Решение по дело №136/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 110
Дата: 8 октомври 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20183500500136
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                 /08.10.2018г.                                                                   гр.Търговище

     в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                             пети състав

 

На двадесет и седми септември                                                2018 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                 

     ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА                                          

                                                              

Секретар:Жоржета Христова

като разгледа докладваното от председателя на състава  в.гр.д.№136 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Община Търговище, ЕИК *********, представлявана от кмета д-р Д- Д. против решение №377/06.07.2018г., постановено по гр.д.№254/2018г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която общината е осъдена на осн. чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата Ц.А.Й. от гр.Тър-говище обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на средна телесна повреда- счупване на капачката на лявата колянна става с разместване на костни-те фрагменти, вследствие на падане на ищцата на 18.09.2017г., причи-нено от неравност на десния тротоар на ул.„Паисий” в гр.Търговище при придвижването й в посока ул.”Преслав”, ведно със законната лихва от 06.02.2018г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава върху тази главница в размер на 392.45лв. за периода от 18.09. 2017г. до 05.02.2018г.; както и обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществе-ни вреди,  изразяващи се в болки и страдания в резултат на средна телес-на повреда- повторно счупване  на капачката на лявата колянна става, вследствие падане на ищцата на 15.01.2018г. на непочистена и заледена плочка в централната част на града, при навлизането й от площада  в пешеходната зона в посока ГУМ, ведно със законната лихва от 06.02. 2018г. до изплащане на задължението, обезщетение за забава върху тази главница в размер на 80.72 лв. за периода от 15.01.2018г. до 05.02.2018г. и направените по делото разноски в размер на 1 947.90 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, евентуално- за нама-ляване на присъдените обезщетения, поради съпричиняване на вредонос-ния резултат от ищцата в размер на 75%.

 С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК ищцата  оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.49 от ЗЗД са обосновани с обстоятел-ствата, че ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на средна телесна повреда-счупване на капачката на лявата колянна става с раз-местване на костните фрагменти, поради падане на 18.09.2017г., причи-нено от неравност на десния тротоар на ул.„Паисий” в гр.Търговище при придвижването й в посока към кръстовището със светофари; както болки и страдания в резултат на средна телесна повреда- повторно счупване  на капачката на лявата колянна става, поради падане на 15.01.2018г. на непочистена и заледена плочка в централната част на гр.Търговище, при навлизането й от площада  в пешеходната зона в посока ГУМ, за което следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на общината в размер на 15 000 лв. за първото и в размер на 10 000 лв.-за второто телесно увреждане, задължена чрез своите служители да осигури безо-пасността на уличната мрежа и пешеходните зони.

 С писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответната община оспорва иска с възражения за липса на причинна връзка между вредите и поведението на нейните служители, недоказаност на конкрет-ните обстоятелства относно настъпването на вредоносните събития, като общината е извършила ремонт на тротоарите и съответното снегопочи-стване; евентуално- с възражение за съпричиняване на резултата в размер на 75 % от страна на ищцата.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и приложената медицинска документация, при падане на 18.09.2017г. ищцата е получила счупване на капачката на лявата колянна става с разместване на костните фрагменти, а при последващо падане на 15.01.2018г. е настъпила рефрактура-повторно счупване на капачката на лявата коленна става на същото място, довело до оперативни лечения и трайно затруднили движението на левия крак за по 3-5 месеца-телесни увреждания със средна тежест в рамките на средните телесни повреди, като в областта на счупената кост и колянната става болките при физи-ческо натоварване и при студено време ще продължат за дълъг период, а  отстраняването на останалите импланти налага нова хирургична намеса.

Независимо от липсата на сигнали на граждани за некачествена тротоарна настилка и добрите атмосферни условия на 18.09.2017г., от показанията на свидетеля-очевидец Н. Д. се установява по категоричен начин, че ищцата е паднала на левия тротоар на ул.“Паи-сий“, на място с ясно изразени неравности и деформация на настилката. Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото, възприятията му са преки и непосредствени, подкрепят се изцяло от медицинската докумен-тация и заключението на вещото лице-съдебен лекар, а травмата е от естество, непозволяващо да се приеме, че ищцата е паднала на друго място и след това се е преместила на посоченото.

Относно второто падане на 15.01.2018г. по делото не е разпитан очевидец, но в подкрепа твърденията на ищцата е документацията на Центъра за спешна медицинска помощ, установяваща, че същата е тран-спортирана от площад „Свобода“, от който и започва пешеходната зона на ул.“В.Левски“, с поставени мраморни плочки.В унисон с изложените в исковата молба обстоятелства са и данните за атмосферните условия-снежна покривка от 3 см, достатъчно да обуслови извод за опасност от подхлъзване на описаната настилка, независимо от наличието на пер-фектен график за снегопочистване.

При тези доводи и при липсата на опровергаващи доказателства, следва да се приеме, че травмите на ищцата са получени на участъци от уличната мрежа, за чиято изправност, сигурност и безопасност на прид-вижване на пешеходците отговаря общината-чл.31 ЗП и чл.167, ал.1-2 от ЗДвП, чрез своите служители или трети лица, натоварени от нея.В кон-кретния случай, въпреки отразената документално организация на дей-ността, посочените задължения фактически не са изпълнени, в резултат на което ищцата е получила наранявания и е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради което предявените искове по чл.49 от ЗЗД са доказани по основание.Съобразно вида, степен-та и тежестта на телесните увреждания, справедливо е посочените морал-ни вреди да се оценят на по 10 000 лв., предвид изискването на чл.52 от ЗЗД, до който размер следва да бъде ангажирана безвиновната имуще-ствена отговорност на ответната община.

 Доказателства за несъобразяване с обстановката и неизпълнение на задълженията на пешеходец от страна на ищцата, включая да е била с неподходящи обувки, липсват, а изборът на посочения маршрут е нейно право, поради което не са налице предпоставки за намаляване на обезще-тенията по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. При разрешаване на правния спор първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към същите.

 Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е поста-новено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 1 150 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА решение №377/06.07.2018г., постановено по гр.д.№254/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА  Община Търговище, ЕИК ********* да заплати на Ц.А.Й. ***, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на  1150 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.