Р Е Ш Е Н И Е
№231
гр. Враца, 10.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, I състав, в публично съдебно заседание на 07.06.2023
г. /седми юни две хиляди двадесет и трета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело № 719 по
описа на АдмС – Враца за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Х.С.С.
***, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. за Кампания 2020 г. и за установяване на публично
държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
С оспореният акт, на основание чл.15, ал.3,
т.3 и ал.4, т.1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделия" от ПРСР
2014-2020 (за краткост по-долу Наредба № 4/2015 г.), чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК
и във вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ ДФЗ-Разплащателна агенция /РА/ е прекратила
поетия от жалбоподателя ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство" и е определила подлежащо на възстановяване вземане по
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016г., 2017г., 2018г. и
2019г. в размер на 1304,64 лева във връзка с подадените от Х.С.С. заявления за
подпомагане с УИН ******, УИН ******, УИН ******.
В жалбата са развити доводи
за незаконосъобразност на оспорвания акт като немотивиран и издаден в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Конкретно се сочи, че жалбоподателят е
представил в срок сертификати от контролиращото си дружество, с които е
удостоверил състоянието на парцелите и произведената продукция, поради което
доводите на административния орган за несъответствието им с нормите на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4/2015 г.
са необосновани. Тези сертификати са представени повторно с подадени възражения
на 20.01.2022 г., за които се сочи, че не са обсъдени от административния
орган. Поддържа се издаването на оспорения акт в противоречие с целта на закона.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени оспорения административен акт.
В съдебно заседание в позиция
по същество и в писмено становище поддържа, че оспорения акт е издаден в
нарушение на изискванията за форма на акта, не съдържа фактически констатации,
обосноваващи налагането на административна мярка по посочените в него
основания, като е издаден и при неправилно тълкуване на относимите
материалноправни разпоредби, цитирани в него.
Ответникът -
заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание. С молба от 06.06.2023г. е изразено
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореният акт.
Иска се от съда да отхвърли жалбата.
В производството са приети
като доказателства представените от ответника писмени такива, представляващи
административната преписка. Допълнителни доказателства в о.с.з. е представен от
жалбоподателя сертификат за 2016г.
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Въз основа на заявление за
подпомагане с УИН ****** жалбоподателят е одобрен за участие по направление
"Биологично растениевъдство“ с парцели, посочени в Таблица 1 на
Уведомително писмо № 02-060-6500/3369 от 08.12.2016г. /л.159-163 от делото/.
Културите, за които е одобрен са домати на открито (плодови зеленчукови култури – пресни
зеленчуци),
за един парцел с декларирана и одобрена площ 0, 13 ха / л. 162/, ягоди/ ягодоплодни видове – овощни
видове, с декларирана и одобрена площ 0,3 ха и малини/ ягодоплодни видове –
овощни видове, с декларирана и одобрена площ 0,1 ха.
На 14.05.2020 г. жалбоподателят
подал заявление за подпомагане за /л. 170-188/ за кампания 2020г. За тази
кампания по Мярка 11 заявил за подпомагане площи от биологично растениевъдство
в общ размер от 0,54 ха /виж л.188/.
С писмо изх. № 01-6500/6047
от 21.12.2021г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ /л. 128-129/, Х.С. бил
уведомен, че ДФЗ открива производство за издаване на акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие“ направление
"Биологично растениевъдство“ за кампания 2020г. Съобразно посоченото в
писмото, производството се открива поради неизпълнение на задължението по чл.
15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., а именно поради неспазване на
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и
5 от същата наредба и конкретно, поради неполучаването на сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с
правилата на биологичното производство. В писмото е посочено, че представения
от Х.С. документ не отговаря на условието всички одобрени земеделски площи да
са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларираните
по мярката парцели, в годината на издаване на документа, с позоваване на чл. 36
от Регламент 889/2008 г. на Съвета и на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/3.09.2018
г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол и
за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата за биологично
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица /Наредба
№ 5/2018 г./. С писмото е предоставен 7-дневен срок за възражения и представяне
на допълнителни доказателства. Писмото е получено от Х.С. на 19.01.2022 г.,
като на 20.01.2022 г. / л. 131-133/ той представил възражение до
административния орган.
Междувременно, още през
2021г., в отговор на уведомително писмо № 02 - 060 - 6500/ 610 от 24.03.2021 г.
