Р Е Ш Е Н И Е
ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА
Номер 2108 Година 24.06.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдив Районен съд ХІІІ граждански състав
На девети юни две хиляди
и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17627 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е отрицателен установителен с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК от Н.Х.Х., чрез адв. Т.Ч. против Р.Л.Ч., чрез
адв. Е.С., с който се иска от съда, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 10 000 лева по
изпълнителен лист от 26.01.2007 г., в изпълнение на Присъда № ../07.11.2002 г. по
НОХД № .. /2001 г. по описа на Окръжен съд – гр. ..........., влязла в сила на
17.06.2003г., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.02.2001 г. до
окончателното изплащане, ведно с разноски за адвокатски хонорар в размер на 100
лева.
В исковата молба се твърди, че в изпълнение на
Присъда № ../07.11.2002 г. по НОХД № .. /2001 г. по описа на Окръжен съд – гр.
..........., влязла в сила на 17.06.2003г. бил издаден изпълнителен лист на
26.01.2007 г. в полза на ответника Р.Л.Ч., по силата на който ищецът Н.Х.Х. е
осъден да му заплати в качеството му на граждански ищец обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законна
лихва върху сумата считано от 25.02.2001 г. до окончателното изплащане, ведно с
разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лева. Въз основа на издадения
изпълнителен лист на 16.02.2009г. ответникът образувал изпълнително дело № ../2009г.
на ЧСИ ..........., по което били извършени следните действия: на 20.04.2010г.
на длъжника била връчена ПДИ, на 14.04.2010г. бил насрочен опис на лек
автомобил на длъжника марка .........., след което действията по принудително
изпълнение били преустановени. На 04.12.2017г. взискателят депозирал молба за
прекратяване на изпълнителното дело, като с постановление от 07.12.2017г.
същото било прекратено. Възразява, че
сумите по процесния изпълнителен лист са недължими като погасени по давност в
периода 17.06.2003г. – 17.06.2008г.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от представителя
на ответника, с който се признава предявения иск, предмет на настоящото
производство и е формулирано искане да бъде постановено решение при признание
на иска. Посочва, че разноските по настоящото дело следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на иска
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че към момента
на депозиране на исковата молба не е било налице висящо изпълнително
производство за процесното вземане, нямало и данни за каквото и да било друго
активно поведение от страна на кредитора за събиране на дълга.
С
оглед на изложеното и съобразно заявено искане на ищеца, съдът намира, че са
налице условията на чл. 237 от ГПК
и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен. Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес
от търсената с иска защита.
Направеното от страна на особения
представител на ответника признание на иска представлява по същество
процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска,
тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца,
заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, което води до
съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. В настоящия случай
намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК Особеният представител може да извършва действия, за
които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се
води делото. Съдът намира, че извършеното от страна на особения представител на
ответника признание на иска следва да бъде одобрено, тъй като се касае за
иск, по който спора е изцяло правен. Признанието на иска касае право,
признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК,
изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
Ищецът е претендирал разноски в размер на 833 лева – възнаграждение за
особен представител. Спорът между страните се концентрира върху дължимостта на
разноските, като принципно, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на ищецът се дължат направените от него по делото разноски. Съгласно
чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която разпоредба се позовава ответната страна, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Признание на иска в отговора е
направено, като спорният въпрос се свежда до наличието на втората предпоставка
- дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. По делото е безспорно, че в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 26.01.2007 г., въз основа на който е
образувано изп. дело № ../2009 г. по описа на ЧСИ ............ На 04.12.2017 г.
длъжникът по изпълнителното дело е депозирал молба до ЧСИ ........... с искане
за прекратяване на производството на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
впоследствие изпълнителното производство било прекратено. На 25.01.2018г. е
депозирана молба по изпълнителното дело от Р.Ч., с която поискал да му бъде
върнат в оригинал процесния изпълнителен лист. Наличието на издаден
изпълнителен лист за вземането, предмет на настоящия спор, обуславя
допустимостта на иска, в какъвто смисъл е и цитираната от ищеца практика на ВКС
- В Определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г.
о., ГК, е застъпено, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул. Ищецът има интерес да осуети възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. В настоящия случай обаче липсват
данни да е инициирано ново изпълнително производство от страна на ответника, както
и всякакви други активни действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане по издадения изпълнителен лист. В Определение № 95 от 22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК е споделено разбирането, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. На още по-силно основание
следва да се приеме, че при липсата на каквито и да е активни действия на
кредитора насочени към събиране на вземането си не може да се обоснове отговорността
му за заплащане на разноски в производството по отрицателен установителен иск
за същото вземане. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК са налице, поради което направените разноски за особен представител следва
да останат в тежест на ищеца.
С оглед на горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Х.Х., ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника адв. Т.Ч.
не дължи на Р.Л.Ч., ЕГН **********,***,
представляван от адв. Е.С. сумата от 10 000 лева по изпълнителен лист от
26.01.2007 г., издаден въз основа на Присъда № ../07.11.2002 г. по НОХД № .. /2001
г. по описа на Окръжен съд – гр. ..........., влязла в сила на 17.06.2003г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от 25.02.2001 г. до окончателното
изплащане, ведно с разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО, постановено при
условията на чл. 237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Вярно с оригинала!
ММ