№ 225
гр. *****, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100041 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. №
2364/22.06.2021 г., подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* против АС. АС. СТ., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 92, чл. 99 ЗЗД.
Ищецът посочва, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу АС. АС. СТ. е било
образувано ч.г.д № 691/2020 г. по описа на PC – *****, по което против длъжника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което в срока по чл. 415 от ГПК предявява иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че легитимацията му произтича от договор за цесия, сключен на 01.10.2019 г.
между ищеца и „С.Г. Груп” ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ”
ЕООД е придобило права върху цедираните вземания още преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК.
Твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги, сключен между „БТК”
ЕАД и АС. АС. СТ., с индивидуален клиентски номер *********** от 17.02.2017 г. за срок
от 24 месеца – до 17.02.2019 г., на ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен
1
номер ************ при условията на тарифен план „VIVACOM Smart М“ с месечна
абонаментна такса 23.99 лева и допълнително Удвоени MB на макс. скорост SMART с
месечен абонамент 1.99 лева. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на стойност 61.96 лева, от които ищецът имал правен интерес да претендира сумата
от 37.43 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца, а именно – за месец
03.2017 г., месец 04.2017 и месец 05.2017 г., като съответно били издадени фактури за
периода от 22.02.2017 г. до 22.05.2017 г., както следва:
1. фактура № ************/22.03.2017 г. – с начислена за отчетен период 22.02.2017 –
21.03.2017 г. сума в размер на 36.17 лв. /с ДДС/, от които:
за месечен абонамент VIVACOM Smart М и приложимите към него отстъпки и пакети
- 21.65 лева, потребление - мобилни разговори 1.89 лв. и SMS - 7.00 лв.
отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - 0.40 лв.
- ДДС ставка 20% - 6.03 лв.
Дължимата сума била платима в срок 08.04.2017 г., а към фактурата било приложено
извлечение.
2. фактура № **********/22.04.2017 г. с начислена за отчетен период 22.03.2017 –
21.04.2017 г. сума в размер на 25.50 лв. /с ДДС/, от които:
за месечен абонамент VIVACOM Smart М и приложимите към него отстъпки и пакети
- 21.65 лева;
отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - 0.40 лв.
ДДС ставка 20% - 4.25 лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.05.2017 г., а към фактурата било приложено
извлечение.
3. фактура № ************/23.05.2017 г. с начислена за отчетен период 22.04.2017 –
21.05.2017 г. сума в размер на 0.29 лв. /с ДДС/ за други услуги.
Дължимата сума била платима в срок 08.06.2017 г., а към фактурата било приложено
извлечение.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на „БТК” ЕАД /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. / да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на договора мобилният оператор издал по клиентски номер № *********** на
дата 22.06.2017 г. крайна фактура № ************ с начислена обща сума за плащане в
размер на 272.04 лева. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 194.02 лева, от
която за ищцовото дружество представлявала интерес само частта до размера на 77.94
лева. Неустойката била уговорена в т. 2, стр. 6 от договора и представлявала сбор от
трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, а именно: 71.97 лева за услуга по абонаментен план VIVACOM
Smart М /3 х 23.99 лева/ и 5.97 лева за Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart
2
/3 х 1.99 лева/. Неустойката имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Посочва, че датата на деактивация на процесния абонамент била 21.06.2017 г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на договорния абонамент VIVACOM SMART М до
17.02.2019 г, съгласно Договора за мобилни услуги от 17.02.2017 г.
Претендираната сума в заповедното и настоящото производство била в размер на
115.37 лева и представлявала сбор от незаплатени мобилни услуги по договора в размер на
37.43 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 77.94 лева.
Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано
от законния представител на „С.Г. Груп” ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор в качеството си на цесионер и пълномощник на цедента за
цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Излага, че
връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на
ВКС. Поддържа, че няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба,
както и че законът не указва формата и момента на съобщаването. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да
се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. Позовава се на съдебна
практика в този смисъл.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника АС. АС. СТ., че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ” ЕООД в общ размер на 115.37 лева, от които:
37.43 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от
17.02.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и
ответника, за периода от 22.02.2017 г. до 22.05.2017 г., за което са издадени фактури
№№ ************/22.03.2017 г., **********/22.04.2017 г. и ************/23.05.2017
г.
77.94 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 17.02.2017 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника, обективирана
във фактура № ************/22.06.2017 г.