на ДФЗ, на 15.04.2021 г. /л.119 и сл./ жалбоподателя представил в ДФЗ Писмено
доказателство по чл. 29 пар. 1 от Регламент /Е0/ 834/2007г., Уведомление за
Решение, Справка за добиви/ наличности през 2019г., справка за добиви/наличности
през 2020г., анекс към договор за контрол и сертификация. С Анекс към договор
за контрол и сертификация от 21.09.2020г., контролиращото лице е удостоверило
количеството произведена продукция за 2020 г. от всички 7 парцела на
жалбоподателя – от които 5 парцела в ***.
Въз основа на договора, е
издадено Писмено доказателство /л. 120/ с период на валидност 17.12.2019 г. – 16.12.2020
г. за произведената биологична продукция – домати, пипер, ягоди, тикви със
съответното произведено количество и череши, като продукт в преход от 17.12.2019
г. до 16.12.2020 г. Издавани са и сертификати за произведена биологична
продукция през 2016г., 2017г. и 2018г. Датите на извършената инспекция от
сертифициращия орган са посочени в издадените Писмени доказателства/сертификати.
С оспорения акт за
прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 01-6500/6047/20.10.2022г.
ответникът, на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба № 4/2016г. е прекратил
поетия от жалбоподателя многогодишен биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство", от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г. за кампания 2020 и е определил подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 1304,64 лева.
При тези доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Обществените отношения,
свързани с прилагането на схемите и мерките на Общата селскостопанска политика
на ЕС, се уреждат със Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), който определя структурите и процедурите за прилагане на мерките и
дейностите, органите и тяхната компетентност, както и организационните връзки
между тях. Според чл.11а от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и
взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика. С разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП
изпълнението на функциите на Разплащателна агенция е възложено на Държавен фонд
"Земеделие". На основание чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФ - Земеделие организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, и я
представлява. Издадена е от последния Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г., с
която са делегирани на зам. -изпълнителния директор П. Д. С. правомощия да
издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
11 "Биологично земеделие". Следователно, оспореният административен
акт е издаден от надлежен орган по чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, с компетентност,
произтичаща от делегиращата Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", приложена като
доказателство по делото, намираща се на л.57 от него.
Актът е издаден в изискуемата
писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, изразено в липса на мотиви. В нарушение на изискването, предвидено в
нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в него не са изложени фактическите
основания за издаването му, т. е. конкретните факти, които административният
орган приема, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност. В
конкретния случай актът съдържа множество цитати на нормативни текстове, а във
връзка с фактическото основание в абзац трети на л. 2 от акта е изписано
следното изречение: "... предоставеният от Вас документ не отговаря на
изброените по-горе условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по
мярката парцели, в годината на издаването на документа". Това изречение е
общо формулирано и от съдържанието му не могат да се извлекат конкретни факти.
Такива не се и сочат допълнително от ответника, независимо от разпределението
на доказателствената тежест с акта на съда за насрочване на съдебно заседание,
конституиране на страните в производството и указването на доказателствената
тежест в процеса. Този начин на посочване на фактическите основания за издаване
на един административен акт е недопустим. В случая тяхното описание се изчерпва
с констатацията, че представения от подпомаганото лице документ не отговаря на
условията, предвидени в чл. 33, ал. 1,
т. 2 и § 7 от ДР на Наредба № 4/24.02.2015 г.; чл. 36 от Регламент (ЕОЧ) на
Съвета № 889/2008 г.; чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/03.09.2018 г.; и чл. 29 от
Регламент № 834/2007 г., като жалбоподателят е информиран за задълженията,
предвидени с цитираните разпоредби.
Според посочената от
административния орган норма на чл.33,
ал.1, т.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., в срок до 30 октомври на петата година
от ангажимента, считано от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане
по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са
получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична
продукция. В чл. 36 от Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвидено изискване
разпоредбите за производството да се прилагат върху земеделските площи в
преходен период най-малко две години преди сеитба или при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури- поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти. На основание чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. за прилагане
на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване
разрешение за контролна дейност за спазване правилата за биологично
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица
контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф
1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който
има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва
да отговаря на посочените изисквания в приложения X. и XIIа от Регламент (ЕО) №
889/2008.
Контролиращото лице издава
приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично
земеделска продукция през съответната година, площите, от които е произведена,
както и наличната на склад продукция от предходни години.
Поетият от жалбоподателя
ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" в настоящия
случай е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015
г., поради несъответствие на представен от него документ с изискванията на
посочените разпоредби. Коментираният документ не е индивидуализиран, нито са
направени констатации относно приетото несъответствие на същия с конкретни изисквания.
Не става ясно от мотивите на акта дали ангажиментът е прекратен поради
неизпълнение от страна на подпомаганото лице на изискването да получи в срока
по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4/24.02.2015 г. сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените продукти с правилата на биологичното производство; дали такъв
сертификат е получен, но не удостоверява наличие на биологична продукция; дали
такъв е получен, но не е представен пред органа в годината на издаването му;
дали не е спазено изискването за прилагане на разпоредбите за производството
върху земеделските площи в преходен период в сроковете по чл. 36 от Регламент
(ЕО) № 889/2008; дали е представен документ по смисъла на чл. 29, § 1 от
Регламент (ЕО) № 834/2007, който не отговаря на изискванията, посочени в
приложения ХІІ и ХІІа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Не е конкретизирано и кое
от изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. не е
изпълнено от жалбоподателя. При липса на каквито и да било фактически
констатации в акта, напълно неясни остават съображенията на административния
орган за неговото издаване. Неясно е също правното основание за издаването му.
В чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба
№ 4/24.02.2015 г., към които препраща посочената в акта разпоредба на чл. 15,
ал. 3, т. 3, са очертани няколко хипотези: 1) до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са
получили сертификат за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция;;
2) да предоставят документите по т. 2 и 5, които
удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ – РА, може да
използва информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1,
т. 1 от Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
3) за
площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 и 6 до края на ангажимента поне веднъж да получат
сертификат за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът удостоверява произведена биологична продукция.
Коя от посочените хипотези е налице според
административния орган не се установява от съдържанието на акта. В оспореният
акт е посочено, че с писмо изх. № 01-6500/6047 от 26.07.2022г. ДФЗ-РА е
уведомила кандидата за откриване на административното производство по
прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В
това писмо според административния орган са изложени фактическите обстоятелства
въз основа на които е прието, че са налице основанията за прекратяване на
ангажимента и издаване на АУПДВ. Вярно е, че мотивите на административния акт
могат да се съдържат не само в самия него, но в цитираното писмо с изх. №
01-6500/6047 от 26.07.2022г. /л.89 от делото/ не са изложени фактически
обстоятелства. На първо място не съдържа уведомление за откриване на адм.
производство по прекратяване на ангажимента. С него се уведомява единствено, че
с изменение на чл.15, ал.3 от Наредба № 4/2015г., обн. В ДВ бр.32 от 2022г., в
сила от 19.04.2022г. е въведена процедура, с която едновременно се прекратява
многогодишния ангажимент и се пристъпва към възстановяване на полученото
финансово подпомагане по тях. В него са посочени за целия период сумите, които
са изплатени на жалбоподателя по години и общия размер, който той следва да
възстанови на ДФЗ-РА. Други констатации в това уведомително писмо липсват.
В случая не може да се установи с
категоричност каква е конкретната причина, поради която бенефициентът не е
изпълнил поетия от него многогодишен ангажимент. При това положение оспорващият
не е бил в състояние да разбере конкретната причина, поради която се предприема
прекратяване на поетия от него ангажимент са му определили за възстановяване
публично държавно вземане, респективно не е бил в състояние пълноценно да
организира своята защита. Това е видно и от представените с административната
преписка документи, от които се установява, че в хода на административното
производство от страна на дружеството са прилагани сертификати за съответствие,
сертификационни писма и т. н, но липсва становище, от което да е видно защо
административния орган не ги кредитира като удостоверяващи съответното
обстоятелство. Съдът приема за съществени така допуснатите нарушения, тъй като
в случая е налице е бланкетно цитиране на разпоредби от приложимите нормативни
актове, но липсват конкретни констатации, които да бъдат обвързани с
посочването на конкретна хипотеза, респективно описание в какво състои
нарушението на съответна правна норма.
Гореизложените съображения
налагат извода, че оспореният административен акт не съответства на
изискванията на процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл.
146, т. 2 АПК. Поради тази причина актът подлежи на отмяна.
Обжалваният акт е постановен
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като в
случая липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически основания от
административния орган е пречка за проверка на материалната законосъобразност
на административния акт, защото именно те са юридическите факти, подлежащи на
проверка от съда, за да бъде извършена преценка за осъществяване на хипотезата
на конкретна правна норма.
Естеството на
възникналия спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който
не може да се произнесе вместо административния орган. С оглед изложено издаденият
акт незаконосъобразен, следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне.
При този изход на делото на ответника
следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски, но тъй като такива
не са поискани, съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното,
съдът на основание
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.С. ***, Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. за Кампания 2020г. и за установяване на публично държавно вземане,
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
ИЗПРАЩА преписката на административния орган
за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: