№ 13022
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110173705 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК. Исковата молба е редовна, като няма
основания съдът да се съмнява в автентичността на подписа на ищеца, положен на
пълномощното на адвоката. Следва да се посочи. че ответникът не е лице, легитимирано да
оспорва представителната власт на адвоката на ищеца. Ето защо и искането му за
изслушване на СПЕ за установяване автентичността на подписа на ищеца следва да се
отхвърли. В случай че ответникът твърди ищецът да използва неистински документи, има
възможността да сигнализира компетентните органи – ПРБ, Адв. съвет.
Противно на възраженията на ответника, съдът счита, че е налице надлежно
упълномощаване на адвоката. Според постоянната и непротиворечива практика на ВКС,
/обективирана в решение № 32 от 03.08.2020 г. по т. д. № 423 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение и др./ лице, което не спада към посочените в чл. 32
ГПК, не може лично да извърши, нито да приема процесуални действия вместо
представлявания, освен да предяви иска, с което се инициира съдебното производство
/решение № 586/96 г. на ВКС, 5-членен състав/. Ако такова лице все пак е било
упълномощено, може най-много да преупълномощи измежду изброените в чл. 32, т. 1 - т. 5
ГПК и то само ако представителната му власт включва преупълномощаване. В случая
представеното пълномощно конкретно предвижда възможността за упълномощаване на
адвокат.
Липсват твърдения в исковата молба за прехвърляне на предявеното право, поради
което и съдът намира, че не са налице противоречия в исковата молба, които следва да бъдат
отстранени. Останалите възражения касаят основателността, а не допустимостта на иска.
Противно на възраженията на ответника, не е налице нередовност на исковата молба
по чл. 127, ал. 4 ГПК – банкова сметка е посочена в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, респ. в заповедта за изпълнение, препис от който е връчен на ответника. Т.е.,
1
той разполага с нея.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства на български и
чужд език. За да бъдат приети документите, съставени на чужд език обаче следва да са
представени с превод на български език /чл. 185 ГПК/. Ето защо на ищеца следва да се
укаже да представи превод на тези документи, представени към исковата молба. След
изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по искането за приемането им.
Уговорки между страните за неразпространяване на даден документ не са предвидена в
процесуалния закон пречка за приемането им като писмени доказателства /съдът разглежда
дела, съдържащи и класифицирана информация/, поради което и няма основание да бъде
отхвърлено искането на ищеца за приемане като писмени доказателства на
кореспонденцията, разменена между страните.
Противно на възраженията на ответника, представените към исковата молба документи
са заверени съобразно разпоредбите на чл. 183 и чл. 184 ГПК, поради което на ищеца не
следва да се указва да завери представените към исковата молба преписи на документи /вкл.
на възпроизведените на хартиен носител електронни документи/.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи
самолетен билет следва да бъде уважено.
Производство по чл. 193 ГПК не следва да се открива, предвид възраженията на
ответника /не оспорва автентичността на писмено доказателство, което да е подписан
документ или съдържанието на официален документ/, или документ, който е легитимиран да
оспорва.
Искането на ищеца за изслушване на СТЕ следва да бъде отхвърлено, тъй като цели
установяване на безспорни факти.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи превод на
български език на всички документи на чужд език, представени към исковата молба, към
които няма превод, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще отхвърли искането за
приемането им като писмени доказателства.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените към исковата молба документи
на български език.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито заседание
да представи самолетен билет, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че такъв не му е издаден.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушване на съдебна експертиза за отговор на
2
поставената в исковата молба задача
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за изслушване на съдебно-почеркова експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.6.2022 г. – 15,10 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение – а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям
закъснение на полети за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
от Варна до Москва на 05.8.2018 г. с повече от три часа, заедно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до погасяване.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от Варна до Москва, който следвало да бъде изпълнен на 05.8.2018
г., с час на пристигане в 10,20 часа. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище Внуково,
Москва със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в
размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със
задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от над 1500
км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не се е
произнесъл по него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез куриер на 27.04.2022 г. -
извън срока за отговор, /исковата молба е връчена на управителя на ответното
дружество на 18.03.2022 г., срокът за отговор на осн. чл. 131, ал. 1 от ГПК е изтекъл на
18.04.2022 г. /. Оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се
е явил за регистрация 45 м. преди началния час за излитане. Счита, че вземането е
прехвърлено на трето за спора лице.
Релевирал е и възражения, че ищецът не се е явил навреме за полета, че вземането е
погасено по давност, които са преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил
възложения полет, за който ищеца има потвърдена резервация, със закъснение от над три
часа, както и размера на дължимото обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил дълга, за който не сочи доказателства
На основание чл. 153 ГПК като безспорни не подлежат на доказване обстоятелствата,
3
че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, че
разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра, че
процесният полет е пристигнал със закъснение повече от 3 часа.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4