Претендира направените разноски в настоящото и заповедното производство.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника /препис от който е връчен
на ищеца на 20.10.2021 г. - л. 73/, в който твърди, че на 16.10.2018 г. е заплатил веднага
сумата 115.37 лева. След това му поискали да заплати сумата от 37 лева за два месеца за
сметката на СИМ картата. Излага, че е купил телефона на внучката си, която била на 11
години, и няколко дни по – късно откраднали телефона от училището, в което учи. След
това отишъл да каже на служителката във Виваком магазина, че телефонът е откраднат. Тя
го посъветвала да се оплаче на полицията. Твърди, че отишъл в Районното в гр. ***** и
обяснил на полицая. След това отишъл при служителката. Тя проследила номера от картата,
която е закупил заедно с телефона, и веднага спряла входящи и изходящи, и му казала да
плати някакви пари, които той дал. Служителката му казала, че няма да има проблеми, а
сега дошъл документ, че дължи пари по тарифния план. Заявява, че в момента е в затвора,
няма възможност да плати /л. 60 – 61/.
В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение обаче длъжникът – сега
ответник е заявил, че признава само една част от задължението към „ЮБЦ” ЕООД, като не е
посочил каква част от същото признава.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител или упълномощено лице.
Депозира молба – становище вх. № 4718/05.11.2021 г., с която моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски. Представя списък на разноските, инкорпориран в молбата.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.г.д. № 691/2020 г. на РС - *****, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в
заявлението/. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
С влязло в сила определение № 57/25.01.2021 г., на основание чл. 130 от ГПК,
исковата молба е върната в частта по предявения установителен иск по чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 10.60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 11.06.2017 г. до 01.04.2020 г., като недопустим и производството по делото е прекратено
в частта относно посоченото вземане, поради което такава претенция не е предмет на
разглеждане в процеса.
По същество:
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 99
от ЗЗД:
4
По делото не се спори, а и от представения на договор /л.17-19/ се установява, че
между „БТК” ЕАД, ЕИК ********* и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на описания договор, съгласно което операторът е предоставил
мобилен номер ************. Бил е уговорен абонаментен план VIVACOM Smart M с
месечна такса от 23.99 с ДДС и допълнително Удвоени MB на максимална скорост
VIVACOM Smart с месечен абонамент 1.99 лева с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца.
Уговорено е, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичането на
срока, се дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка.
По делото са приети:
1. фактура № ************/22.03.2017 г. и месечна сметка към нея – с начислена за
отчетен период 22.02.2017 – 21.03.2017 г. сума в размер на 36.17 лв. с ДДС, от които:
за месечен абонамент VIVACOM Smart М и удвоени МВ на макс. скорост Smart - 21.65
лева /19.99 лева +1.66 лева/, потребление - мобилни разговори 1.89 лв. и SMS - 7.00 лв.
отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - 0.40 лв.
- ДДС ставка 20% - 6.03 лв.
Краен срок за плащане на начислените суми по фактурата – 08.04.2017 г.
2. фактура № **********/22.04.2017 г. и месечна сметка към нея с начислена за
отчетен период 22.03.2017 – 21.04.2017 г. сума в размер на 25.50 лв. с ДДС, от които:
за месечен абонамент VIVACOM Smart М и удвоени МВ на макс. скорост Smart -
21.65 лева /19.99 лева +1.66 лева/;
отстъпка за е-фактура на мобилна услуга - 0.40 лв.
ДДС ставка 20% - 4.25 лв.
Краен срок за плащане на начислените суми по фактурата – 09.05.2017 г.
3. фактура № ************/23.05.2017 г. и месечна сметка към нея с начислена за
отчетен период 22.04.2017 – 21.05.2017 г. сума в размер на 0.29 лв. с ДДС за други услуги
Краен срок за плащане на начислените суми по фактурата – 08.06.2017 г.
4. фактура № ************/22.06.2017 г. и месечна сметка към нея с начислена за
отчетен период 22.05.2017 – 21.06.2017 г. обща сума за плащане в размер на 272.04 лева, от
която 194.02 лева с ДДС – неустойка за удвоени МВ на макс. скорост Smart, неустойка за
тарифен план VIVACOM Smart М и неустойка за предсрочно прекратяване на договор – за
устройство ************ /4.98 лева+59.97лева+129.07 лева/.
Краен срок за плащане на начислените суми по фактурата – 09.07.2017 г.
Така общата сума по фактурите, начислена за отчетния период от 22.02.2017 г. до
21.06.2017 г., за далекосъобщителни услуги е в размер на 61.96 лева с ДДС, от които се
претендира сумата в общ размер на 37.43 лева. Общият размер на неустойката, начислена с
5
фактура № ************/22.06.2017 г., посочена от ищеца като „крайна фактура”, е 194.02
лева, от която се претедира сумата в общ размер на 77.94 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, а именно: 71.97 лева за услуга по абонаментен план VIVACOM
Smart М /3 х 23.99 лева/ и 5.97 лева за Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart
/3 х 1.99 лева/.
На 16.10.2018 г. между „БТК” ЕАД - цедент и „С.Г. Груп” ООД, ЕИК ********* –
цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ с предмет на договора:
вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора за цесия,
срещу определена в договора цена. На 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп” ООД - цедент и
„ЮБЦ” ЕООД - цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с
предмет вземания от трети физически и/или юридически лица, подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1, неразделна част от
договора за цесия. В представеното по делото потвърждение за прехвърляне на вземане по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД издадено от „БТК” ЕАД, е посочено вземането на „БТК” ЕАД
към АС. АС. СТ. в размер на 115.37 лева /л.11/. Представено е извлечение от Приложение №
1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., издадено от „С.Г. Груп” ООД, от което е видно, че
вземането на цедента към АС. АС. СТ. в размер на 115.37 лева е прехвърлено на цесионера –
„ЮБЦ” ЕООД. Към исковата молба е приложено пълномощно от „БТК” ЕАД, с което
упълномощава „С.Г.Груп” ООД, в качеството му на цесионер по договора за цесия от
16.10.2018 г., да представлява цедента пред лицата, чиито задължения са прехвърлени с
договора за цесия и по повод изпращане на уведомления по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
като подписва последните. Приложено е и уведомление от „С.Г. Груп” ООД до АС. АС. СТ.
за извършените цесии по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /л. 10/, без данни за връчването му.
Исковата молба с приложенията и уточнението към нея е връчена на ответника на
26.08.2021 г. /л. 60/.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, съгласно клаузите на сключените договори за цесия, както и че е налице надлежно
съобщаване на цесиите, което не се оспорва от ответника.
Въпреки дадените указания с доклада по делото по чл. 101 от ГПК и по чл. 146, ал. 2
от ГПК, ответникът не е уточнил и конкретизирал коя или кои искови претенции признава, с
оглед заявеното във възражението по чл. 414 от ГПК частично признание на задължението
към „ЮБЦ” ЕООД и в какъв размер, както и на кой от кредиторите твърди да е заплатил
сумата от 115.37 лева – на „БТК” ЕАД, „С.Г. Груп” ООД или на „ЮБЦ” ЕООД, и кога, не е
ангажирал и доказателства относно твърдяното заплащане на исковата претенция в общ
размер на 115.37 лева, включваща и претендираната неустойка, както и в подкрепа на
твърдението, че е уведомил мобилния оператор и органите на полицията за извършената
кражба.
6
Предвид събраните доказателства, съдът намира, че вземането на ищеца за главница
по процесните, неоспорени от ответника, фактури и месечни сметки към тях от 22.03.2017
г., 22.04.2017 г. и 23.05.2017 г. за мобилен номер ************ в общ размер на 37.43 лева,
представляващо потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
22.02.2017 г. до 21.06.2017 г., е установено както по основание, така и по размер.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен в търсения размер.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В договора от 17.02.2017 г. е уредено задължение за неустойка в случай, че
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми.Предвидено е ,че размерът
на дължимата от абоната неустойка е равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка.
Ответникът не е оспорил като нищожна клаузата, която според насрещната страна е
валидна. Претенцията се основава на обстоятелството, че абонатът е изпълнил задължението
си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги, които е
обусловило правото на мобилния оператор „БТК” ЕАД да прекрати предсрочно процесния
договор на 21.06.2017 г. и да претендира неустойка в размер на 77.94 лева, представляваща
сбор от трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от
сключения договор: 71.97 лева за услуга по абонаментен план VIVACOM Smart M /3х23.99
лева/ и 5.97 лева за Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart /3х1.99 лева/.
В разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от Закона за електронните съобщения /в редакцията
му към датата на сключване на договора/ са регламентирани по императивен начин
минималните изисквания към съдържанието на индивидуалните договори: „Индивидуалният
договор при общи условия между предприятието, предоставящо обществени електронни
съобщителни услуги, и крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни
данни на крайния потребител; 2. телефон (факс, електронен адрес) и адрес на крайния
потребител; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за подновяване и
прекратяване на услугите и на договора, включително: а) изисквания за минимално
потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б)
такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и
обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на
направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г)
едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие; 5.
цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане”, като съобразно ал. 2 на
цитираната норма условията по чл. 228, ал. 1 от ЗЕС следва да бъдат съставени ясно,
7
изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма. Въз основа на направените фактически
констатации по отношение на начина на определяне на неустойката и предпоставките за
възникване на вземането за неустойка, и посочената императивна норма, определяща
изискванията към съдържанието на индивидуалния договор между предприятието,
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги и крайния потребител, съдът
приема, че в процесния случай е налице яснота по отношение на визираната клауза от
договора, като същата е част от неговото съдържание.
Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо /арг.
и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС/, т.е. законът изрично признава правото на кредитора да
обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в
съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън
посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Това не препятства
преценката за противоречие на клаузата с добрите нрави.
Втората част от претенцията е свързана с прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение. С настоящото решение съдът приема за установено задължение за плащане
на мобилни услуги, т.е. неизпълнение на парично задължение, поради което първият
елемент от фактическия състав е налице. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е.
операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира
общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника. Тоест то може да бъде и конклудентно – с
действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на
абоната. Дори да се приеме, че е следвало да бъде връчена писмена покана на ответника, то
самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД /в този смисъл
решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение №
4/23.06.2017 г. по т.д. № 50183/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др./. Ответникът не е изпълнил
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се
приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият
елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.
Касае се за компенсаторна неустойка. От значение за валидността й е дали е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В решение № 465/26.05.2010 г. по гр. д. № 1165/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието,
че доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на
неустойката /нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна/, страните са свободни сами да
определят този начин - като глобална сума или като процент от главното задължение, както
и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично.
Правопораждащият факт на процесното правоотношение е търговска сделка. Съдът,
съобразявайки приетото в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
че прекомерността на неустойката не води a priori до нейната нищожност, счита че е без
значение дали в случая тя е съотносима към размера на действителните вреди от
8
неизпълнението. Според ВКС неустойката е съпоставима само с очакваните към момента на
сключване на договора вреди. Съотношението помежду им не е свързано с абсолютна
аритметична съпоставка, а вредите следва да се разгледат на плоскостта на кредиторовия
интерес от изпълнението, за да се прецени, неустойката обезщетява ли вреди над обичайните
или изпълнява наказателна функция /решение № 66/23.08.2019 г. по т.д.№ 2131/2018 г., I т.
о. на ВКС/. В случая очевидно интересът на кредитора от изпълнението е свързан не само с
абонаментните такси, а и със заплащането на цените на изходящи гласови повиквания,
съобщения и др. Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок
на предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката се прави
към момента на сключване на договора. Същото се отнася и до обезпечителната и
санкционната й функции. В тази насока е решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, изтъкващо факта, че сделката е
търговска. Според ВКС не може да се разглежда като нарушение на добрите нрави фактът,
че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора
вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. Такава функция неустойката има в случаите, при които
размерът й надхвърля вредите от неизпълнението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата за неустойка не противоречи на
добрите нрави, от което следва изводът, че в конкретния случай е налице валидно
неустоечно съглашение. Ето защо претенцията за неустойка в размер на 77.94 лева се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по
чл. 80 ГПК /л. 83-гръб/ и доказателства за сторени такива от 25 лева – платена ДТ и 180 лева
– адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС. Така дължимите разноски са в общ размер на
205.00 лева, които ще се присъдят в тежест на ответника.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, които възлизат на общо 205.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АС. АС. СТ., ЕГН
**********, с адрес: с. *****, община *****, област **** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, следните суми: 37.43 лева /тридесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки/ - главница, представляваща сбор от далекосъобщителни услуги
за периода от 22.02.2017 г. до 21.05.2017 г. и 77.94 лева /седемдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка по договор за предоставяне на
9
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 17.02.2017 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ********* и АС. АС.
СТ., вземанията по който първоначално са прехвърлени на „С.Г. Груп” ООД, ЕИК
********* с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и приложение № 1
към него, а впоследствие прехвърлени от „С.Г. Груп” ООД на „ЮБЦ” ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. и приложение № 1 към него, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
341/14.08.2020 г. по ч.г.д. № 691/2020 г. по описа на РС – *****.
ОСЪЖДА АС. АС. СТ., ЕГН **********, с адрес: с. *****, община *****, област
**** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, следните суми: общо 205.00 лева
/двеста и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.г.д. № 691/2020 г. на РС -
***** и общо 205.00 лева /двеста и пет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС - ****.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
10