РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Силистра, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. КР.а
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500016 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, п.к. 1000, бул. „Витоша“ №2,
представлявана по право от Районна прокуратура- Силистра, с адрес: гр. Силистра, п.к.
7500, ул. „Илия Блъсков“ №1, чрез В В М на длъжност прокурор в Районна прокуратура-
Силистра, против Решение №635/07.11.2022г., постановено по гр.д.№
20223420101002/2022г. по описа на Районен съд- Силистра, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на И. Н. Т., с ЕГН **********, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,
следните суми:
-5000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по АНД
№193/2021г. на Окръжен съд- Разград, приключило с оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение по чл. 358, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 11.01.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
- 436.67 (четиристотин тридесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) лева –
разноски по гр.д. №1002/2022г. по описа на СРС.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, необосновано и
1
неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Поддържа се, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди
не кореспондира със събраните по делото доказателства, както и че не се установява
наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и част от твърдените
увреждания. Жалбоподателят счита, че определения размер на обезщетението не
съответства и на вида и степента на упражнената наказателна репресия, респективно,
същото е в завишен размер.
Твърди се, че РС- Силистра не е обсъдил в мотивите си всички доводи и
възражения, направени от Прокуратурата на Република България, поР. което е допуснал
нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК. Излага мотиви, че интензитетът на процесуалните действия
по никакъв начин не е бил в степен да предизвика твърдените вреди, както и че
оправдаването само по себе си представлява, в известна степен, обезвъзмездяване на
вредите.
Моли да бъде отчетен факта, че показанията на свид. Т.а, съпруга на ищеца, не са
преценени от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли за постановяване на решение, с което да
бъде намален присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди и да бъде
присъден такъв, който представлява паричен еквивалент на действително претърпените
вреди, и съответно, да бъдат намалени присъдените разноски съобразно уважената част.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - И. Н. Т.,
с ЕГН **********, чрез адв. Р. Н. – АК Варна, съдебен адрес гр. Силистра, ул. „Симеон
Велики“ №44 не е подал писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание процесуалният му
представител оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния
съд, като счита последното за правилно, а размерът на вредите, претърпени от неговия
доверител, е безспорно доказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие
за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поР. което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над посочения по-горе размер, поР. което решението в тази част е влязло в
законна сила.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поР. което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
2
следното:
Правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство по
повдигнатото срещу ищеца обвинение е завършило с постановяване на оправдателна
присъда. Отговорността е обективна и за възникването й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во
ЗОДОВ са необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване
на престъпление и 2) оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение с влязла в сила
присъда. В случая и двете предпоставки са налице. В тази връзка, първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне
размера на обезщетението, като е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с
увреждането на ищеца в конкретния случай.
Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл. 358, ал.1 от
НК, внесла е в съда предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, а съдът е постановил решение с което е признал
И.Т. за невинен и го оправдал.
Вследствие на воденото срещу ищеца производство и разглеждане на делото за
ищеца са възникнали вреди, т. е. не е спорна и причинната връзка между вредите и воденото
наказателно производство. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които
се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането.
По въпросите, отнасящи се до отговорността на държавата в установената съдебна
практика (вж. - т. 2 от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 311/14.03.2018 г. по гр. д.
№ 300/2017 г., ІV г. о., решение № 93/04.07.2018 г. по гр. д. № 3460/2017 г., ІІІ г. о., решение
№ 476/27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV г. о. и др.) безпротиворечиво се приема, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий
за справедливост, се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки и други страдания и неудобства. При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са:
тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното
производство; вида и тежестта на наложената мярка за неотклонение; извършените с
участието на лицето процесуални действия; данните за личността на увредения, начина на
живот, респ. личния и социалния му живот, положението му в обществото, икономическата
конюнктура в страната и др.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи
като източник на обогатяване за пострадалия. Справедливостта се извежда от преценката на
3
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуалноправен
аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната съвкупност всички относими
обстоятелства и правнорелевантни факти.
Формираната съдебна практика приема последователно в последните години, че
претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които са в рамките на
обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от правилата на
житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление, впоследствие оправдано,
лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между тях и обвинението, не
подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото действие / безспорно в
случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже
отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните такива, но по делото са
разпитани като свидетели съпругата на ищеца и негов близък приятел, чиито показания
потвърждават негативните му преживявания от наказателното преследване, включително
смущенията в социалното общуване и психическия срив.
В настоящия случай от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по
повдигнатото обвинение, периода през който то е продължило, а и след това, същият като
пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
изживян психически стрес и душевно безпокойство. Вследствие на това се затворил в себе
си, станал раздразнителен и депресиран. Тежко е преживял факта, че приятелите и колегите
му се дистанцирали от него.
В случая наказателното производство е приключило в кратък срок в досъдебната
фаза, участието на ищеца в процесуално-следствените действия не е значително, в
наказателното производство не е участвало пострадало лице или ощетено юридическо лице,
а в съдебната фаза производството е водено като административно-наказателно дело с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на осн. чл. 78а от НК. Изброените факти обосновават по- нисък размер на
обезщетението и първоинстанционният съд е намалил значително претенцията на ищеца.
Налице са други обстоятелства, които са мотивирали районния съд да присъди
обезщетението в този размер, а именно – обвинението е добило публичност сред социалния
кръг на ищеца, който е публична личност и заема отговорна длъжност от дълги години.
Очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите към лицата,
заемащи подобна длъжност, са завишени, от което следва, че неоснователното обвинение на
тези лица има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.
Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.а – съпруга на
ищеца, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани
данни по делото, като има предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото.
Личните впечатления са логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните
терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е
намирал към този момент. Впечатленията са също така трайни и регулярни, продължили не
4
само през воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на
индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
В мотивите си първоинстанционният съд правилно е отчел и дадените от свидетеля
Касабов показания, свидетелстващи за депресивното състояние и необщителността на И. Т.
през периода. Свидетелят установява негативните промени настъпили у приятеля му, като
не е от значение факта, че не е знаел за причината и воденето наказателно производство.
Този факт безспорно се установи от останалите събрани по делото доказателства.
В съдебното решение е обърнато внимание и на близостта във времево отношение до
пенсионирането на ищеца, когато той е очаквал признателност за положения през годините
труд в структурите на МВР, което прави по- силни унижението и разочарованието от
предприетите действия. Това също рефлектира върху размера на дължимото обезщетение.
Настоящият състав, като взе предвид тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗОДОВ,
времето през което се е водило наказателното производство, социално-икономическата
обстановка в страната към 2021-2022г., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, по което
е оправдан е необходима сумата от 5000.00 лева, т.е. определеното от първата инстанция
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди не е в завишен размер, така
както се твърди от въззивника.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд не е извършил нарушение на императивни разпоредби на
материалния закон и се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства. За тази
сума предявеният иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е основателен и
доказан, и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на
влизане на оправдателната присъда в сила до окончателното изплащане.
С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира същото за правилно и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №635/07.11.2022г. постановено по гр.д.
№20223420101002 /2022г. по описа на Районен съд Силистра, в частта, с
която съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да
заплати на И. Н Т., с ЕГН ********** следните суми:
5
5000.00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по АНД №193/2021г. на ОС- Разград, приключило с
оправдателно решение по повдигнато обвинение по чл. 358, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от 11.01.2022г. до окончателното изплащане
на задължението.
436.67 лева – разноски по гр.д. №1002/2022г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6