Р Е Ш Е Н И Е
№280
гр. Русе, 26.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА в.търг.д.
№ 339 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.П. ***
против Решение № 1201 от 04.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2188 по описа за
2018 г. на Районен съд Русе, с което е
признато за установено, че дължи на „П****”
АД, представлявано от С.А.П.и Ч.Г.З.-изпълнителни директори, ЕИК **** сумата от
7934,92 лв. – главница по договор за банков кредит № 012LD-R-000557/08.02.2011
г., 3516,05 лв.- просрочена договорна лихва за периода 25.04.2013 г.-25.01.2018
г. и 4343,04 лв. - наказателна лихва за периода 25.04.2013 г.-01.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 727/2018
г. по описа на РРС е издадена заповед № 383/05.02.2018 г. за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ
на фактическата обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до
неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на
материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отхвърлена заявената претенция или при условията на евентуалност
да бъде уважена само относно главницата, респективно и относно дължимите лихви след 02.02.2015 г. Претендира съдебни
разноски.
Въззиваемата страна
по жалбата – „П****” АД гр. С**** чрез своя процесуален представител счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество – същата е основателна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето
решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно.
Относно сключването на
договора, предоставянето на заемната сума на кредитополучателя В.К.И.,
наличието на договор за поръчителство от страна на жалбоподателя В.М.П. и
размера на претендираните суми липсва спор между страните както в
първоинстанционното, така и в настоящото производство. Спорният момент се
свежда до приложението на преклузивния срок по чл.
147, ал.1 ЗЗД и най-вече до началния момент от който същият започва да тече.
Възражение в тази насока е отправено своевременно, като при разглеждането на
делото пред РРС, ответникът – поръчител и настоящ въззивен жалбоподател е
заявил, че този срок спрямо него е започнал да тече, считано от 25.04.2013 г., от
който момент кредитът е бил в просрочие, но банката не е предприела действия за
събиране на вземанията си.Такива са предприети едва на 02.02.2018
г., след като е настъпил на 25.01.2018 г. крайният срок за погасяването на
задължението.
Настоящият съдебен състав споделя
изразеното в преобладаващата съдебна практика становище, че шестмесечният срок
по чл.147 ал.1 ЗЗД започва да тече от
датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск
срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащане на тази вноска, т.е преклудира
се отговорността му за съответната част от главното задължение, каквото становище е застъпено и в постановените по реда на чл. 290 ГПК
съдебни актове - Решение № 83 от 26.05.2017 г. по т.д. № 50394/2016 г., ІV г.
о. на ВКС, и Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр.дело № 60073/2016 г. на ВКС,
ГК, III г.о. Аргумент в тази насока е, че не е необходимо целият дълг да е станал
изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът
не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу главния длъжник
за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна
изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по
147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване
на падежа ѝ. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но
обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният преклузивен срок по
147, ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане на това волеизявление до
длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата.
По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
В настоящият случай едва
след като е настъпил падежът на цялото задължение – 25.01.2018 г., кредиторът е предприел действия по събирането на всички просрочени падежирали
вноски, ведно със следващата се просрочена договорна и наказателна лихва, но към този момент са били налице
падежирали вноски по кредита, за които шестмесечният краен срок по отношение на
отговорността на поръчителя е изтекъл. С оглед на изложеното въззивния съд,
счита възражението в жалбата за основателно, поради което следва да се приеме,
че по отношение на всички вноски с настъпил падеж до 25.07.2017 г.,
поръчителството на въззивния жалбоподател е прекратено, поради изтичане на
срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД, при което същият остава задължен солидарно с
кредитополучателя само за останалите вноски с настъпил падеж след тази дата до
25.01.2018 г. вкл.
Като е уважил претенцията изцяло,
а именно за сумата от 7 934,92 лв. – главница по договор за банков кредит №
012LD-R-000557/08.02.2011 г., 3516,05 лв.- просрочена договорна лихва за
периода 25.04.2013 г.-25.01.2018 г. и 4343,04 лв. - наказателна лихва за
периода 25.04.2013 г.- 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и не е отчел настъпилата преклузия
по чл. 147, ал.1 ЗЗД по отношение на задължението на поръчителя по отношение
дължимостта на визираните суми, първоинстанционният съд е постановил неправилно
съдебно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати
само вноските, ведно със следващите се договорна и наказателна лихви, за които
не е настъпил срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, т.е. за тези за периода от 25.07.2017
г. до 25.01.2018 г.
Съобразно представения погасителен план,
извършвайки служебно изчисления за шестмесечен период преди крайния срок на
договора, съдебният състав установява, че задължението за вноски за главница
възлиза на 1 130,99 лв, а това за договорна лихва – на 53,93 лв. На основание чл. 10 от Договора за банков
кредит от 08.02.2011 г. за плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя се начислява наказателна лихва в размер на
договорения в раздел II, т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от дена, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Видно
от приложената подробна справка за кредита към приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, размерът на начислената наказателна
лихва върху последните шест вноски за периода от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г.
възлиза на 67,50 лв. До размера на така визираните суми за просрочена главница,
просрочена договорна и наказателна
лихви, претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.
Въззивният
жалбоподател претендира разноските за двете инстанции, поради което с оглед
изхода на спора такива следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от иска, което налага да се отмени
решението на РРС, в частта, в която е осъден за сумата от 465,88 лв – разноски в заповедното
производство, за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 727/2018 г. по описа на РРС и
изпълнителен лист, както и сумата от 715,88 лв – разноски в първоинстанционното
производство пред РРС. Въззиваемият В.М.П. дължи на ищеца разноски за
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част /7,92 %/ на претенцията в
заповедното производство и това пред РРС
общо в размер на 93,58 лв, от които 36,89 лв
за заповедното производство -
и 56,69 лв за производството пред РРС. Предвид уважаването на въззивната
жалба направените от него разноски общо в размер на 1 415,88 лв съобразно
представената справка по чл. 80 ГПК, следва да му бъдат заплатени от въззиваемата страна „П****”
АД гр. С****.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1201/04.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 2188 по описа за 2018г. на Районен съд Русе, с което с което
е признато за установено, че В.М.П.
*** дължи на „П****” АД, представлявано
от С.А.П.и Ч.Г.З.-изпълнителни директори, ЕИК **** сумата от 7 934,92 лв. – главница
по договор за банков кредит № 012LD-R-000557/08.02.2011 г., 3516,05 лв.-
просрочена договорна лихва за периода 25.04.2013 г.- 25.01.2018 г. и 4343,04
лв. - наказателна лихва за периода 25.04.2013 г.- 01.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 727/2018
г. по описа на РРС е издадена заповед № 383/05.02.2018 г. за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, и е осъден да заплати направените 465,00 лв разноски в заповедното производство
и 715,88 лв разноски в производството пред РРС, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „П****” АД, представлявано от С.А.П.и
Ч.Г.З.-изпълнителни директори, ЕИК **** срещу В.М.П.,
ЕГН: ********** ***, за дължими солидарно по договор за банков кредит №
012LD-R-000557/08.02.2011 г., суми над: 1 130,99 лв. главница, 53,93 лв. възнаградителна лихва и 67,50
лв наказателна лихва, дължими за периода от 25.07.2017 г. до 25.01.2018 г. до предявените размери и периоди.
ОСЪЖДА
„П****”
АД, представлявано от С.А.П.и Ч.Г.З.-изпълнителни директори, ЕИК **** да заплати на В.М.П., ЕГН: ********** ***, сумата от 1 415,88
лв, разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.М.П.,
ЕГН: ********** *** да заплати на „П****”
АД, представлявано от С.А.П.и Ч.Г.З.-изпълнителни директори, ЕИК **** общо сумата от 93,58 лв, от които 36,89 лв разноски в
заповедното производство - и 56,69 лв разноски за производството пред РРС съобразно
уважената част от заявените претенции.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: