РЕШЕНИЕ
№2053/16.11.2022г.
гр. Пловдив 16.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1180 по
описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.215 от ЗУТ, във връзка с
чл.145 АПК.
Образувано е по жалба на Р.Д.К., ЕГН ********** ***, срещу
Отказ № 63/31.03.2022г. на главния
архитект на община Асеновград за одобряване на изменение на одобрен технически
проект и издаване на заповед на основание чл.154,ал.5 от ЗУТ за обект „Жилищна
сграда“ в УПИ ***, кв.57, с.Червен, община Асеновград.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
административно-процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Твърди,
че не са изложени мотиви за отказа, които мотиви да установяват наличието на
нормативно установени пречки за съгласуването на проекта. Оспорва верността на
констатацията в т.5 относно съдържанието на Акт за приемане на
конструкция/образец 14/03.09.2018г./ Оспорва и извършването на строителни
работи в съществено отклонение от строителните книжа. Твърди се липса на
конкретизация на допуснатите нарушения, както и липса на промяна на
предназначението на обекта. Иска се отмяна на отказа. В подкрепа на твърденията
и възраженията си жалбоподателят представя писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответникът – главния архитект на община Асеновград, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана до съда чрез общинската
администрация, на 18.04.2022г. Оспореният акт е връчен на жалбоподателя на 06.04.2022
г., видно от приложения списък на лист 11. Следователно, спазен е 14-дневния
срок за обжалване. Оспорването е направено от надлежна страна – адресат на
оспорения отказ и против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
По
същество:
Производството по издаване на оспорвания
отказ е започнало с искане вх.№ 94-Р-99 от 21.03.2022г. за издаване на заповед
за допълване на разрешение за строеж и със заявление вх.№ 94-Р-99/1/ от
24.03.2022г., с което Р.Д.К. е поискал от главния архитект на община Асеновград
издаването на заповед за допълване на разрешение за строеж за обект :
Преработка по време на строителството на „Жилищна сграда за обособяване на
кухня със санитарен възел и изба на кота -3.00 и
кабинет с тераса в подпокривно пространство на кота +3.15“ в УПИ ***, кв.57 по РП на с.Червен, община
Асеновград. Към заявлението са представени проектна документация, разрешение за
строеж № 1/03.01.2018г., протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 14.02.2018г., констативен
акт/обр.3/ от 03.09.2018г. за установяване
съответствието на строежа с издадените строителни книжа, Акт обр.14 от 03.09.2018г., Акт обр.10
от 16.02.2022г. за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството поради промяна на инвестиционното намерение,договори и
скици,както и декларация, че предвидените в новия проект СМР не са изпълнени.
На
10.03.2022г., преди подаване на заявлението, е издадено предписание на комисия
по чл.223 от ЗУТ, според което поради голяма денивелация на терена и възникнала
опасност от свличане на земна маса са планирани допълнителни временни строежи,
укрепващи съоръжения и площадки. Затова е предписано и спиране на
строителството и изпълнение на разпоредбите на чл.154,ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
На 21.03.2022г. е съставен от същата
комисия констативен акт № 10 /лист 270/, според който са налице съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект, нарушават се предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекта. Конкретно не се посочва
кои са отклоненията и защо се приема да са такива. Посочено е в
обстоятелствената част, че са изпълнени подпорна стена към северозападната част
на имота за нуждите на строителството и удължение на част от временни
съоръжения и площадки по фасадата на монолитната сграда. Описани са измерени на
място бетонни плочи на кота 0 – 7м.х1.90м.;
3м.х1.90м. и 10.95м.х3.80м.; външно стълбище в северо-източната
част на сградата до кота 0; укрепително съоръжение на
сграничната граница на нивото на стопанска постройка
с комин в ПИ 80437.101.325.
За да постанови оспорвания отказ,
ответникът се е позовал на този констативен акт, като е посочил, че именно в
него са описани подробно извършените строителни работи в отклонение от
одобрените строителни книжа. Посочено е, че неправилно е отразено в акта за
приемане на конструкцията/обр.14 от 03.09.2018г./, че
строежът е изпълнен според одобрените проекти, включително и конструктивни
елементи в основите и новоизградено подземно ниво на кота -3. Приел е, че посочените в акта строителни работи са
съществени отклонения по смисъла на чл.154,ал.2 от ЗУТ, а исканото допълване на
разрешение за строеж е недопустимо, тъй като по същество представлява проект за
узаконяване на констатирано незаконно строителство.
Така постановеният отказ е в изискуемата
от закона писмена форма,
индивидуализиран е предмета на отказа, но същият от външна страна не съдържа
фактически и правни основания за издаването му и не е не е мотивиран в
достатъчна степен. Мотивът органа да
откаже одобряването на изменение на одобрен технически проект, промяна по време на строителството,
съгласно чл. 154 ЗУТ е, че в КА № 10/21.03.2022 г. е установено, че освен
промяна в инвестиционното намерение е налице промяна в характера на застрояване
и строежът се извършва при съществени отклонения от одобрения проект по смисъла
на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Нито в КА, нито в отказа са описани точно какви са
причините органа да приеме, че се касае за съществени отклонения от одобрените
проекти. Описаните в КА параметри на извършеното строителство, сами по себе си,
не могат да мотивират наличието на съществено отклонение. В ал. 2, на чл. 154 ЗУТ са описани общо осем вида отклонения, които представляват съществени
такива. В КА се посочва т.6, според която отклоненията са съществени, когато нарушават
предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2. В
самия отказ се посочват като основание т.1,т.2,т.3 и т.4, в който са описани
множество хипотези на съществени отклонения, включително и в условия на алтернативност. Но по тези точки, разпоредбата на
чл.154,ал.4 от ЗУТ забранява изобщо възможността да се допускат изменения в
одобрения инвестиционен проект след издаването на разрешение за строеж. Затова
и посочването им е безпредметно. С оглед нормата на чл.154,ал.5 от ЗУТ само в
хипотезите на ал.2 т.5,6,7 и 8 е допустимо изменение в одобрен проект, но ако
исканото изменение вече не е реализирано. Обратното, ако се касае за изменения,
които са несъществени и извън хипотезите на т.5,6,7 и 8 на ал.2, то те могат да
се допускат въпреки тяхната фактическа реализация.
Доколкото съгласуването и одобряването
на технически и инвестиционен проект, представляващо промяна по време на
строителството, съгласно чл. 154 ЗУТ, се извършва по реда за одобряване на
инвестиционните проекти, разписани в чл. 145 и сл. ЗУТ, то и за отказа за
съгласуване и одобряване на технически и инвестиционен проект, важат същите
правила. И по-конкретно разпоредбата на чл. 146 ЗУТ, която предвижда, че отказ
да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се
посочват конкретните мотиви за това. Изискването за изрична мотивировка на
отказите за съгласуването и одобряването на технически и инвестиционен проект,
в това число и процедурата по чл. 154 ЗУТ, каквото е и всъщност общото
изискване за излагане на мотиви /фактически и правни основания/ към всеки един
административен акт, е една от гаранциите за законосъобразност на акта, която
законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите, страни в административното производството или адресати
на акта. Становището, застъпено от теорията и изразено в редица съдебни актове,
че отказът за съгласуването и одобряването на технически и инвестиционен
проект, следва да е всякога мотивиран, поради което и неизлагането на мотиви го
прави незаконосъобразен, изхожда от една страна от законовата разпоредба,
отдаваща значение на мотивите от гледна точка да се гарантира на
заинтересованите лица възможност да организират и реализират пълноценно
защитата си, а от друга - от естеството на акта, предмет на отказа. Издаването
на акт за одобряване и съгласуване на технически проекти, е конститутивен
административен акт, издаването на който е единствено в правомощията на главния
архитект на общината или района, който орган следва да установи налице ли са
законовите предпоставки и съответно липсват ли нормативно установените пречки
за издаването на административен акт. Именно с оглед установяване наличието на
нормативно установените пречки за съгласуването и одобряването на технически и
инвестиционен проект по време на строителството, съгласно чл. 154 ЗУТ, следва
да са изложени конкретни мотиви относно липсата на основания за това. Т. е.,
доколкото в констативния акт,към който се препраща в оспорвания акт, се посочва
промяна в характера на застрояване, което не е идентично с промяна на предназначението
на обекти по смисъла на ал.2 т.6 от чл. 154 ЗУТ и в контекста на легалното
определение за това по §5,т.41 от ДР на ЗУТ, то съществено отклонение би било
такова, при което за конкретен обект от един предвиден начин за ползване се
определя друг начин за ползване. Мотиви в тази насока няма. В случай, че се
твърди хипотеза на т.5, то би следвало да става ясно как точно и по какъв начин
се променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или
натоварвания, като и за това не се излагат конкретни обстоятелства. Не се
посочва конкретно и наличието на предвидена промяна в общи инсталации по
смисъла на т.7.
Независимо от констатираната
немотивираност, оспорваният акт е законосъобразен като краен резултат, тъй като
при установената фактическа обстановка, единственият възможен отговор е именно
отказ да се одобри исканото изменение. Това е така, тъй като от събраните по
делото доказателствени средства се установява по
несъмнен начин, че се касае за съществени отклонения от одобрения проект, които
към момента на заявяване на исканото изменение вече са били реализирани и
именно тяхната фактическа реализация е пречката за издаване на положителен акт
по чл.154 от ЗУТ.
Видно от самият инвестиционен проект за
преработка по време на строителство, както и от комплексния доклад за оценка
съответствието на техническия инвестиционен проект от 21.03.2022г. е, че се
предвижда обособяване на кухня със санитарен възел и изба на кота -3 и кабинет с тераса в подпокривното
пространство на кота +3,15. Предвижда се изграждането
на покрита веранда с еднораменна стълба, сутерена и подпокривното пространство ще увеличаст
своята площ. Предвидена е и промяна в конструктивно отношение, като е изпълнена
вместо армирана настилка плоча-гредова 12/15см. Тоест,
налице е промяна в предназначението на обекти, по смисъла на чл.154,ал.2,т.6 от ЗУТ, която промяна би била допустима, ако не беше извършена преди одобряването. Разпитаният в последното съдебно заседание
свидетел на жалбоподателя, К.М.в показанията си заявява, че покривната
конструкция няма изменение, но пък се предвиждало от четирискатен
покривът да стане трискатен. Така, независимо, че
конструкцията си остава дървена, то несъмнено е наличието на промяна по смисъла
на чл.154,ал.2,т.5 от ЗУТ. Имало и леко завишение на котата
на билото според свидетеля, което е още един аргумент за това, че са засегнати
конструктивни елементи.
Посочените обстоятелства се потвърждават
и от съдебно-техническата експертиза. Видно от заключението на вещото лице арх.
Д., което въпреки оспорването от страна на жалбоподателя, съдът кредитира, тъй
като констатациите съответстват на събраните по делото писмени доказателства, в
одобрения проект се предвижда само едно избено помещение в северозападния ъгъл
на сградата в подземния етаж, като останалата част по контура на сградата се
изпълнява с обратен насип. На място при извършен от вещото лице оглед се
констатира, че не е изпълнен целия насип, а се създава обитаем полуподземен етаж с изби и се заменя армираната бетонова
настилка със стоманобетонова плоча, както е и по
проекта, който се иска да бъде одобрен. Конфигурацията на дървената покривна
конструкция е променена, като се повдига кота било с
по-голям наклон на покрива и се създава обитаем покрив с тераса. Изпълненото
фактически строителство не отговаря на одобрения технически проект, а
съответства на проекта за изменение в процеса на строителство по части
„Архитектурна“ и „Конструкции“. И въпросните отклонения по покрива и избеното
помещение по никакъв начин не са обусловени от възникналата необходимост от
укрепване и терасиране на терена в хода на строителството.
Общият извод е,че са налице отклонения в
хипотезите на чл.154,ал.2,т.5 и т.6 от ЗУТ, които биха били допустими, ако вече
не бяха реализирани.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспорваният административен акт е законосъобразен, тъй като
единственият съответен на закона отговор на подаденото от жалбоподателя
заявление за изменения в одобрения инвестиционен проект и издаване на заповед
за допълване на разрешението за строеж е постановяването на отказ поради
реализирането на тези изменения преди одобряването. Обратното би означавало
узаконяване на незаконно строителство, извършено в отклонение от одобрен
проект.
Ето защо жалбата следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.Д.К., ЕГН ********** ***, срещу Отказ № 63/31.03.2022г. на главния
архитект на община Асеновград за одобряване на изменение на одобрен технически
проект и издаване на заповед на основание чл.154,ал.5 от ЗУТ за обект „Жилищна
сграда“ в УПИ ***, кв.57, с.Червен, община Асеновград.
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Асеновград сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: