Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XII-ти
въззивен състав на осми ноември две
хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
на
секретаря Христина Цветкова, в
присъствието на прокурора …….., разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНЧХД № 3637 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 28.05.2019г. по н. ч. х. д.
№ 20148/2018 г. Софийски районен съд, НО, 129 състав е признал подсъдимия Н.В.И.
за виновен в това, че на 30.10.2018 г.,
чрез подаден от него в регистратура на Софийски районен съд препис от жалба с
вх.№1074809/30.10.2018 г. срещу разпореждане, постановено по НЧХД №12661/2018
г. по описа на СРС, НО, 121 състав, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя Б.В.В., като го нерекъл в
жалбата „измамник“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и наказание „обществено порицание“, което
да се изпълни чрез обявяване за срок от 2 /два/ месеца на диспозитива
на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към
Столична община, по постоянен адрес на подс. Н.В. ***.
Съдът на осн. чл.304 от НПК е признал под Н.И. за
невиновен и го е оправдал по обвинението обидата да е нанесена публично и
разпространена по друг начин, както и за правната квалификация по чл.148, ал.1,
т. 1 и т.2 от НК.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимия Н.В.И. за виновен в това, че на 30.10.2018г ., в подадена от него в
регистратура на Софийски районен съд жалба с вх.№1074809/30.10.2018 г. срещу
разпореждане, постановено по НЧХД №12661/2018 г. по описа на СРС, НО, 121
състав, адресирана до Софийски градски съд, разгласил позорно обстоятелство за
тъжителя Б.В.В., е именно, че е извършил в съучастие
на съдии и ЧСИ измами, документи престъпления и набеждавания с израза: всички
измами, документи престъпления и набеждавания са извършени от В. в съучастие на
съдии и ЧСИ“ - престъпление по чл.147, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.147, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „глоба“ в размер на
5 000,00 /пет хиляди/ лева и наказание „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез обявяване за срок от 2 /два/ месеца на диспозитива
на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към
Столична община, по постоянен адрес на подс. Н.В. ***.
На
основание чл. 304 от НПК съдът е признал подс. И. за
невиновен и го е оправдал по обвинението, че клеветата е разгласена публично и
разпространена по друг начин, както и за правната квалификация по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 от НК.
Съдът е определил на подсъдимия Н.В.И. на осн. чл.23, ал.1
от НК, едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно наказание „глоба“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева и
наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок от
2 /два/ месеца на диспозитива на присъдата на видно
място в сградата на съответната районна администрация към Столична община, по
постоянен адрес на подс. Н.В. ***.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е
осъдил подсъдимия Н.В.И. да заплати на
тъжителя Б.В.В. сумата от 500.00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от подс. Н.В.И..
С жалбата и допълнението към нея подс. И. прави искане за отмяна на атакуваната присъда като
неправилна и за прекратяване на образуваното срещу него наказателно
производство. Излагат се аргументи за постановяване на присъдата от съдебен
състав, който не е бил безпристрастен и грубо е нарушил правото му на защита,
каквото именно е упражнил чрез депозиране в СРС на инкриминираната жалба
В жалбите не се сочи на необходимост от
събиране на доказателства.
В съдебно заседание повереника
на частния тъжител – адв. К. моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна. Прави се искане да се присъдят разноски в полза на тъжителя.
Подсъдимият Н.И., редовно уведомен се
явява лично моли да се отмени първоинстанционната
присъда. В предоставеното му от съда право на последна дума прави искане да
бъде прекратено производството срещу него.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено
следното:
Настоящият съд, с оглед правомощието си
да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт, извърши собствена
преценка на доказателствата и стигна до същите фактически констатации, до които
е стигнал и районният съд. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетата за
установена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. СГС не намира причини
за корекция на фактите, тъй като при прочита на доказателствата си възприе
идентична представата за тях, а именно следната:
Подсъдимият Н.В.И. е роден на *** ***,
български гражданин, осъждан, с адрес в гр. София, бул. „*******, ЕГН **********.
В Софийски районен съд, НО, по тъжба на Н.В.И.
срещу Б.В.В. било образувано НЧХД № 12661/2018 г.
Наказателното производство по същото било прекратено с разпореждане на
съдията-докладчик от 10.10.2018 г., на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.4, т.2, вр. чл.81, ал.1 НПК.
Горепосоченото разпореждане за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД №12661/2018 г. било обжалвано
от Н.В.И. с жалба вх. №1074809/30.10.2018 г., депозирана в регистратура на СРС,
ведно с препис за другата страна - Б.В.В.. Жалбата
била адресирана до СГС, НО, до председателите на СРС и СГС, до Главния прокурор
и до множество други институции.
На 21.11.2018 г. Б.В.В.
получил съобщение-призовка № 2145854 от СРС, с което му било съобщено за
постъпилата въззивна жалба от Н. и му бил връчен
препис от същата.
Видно от съдържанието на подадената от Н.
жалба с вх. № 1074809/30.10.2018г., още в началото на същата в писмен вид той е
заявил: „Продължавате да налагате лъжи и
манипулации и в това разпореждане, с цел да поставите съдебен чадър над измамника
В.“. Бързо го уведомихте, че няма да допуснете наказателно производство срещу
него. Във възражения; Искания по Ваше Разпореждане №486183 съм изложил законообосновани обстоятелства и искания. Заведени са шест
тъжби срещу В. по извършени престъпления от 2012 г. до сега. Всички измами,
документни престъпления и набеждавания са извършени от В. в съучастие на съдии
и ЧСИ ..... “
Жалба със същото съдържание И. депозирал
и в Софийски градски съд с вх. №140704/30.10.2018 г., която била изпратена на
СРС по компетентност.
Жалбата на Н.В.И. с
вх.№1074809/30.10.2018 г., подадена в регистратура на СРС, след връчване на
препис от същата на Б.В., била изпратена на СГС за произнасяне по
компетентност, като след произнасяне на СГС по ВНЧД №5418/18 г. обжалваното
разпореждане от 10.10.2018 г., постановено по НЧХД
№12661/2018 г. било потвърдено с определение от 07.02.2019 г.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от настоящата
инстанция се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства в това число обясненията на подс. И., както и приложените по делото писмени
доказателства: жалба с вх. №1074809/30.10.2018 г. срещу разпореждане,
постановено по НЧХД №12661/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав и съобщение
- призовка № 2145854, връчени на тъжителя В. на 21.11.2018 г., представени с
тъжбата; копие от жалба до СГС с вх. №140704/30.10.2018 г.; копие от призовка
до Б.В. е №2145854 /л.91 от делото/; справка за съдимост на подсъдимия; справки
от информационната система на СРС, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,
след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.
Правилно районният съд е стигнал до
извода, че по делото не е налице спор между страните, че подсъдимото лице е
изготвило, подписало и депозирало жалбите на посочените в тъжбата дати и с посочените от частния
тъжител инкриминирани фрази. Тези обстоятелство безспорно се установяват от
приложените по делото писмени доказателства, като факта, че процесните
жалби са подписани и депозирани от подс. И. не се
оспорва от последния.
При преценка на достоверността на
ангажираните по делото гласните доказателствени
средства – обясненията на свид. И., дадени пред първоинстанционния съд, въззивната
инстанция намира същите за обективно и добросъвестно изнесени, кореспондиращи с
ангажирания по делото доказателствен материал. От обясненията
на подс. И. се устанановява
контекста на отношенията му с частния
тъжител без да се отрича авторството на инкриминирания документ. Районният съд
е стигнал до верен извод, че разгледаните обяснения следва до бъдат ценени с
оглед установяването на лицето, от което изхожда жалбата, в която са били
употребени инкриминираните изрази.
Първата инстнция
е дала вярна интерпретация и приобщените по делото писмените доказателства.
Същите допринасят за изясняване обстоятелствата по делото, като въззивния съд намира за правилно решението на СРС да се
позове на тях при изграждане на фактическите си изводи.
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия И., законосъобразно районният съд е приел за установено,
че същият е осъждан и е освобождаван от наказателна отговорност.
При така извършения самостоятелен анализ
на доказателствения материал и с оглед така
възприетото от настоящата инстанция от фактическа страна, въззивният
съд намира, че първоинстанционният съд е достигнал до
законосъобразни изводи от правна страна.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият Н.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида”
по чл.146, ал.1 от НК, като на 30.10.2018 г., чрез подаден от него в
регистратура на Софийски районен съд препис от жалба с вх.№1074809/30.10.2018 г.
срещу разпореждане, постановено по НЧХД №12661/2018 г. по описа на СРС, НО, 121
състав, е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Б.В.В., като го нерекъл в жалбата „измамник“
Правилно с оглед ангажираните по делото
доказателства и предвид липсата на оспорване от страна на подсъдимото лице,
първият съд е приел за безспорно установено, че процесната
жалба, съдържаща инкриминираните фрази, са депозирани именно от подсъдимия на
инкриминираната в тъжбата дата.
Законосъобразно първоинстанционната
инстанция е приела, че депозираната от подсъдимия жалба от 30.10.2018 г. е
именно с посоченото в тъжбата съдържание.
Основният спорен въпрос по делото е
правен и се отнася до обстоятелството дали инкриминираните от частния тъжител фрази
са годни да осъществят от обективна страна съставите на престъпленията обида и
клевета, като същият е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Въззивната инстанция
споделя правните изводите на районния съд относно същността на състава на
престъплението „обида”. От обективна страна обидата по чл. 146 от НК се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие. Тя може да бъде отправена чрез думи – епитети,
ругатни, сравнения, квалификации или действия – жестове, мимики или др., които
са унизителни за пострадалия. Съставомерна последица
от деянието е засягането на честта и достойнството на пострадалото лице.
Престъплението е довършено, когато обидата е възприета от лицето към което е
насочена. За съставомерността на обидата е без
значение дали казаното е истина или не, достатъчно е казаното да е унизително
за честта или достойнството на засегнатия. От субективна страна, е необходимо
деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни,
унизителни за лицето, да съзнава че те могат да бъдат възприети от това лице,
да цели това или да му е безразлично. В заключение от обективна страна
задължително необходим елемент е и персоналната индивидуализация на нейния
адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно защитата
от страна на НК е конкретната чест и достойнство на конкретна личност.
В настоящия случай изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, извършено от подсъдими И., се е
изразило в действие – изказване в писмен вид (посредством депозиране на жалба с
вх.№1074809/30.10.2018 г. срещу разпореждане, постановено по НЧХД №12661/2018
г. по описа на СРС, НО, 121 състав) на оценка за личността на частния тъжител,
чрез използване на квалификации, характеризиращи го по отрицателен начин, а
именно „измамник”. Безспорно е, че с оглед съществуващия в обществото ни морал
думата „измамник” (със семантично значение на лице, което лъже, мами, за да
извлича лична изгода) носи негативен заряд по своето информационно и семантично
значение. Използваният израз несъмнено има негативен, унизителен характер
съобразно приетите в обществото етични норми и е от естество да накърни честта
и/или достойнството на другиго. Използването на същия е генерално неприемлив за
обществото, тоест е неприличен, непристоен, груб, циничен, именно такава
характеристика притежава използваната от подс. И. дума
„измамник”, тъй като съставляват неправомерна негативна оценка за личността на
тъжителя В.. С оглед горните съображения въззивният
съд, също както контролираната инстанция намира, че подсъдимият И. е казал нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител Б.В., а именно, че
последният е „измамник”, с което е осъществил от обективна страна основния
състав престъплението „обида” по чл. 146, ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция
намира за нужно да отбележи, че съобразно чл. 39, ал. 2 от Конституцията е
недопустимо използването на правото на мнение за накърняване на правата и
доброто име на другиго, както и че чл. 57, ал. 2 КРБ забранява злоупотребата с
права или тяхното упражняване, в случай че се накърняват правата или законните
интереси на други лица. С оглед горното правилно районният съд е стигнал до
извода, че с употребения израз „измамник” по отношение на частния тъжител В.
подсъдимото лице в настоящия случай, независимо от правновалидния
интерес във връзка с претенциите му по повод заведеното от него наказателно
дело, е злоупотребил с правото си на мнение и с правото си на защита на
законите си права, допускайки накърняване на правата и доброто име на частния
тъжител, каквото поведение безспорно се явява неправомерно дори и в рамките на
съдебно производството, образувано по повод възникнал наказателен спор от
частен характер. Ето защо възражението на подс. И.,
че с депозираната жалба срещу прекратителното
разпореждане е упражнявал единствено правото си на защита не могат да бъдат
споделени. Въззивният съд акцентира още, че всяко
действие от страна на подс. И., с което той изрази в
писмен или устен вид оценка за личността на частния тъжител, чрез използване на
квалификации, характеризиращи В. по отрицателен начин, включително чрез поредно
използване на идентични унизителни фрази, той осъществява отделен състав на
престъпление против честта и достойнството.
Първоинстанционният съд е стигнал
до верен извод, че така отправената от страна на подсъдимия обидна квалификация
е била от естество да бъде възприета от страна на частния тъжител В., доколкото
жалбата, в която е употребен инкриминирания израз е депозирана във връзка с
прекратено наказателно производство, инициирано от подсъдимия срещу частния
тъжител, който е имал възможност да се запознае свободно с всички материали,
постъпващи по делото, в това число и с процесната
жалба, от която му е връчен препис, в резултат на което престъпното деяние е
било довършено, а часният тъжител В. е депозирал процесната частна тъжба. С оглед горното първоинстанционният съд е направил верен извод, че е налице
изискването на чл. 146, ал. 1 НК – обидата да е била извършена в присъствието
на пострадалото лице, доколкото са правилни съображенията на районния съд, че
законодателният израз „в негово присъствие” следва да се тълкува разширително, а именно, че обидата е извършена в
присъствието на пострадалия, когато обиденият е имал реална възможност да
възприеме обидните квалификации отправни към него.
Правилни и законосъобразни са изводите
на районния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
подсъдимия И. по отношение на квалифициращите признаци по чл. 148, ал.1, т. 1 и
2 от НК, а именно обидата е разгласена публично и да е разпространена по друг
начин. Това е така поради факта, че обидните изрази по отношение на личността
на частния тъжител са разпространени чрез жалба, която макар да е станала
достояние на повече хора, а именно съдията, постановил обжалвания съдебен акт и
настоящия съдебен състав на СГС, разгледал жалбата срещу разпореждането за
прекратяване на наказателното производство, не може да се изведе
квалифициращият признак „публично нанесена обида“. Вторият квалифициращ
признак, изискващ обидата да е разпространена чрез печатно произведение или по
друг начин, според настоящия съдебен състав отново не е налице, доколкото се
изисква този друг неопределен от законодателя начин да е съпоставим с
разпространяването с печатно произведение, при което неопределен, голям брой
лица имат възможност да възприемат обидните думи и изрази.
Аналогично на първия съд, въззивният съдебен състав намира, че от субективна страна деянието
е реализирано при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.
Подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, съзнавал е обсъдените по-горе негови обективни признаци (излагане
в писмена жалба на унизителни за честта и достойнството на тъжителя В.
квалификации), предвиждал е неговите общественоопасни
последици (възприемане от страна на В. на отправената обида) и е целял тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от доказателствените материали, от които се установява и
неговата обективна страна (ангажираните по делото писмени доказателства).
Необходимо е да бъде споменато, че собствената вътрешна убеденост на
подсъдимия, че частният тъжител е „измамник” е ирелевантно,
тъй като цитираната квалификация е напълно очевидно с унизителен характер за
честта и достойнството на всяко човешко същество, а от друга страна за съставомерността на обидата е без значение дали казаното е
истина или не, достатъчно е казаното да е унизително за честта или
достойнството на засегнатия.
На следващо място за съставомерността
на престъплението „клевета“ по смисъла на чл.147, ал.1 НК е необходимо от
обективна страна да бъде безспорно установено проявление в обективната действителност
на съзнателен и целенасочен волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до знанието на поне едно лице, което
би могло да възприеме значението на
извършеното, на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно лице
или да му препише извършването на конкретно престъпление. Позорно обстоятелство
е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан с личността на пострадалия, което е от естество да
накърни неговото добро име в обществото от гледна точка на морала – необходимо
е да посочва извършено от конкретно
посочено лице действие, проявено поведение или негово качество, които да могат
да се отразят отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да доведат до
изграждане на негативна обществена оценка за него. Клеветата, в тази си форма, винаги представлява изнасяне на факти
и не е израз на лична оценка за другиго. Конкретиката
на употребените изрази от подс. Н.И., както от гледна
точка на самостоятелното им проявление в действителността, така и в контекста
на мястото и начина на обективирането им от гледна
точка на изострените отношения между подсъдимия и частния тъжител, установяват
излагане на твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността
на В., който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
Както правилно е отбелязал решаващия съд
от обективна страна подс.
Н.И. на 30.10.2018 г., в подадена от него в регистратура на Софийски районен
съд жалба е вх.№1074809/30.10.2018 г. срещу разпореждане, постановено по НЧХД
№12661/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, адресирана до Софийски градски
съд, разгласил позорно обстоятелство за тъжителя Б.В.В.,
е именно, че е извършил в съучастие на съдии и ЧСИ измами, документни
престъпления и набеждавания с израза: „Всички
измами, документи престъпления и набеждавания са извършени от В. в съучастие на
съдии и ЧСИ“.
Първостепенният съд при казуистичния
анализ, от правна страна е приел, че се установяват категорични и неоспорими доказателствени източници, възпроизвеждащи в процеса доказателствени факти, установяващи по несъмнен начин, че
подсъдимият е употребил по отношение на тъжителя инкриминирания израз.
Въззивният съд също
приема, че по делото са събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и
доказателствени средства, позволяващи му да направи
несъмнения извод, че подс. Н.И. на инкриминираните в тъжбата
време и място е отправил по отношение на тъжителя Б.В. клеветнически твърдения,
с което на същият е преписал престъпление.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като се касае за изрази, които от
гледна точка на общоприетия морал са обективно
позорящи, тъй като при всички случаи накърняват общественото
мнение за него. Това обстоятелство е позорно, укоримо
и недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква
еднозначна отрицателна оценка на обществото. Същевременно в хода на наказателното
производство, не е установена, каквато и да било конкретика
в твърденията на подсъдимия, а именно за това кога, къде, при какви
обстоятелства, с кои съдии и ЧСИ, какви деяния са извършени, които обективно да
могат да бъдат квалифицирани като престъпни, поради което и настоящият състав
на СГС бе лишен от възможността да провери истинността на изложените факти, а
подсъдимият от своя страна освен формалното позоваване на разпоредбата на
чл.147, ал.2 от НК, не направи каквито и да е доказателствени
искания за да установи истинността на твърденията си. С оглед на това и
доколкото виновността на дадено лице в извършване на престъпление се доказва
само и единствено с влязла в сила осъдителна присъда, а подсъдимият не твърди,
че изложените от него факти се основават на влезли в сила присъди, прие, че
изложените от него твърдения за извършени престъпления от страна на частния
тъжител, са неистина, поради което прие, че деянието покрива признаците на
основния състав на клеветата по чл.147, ал.1 от НК, тъй като позорните
обстоятелства, обективирани в подадената от него
жалба с с вх.№ 1074809/30.10.2018 г. са доведени до
знанието на трети лица - на съдията по НЧХД №12661/2018 г. по описа на СРС, НО,
121 състав и на състава на СГС, разгледал основателността на подадената от
подсъдимия жалба.
Настоящата инстанция по обсъдените
по-горе съображения споделя констатираното от първия съд като прие, че деянието
не е извършено при условията на квалифициращите признаци - публично и по друг
начин, с оглед на което законосъобразно е оправдал подсъдимия за това, както и
за правната квалификация по чл.148, ал.2, вр. ал. 1,
т. 1 и т.2 от НК.
За
извършените от подсъдимия Н.И. престъпления законът предвижда наказания
съответно за престъплението по чл. 146, ал.1 НК „глоба“ от хиляда до три хиляди
лева, като съдът може да наложи на дееца и наказание обществено порицание и за
престъплението по чл.147, ал.1 НК наказание „глоба“ от три хиляди до седем
хиляди лева и обществено порицание. Районният съд на основание чл. 54 НК е
наложил на подсъдимия за престъплението по чл. 146, ал.1 НК наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и „глоба“ в размер на 5000 лева за престъплението по чл.
147, ал.1 НК. Съдът на основание чл. 23, ал.1 НК е определил на подс. И. едно общо наказание „глоба“ в размер на 5000 лева
и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок
от 2 месеца на диспозитива
на присъдата на видно място в сградата на съответната районна администрация към
Столична община, по постоянен адрес на поде. Н.В. ***.
Присъдата подлежи на изменение
единствено в частта относно размера на наказанието „глоба“.
На първо място настоящият въззивен състав също като първия съд намира, че не са
налице условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на СРС обаче
относно наличието и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и отмерването на размера на наказанието като
неточна следва да бъде коригирана.
Действително са налице смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, към които обаче следва
да бъде добавено сравнително ниската степен на интензитета, с който са били
засегнати доброто име, честта и достойнството на частния тъжител, както и обстоятелството,
че подсъдимият и частния тъжител са имали обременени отношения, които са
провокирали подаването на множество жалби и молби до различни институции и от
двете страни по спора. Ето защо настоящият въззивен
състав прие, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени освен възрастта на подсъдимия, но и факта на сравнително ниския
интензитет на засягане на правата на пострадалия, както и обстоятелството, че
подсъдимият и частния тъжител са имали обременени отношения, които са
провокирали подаването на множество жалби и молби до различни институции и от
страните по настоящето наказателно производство.
Първоинстанционният съд правилно е
отчел наличието на отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, а именно предходните му осъждания за идентични деяния.
Ето защо и като съобрази изложеното въззивният съд намира, че категорично не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, а наказанието на подсъдимия следва
да бъде посоченото в санкционната част на чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1
от НК, а именно „глоба“ и обществено порицание. При определяне на справедливия
размер на наказанието въззивният съд съобрази
изложените по-горе обстоятелства, и намери, че наказанието „глоба“ следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства най-вече
с оглед констатираните обременени в продължение на години междуличностни
отношения. Като съобрази горното, съдът намали определеното от първата
инстанция наказание „глоба“, както следва: - за престъплението по чл. 146, ал.
1 от НК, „глоба“ в размер на 1000 лв., а за това по чл. 147, ал. 1 от НК,
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. С оглед редуцирането на наказанията, настоящият
съдебен състав прие, че са налице предпоставките за намаляване и на
определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание „глоба“
от 5000 лв. на 3000 лв.
Правилно контролираната инстанция е определила
за всяко от извършените престъпления, наказание обществено порицание, което на
основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединила към определеното общо най-тежко наказание
„глоба“.
С
оглед изхода на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.189,
ал.3 от НПК разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимото лице.
С
оглед направеното искане пред настоящата инстанция от повереника
на частния тъжител В., следва да бъдат присъдени на подс.
И. разноските за адвокатско възнаграждение направени пред настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, т.3 и т.6, чл.337, ал.2, т.1, чл.338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
XII въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 28.05.2019 г.
по н. о. х. д. № 20148/2018г. Софийски районен съд, НО, 129 състав, като намалява размера на определените на подс. Н.В.И. наказания „глоба“, както следва: - за
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК от 3000 (три хиляди) лв. на 1000 (хиляда)
лв., за престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК от 5000 (пет хиляди) лв. на 3000
(три хиляди) лв., както на определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо
най-тежко наказание „глоба“ от 5000 (пет
хиляди) лв. на 3000 (три хиляди) лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.В.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на тъжителя Б.В.В. с ЕГН ********** сумата от 500
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.