РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Елена
Пенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 866 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.А.К., ЕГН: **********, в
качеството му на представляващ „........“ ЕООД, ЕИК: ........, чрез адв. П.П. ***,
против Наказателно
постановление № 00040 от 13.04.2020 г., издадено от Директор на РЗИ - Пазарджик, с което на дружеството „........“
ЕООД за нарушение на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗдр на основание чл. 209а, ал. 2 от ЗЗдр е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като се
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподателя се
представлява от процесуален пълномощник – адв. П., който развива подробно
съображенията за незаконосъобразност на постановения акт, посочени в жалбата.
Въззиваемата
страна се представлява от юрисконсулт
Велчева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 14.03.2020 г., служители на РЗИ – Пазарджик, сред
които актосъставителят - свид. В.Д.Й., съвместно със служители на ОДМВР –
Пазарджик извършили съвместна проверка в обект: зала за хазартни игри, намираща
се в гр. Пазарджик на ул. „.....“ № .., стопанисван от дружеството –
жалбоподател – „........“ ЕООД. На място проверяващите установили, че обектът
осъществява дейност, тъй като имало посетители – 20-30 човека, които играели на
игралните автомати и употребявали напитки. Към датата на проверката – 14.03.2020
г. по повод обявеното в страната извънредно положение на основание епидемията от
заразно заболяване – COVID-19, била издадена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
на МЗ, с която се въвели противоепидемични мерки на територията на страната.
Свид. Й. преценила, че дружеството, стопанисващо посочения обект, е осъществило състав на административно нарушение по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, тъй като не е спазило горепосочената
заповед на МЗ, поради което съставила на „........“ ЕООД АУАН с бл. номер 00040/14.03.2020 г. в който
описала извършеното нарушение и
обстоятелствата около извършването му и който бил предявен и връчен на управителя на дружеството - жалбоподател срещу подпис. При връчване на акта били направени възражения от
страна на законния представител на дружеството, изразяващи се в това, че
посочената норма на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ не въвежда ограничения, а също и че
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ не е обнародвана.
В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
нарушителя били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите на
акта.
След проверка
по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган (АНО) не
приел възраженията, направени в АУАН и в допълителното изложение, като приел,
че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 00040 г., в
което приел направената квалификация на нарушението по чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр, за което на основание
чл. 209а, ал. 2 от същия закон наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.
Наказателно постановление било редовно връчено на дружеството-жалбоподател на 09.06.2020 г.,
видно от обратната разписка, приложена по делото /л. 15/. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице до Районен съд – Пазарджик на същата дата, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя В.Й., разпитана в качеството на
свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се
оспорва принципно от страните, като жалбоподателят оспорва преди всичко
дадената от АНО правна квалификация на нарушението, както и обстоятелствата, че
в НП не е посочена дата на издаване и че посочената в НП Заповед на МЗ не е
обнародвана.
При извършената служебна проверка и с оглед
възраженията на страната настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 от
ЗЗдр. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за
това по силата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗдр. При съставяне на АУАН и НП са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира,
че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено и посочване на релевантните норми, които са нарушени, което е довело
до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е и основаният
довод на жалбоподателя.
В АУАН и в НП е посочено, че „........“ ЕООД е
привлечено към административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. Тази разпоредба в редакцията
й към датата на нарушението /14.03.2020 г./ гласи следното: " При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион.", т.е. видно от съдържанието й нормата
не поставя изискване за определено поведение, с което деецът е следвало да се
съобрази, а регламентира правомощието на Министъра на здравеопазването, при
определени обстоятелства – "при възникване на извънредна епидемична обстановка" да предприеме конкретно поведение, като въведе противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Това неправилно квалифициране на деянието, т. е
обвинение по текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин или
юридическо лице, защото няма предписано поведение, води до нарушаване на
материалния закон. Вярно е, че в АУАН и НП при описание на деянието е посочено,
че с поведението си дружеството-жалбоподател е нарушило Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, но същата не е изведена като
част от правната квалификацията на деянието. Нещо повече, нито в АУАН, нито в
издаденото НП не е конкретизирана и посочена – цифрово и словесно съответната
релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било
нарушено от дружеството, доколкото посочената заповед съдържа няколко
противоепидемични мерки, описани в седем точки. Предвид на това, че от
фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че проверяваният обект – зала за
хазартни игри осъществява дейност, е следвало да бъде изрично посочена
противоепидемичната мярка по точка I. 1. от
заповедта по отношение на преустановяване на посещенията в игрални зали.
Също така следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие. В процесния случай в текстовата част на наказателното
постановление като констатирано нарушение е посочено, че не се спазва Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се
въвеждат противоепидемични мерки на територията на страната, а при изписване на
правната квалификация на деянието е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, като по този начин е налице несъответствие между словесното и цифрово
изписване на нарушената норма.
Настоящият съдебен състав намира, че коректното изписване
на правната квалификация на нарушението следваше да съдържа посочване и на разпоредбата
на чл. 209а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗдр, която към датата на нарушението
/ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ е със следното съдържание: "Който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в
размер на 5000 лв; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000
лв.“ Доколкото нормата е с бланкетно съдържание и препраща към други нормативни
актове, в случая заповед на министъра на здравеопазването, то последната също
задължително е следвало да се посочи при правното квалифициране на нарушението,
както и какви са съответните въведени противоепидемични мерки, които са
нарушени.
Следва да се отбележи, че при определяне размера на
наказанието, АНО правилно е съобразил настъпилите законодателни промени в
разпоредбата на чл. 209а от ЗЗдр, отнасящи се до размера на санкциите, като е
приложил по-благоприятната разпоредба, макар и да не е посочил изрично в
наказателното постановление, че са налице основания за приложение на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН.
Само за пълнота следва да се посочи, че нито в АУАН,
нито в НП е цитиран чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., който създава правна основа изобщо за постановяване на заповедите на
министъра на здравеопазването и който е единствено обнародван в ДВ.
Посочване на правилната правна квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това, както вече беше посочено, следва между
текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице
пълно единство и съответствие, доколкото производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на
защита на дружеството-жалбоподател - да разбере в
какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него и
представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството и водят до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По отношение на възражението, направено от
процесуалния представител на санкционираното дружество, за това, че посочената
в АУАН и НП Заповед на МЗ не е обнародвана, настоящата инстанция намира
следното:
Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК гласи
следното: „Нормативните
административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие.“,
а нормата на чл. 78, ал. 2 от АПК предвижда, че: „Нормативните административни
актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в „Държавен вестник“.“
С оглед характеристиката на посочената Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се въвеждат приложимите противоепидемични мерки по
време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020, съдът намира, че процесната заповед по своята правна природа и
характеристики, с оглед на законовата делегация за издаването й, представлява нормативен
административен акт, тъй като създава задължения за неопределен и неограничен
кръг лица, които следва да бъдат изпълнявани
многократно и непрестанно във времето от тях до отмяната или изменението й по реда на чл. 79 АПК с изрична разпоредба на
последващ нормативен акт или до изтичане
на срока, посочен в нея.
Предвид изложеното съдът извърши служебна
проверка на броевете на ДВ от м. март. 2020 г., но не установи да е извършено
обнародване в ДВ на цитираната в НП Заповед на МЗ с № РД-01-197/13.03.2020 г.,
с която за пръв път е въведена противоепидемичната мярка по т. I. 1. С оглед на това при липса на обнародване на
цитираната заповед същата не е възпроизвела действието си, съобразно предвидените
в нея правни задължения и забрани, представляващи противоепидемични мерки, описани в седем точки от същата.
По отношение на възражението, че атакуваното НП не
съдържа дата на издаването му, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН урежда задължителните
реквизити на наказателното постановление, като такива съгласно т. 2 са датата
на издаване и номерата на постановлението. В конкретния случай процесното
наказателно постановление съдържа номер – 00040, като при изписване на
наименованието на акта – Наказателно постановление № 00040 за имуществена
санкция действително не е посочена дата на издаването му, като обичайно до
номера на постановлението се посочва и датата на издаване. В случая обаче в
горната лява част на постановлението е посочен Изх. № 9 и дата - 13.04.2020 г.,
като следва да се приеме, че това е датата на издаване на постановлението и
съобразно тази дата следва да се прецени спазен ли е срокът за издаване на НП
съобразно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който срок в настоящия случай е спазен.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има дружеството-жалбоподател, но доколкото не е направено
своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по
въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 00040 от 13.04.2020 г., издадено от Директор на РЗИ - Пазарджик, с което на дружеството „........“
ЕООД, ЕИК: ........, представлявано от В.А.К., за нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр на основание чл. 209а, ал. 2 от
ЗЗдр е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: