РЕШЕНИЕ

 

№ 2112

 

гр. Пловдив, 23.11. 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на втори ноември   през две хиляди и двадесета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1779 по описа за 2020 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Делото е образувано по жалба от "Виктория МВ“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя М.Д. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-276-0382074 от 20.05.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразно постановена, поради противоречие с материалния закон. Иска се от настоящия съд да отмени заповедта.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не се представлява.

Ответникът се представлява от юрисконсулт С., която поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда същата да се остави без уважение, претендира разноски.

Административен съд Пловдив, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание и в представените писмени бележки и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-276-0382074 от 20.05.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин „Виктория Лукс" находящ се в град Асеновград, ул „Цар Освободител“ №49, стопанисван от дружеството - жалбоподател и забрана за достъп до него за срок 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

За да мотивира заповедта си административният орган е посочил, че при извършена проверка на 30.04.2020 г.  документирана с Протокол за извършена проверка №0382074 от 30.04.2020 г. на процесния търговски обект  е установено следното:  Извършена е контролна покупка на 1 бр. букет изкуствени цветя на стойност 15 лв., за която не е издаден фискален касов бон /ФКБ/ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС дава възможност на Изпълнителния директор на НАП да делегира правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки-запечатване на търговски обект.

Следва да се отбележи, че административния акт, постановен в писмена форма, какъвто в случая е заповедта, следва да съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването му, т. е. административния акт следва да бъде мотивиран. Фактическите основания за издаване на акта са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи  следното:

В настоящия случай се касае за неиздаване на фискален бон или от кочан с ръчни касови бележки по образец за покупка на 1 бр. букет изкуствени цветя на стойност 15 лв. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. От своя страна разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК сочи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С разпоредбата на чл. 6 от АПК се въвежда принципа са съразмерност. Настоящият съд счита, че заповедта е издадена в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 от АПК-принципа за съразмерност. Посочения принцип следва императивно да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, включително и при налагане на принудителна административна мярка, казано по друг начин наложената принудителна административна мярка за определен срок не бива да засяга права и интереси на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона. Мотивите в заповедта, че е спазен принципа за съразмерност не намира опора в доказателствата по делото. В мотивите си административния орган не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. В мотивите към заповедта органа сочи само обществени интереси от налагане на принудителната административна мярка с оглед определяне на нейния срок, без да зачете личните такива и размера на паричната сума за която не е издаден фискален бон.

Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път, а също така по административната преписка не са ангажирани доказателства дружеството - жалбоподател, да има публични задължения към Националната агенция за приходите и по специално към Териториална дирекция Пловдив.

Съразмерността на наложената мярка се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния орган, а негово задължение /виж. решение № 15341 от 11.12.2018 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8441/2018 г. VІІІ отд. /.

При определяне на продължителността на срока на ПАМ е взето предвид тежестта на извършеното нарушение, а именно размера на неотчетената продажба, местоположението на обекта в населено място известно със специфичната си търговска дейност по предлагане на дрехи и аксесоари за младоженци, установената касова разлика от 15 лева и засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина и отчетност.

Оспорения административен акт не е съобразен с целта на закона и на принципа за последователност и предвидимост. Налице е противоречие в мотивите по отношение на констатираното нарушение. Към датата на проверката не е съставен акт за констатираното административно нарушение. Налице е необоснованост по отношение на мотивите относно продължителността на срока, като същите са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.

Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Това обстоятелство, ведно с другите установени, водят до извода за проверка извършена в противоречие с целта на закона и ето защо настоящият състав  счита, че жалбата е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед.

От дружеството – жалбоподател не се претендират разноски.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, десети състав

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-276-0382074 от 20.05.2020 г. издадена от Началник  Отдел "Оперативни  дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: