дружество дължи лихва за забава от 27.11.2017 г. –
датата на получаване на поканата от кредитора до 18.12.2018 г. – датата на
предявяване на исковата молба, в размер на 748, 63 лв. В останалата част
предявената искова претенция, с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД, за сумата над 748, 63
лв. до претендираната от 2 189, 32 лв. е неоснователна.
От гореизложеното следва, че решението на първоинстанционния
съд, в тази му обжалвана част, следва да бъде отменено в частта, в която се
отхвърля предявения иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД за сумата до 748, 63 лв., като
същата се присъди в полза на ищцовото дружество, а в останалата му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Като взе предвид
гореизложеното настоящият състав на садъ намира, че ообжалваното решение, с оглед изхода на делото, следва да се
отмени и в частта за разноските, а именно: в частта, в която е осъден “НБИ
Консорциум" ООД да заплати съразмерно на отхвърлената част на иска по чл.
86 от ЗЗД, на “Електроразпределение Север” АД разноски над 53, 86 лв. до
присъдените 81, 91 лв., като се доприсъдят на ищцовото дружество разноски за
първата инстанция в размер на 186, 31 лв.
При този изход на делото за въззивната инстанция в полза на
“НБИ Консорциум" ООД по съразмерност следва да се присъдят претендираните
разноски по делото, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на
690 лв. за адвокатско възнаграждение по жалбата на “Електроразпределение Север”
АД и 129, 94 лв. за адвокатско възнаграждение по въззивната жалба на “НБИ
Консорциум" ООД, или общо сумата от 819, 94 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и 14, 97 лв. държавна такса.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 411 от
07.11.2019 г. постановено от Габровският районен съд по гр. д. № 242/2019 г., в
частта, в която е отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД от
„НБИ Консорциум” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул. "Батак” № 31, против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, за сумата до 748, 63 лв., като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. "Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, ДА
ЗАПЛАТИ на „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. "Батак” № 31, на осн. чл. 86 от ЗЗД, сумата от
748, 63 лв. лихва за забава, за периода от 27.11.2017 г. до 18.12.2018 г.
ОТМЕНЯ
решение № 411 от
07.11.2019 г. постановено от Габровският районен съд по гр. д. № 242/2019 г., в
частта, в която е осъден „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979,
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Батак” № 31, ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул.’’Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, разноски
за първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, за сумата над 53, 86 лв. до
присъдените 81, 91 лв., като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411 от 07.11.2019 г. постановено от Габровският
районен съд по гр. д. № 242/2019 г. в останалите
му обжалвани части, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. "Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, ДА
ЗАПЛАТИ на „НБИ Консорциум” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Батак” № 31, разноски за въззивната инстанция в
общ размер на 834, 91 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и за първата инстанция разноски в
размер на още 186, 31 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: